Има ли "музей на корабоплаването" на дъното на Черно море

Компютърно изображение на "Цветето на Черно море" - османски съд, потънал между XVII и XIX в., смайва учените със запазени въжета и изящна дърворезба.

© Black Sea M.A.P

Компютърно изображение на "Цветето на Черно море" - османски съд, потънал между XVII и XIX в., смайва учените със запазени въжета и изящна дърворезба.



Останките от 45 кораба в българската акватория на Черно море, потънали между IX и Х в., включително съдове, досега познати само на думи, обещават нова информация за търговските пътища, минавали покрай днешните български земи и развитието на средновековното корабостроене. Находките, определени като "един от големите удари на археологията" от петъчното издание на "Ню Йорк таймс", впечатляват с изключителната си цялост, което се дължи на безкислородните условия и слабите процеси на гниене под 150 м, заради което някои наричат Черно море "музей" и "подводна лаборатория" за археология.


Втората експедиция от проекта Black Sea M.A.P ("МАП Черно море") - най-голямото морско археологическо проучване в момента, приключи в края на септември. В продължение на месец корабът "Stril Explorer", снабден с най-модерното оборудване за дълбоководни проучвания, включително прототипи на подводни роботи, извърши геофизично измерване на над 1000 линейни километра от дъното.


3D възстановка на кърмата на "Цветето на Черно море"

© Black Sea M.A.P

3D възстановка на кърмата на "Цветето на Черно море"


Основната цел на проекта, провеждан от учени от университета в Саутхемптън, Великобритания, съвместно с колегите им от Националния археологически музей, Центъра за подводна археология и още няколко чуждестранни института, е да изследва праисторическите пластове на дъното на Черно море, залети след края на последния ледников период. Корабокрушенията, открити и документирани от него, са допълнителен бонус - но предоставят най-добрите, а в някои случаи и единствени модели на




корабите - предшественици на Великите географски открития.


Такъв е средновековният западносредиземноморски кораб от "кръгъл" тип, открит на 800 м дълбочина в изумително добро за археолозите състояние. За съда, който учените датират към XIII-XIV в., досега бе известно единствено от писмени източници. "За този кораб, предшественик на бъдещите галеони, се знае твърде малко - няма дори изображения, какво да кажем за запазени части. Това наистина е световно постижение", каза директорът на Националния археологически музей Людмил Вагалински. "Не би било преувеличение, ако кажем, че Европа е навлязла в модерността благодарение на тези кораби", отбелязва пред "Ню Йорк Таймс" ръководителят на експедицията д-р Джон Адамс.


Компютърна 3D възстановка на средновековния "кръгъл" кораб, познат досега единствено от исторически източници - световно откритие според доц. Вагалински.

© Black Sea M.A.P

Компютърна 3D възстановка на средновековния "кръгъл" кораб, познат досега единствено от исторически източници - световно откритие според доц. Вагалински.


Отвъд този и още един византийски съд, датиран от X-XI век, повечето от корабокрушенията са от османско време. Турски кораб, спечелил си прякора "Цветето на Черно море", смайва учените със запазени въжета и фина дърворезба с флорални мотиви. Въпреки вековете под вода е възможно из корабокрушенията да бъдат открити десетки непокътнати обекти, включително писмени документи, посочва археологът Брендън Фоли пред "Ню Йорк таймс". Той и други външни на проучването специалисти определят изследването като голям пробив в изучаването на древните търговски пътища и подема на средновековните италиански градове-държави.


"Подводен музей"


Брендан Фоли, а и други търсачи на морски съкровища отдавна предполагат, че дъното на Черно море е нещо като "музей" на древното корабоплаване, на чиято площ лежат "десетки хиляди изгубени кораби", консервирани в безкислородната му среда. Людмил Вагалински е по-умерен с числата и метафорите. "За покритата от изследването част корабокрушенията не са толкова многобройни. Учудващо е и че не откриваме съдове отпреди IX - XI в. Трябва да си отговорим защо е така", каза той пред "Дневник". Корабокрушенията са много дълбоко и не биха могли да бъдат видени без апаратурата на Black Sea M.A.P. Ясните изображения от експедицията са всъщност 3D модели, компютърно генерирани на базата на хиляди снимки и данни от подводните апарати.


Има ли "музей на корабоплаването" на дъното на Черно море

© Black Sea M.A.P


Във всеки случай това е първото системно, изцяло научно подводно археологическо изследване на българската акватория - в момента най-голямото в света, което ще даде отговори на отдавна задавани въпроси. То е тригодишно, а след това предстои още година анализ на данните. Финансирано е от британската фондация Expedition and Education Foundation (EEF).


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1097 Любопитно

    "За покритата от изследването част корабокрушенията не са толкова многобройни. Учудващо е и че не откриваме съдове отпреди IX-XI в. Трябва да си отговорим защо е така."

    Интересен въпрос, наистина. Може би тогава корабите са станали по-различни и са започнали да плават по нови маршрути. А може и да е било обратното - предишните кораби да са били по-сигурни и по-подходящи за условията в Черно море.

  2. 2 Профил на today
    today
    Рейтинг: 981 Весело

    Да ги изкарат, да ги сложим в някой музей, и да правим пачка!

    Борбата с корупцията в България е като риболова по Discovery. Хващат ги, показват ги, и ги пускат!
  3. 3 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3809 Неутрално

    Не става ли дума за експедиция от същите хора (на проф. Балард), които преди няколко години чИнгето Божидар Димитров изгони?

  4. 4 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 416 Неутрално

    До коментар [#3] от "historama":

    И аз предполагам,че това са резултати от експедицията на проф.Балард.

  5. 5 Профил на dmarev
    dmarev
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Може да стане приказен музей!

  6. 6 Профил на ggrigorov
    ggrigorov
    Рейтинг: 466 Весело

    Не може да има такива неща на дънотона Черно море. Всеки знае, че това е възможно само около гръцките села в Северна Гърция, където 5 души могат да сърбат едно кафе цял ден и да ползват безплатен чадър и шезлонг.

  7. 7 Профил на balkantourist
    balkantourist
    Рейтинг: 1019 Неутрално

    Кога ще напишете книга по въпроса?

  8. 8 Профил на Ал Бънди
    Ал Бънди
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Дано някой не опропасти тези безценни артефакти! Трябва да се измисли технология за изваждане и експониране при която запазилите се 1000 години предмети не се разрушат. Ще е чудесно ако на туристите освен евтин алкохол можем да предложим и уникални исторически експонати!

  9. 9 Профил на Darth Plagueis
    Darth Plagueis
    Рейтинг: 3138 Неутрално

    До коментар [#8] от "Ал Бънди":

    Най-сигурно е, ако си стоят на дъното. Там ще се запазят дълго време в чудесно състояние.

    Евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС искат отпадане на мониторинга от ЕК
  10. 10 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 2178 Неутрално

    Много интересно!

    Panta rhei....
  11. 11 Профил на xcheffo
    xcheffo
    Рейтинг: 268 Неутрално

    [quote#1:"ijj"]А може и да е било обратното - предишните кораби да са били по-сигурни и по-подходящи за условията в Черно море.[/quote]
    Или просто тогава съвсем не са изпускали брега от очи, респективно не са имали възможност да потънат в безкислородната част на морето.

  12. 12 Профил на tigervi
    tigervi
    Рейтинг: 1804 Неутрално

    "Учудващо е и че не откриваме съдове отпреди IX - XI в."

    Грешно датиране.

    Eddie lives... somewhere in time!
  13. 13 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 2054 Неутрално

    За съжаление почти нищо не може да бъде извадено и експонирано. Много е скъпо и се "изплаща" само за много известни кораби (няма такива намерени), където туристите идват заради легендата, или за огромни съкровища (също няма известни), които също са добър магнит.
    Единствено виждам някаква перспектива за т.нар. "кръгъл кораб", защото става въпрос за уникален съд, неизвестен за науката - само стари текстове, дори няма картинки.

    Ако след време по-съвършени технологии направят подводната археология по-достъпна финансово, може и да се извади нещо. Но за сега - надали.

    E PLVRIBVS VNVM
  14. 14 Профил на mranderson
    mranderson
    Рейтинг: 504 Неутрално

    Има ли начин да видим истинските снимки?

  15. 15 Профил на xcheffo
    xcheffo
    Рейтинг: 268 Весело
  16. 16 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1681 Неутрално

    В книгата на кап. Илия Тодоров " Българските кораби", изд. 1981г., авторът изброява няколко вида черноморски съдове, придружени с рисунки-учан, струг, мауна, галера, неф, скафо,саколева, трекандини, каик, гемия. Всички са с ветрилно стъкмяване, първите са допълнително оборудвани с гребла, управляват се с кърмово гребло, по-късно рулево перо. Има една интересна история за подводна археология, нещо много рядко през соца. Около нос Калиакра рибари закачат с мрежите и парадагите корабни останки, почват да вадят обгорели части от обшивка и ребра на старинен кораб. Наричали го "Леша." Мълвата отива до София и с благословията на военните отиват да търсят потъналия съд. Няколко дни всичко е наред, но тъкмо напреднали, над морето прелетели в боен ред няколко МИГ-а. Дошла и радиограма да изчезват оттам. Хрушчов почнал да строи Берлинската стена. Било 1962г. Днес утре, минали 20г. И толкова.Имало съмнения, че е турски боен кораб, потопен от адм. Ушаков.

  17. 17 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11204 Неутрално

    Интересно

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  18. 18 Профил на touchthis
    touchthis
    Рейтинг: 321 Неутрално

    [quote#8:"Ал Бънди"]Трябва да се измисли технология за изваждане и експониране при която запазилите се 1000 години предмети не се разрушат. [/quote]

    Има. В швеция тка е реставриран кралски галеон, изваден непокътнат заради особенността на морето около Стокхолм

  19. 19 Профил на touchthis
    touchthis
    Рейтинг: 321 Неутрално

    [quote#11:"xcheffo"]Или просто тогава съвсем не са изпускали брега от очи, респективно не са имали възможност да потънат в безкислородната част на морето.[/quote]

    Да това звучи най логично.

  20. 20 Профил на осмоъ
    осмоъ
    Рейтинг: 455 Неутрално

    Никак не ми харесва този начин на мислене, дадена историческа ценност да се бъде автоматично обвързвана - предлагана на "туристите" и изчисления за всякакъв възможен келепир в тази посока. Така си оставаме на ниво селски тарикатлък - Веждичката - Божо.

  21. 21 Профил на Лудколю Деликолев
    Лудколю Деликолев
    Рейтинг: 914 Весело

    ""За покритата от изследването част корабокрушенията не са толкова многобройни. Учудващо е и че не откриваме съдове отпреди IX - XI в. Трябва да си отговорим защо е така".
    1. Черно море е доста дълбоко със стръмни брегове, освен това затворено, с малко течения.
    2. Дунав внася своята ежегодна лепта от органика, с висока химична потребност от кислород, който обаче все повече го няма заради слабата циркулация.
    3. Сероводородът се натрупва постепенно, но към 9-10 век достига концентрации при които инхибира жизнената дейност на аеробните детритофитни микрорганизми. (При това тази концентрация, май беше относително ниска).
    4. Предвид 1, 2 и 3, корабите от по-ранни периоди или са си изгнили или следва да се търсят на определена дълбочина в грунта, като се има предвид, че освен органични съединения, Дунав и компания внисат и много механични примеси, които засипват артефактите.
    5. Да почерпят.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK