Откъс от "Ленард Коен - един необикновен живот"

Откъс от "Ленард Коен - един необикновен живот"

© "Прозорец"



В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от от "Ленард Коен - един необикновен живот" - биография на известния канадски музикант, написана от Антъни Ренълдс. Преводът е на Вергил Немчев, а издателството - "Прозорец".


ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА
Алилуя


Някак постепенно започват да се трупат разочарования, трудностите стават все повече и чувството за физическо и духовно поражение те кара да се изправиш на последната арена – "арена" звучи прекалено мащабно, – на последния боксов ринг, на последната уиджа дъска, където да провериш идеите, които са те вдъхновявали. Които са те владели
ЛК




На 6 октомври 2005 година Стивън Махат е в Ню Йорк, когато зърва странно поетичното заглавие на "Ню Йорк Таймс": "Мъките на Ленард Коен оживяват извън стиховете му". Като мнозина по света, Махат е втрещен от съдържанието на статията, в която се казва, че Коен е брутално изигран, ограбен и докаран до просешка тояга. Оказва се, че Коеновата мениджърка Кели Линч от години бърка в спестяванията на Коен, харчейки милиони. Докато Коен се крие в манастира Маунт Болди, неговите спестявания за черни дни стават нейни джобни пари. След като продава милиони плочи, хиляди книги и стотици концерти по целия свят, печелейки милиони за издатели и организатори, 70-годишният Ленард Коен няма достатъчно пари дори за къщичка в Охайо.


Като негов пълномощник Кели Линч има пълен достъп до средствата на Коен и ги използвала да си пазарува каквото ѝ хрумне: от антики и имоти до всякакви други стоки и услуги. Коен очевидно е човек, който поверява на служителите си правото да се разпореждат с банковите му сметки и слабо се интересува от тези неща. Той няма навика да проверява баланса си или да разпечатва банковите извлечения, изпращани по пощата.


Кражбата е разкрита от приятел на дъщеря му, който заподозрял Линч в неправомерни действия и прави проверка в банката. Коен е като ударен с мокър парцал. "Това е най-старата холивудска история, казва той уморено, когато го питат ще съди ли мениджърката си. Имах някакви пари, които не пазех моята апатия е изкушила неколцина люде да окрадат спестяванията ми."


Предупреждението, отправено от Махат към Коен относно "мъдрия" му избор да се забърка с Линч в каквото и да е отношение – не само любовно, – се оказва пророческо. Коен публично признава за сексуална връзка с Линч в миналото, но я определя като "мимолетна", мотивирана, като толкова много други връзки по света, от "алкохол и продължително познанство".


Годините будистка школовка си казват думата и Коен реагира много хладнокръвно. Ако образът и поведението на Коен през годините били само фасада, то този случай трябва да я взриви. Но Коен не се разкрещява, не се нахвърля върху виновницата, не се опитва да организира линчуването ѝ. Той изглежда необяснимо спокоен при дадените обстоятелства и дори проявява щадящо отношение към нея: "Тя беше за мен повече от любовница беше приятел верен човек".


Незлобливостта на Коен се проявява в отговорите, които дава на многобройните въпроси: "Такова нещо определено може да ти развали настроението", отбелязва той с хумор. Но все пак признава: "Не знам как успях да го преживея. Може би още не съм го осъзнал напълно".


По някакъв начин целият случай прилича на язвителна дзен шега: един богаташ отива в манастир, за да се спаси от материалния свят. После напуска манастира само за да установи, че материалният свят му е бил откраднат. Бившият богаташ се е превърнал в бедняк и трябва отново да прегърне материалния свят, за да си върне богатството. Размерът на присвоената сума – 5 милиона долара – е толкова голям, че за Коен е трудно да си го представи. Макар в сметката му да са останали едва 150 000 долара, ежедневието му не се променя съществено. "Храня се редовно. Имам покрив над главата си. Живея по същия начин." Освен разходите по издръжката си той трябва да влага средства и в поддръжката на различните жилища, които притежава в различни краища по света. Но пък двете му деца вече са големи и финансово независими, а Коен няма дори домашен любимец. Съдебните разправии, изглежда, му тежат повече от загубата на богатството. Постоянните разговори с адвокати, финансово-съдебни експерти и данъчни специалисти не са много по вкуса на един поет и тези въпроси го уморяват и отегчават. Коен незабавно завежда дело срещу Линч за измама, присвояване и служебни злоупотреби. Освен това си наема нов мениджър. Линч определено била взела доста повече от полагащите ѝ се 15% комисиона.


Махат без съчувствие наблюдава нещата отстрани. "За да получи човек просветление, трябва да се откаже от себичността си. А когато се поставиш в центъра и през цялото време играеш ролята на жертва просто не разбираш за какво става дума. Ти не си жертва, а участник в причинно­следствената верига, наречена живот. Всичко си има причини и всичко си има ефект той иска да е жертва. Така му е по-лесно, защото иначе трябва да се изправи и да отговаря."


Новият мениджър на Коен е монреалската юридическа кантора "Маклам и Фелдман", но по-важното е, че новият му адвокат е Робърт Кори. Като студент по философия в Йейл младият Кори се учел да медитира и си купил стихосбирка на Коен. "Аз се запознах с него чрез поезията, а не чрез музиката му", разказва Кори, който продължава да го чете и до днес. "Той беше на мода сред познатите ми, спомня си адвокатът, макар да не може да се каже, че беше известен."


И ето че 30 години по-късно Кори е ангажиран от поета. Скоро той установява, че Коен е "уникален. Стиховете му са пълни с музика и тяхната лиричност ги прави така подходящи за песни". Любимата му Коенова песен е Anthem. "Това е любимата ми песен, казва той. Онзи стих, "Във всяко нещо има пукнатина / Оттам прониква светлината" е невероятен. Съвършен." Двамата се запознават за кратко зад сцената след един концерт на Коен в Америка. "За мен това беше голямо събитие, спомня си Кори, но за него едва ли е значело нещо. Едва ли изобщо си го спомня." Кори впоследствие ще се превърне в ключова фигура в кариерата на Коен.


"Реших да му помогна безвъзмездно, казва Кори. Това беше донякъде стратегия от моя страна, нещо като вложение. Когато преценя, че даден клиент е почтен, аз мога да работя без възнаграждение. По-късно могат да ми платят. Коен е почтен човек." Според Кори поведението на Линч е изцяло мотивирано от нейната алчност. "Тя е искала да живее като принцеса и за целта е опразнила сметките на Ленард. Поразително в случая е как е успяла да укрие този факт от него и как е обяснила богатството си пред околните. Казала, че е спечелила парите от странична дейност. Спокойствието на Ленард не ме изненада. То само разкрива дълбочината на неговата духовност и неговата откровеност."


Междувременно интересът към творчеството на Коен, към мита за него, към отсъствието му от сцената и най-вече към неговите песни, продължава. Цялото това признание е добре илюстрирано от филма, сниман на основата на концерта в операта на Сидни през 2005 година и на един по-раншен концерт в Брайтън, Великобритания. Концертът, организиран в негова чест, режисиран от Хал Уилнър и наречен Came So Far for Beauty, отново включва изпълнения на звезди като Ник Кейв, Джарвис Кокър, Руфъс Уейнрайт, Ю Ту и други. Но Стивън Махат отново е скептичен към тази вълна от признание. На въпроса как си обяснява факта, че творчеството на Коен не само оцелява през десетилетията, но разцъфтява отново през 21. век, Махат отговаря с типично пренебрежение: "Ленард има успех, защото хората обичат да са депресирани и музиката му е средство за депресиране".


Но щастливо депресираните почитатели продължават да честват Коен. В Торонто през февруари 2006 година Коен е въдворен в Залата на славата на канадските композитори. Във встъпителната реч на церемонията се казва: "Приетите в Залата на славата на канадските композитори олицетворяват богатството на таланта на канадския народ. Нашите композитори са допринесли за очертаването на родния културен и музикален пейзаж". Другите композитори, въведени в Залата на славата на същата церемония, са Гордън Лайтфут и Жил Вино, което само по себе си показва колко далече стига Коен. От песните, почетени на церемонията, единствено тези на Коен имат световна популярност. Коен наистина надрасва своите корени, издигайки се над културната регионалност на своя произход, за да постигне истинска универсалност в своето творчество.


Мъжът, който пристига на церемонията, бил външно типичният Коен, но годините вече му личат. Изнурен от съдебните битки, той е измършавял, косата му е оредяла и побеляла, костюмът му бил износен, но елегантен. Седнал между Жил Вино и своята партньорка Анджани Томас, Коен има осанката на висш монах сред светска тълпа. С крехката си деликатност на светец той излиза да получи наградата и изрича през сълзи: "Една от причините човек да отбягва поводи като днешния е това, че такива поводи предизвикват силни емоционални реакции. Много рядко човек на изкуството се изправя пред такова безусловно признание за своята работа".


След това три негови песни са изпълнени от трима различни певци. Руфъс Уейнрайт и Уили Нелсън изпълнили съответно Everybody Knows и Bird On The Wire, но гвоздеят на вечерта безспорно е забит от босоногата кей ди ланг, която поднася своето вдъхновено, съпроводено от струнен оркестър изпълнение на Hallelujah. Коен и любимата му са трогнати до сълзи. "Тя ни разплака, спомня си Томас. Беше такова великолепно изпълнение, толкова проникновено." След края на песента кей ди ланг слиза от сцената да прегърне Коен, който седи на първия ред. След церемонията Коен и Томас напускат коктейла и се оттеглят в бара на хотел "Крал Едуард", където след това към тях отново се присъединяват "кей ди ланг, Руфъс, Жил Вино и други музиканти", спомня си Коен. "Атмосферата беше много дружеска. Чувството за сплотеност рядко се среща в нашите среди, но тогава се получи."


Многобройните Коенови почитатели по света, същите, които предишната година го номинират за Нобеловата награда за мир, са във възторг от възраждането на техния герой и неговите творчески планове, макар последните да се дължат донякъде на влошеното му финансово положение. Коен, вече на 71, се отнася доста прагматично към ситуацията, в която се озовава: "Трудът и парите са пряко свързани, казва той. Издържал съм семейство и знам, че това се прави с труд." Коен продължава да твърди, че иска да получава пари за работата си, но не и да работи за пари. "Това ми се е удавало през годините. То е рядкост и аз съзнавам, че е голямо щастие. Но знам много добре, че парите не идват без труд."


През май 2006 година излиза от печат новата книга на Коен, озаглавена "Книга на копнежа". Богато илюстрирана с рисунки от самия Коен, книгата е трудна за жанрово дефиниране дори и за самия автор. Не може да се каже дали това е автобиография, стихосбирка или антология. В крайна сметка авторът с готовност приема дефинициите на критиката, заявявайки с типичния си чар: "От критиците понякога има полза". На настойчивите въпроси що за книга е тази, той най-сетне отговаря: "Една безгрижна книга изпълнена с невинност. Непретенциозна книга и точно това ѝ харесвам най-много".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на zidane
    zidane
    Рейтинг: 648 Неутрално

    винаги съм му бил фен. е, не от истеричните последователи, но отдалече и спокойно.
    хубав откъс, Дневник, поздравления!

  2. 2 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 2557 Неутрално

    Голям !

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
  3. 3 Профил на zidane
    zidane
    Рейтинг: 648 Неутрално

    До коментар [#2] от "'ΕΡΕΒΟΣ":

    от моите хора си!

  4. 4 Профил на clutch
    clutch
    Рейтинг: 624 Неутрално

    До коментар [#1] от "zidane":
    ++++++!
    За мен вселената на Коен е нещо лично и същевременно споделено с целият свят.
    Смешни са ми хипстърски възторзи по него, подмятания, съчетани с възклицания от рода на "Ноону е як/Човече-велик е" и подобни.
    Леонард Коен е някак личен, онази меланхолия, която всеки таи някъде скрита в себе си и с която остава само когато да е с другите. Зад маските всички сме хора, но не всички се страхуват от това. Като Коен.
    И много ме очарова, че никога не се вре под прожекторите/ за разлика от неговият последовател Ник Кейв. Харесвам и Кейв, но за мен е поп /

    Бил съм крайно груб към идиотите? Хъм, имам и разрешително за оръжие :)
  5. 5 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3628 Неутрално

    Изключително приятна изненада с днешното четиво, за което благодаря на "Дневник"!
    Гласът му е неподражаем! Предишните коментари разкриват до голяма степен това, което и аз харесвам в неговите изпълнения.
    А откъсът от книгата ме увери за пореден път в истинността на моя подпис.
    https://www.youtube.com/watch?v=Ki9xcDs9jRk

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  6. 6 Профил на Schopenberg
    Schopenberg
    Рейтинг: 856 Неутрално

    Ленард Коен е една от причините да мисля, че животът е прекрасен. Поздравявам ви с Famous Blue Raincoat, в изпълнението на JENNIFER WARNES - негова приятелка и беквокал преди години:
    https://www.youtube.com/watch?v=bPlpxHhzSp0

    Navigare Necesse Est
  7. 9 Профил на sjaakiie
    sjaakiie
    Рейтинг: 512 Неутрално

    Мy oh my...

    Стойностен човек.

    "I'm quite illiterate, but I read a lot."
  8. 10 Профил на velbg
    velbg
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Като че ли ще се чете на английски. Ако се съди по откъса, преводът е безобразен.

  9. 11 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9862 Неутрално

    Мой любим певец с песните си още от 50-те. Напоследък слушам албума му, от 2010 май беше, 10 more songs - всяка една песен е страхотна

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK