Да нарисуваш Лондон

Художникът

© Бойко Боев

Художникът



През 1704 г. английски пиратски кораб претърпява корабокрушение в Тихия океан. От екипажа оцелява единствено шотландецът Александър Селкирк, двадесет и осем годишен, с характер като бурно море. Селкирк избягва участта на екипажа, благодарение на това, че достига до остров Мас а Тиера, на 640 км от крайбрежието на днешно Чили. Едва пет години по-късно на острова, населен с канибали, се появява кораб, който донася спасението на Селкирк. Вие какво бихте направили, ако се озовете сами на непознат остров?


Този въпрос е вълнувал писателят Даниел Дефо, който е съвременник на Селкирк. През 1719 г. той публикува своя роман за Робинзон Кройцнер, известен в цял свят като Крузо. Книгата, която мнозина смятат за първия английски роман, описва в подробности премеждията на Робинзон, който след корабокрушение прекарва сам на остров 28 години, 2 месеца и 19 дни преди да бъде спасен от своите.


Дефо няма намерение да напише приключенски роман. Той разказва история, която цели да представи характер и качества, като постоянство, находчивост, независимост, които са достойни за британците, както започват да се наричат жителите на Англия и Шотландия, след обединението им през 1707 г., на което Дефо е свидетел.




Мисля си за Робинзон Крузо след срещата ми с художника Янко Тихов. 297 години след написването на романа на Дефо, той и аз живеем във Великобритания. На този остров подобно на Робинзон Крузо Янко Тихов показва забележителни качества и характер, които могат да служат за пример. Нямам амбицията да съм Даниел Дефо, но искам да разкажа за българския художник в Лондон, за да вдъхновя и други с неговата история.


За първи път научих за Янко Тихов от публикация в "Ивнинг Стандард", който можете да видите вечер в ръцете на повечето лондончани в обществения транспорт. Във вестника се разказваше за картина на Тихов, която изобразява карта на Лондон. В нея отделните квартали бяха представени с паспортите на най-големите етнически общности, които ги обитават. Публикацията за картината посочваше, че авторът има български паспорт.


Картината с паспортите

© Личен архив

Картината с паспортите


Любопитен, затърсих сред паспортите на картата дали няма да открия неговия. Имаше един български. После ми стана любопитно колко души бяха видели статията за художника. Оказа се, че "Ивнинг Стандард" има тираж от 900 000 броя.


Разглеждайки сайта на българския художник, открих, че галерии в Лондон, Ню Йорк, Стокхолм и Сингапур представят негови творби. Видях и последните му работи. В тях открих Лондон. Старите сгради в Сохо ми бяха познати, но те не бяха същите. В тях Янко Тихов беше вкарал съвременен дух. Къщите от 18 и 19 век бяха станали като видео игра, населена от градски хора и животни. Облечени в съвременни дрехи, героите на тази игра и аз не се различавахме. Можех да си представя, че ги наблюдавам на живо. Разпознавах емоциите им в празните стаи, улици и покриви. Открих, че Янко Тихов беше уловил разноликия дух на Лондон, после го беше раздробил, за да го побере на платната си. Хората и животните пулсираха в тях като малки сърца. Видях Лондон като град с много сърца.

За да видите по-добре картината - кликнете на "Преглед на оригинала". Неговото творчество може да разгледате на www.yankotihov.co.uk

© Личен архив

За да видите по-добре картината - кликнете на "Преглед на оригинала". Неговото творчество може да разгледате на www.yankotihov.co.uk


Писах на непознатия творец в Туитър. Няколко дни по-късно се срещнахме в лондонския квартал Сохо.


Ако Лондонското сити е финансовата част на Лондон, в Сохо са мюзикълите и развлеченията. Сградите на Сохо населяват повечето от картините на Янко Тихов. Поисках той да ми покаже оригиналните сгради, които познавах от творбите му. Получи се една разходка с истории, архитектура и изкуство, която дори най-добрият екскурзовод в Лондон не можеше да ми даде.

Сладкарницата "Патисери Валери" в Сохо, която е запазила духа на 30-те години на миналия век

© Бойко Боев

Сладкарницата "Патисери Валери" в Сохо, която е запазила духа на 30-те години на миналия век


Янко Тихов скоро ще стане на 40 години. Първото нещо, което прави впечатление, е буйната му коса; след това детската му усмивка и лъчезарните му очи. Слуша внимателно; после подбира думите си, сякаш са шарени топчета. Синият блейзър и посребрената коса му придават стабилност. Не се хвали, макар че от разказа му разбирам, че професионалните му постижения са забележителни. Ако трябва да го опиша с една дума, тя е благороден.


Дилъри от две лондонски галерии в Блумсбъри и Ислингтън продават картините на Янко Тихов. Едната галерия представя фигуративно изкуство на художника, а другата - типографското. Международните клиенти на галериите познават творбите на българския художник. Дилърите се грижат да представят картините му на подходящите хора и по подходящия начин. С клиенти Тихов не се среща. Ако купувач държи да се запознае с него, не говорят за бизнес, а за изкуство и за създаването на картините, които са били откупили.


Творческият си успех Янко Тихов дължи на участието на негови картини в годишните изложби на Кралската академия на изкуство във Великобритания. Създадена през 1768 г., академията, която е независима от държавата, включва 80 изтъкнати творци. От 248 години всяка пролет те преглеждат 12 хиляди творби, за да подберат около 1000 картини, от които само 150-200 на не-академици, за лятното изложение в елегантната Бърлингтън Хаус на Пикадили в Лондон.


Ежегодно 150 хиляди души гледат изложението. Попадането на картина на него означава не само, че тя му ще бъде откупена веднага, но и че авторът й ще получи покани от галерии. Янко Тихов има вече три участия в лятното изложение на Кралската академия за изкуство, които са последвани от множество покани за изложби в галерии по света.


Смелост


В края на следването си в Художествена академия в София, Янко Тихов решава, че за да се развива като художник, трябва да пътува по света. Месец след дипломирането си през 2001 г. той е вече в Лондон.


"Още като студент направих изложби в престижни галерии в София. Благодарен бях за наученото в Академията, но през последната година като студент вече чувствах, че този етап от живота ми е свършил. Учеха ни нещо, за което не виждах развитие в България. Все едно да станеш пекар, но да няма фурна.


Дадох си сметка, че в България ми предстои само да броя колко изложби съм направил в една и съща галерия. Затова с парите, които бях изкарал от продажба на картини след изложба в софийската галерия "Витоша", си купих билет и виза и пристигнах с приятелката си в Англия. Не исках да търся по-добър стандарт на живот, а да продължа да се развивам като художник."


Находчивост


Първоначално Янко Тихов учи английски и си търси работа. Наемат го в графично студио. В София той е следвал "Графика" и в куфара си от България са няколко плочки офорт с негови студентски творби. В графичното студио има възможност да ги печата и показва.


"Два месеца след като пристигнах в Лондон кандидатствах с моя работа на конкурс за лятното изложение на Кралската академия за изкуство. Графиката беше с размерите на сегашните мобилни телефони. Бяха кандидатствали десетки хиляди души. Моята творба попадна след 150-те избрани за изложението. Малко след това получих 30 писма, половината от комерсиални галерии с предложение за изложби. Така видях, че фурните, които не съществуват в България, тук ги има."


Адаптивност


Спомняте ли си как Робинзон Крузо си строи жилище, после колиба в полето? Издигайки плетове и стени, създавайки градини той постепенно завладява острова и се адаптира към живота в него. Подобно, Янко Тихов завладява Лондон като го рисува. Това е неговият начин да се адаптира към него.


Янко Тихов ми разказва, че преди да нарисува картините си в Сохо, той дълго е оглеждал сградите. Кварталът познава добре, тъй като "бохемските" му години минавали в него. В Сохо е имал и ателие. По време на разходката ми показва къде е седял, докато е рисувал отделните сгради, и обяснява защо е подбрал всяка от тях. Например, харесал сладкарницата "Патисери Валери", която е запазила духа на 30-те години на миналия век, заради богата й историята и скромния й вид.


Докато ядем торти в "Патисери Валери", обсъждаме други две картини (диптих) на Янко Тихов, които показват сграда на Дийн Стрийт през деня и нощта.

За да видите по-добре картината - кликнете на "Преглед на оригинала". Неговото творчество може да разгледате на www.yankotihov.co.uk

© Личен архив

За да видите по-добре картината - кликнете на "Преглед на оригинала". Неговото творчество може да разгледате на www.yankotihov.co.uk


На всеки прозорец се вижда човек. В нощната картина обитателите на сградата са мъже, а в дневната жени. Всички са голи и сами. Темата е Рефлексия, като отражение и размисъл.
За да видите по-добре картината - кликнете на "Преглед на оригинала". Неговото творчество може да разгледате на www.yankotihov.co.uk

© Личен архив

За да видите по-добре картината - кликнете на "Преглед на оригинала". Неговото творчество може да разгледате на www.yankotihov.co.uk


"Обичам в една картина всеки да си намира своя прочит. Това, което съм искал да кажа за рефлексията, е само един прочит. Много по-важно е какво ще види всеки от един от нас. Едни откриват себе си, други нещо воайорско, трети – анимация. Всеки има свой прочит и това е хубавото на една картина – да действа на повече от едно ниво," казва Янко Тихов. "Сохо има определен имидж, който се променя, но с картините си аз променям мита за Сохо, защото ако те бяха в Съри, щеше да действа на подсъзнателно ниво по друг начин."


Автентичност


Докато сме на Дийн Стрийт, за да огледаме оригиналната сграда от диптиха на Янко Тихов, ни заговаря бездомник на име Пол. Каза, че е бивш войник в Афганистан. После ни показва мускулите си. Янко Тихов бърка в джоба си, за да му даде пари, а аз през това време оглеждам един господин, облечен от глава до пети във виолетови дрехи. Подобни типове са характерни за Сохо, който е един от най-разноликите квартали на Лондон. Още от миналите епохи, когато тук са живеели гърци, избягали от Османската империя, хугеноти, избягали от Франция, германски революционери, начело с Карл Маркс, проститутки и гейове, музиканти и бохеми. В този пъстър свят се живее шеметно. Затова човек може да се загуби в Сохо, да забрави кой е и вечно да остане незабележим.


Янко Тихов не се е загубил в Лондон. Той е забележим като господина с виолетови дрехи. Защото има свой автентичен глас. Неговите творби представят гледната точка на един европеец и българин във Великобритания. Този автентичен глас звучи най-силно в топографските картини на художника, в които чрез паспорти са представени карти на Лондон и Европа.


"Детската ми мечта беше да пътувам. В миналото това беше трудно, затова получаването на паспорт и виза беше събитие. Като пътувах, открих предразсъдъци с оглед на произхода. Винаги ми е били интересно разделянето заради корицата на паспорта. Изпитвал съм го в различни варианти с български паспорт преди и след приемането ни в Европейския съюз, както и с британския си паспорт, който получих преди години. Много хора са изпитвали това. Рисувайки паспортите на свои приятели и познати от различни части на света, представям техния опит и съдби."


Янко Тихов се вълнува от манипулациите чрез географските карти. Според него хората вярват, че границите не се променят, тъй като от малки живеем с едни и същи представи за картите и държавите, изобразени на тях. Затова е лесно да бъдем манипулирани. Като ползва лентикулярен печат – познат от стерео календарите с японки, които се намигат – Тихов показва как границите и идентичността на европейските държави се променят във времето. Желанието на художника е да промени представата за границите в буквалния и преносния смисъл и по този начин да противодейства на днешния агресивен национализъм.


Разходката ми с Янко Тихов свършва близо до "Севън Дайълс", площад в Ковънт Гардън, където се събират седем улици. Спомням си, че Чарлз Дикенс беше написал, че на "Севън Дайълс" човек е безкрайно любопитен накъде би го отвела всяка от улиците наоколо.

"Севън Дайълс", площад в Ковънт Гардън

© Бойко Боев

"Севън Дайълс", площад в Ковънт Гардън


Мисля си, че ако сме смели, находчиви и автентични като Янко Тихов, ще стигнем далеч, независимо от избора си. Както и ще оцелеем на всеки остров, на който попаднем. Подобно на Робинзон Крузо.


Бойко Боев е автор заедно с Десислава Дякова на блога Разходки из Лондон, чиято цел е да свърже българите с Лондон и лондончани."Разходки из Лондон" е рубрика и в "Дневник".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK