Затворът на Оскар Уайлд се превръща във временeн музей в негова чест

Затворът в Рединг, Великобритания, където писателят Оскар Уайлд прекарва две мъчителни години между 1895 и 1897 г. заради хомосексуалността си, временно ще се превърне в сцена за изкуство тази есен, разказва "Гардиън".

Пати Смит, Ралф Файнс, Ай Вей Веи и още световноизвестни музиканти, артисти и художници ще покажат произведенията си в килиите и ще участват в събития като 4-часово четене на "De Profundis: Глас от бездната" - писмото, което Уайлд пише от затвора на любовника си лорд Алфред Дъглас и прави рекапитулация на живота си. На мястото е посветена и "Балада за редингския затвор", провокирана от екзекуция, на която викторианският автор става свидетел.

Идеята е на колектива Artangel, известен с артистични събития на необичайни локации, като възстановка на "Битката при Оргрийв" - един от най-кървавите миньорски протести от 80-те или "отворените" записи на Пи Джей Харви в стъклено студио в Лондон. Затворът с лоша слава ще бъде отворен за пръв път за широката публика от окончателното си закриване през 2013 г.

Артистите ще работят върху творчеството на Уайлд, архитектурата на мястото и темите за изолацията и инкарцерацията. Сградата е построена в средата на XIX век по най-новата пенитенциарна мода - дълги коридори с тесни единични килии, чиято цел е да ограничат максимално контакта между затворниците. Смята се, че в изолация те по-лесно ще "изкоренят злото у себе си", а и по-лесно се контролират.

Уайлд попада в Рединг след кратък престой в два други затвора, където принудителният труд унищожава здравето му. Писателят е на върха на своята кариера, когато бащата на любовника му го нарича "содомит", а той сам решава да го съди за клевета. Следва шумен процес, в който е доказано, че Уайлд е гей, което по закон се наказва строго.

В Рединг той e просто затворник C 3-3 - номерът на килията, която му е дадена.Тя също ще бъде достъпна за посещения в периода на проекта през септември и октомври. Всяка неделя ще бъде четено и писмото му до Алфред - едно от най-дългите в историята на епистоларната литература, което така и не е пратено до адресата си.

Всъщност на Уайлд е позволено да пише "с медицинска цел", като трябва да предава на надзирателите всяка написана страница. Произведението се публикува след смъртта му. Писателят напуска затвора през 1897 г. болен, разведен и беден и директно заминава за Париж, където умира след три години. Той е едва на 46 г. и не успява повече да види децата си.