Откъс от "Български рози" на Георги Тенев

Откъс от "Български рози" на Георги Тенев

© Издателство Колибри.



В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от "Български рози" - нов роман на писателя и драматург Георги Тенев, чиято софийска премиера бе тази седмица. Изданието е на "Колибри".


Задръстването е започнало. Някакъв герой, може би централен персонаж, слиза от таксито и се качва по стълбите. Нарочно не е взел асансьора, ще изпуши една цигара на прозореца на сервизното стълбище, до кафемашината. Говори с журналистите от нощния екип, които заварва там. Те си тръгват, той се качва нагоре. Влиза в стаята си. Отваря прозореца. Действията ще се случват бързо, предполага Трейман, като фон на въвеждащите надписи. Мъжът съблича палтото си. Пуска компютъра. Няма никакво уточнение за възрастта му, вероятно това е известно от предишния сезон, но не и на Трейман. Персонажът - журналист без възраст, изважда пластмасовата саксия в коридора, очевидно се тревожи, че цветето ще умре без слънце в тесния му офис. После отваря папките на бюрото. Телефонът звъни. Журналистът го търси из джобовете на палтото. Звъненето спира, преди да е отговорил, непознат номер. Включва едновременно телевизора и радиото. Сменя каналите. Излиза, за да си налее вода. Връща се в стаята. Моментът е дошъл, ще съобщят нещо важно в новините. Той усилва звука на радиото, намалява телевизора. Включва се репортерка от Административния съд. Последната инстанция потвърждава решението на предишния състав. Журналистът е осъден, вестникът трябва да плати обезщетение и да даде право на отговор. Вече е ясно, че този герой е централен персонаж. И точно той е загробил вестника си. Сумата на съдебния иск може да надхвърли активите на издателя. Изглежда, че вестникът ще стане собственост тъкмо на консорциума, срещу който е публикувал серия разследващи материали.


Трейман хвърля папката на масата, не му се чете повече. Пред него е картичката на луничавото момиче, което донесе сценария. Красивото й овално личице се е запечатало в ума му. Той се изправя, отива в малката стая до кабинета. Офисът му има втора част, оградена с непрозрачна стена от черно стъкло. От вътрешната страна цялата стена е огледална. Трейман застава пред отражението си, светлината на изгрева сега пада по особен начин. Бил е само няколко пъти в този кабинет, откакто го обзаведоха, и никога на изгрев-слънце. Само веднъж беше водил Дора тук. Тя не бе очарована от сградата, макар че нищо не каза. Нямаше и как да я хареса. Още когато обмисляха огромния комплекс на "Белария", Константин й предложи да участва в проектирането, но Дора Попова отказа. Със сигурност в поръчката трябваше да бъде ангажиран синът на главния архитект, за да разчита Трейман на подкрепа в общината. Тогава за какво са му двама архитекти накуп? Ставаше дума просто за една печатница и бизнес сграда на входа на София, между летището и панелните квартали. Синът на главния архитект беше талантливо момче, връщаше се от Германия и щеше да се справи отлично. Архитект Попова би стояла странно в този проект, като спусната отникъде само защото е съпруга на инвеститора. Каза "не" и сега не съжаляваше. Индустриалното проектиране не беше за нея, нито бизнес центровете. Кулата беше лека, ефектна, макар и празна. Дора обаче я усети студена и без стил. Повече никога не прояви интерес и не се появи тук. Вече официално бе обявила в интервю за "Архитектури", че се интересува от "усвояване на традиционни елевации", че смята "да анализира проекти за къщи от класически модерен стил" и "ще експериментира с градини и паркова флора в няколко проекта за средиземноморски вили". Пропусна да спомене пред списанието, че проектира вилите на приятели и това не са поръчки в реалния смисъл на думата. "Розите са моят акцент", написа претенциозната главна редакторка на "Архитектури" в подзаглавието на интервюто, макар че Дора не бе произнесла точно тези думи. Трейман настоя тя да се появи на корицата, беше важно в онзи момент. От списанието илюстрираха материала с нейна снимка пред двата огромни храста Rosa damascena semperflorens, пристигнали току-що от Казанлък в дървени контейнери с наторена почва. Контейнерите все още стояха на пътя към Бялата къща, а под снимката бе изразено учтивото колебание на редакцията дали и как съкровищата на Розовата долина ще се прихванат в полите на Витоша или нещо подобно. Дора беше изхвърлила списанието. Борбата с розите обаче продължаваше да води с упорство.




Когато влезе за първи път в новопостроения дворец на "Белария", в кабинета на мъжа си, откъдето се очакваше след време той да ръководи цяла империя, Дора сви очи и веднага идентифицира дразнителя. Твърде ярък поток светлина. Идваше от хромирания аплик над вратата. В същото време от гигантския прозорец проникваше мека дифузия. Двата потока се смесваха и ефектът не й хареса. Огледа се в черната стъклена ламперия, докато Трейман разопаковаше фолиото на бутилка шампанско. В тази светлина лицето й, така се стори тогава на Дора, изглеждаше някак различно. Сякаш не беше лицето, което познаваше. Наведе се напред, приближи се до огледалото, носът й докосна отражението. Разглеждаше порите по кожата си, точиците, невидимите косъмчета и мъх, бръчиците и петънцата. Погледът й се изкачи нагоре и спря в отражението на очите. Ирисите бяха пълни с неизброими кристалчета и извършваха кратки движения на присвиване и разтваряне. Постоя така, хипнотизирана от миниатюрните детайли. През отворената врата се чу някакъв звук. Дора не можа да определи какъв е, сигурно тапата бе изскочила. Мина през празното гардеробно помещение, в което имаше място за резервните костюми на генералния мениджър, стенен сешоар и рафтове с вградени калъпи за обувки. Влезе в следващото помещение, където в миг регистрира нелогичната смяна на черното стъкло със светлосиво. Там беше мъжът й, наведен над овалната полупрозрачна маса в центъра на заседателната зала. Той вдигна двете кристални чаши и подаде едната на Дора. В онзи момент архитект Попова, стройна и без съмнение красива жена на четиресет и две, имаше първото си видение, халюцинация. Някакво дебело и не особено дълго пипало, толкова дълго, че да може да се огъне, но все пак достатъчно дебело, та да изглежда тромаво и тантуресто, се протягаше от неизвестна посока и обвиваше тялото на мъжа й през кръста и през долната част на гърдите. Картината беше съвсем безшумна. Константин постоя за миг така, прав, с протегната ръка и чаша в нея. Шампанското се спихна по стените. Трейман разбра, че жена му не го забелязва.


Скоро след този случай потърсиха помощта на лекар. Така професор Маринова влезе в живота им.
Въпрос на тълкуване е дали Дора Попова бе предусетила проблемите, които сега връхлитат семейството й, или проблемите отключиха болестта й. Няма значение, вече за никого вътре в тази система няма особено значение каква е била последователността. Нещастието никога не идва само.


Тази сутрин, на изгрев-слънце и почти на същото място Константин Трейман за първи път усети, че състоянието на Дора с всички опасности, които вероятно я дебнат, както и бъдещето на брака им лично за него е слаб дразнител. Не се вторачваше вече в този хоризонт, не както преди. Усети, че не иска да мисли изобщо за жена си, не иска да си спомня нищо от тяхното минало, нито добро, нито лошо. Нейното тяло вече не можеше да го развълнува, напротив, беше леко и безтелесно, не представляваше никаква пречка пред мисълта му, която сега се насочи към тази млада жена, която му донесе папката с глупавия киносценарий, към деколтето й, резедавата или жълта блуза, русата, почти измита до прозрачно коса, особено светла на слепоочията й, луничките по шията, без съмнение чаровната усмивка. Телефонът на това момиче или жена, няма значение, телефонът е написан на картичката върху бюрото. Трейман взима картончето в ръка и без да се замисля, се обажда. Сигурно още не си е легнала, допреди малко те там работеха. Сигнал свободно. Беше усетил ясно, че когато тя си тръгна от кабинета му, между стъклените стени остана вкусният аромат на кафе. Отново сигнал свободно.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Жълтопаветник
    Жълтопаветник
    Рейтинг: 228 Неутрално

    няма да се чете тая книга

  2. 2 Профил на Калник
    Калник
    Рейтинг: 945 Неутрално

    Ами аз и откъса тук май няма да прочета

    Но авторът снощи беше гост на Панорама ми направи много добро впечатление.

  3. 3 Профил на gun
    gun
    Рейтинг: 467 Неутрално

    Умно момче е Тенев, ама слаб писател - т.нар. му роман подхожда по-скоро на жена му - телевизионната журналистка Евгения Атанасова-Тенева...

    За свободата на словото - форумът да е без регистрация!
  4. 4 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1619 Неутрално

    До коментар [#2] от "Калник":

    Да. Битовизма ми идва нагоре.

    Panta rhei....
  5. 5 Профил на glaxo
    glaxo
    Рейтинг: 334 Неутрално

    Прилича ми повече на сценарий за телевизионен филм.Откъса е малък, но езикът, стилът и ритъма ме карат да мисля така. А сюжетът е някак предвзет, маниерен и банален - усещането е за дежавю. Иначе авторът е умен, образован и многото пъти когато съм го гледал по телевизията, винаги ми е допадал с коментарите, анализите и културата си.

  6. 6 Профил на Дъската ми хлопа
    Дъската ми хлопа
    Рейтинг: 266 Неутрално
  7. 7 Профил на PS
    PS
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Книгата е отлична, много по-четивна от всичко друго публикувано от Тенев, политически проникновена, без да е злободневна.
    Трейман е издател, който (напразно) се опитва да запази собствеността си, без да губи независимостта си. Аналогиите с премеждията на издателите на Дневник преди няколко години е съвсем очевидна, вероятно затова е избран откъс, посветен на този герой; за съжаление не особено представителен и откъснат от динамиката на романа.
    Георги Богданов е много по-интересният герой, съвсем очевидно е че негов прототип е Бойко Борисов. Радан Кънев прави обещаващо появяване още на първа страница като Симеон Мартинов, но после се явява само още веднъж и образът му остава недоизграден, може би умишлено.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK