Откъс от "Лансароте и други текстове" на Мишел Уелбек

Откъс от "Лансароте и други текстове" на Мишел Уелбек

© Кирил Златков, Издателство



В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от "Лансароте и други текстове" - третата прозаична книга на известния и противоречив френски писател Мишел Уелбек, в която се зараждат повечето от темите и идеите, развити по-късно в романите му. Изданието й на български е първо, в превод на Александра Василева и под знака на "Факел експрес".


Преведени у нас са романите на Уелбек "По-широко поле за борбата" (1994), "Елементарните частици" (1998), "Платформа" (2001), "Възможност за остров" (2005), "Карта и територия" (2010), "Подчинение" (2015). Редактор на "Лансароте и други текстове" е Георги Борисов, а художник - Кирил Златков. Книгата ще бъде на пазара в края на идната седмица.


На 14 декември 1999 година, посред следобеда, си дадох сметка, че посрещането на новата година ще бъде най-вероятно неуспешно – както обикновено. Завих надясно по авеню "Феликс Фор" и влязох в първата туристическа агенция. Девойката беше заета с клиент. Беше брюнетка с
фолклорна блузка и пиърсинг на лявата ноздра, косата ѝ беше каносана. Пунтирайки безгрижие, започнах да събирам проспекти от рафтовете на гондолата.
– С какво мога да ви бъда полезна? – дочух след около минута.
Не, не можеше да ми бъде полезна, никой не можеше да ми бъде полезен. Желаех единствено да се прибера вкъщи и да си чеша ташаците, разлиствайки каталозите на клуб хотелите, но тя ме беше заприказвала и нямаше измъкване.
– Бих желал да пътувам през януари... – казах с усмивка, струва ми се, обезоръжаваща.
– Искате да отидете на слънце? – включи тя на скорост сто километра в час.
– Средствата ми са ограничени – подех скромно аз.




Диалогът между туриста и туристическия агент – такова е поне впечатлението ми от различните професионални списания – се стреми да надхвърли рамките на търговските взаимоотношения, освен ако някъде, по-потайно, не разкрива по време на сделката за материала, носител на мечти, какъвто е "пътешествието", истинския залог – мистериозен, дълбоко човешки и почти мистичен – на всяко търговско взаимоотношение. Поставете се за миг на мястото на туриста. За какво става дума? Трябва да изслушате предложенията, които ви прави агентът,
или в повечето случаи агентката, седнала срещу вас. Тя притежава – такава е функцията ѝ – широки познания относно забавленията и културните възможности в местата за почивка и забавление, предлагани в каталога ѝ; тя има понятие, поне приблизително, за видовете клиентела, за упражняваните спортове, за изгледите за срещи; от нея зависи до голяма степен щастието ви – или поне условията за неговата вероятност – в продължение на няколко седмици. Що се отнася до нея, тя не бива просто да приложи стереотипната формула "стандартна почивка", а независимо колко трае общуването ви, да съумее да си създаде възможно най-ясна
представа за вашите очаквания, вашите желания, пък дори и за тайните ви въжделения.


– Имаме Тунис. Това е класическа дестинация, много достъпна през януари... – подхвана тя, по-скоро "за загряване". – Мароканският Юг също. Там е много хубаво извън сезона.
Защо "извън сезона"? Мароканският Юг е много хубав през цялата година. Познавах добре Мароканския Юг, вероятно по-добре от тази тъпачка. Сигурно е хубаво, но "не е по мой вкус", ето това трябваше да ѝ набия в главата.
– Не обичам арабските страни – прекъснах я аз. – Така де...
Размисляйки, си спомних за една ливанка, която бях срещнал в клуб за групов секс – суперстрастна, с чудна катеричка, много нежна и при това с големи цици. Между другото един колега ми беше говорил за хотела "Нувел Фронтиер" в Хамамет, където групи алжирки идвали да се забавляват по женски, без надзора на мъж; беше запазил чудесен спомен. В
крайна сметка може би арабските страни биха си заслужавали, но само ако се измъкнеха от шибаната си религия.
– Онова, което не ми харесва, не са арабските страни, а мюсюлманските – подех отново аз. – Нямате ли някоя не-мюсюлманска арабска държава?
Това беше уловка, достойна за "Въпроси за шампион"*. Не-мюсюлманска арабска държава... четиресет секунди. Устата ѝ беше полуотворена.


* Популярна френска телевизионна игра, излъчвана от 1988 г. до днес. – Б. пр.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на raylight
    raylight
    Рейтинг: 1011 Неутрално

    Ливан

    Истината е висша ценност




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK