България

Източник: Алфа Рисърч

Избирателна активност
Гласували
Негласували

Източник: ЕП

Кой печели в ЕС

Източник: ЕП

Ралица Петрова, режисьор: Шокира ме гаврата с човека

Ралица Петрова, режисьор: Шокира ме гаврата с човека

© Личен архив, Портал Култура



Дневник" препечатва интервюто от портал "Култура".


Филмът на Ралица Петрова "Безбог" спечели четири големи награди на престижния кинофестивал в Локарно – един от най-старите в света, провеждащ се от 1946 г. – награда за най-добра актриса на Ирена Иванова, наградата на екуменическото жури, наградата за най-добра режисура на независимата критика и най-голямата –Златен леопард за най-добър филм.


"Безбог" беше оценен и в Сараево, още като проект, а на тазгодишния фестивал там добави още две награди – специалната награда на журито и Сърцето на Сараево за най-добра актриса на Ирена Иванова.
Предстоят още фестивали, а българският старт ще бъде на тазгодишния фестивал "Златна роза" във Варна. Ралица е носителка и на Prix UIP за най-добър европейски късометражен филм на Берлинале за филма си "Гнилата ябълка". Има номинация за Европейските филмови награди EFA в категорията късометражен филм.
Интервюто с Ралица Петрова, дадено специално за Портал Култура, е преди заминаването й за Торонто, за филмовия фестивал, на който "Безбог също беше селектиран.


На снимачната площадка

© Личен архив, Портал Култура

На снимачната площадка


Да започнем от твоята първа среща с киното. Кога разбра, че ще се занимаваш с това?
- В ранните ми години се занимавах с писане на стихове и правене на скулптури. С киното се срещнах сравнително късно. Бях на около двадесет и две. Eдна картина на Масуо Икеда, японски концептуален художник и писател, ме беше впечатлила с идеите и емоциите, които внушаваше. Лисваше й само ритъмът на реалното време. Помислих си, че ако картината беше филм, би била перфектна. Стана ми интересно и експериментирах. Монтирах филма в камерата, тъй като нямах компютър, нито можех да боравя със софтуери за монтаж. На шега реших да го представя за подготвителната година по кинорежисура в London University of the Arts. Срещнах се с един от преподавателите там и той ме посъветва направо да кандидатствам за бакалавърска програма. За моя радост ме приеха. Изкарах там три години. По-късно направих един друг филм, с който пък ме приеха магистър вNational Film and Television School във Великобритания. Ако върна лентата още по-назад, в ранните тийнейджърски години, мисля, че "Мухата" на Кроненбърг беше първият филм, който ме накара да забележа киноезика като изразно средство. Филмът ме беше впечатлил с минимализма на драматургията си. Реално всичко се развиваше в една стая, с един герой. А изследваше големи, екзистенциални теми. Атмосферата беше силно въздействаща. Имаше много малко диалог, но това не ми липсваше. Кинематографията беше много силна, и някак ме потапяше в момента на случващото се. Оттогава и досега ме влече такова кино – като режисьор, но и като зрител.




Разкажи ни повече за средата в Лондон, за подхода в обучението?
- Като цяло ученето на правене на кино зависи изцяло от потенциала на човека. Дали го носи у себе си. Нямам предвид само таланта, a да притежаваш определена чувствителност към света, специфичен мироглед. Това е, според мен, което те води като творец.
Киноучилищата са осoбени места. Няма гаранция, че там ще те научат как да правиш стойностно кино. Често могат повече да навредят, като наблягат прекалено на "техничарството", а не на развитието на твоя собствен творчески глас. Не е като да учиш право или медицина. И училищата в Англия не правят изключение. Aко ученикът не дълбае в своето си нещо и не развива собствените си инстинкти, много често се изгубва. А и киното не е за всеки. Много хора разбират това едва след като са завършили. Но за тези, които продължават да се занимават с кино, най-ценни остават техните съученици. Хората, с които сте се "намерили" в училище. Хора, с които споделяте едни и същи вкусове и разбиране за киното. Те могат да се превърнат в дългогодишни съмишленици. Най-много се учи от тях и от собствените грешки.


Ралица Петрова, режисьор: Шокира ме гаврата с човека

© Личен архив, Портал Култура


В National Film and Television School се работеше много. Често по 16 часа. От някаква продукция бяха останали две каравани и често спяхме там, особено като имахме срок за предаване на работа. В рамките на двете години се правеха много филми и упрaжнения. Mагистрaтурата беше 90% практика. Там имах късмета да уча от двама безценни учители – Иън Селар (Шотландия) и Ашър Тлалим (Израел). И двамата бяха безпощадно преми в критиката си към нашата работа, но и много конструктивни. Способни бяха да се разграничат от собствения си вкус за кино и да дават съвети спрямо твоята работа. Много e ценно учителят да не са налага, а да откликва на специфичния потенциал на ученика.


Преди "Безбог" имаш два късометражни филма, които също имат награди – "Гнила ябълка", 2007 г., и "По божията милост", 2009 г. Как се чувства един млад режисьор, когато първите му работи са оценени високо, в европейски и световен контекст?
- Признанието е важно, защото дава знак, че си на правилния път като творческо мислене. Че работата ти е достатъчно прецизна и различна, и че достига до хората. За мен е важно да комуникирам на универсално ниво. Затова всеки успех пред междунарoднa публика много радва и дава кураж.


Можем ли да ги мислим като някакъв път към "Безбог" – имам предвид най-вече като стилистика, като кинематографичен език?
- Кинематографията и формата в един филм са ми много важни. Аз разказвам най-вече чрез тях. Разбира се, автентичността на актьорската игра е също важна, но в моята работа не тя е водещата. Още на ниво сценарий режисирам и монтирам, като описвам картина и звук. В този смисъл намирам прилика между "Безбог" и предишните ми филми. Формата трябва да произлиза от дадената история. Да се мисли отвътре навън. Тогава тя превъплъщава основната идея и зрителят не я забелязва, а я приема като органична част от цялото.
Как стигна до идеята за "Безбог" – като тема, като сюжет?


- Израснах в годините на прехода. Емигрирах през 90-те. Mного приятели направиха същото. Заминаха от загуба на вяра във възможността за перспектива. И днес много млади хора избират този път. Имам приятели, които останаха, бориха се, но в един момент се умориха и поеха по утъпканата пътека на оцеляването. "Безбог" разказва за такъв човек. Eдна обикновена жена, за да оцелее, е принудена да живее срещу човешкото в себе си. Сюжетната линия с личните карти ми беше разказана от една приятелка, която пък имала приятел, който точел ДДС чрез фирми фантоми, регистрирани на имената на бедни хорица. Шокира ме фактът, че това не само ощетява всички нас като данъкоплатци, а се случва на гърба на най-бедните и уязвими хора. Шокира ме гаврата с човека. Шокира ме, че съдебната система, оправдавайки виновниците, оправдава тази гавра. Истории такива много. Знаем и престъпленията, и виновниците. Но за успешен съдебен процес досега не съм чула.


На какво противостои този филм?

- На многото липси, с които сме принудени да живеем в България. От липсата на правосъдие до липсата на ценности. Някой беше казал, че "Правосъдието е имунната система на една държава. Работещата съдебна система е гаранция, че всичко останало е въпрос на време да се изчисти". Недоверието ни в съдебната система, в полицията, в здравеопазването води до апатия. Хората не вярват, че могат да променят нещата. Това от своя страна води до ниско самочувствие. Което пък води до цинизъм, от което не произлиза нищо позитивно. Цинизмът ерозира способността ни да проявяваме кураж. Защото за кураж трябва самочувствие, а за самочувствието трябват ценности.


В "Безбог" става дума за ценности, за относителност на морала, за загубата на опори, важни за човешкото – какъв е начинът да се говори за това без излишна патетика, без отблъскващия – защото ни напомня за времето на комунизма – дидактизъм?
- За мен е важно фокусът да е върху емоционалното преживяване на героите, a не върху сюжета. Старая се да има абсолютна точност в израза на целите и нуждите на героите. Както и да не използвам ирония в тона. Тогава емоцията е чиста и зрителят става съпричастен. Преживяното от героите започва да му въздейства.


Как виждаш днес ситуацията в българското кино? Ти беше заедно с твои млади колеги в Локарно, в Сараево? Как стои нашето кино там и как изглежда българската филмова среда тук, на място.
- Радвам се, че има натрупване на маса от талантливи режисьори. Mного харесвам киното на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, както и на Мина Милева и Весела Казакова. Това са режисьори, които нямат страх да атакуват челно проблемите на реалността, в която живеем. Всеки носи собствената си чувствителност, но ги обединява това, че имат творческа визия и интегритет. Как се гледа на нашето кино навън? Мисля, че e в сила поговорката, че никой не е пророк в собствената си държава. Режисьорите на филмите с успех навън сякаш често са неподкрепени и критикувани в България. В този смисъл съм съгласна с моя колега, режисьора Тео Ушев, че e много важно да се подкрепят следващите проекти на тези млади режисьори, за да се помогне на развитието на творческия им потенциал. Само така можем да изградим една солидна творческа киносреда и адекватно зрителско кинообщество.


Ти си и сценарист на филмите си – и на късометражните, и на пълнометражния. Това някакво твое вътрешно "изискване" към подхода ти за правене на филм ли е, случайност или нещо трето?
- Пиша, за да режисирам. В смисъл, че сценариите ми са като гид за това, което се вижда и чува на екран. Често споделям, че за мен езикът на киното е поетичен. Силата му е в монтажа – както в монтажа между два кадъра, така и в съпоставката на различни елементи в композицията на самите кадри. В работата ми с основните членове от екипа е важно да споделяме близък мироглед. Еднакво да усещаме смешното и болезненото в една история. В този смисъл имам интерес да работя със сценарист, стига да сме близки като чувствителност.


Можем ли да говорим за тенденции в световното кино днес, според теб?
- Това, което ми прави впечатление е, че все повече се правят филми за продажба. Не се рискува достатъчно. Залага се на псевдопрогнозите на търговските агенти. Имам чувството, че между 60-те и 80-те години киното е било много по-дръзко и новаторско. Може би това в днешно време идва от прекалената корпоративност и консумеризъм.


Кое е най-важното лично за теб като режисьор в правенето на един филм? И още – честно кино, лично кино, поетично кино, реалистично кино, друго кино?


-Да изразя нещо истинско, интензивно, провокиращо. Да дам на зрителя усещането за нещо дълбоко преживяно, а не само забавление. Обичам суров реализъм, който съдържа странност, абсурд и шок. Реализъм, който да се превърне в хиперреализъм, алегория, импресионизъм. И да ни кара да видим познатaта реалност по нов начин.


Накъде гледаш сега?
- Kъм хората, които съм срещала в живота си. Към страховете си. Към непознатото. Към баналното във всекидневието. Към любовта в различните й форми.


Aко трябва да ми препоръчаш няколко филма, които наистина си заслужават – кои ще са те?
- "Самолетна писта" на Крис Маркър, "Акт на убийство" на Джошуа Опенхаймър, "Форсмажор" на Рубен Йостлунд.

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2574 Неутрално

    Шокира ме фактът, че това не само ощетява всички нас като данъкоплатци, а се случва на гърба на най-бедните и уязвими хора. Шокира ме гаврата с човека. Шокира ме, че съдебната система, оправдавайки виновниците, оправдава тази гавра. Истории такива много. Знаем и престъпленията, и виновниците. Но за успешен съдебен процес досега не съм чула."Точно,обаче пък има стабилност.

  2. 2 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 1212 Неутрално

    Браво за труда и наградите! Но дано най-сетне българското кино се еманципира от втръсналите ни сюжети с мутри, дрога и политически хиени, все едно нищо друго няма наоколо. Такива филми раждат безнадеждност а живота не е само това. Нищо ли стойностно няма в живота ни та все да търсим кахъри?!

    В България върви смазваща русификация! Чайка - вожд и учител на Цацаров.
  3. 3 Профил на lustmord
    lustmord
    Рейтинг: 2212 Неутрално

    Много хубаво интервю с един наистина интелигентен и учудващо зрял творец. А това е съвсем в 10-тата:
    "Правят филми за продажба. Не се рискува достатъчно. Залага се на псевдопрогнозите на търговските агенти. Имам чувството, че между 60-те и 80-те години киното е било много по-дръзко и новаторско. Може би това в днешно време идва от прекалената корпоративност и консумеризъм"

    Желая успех!

  4. 4 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 3308 Неутрално

    [quote#2:"пустиняк"]Такива филми раждат безнадеждност а живота не е само това. [/quote]
    И аз предпочитам филми, които те карат и да плачеш, и да се смееш. За мен те са най-разтърсващи и въпреки това, не те депресират.
    Дано имаме повече млади режисьори като Ралица Петрова с чувствителност към света. Успех!

  5. 5 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 595 Неутрално

    Ще гледам Безбог на всяка цена.Този филм е нещо като дисекция на нашето общество.
    Горда съм за престижните награди на Ралица Петрова и и желая попътен вятър и вдъхновение!

  6. 6 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 788 Неутрално

    [quote#2:"пустиняк"]българското кино се еманципира от втръсналите ни сюжети с мутри, дрога и политически хиени, все едно нищо друго няма наоколо.[/quote]
    Нито един български режисьор особено такъв дето живее в чужбина а те са такива почти всички няма да направи филм за бедността, неравенството, безздуховността и обреченосттта, които докараха новите социални условия на България. Както едно време бяха италианското и френското кино и големите им режисьори. Пък и това не се учи вече в "училишата по кино" на Запад. Има къде, къде по лесни сюжети - съдебната система, мутрите, герозизиране на насилието, "бившите служители на ДС", величието на западните "цеенности" да не ги изборявам и т.н.

  7. 7 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 422 Неутрално

    [quote#5:"Cara Mia"]Ще гледам Безбог на всяка цена[/quote]
    Това толкова смислено интервю ще накара и мен да гледам филма!

  8. 8 Профил на chepokalipsis
    chepokalipsis
    Рейтинг: 577 Неутрално

    Винаги съм мразил такива разтягания на локуми, понякога се чудя тия хора, как се хранят, от какво живеят...

  9. 9 Профил на event_horizon
    event_horizon
    Рейтинг: 677 Неутрално

    "На многото липси, с които сме принудени да живеем в България. От липсата на правосъдие до липсата на ценности. Някой беше казал, че "Правосъдието е имунната система на една държава. Работещата съдебна система е гаранция, че всичко останало е въпрос на време да се изчисти". Недоверието ни в съдебната система, в полицията, в здравеопазването води до апатия. Хората не вярват, че могат да променят нещата. Това от своя страна води до ниско самочувствие. Което пък води до цинизъм, от което не произлиза нищо позитивно. Цинизмът ерозира способността ни да проявяваме кураж. Защото за кураж трябва самочувствие, а за самочувствието трябват ценности."
    +++++++++++++++++++++++++++

  10. 10 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8264 Неутрално

    Чудесно интервю, кара те да се замислиш. И колкото повече мисля, толкова повече се ядосвам, че нищо не мога да променя . Повечето , които искаха нещо да се промени, вече заминаха. Останалите тука, вече се обезвериха, че в тази държава може да се случи нещо хубаво.

  11. 11 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1270 Неутрално

    ++++++++++

    До коментар [#2] от "пустиняк":

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  12. 12 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1270 Неутрално

    Интересно е, че тази млада дама има обяснение за всичко. Две и две - четири.

    Все ми се струва, че такава категоричност трае до време.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  13. 13 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 1702 Неутрално

    "- Това, което ми прави впечатление е, че все повече се правят филми за продажба. Не се рискува достатъчно. Залага се на псевдопрогнозите на търговските агенти.”

    Тъжното е, че от това страда не само киното, но и пластичните изкуства, музиката и т.н.

    I Want To Believe
  14. 14 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12102 Неутрално

    Сега очаквам държавата да забрани негласно филма, чрез натиск върху разпространителите ...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK