Цветан Цветанов от "Аларма пънк джаз": Джазът е пънкът на своето време

Цветан Цветанов от "Аларма пънк джаз": Джазът е пънкът на своето време

© Ани Васева



От Dead Kennedys до Колтрейн, от Зорн, през Запа, та чак до Западна Африка, от камбоджански лоуфай евъргрийни до ICP Orchestra и Flat Earth Society... ...със съответните резки завои към построка и грайндкор джаза, старинната импровизирана музика, спагети уестърните и готик фолка от Чикаго до Алтай." В такива музикални граници се движи културното предаване "Аларма" по програма "Христо Ботев" и неговата концертната серия "Аларма пънк джаз фест", която на 28 октомври отпразнува 8 години в Mixtape 5 с едни от "бащите" на жанра The Ex.


Изброените поименно в първото изречение, то се знае, не са гостували, но за това време най-издръжливият български фестивал е домакинствал на между 200 и 300 концерта - изумително постижение за събитие, което няма постоянна сцена, но разполага с време в ефира на БНР. Докъм 2011 г. много старателно ги броях, после това естествено отпадна, признава организаторът и "човек-оркестър" зад "Аларма пънк джаз" Цветан Цветанов. Културен журналист, музикален редактор в БНР и градска легенда като онези, с които сам е пълен - като например как световноизвестният малийски музикант Али Фарка Тури купува първата си китара от София - той вероятно единствен може да опише пънк джаза с думи. Специално за "Дневник" направи и плейлист с някои от най-добрите участия на фестивала през годините.





Пънк-джазът стил ли е и ако да, кои са неговите бащи? А какво са "камбоджански лоу-фай евъргрийни" и "пост-югославски афро-пънк и ембиънт хорър балади"?


- За добро или лошо днес е напълно безсмислено да се говори за чисти жанрове. Всеки артист е отделен жанр. Бащи? Защо само бащи? Окей, тук са и Дейвид Фюджински, и Джако Пасториъс, и Джон Зорн, и Сиро Баптиста, и The Ex, и Матс Густафсон, но пънк-джазът има и майки като Жоел Леандр, като Сузи Ибара, като Ива Битова, както и дъщери като Леа Роже от белгийското трио Guili Guili Goulag


С "пост-югославски афро-пънк" най-вероятно съм визирал песента "Фела Кути, друже стари" на Рамбо Амадеус или съвсем новото трио Igralom от Ниш. А "камбоджански лоу-фай евъргрийни" наистина има! Напишете в гугъл "Cambodian Rocks" и ще излязат доста интересни записи от 60-те и 70-те.


Със сигурност пънк-джазът е противоположност на "параходния джаз" (както го нарече Насо Русков, а според някои източници Георги Згуров, вчера в едно предаване), а не на класиците. А много харесвам и определението на китариста Братислав Радованович от Fish In Oil, че "джазът е пънкът на своето време".



Кои са най-паметните ти концерти, организирани в рамките на фестивала?


- Някои концерти остават, топлят душата ти до старини, други по-добре да ги забравиш още на следващия ден. Със сигурност помня много добре първия концерт на Юджийн Чадборн в България, който организирахме в Дома на киното през 2010 г. Както и първия концерт, който организирах извън пределите на Народна република България – Rosenquarzexpress на площад "Камара" в Солун през 2012 г. Помня, разбира се, и първото пого в БНР, можете ли да си го представите? – на концерта на "Битов терор" във Второ студио през 2009 г.


Помня, че веднъж трябваше да организираме ембиънт-нойз концерт на моя добър приятел Сафи Вонг от Камбоджа в Арт-хостела, и понеже пространството там е доста тясно, специално си бях поръчал "по-дребни и по-слаби" тонрежисьори от радиото – за да не заемат много пространство.


А най-шантавите изпълнители, които сте канили или искате да поканите?


- Три от вече "осъществените чудовища" (ако трябва да цитирам моите приятели от "Метеор") със сигурност са Reverend Beat-Man, The Necks и Борис Ковач. През 2008 г. със сигурност не бих могъл да си ги представя, че ще свирят на "Аларма". Какво става след това? Не знам. Питър Хамил, може би. Или дуото Нед Ротенбърг/Санкхо Намчъйлак, Марк Рибо (може би със Ceramic Dog), Джело Биафра & Guantanam School Of Medicine Не е толкова невъзможно. Джон Зорн засега не, защото българската публика още не е надмогнала съвсем папарашките си навици.


Най-необичайната фестивална случка - с твои гости тук или от твое гостуване навън?


- Когато – няколко години преди създаването на "Аларма", през зимата на 2005 г. – Дейв Макгуайър от World Circuit ми се обади и каза, че трябва за два дни да доставя българска китара "Кремона" на самия Али Фарка Туре, ама това е дълга история... (Един от великите световни китаристи действително купува първата си китара от България, по време на гостуването си на Световния младежки фестивал през 1968 г. - бел. ред.)


Защо България сякаш не е концертна дестинация - съвременни групи, които с готовност посещават Солун и Скопие, ни подминават?


- Ще ми се да мисля, че вече е. Няма как да променим историята на ХХ век, ама се надявам ако още не сме влезли, скоро да влезем в XXI. А и няма противоречие. Дори сцената тук да се развие главоломно, винаги ще насърчавам хората да пътуват и да гледат концерти по целия свят. Иначе човек става ленив.


Какви жертви правиш заради фестивала?


- Макар "Аларма Пънк Джаз" да е част от могъща институция, много често ми се налага сам да доплащам за по-големите концерти. Хубавото е, че като служител на БНР имам доста облекчена комуникация с банките и тегленето на кредит за покриване на негативи от концерти не е толкова усложнено, колкото би било, ако бях самостоятелен играч. Задлъжняването към банки обаче има и друга страна – трябва да работиш повече и на повече места, за да върнеш съответния кредит по-бързо, а това също изяжда по-голямата част от личното ти време, което иначе се полага на теб самия, на дъщеря и на двамата-трима души и котки, които са ти наистина близки.


Същевременно не бих направил жертвата "Аларма" да влезе в някоя мастита общинска програма и хора с политически и житейски виждания, различни от моите, срещу дребно финансиране, да използват това, в което съм вложил толкова пот, кръв и ракови клетки.


Като теглиш чертата - какво според теб донесе "Аларма Пънк Джаз" на софийската сцена?


- Виждам "Аларма Пънк Джаз" като част от по-широкото разрастване на независимата сцена тук - заедно с Indioteque, Rawk’n’Roll, Amek, Wrong Fest, Der Circle, и някои по-малки организации – хора и формирования от хора, които работят самостоятелно, но заедно създават един музикален облик на София, твърде различен от общата домораслост. А специално "Аларма", тъй като има и национален ефир, смятам, че все по-често трябва да има свои концерти и в други градове – т.е. да достигаме до съответните места и физически, организирайки и концерти. Защото София си е София, но има градове, в които ситуацията е наистина плачевна. А потенциална публика има.


Концертът на The Ex, Bernays Propaganda и Jerusalem in my Heart започва в 21 ч. в Mixtape 5, а точно в 21:30 ч. ще се включи и на честотите на програма "Христо Ботев". Повече пънк джаз може да чуете в едноименния канал на интернет радиото "Бинар".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK