Иван Теофилов получи литературната награда на Софийския университет

Иван Теофилов получи литературната награда на Софийския университет

© Софийски университет "Свети Климент Охридски"



Поетът, драматург и театрален режисьор Иван Теофилов получи Голямата награда за литература на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Отличието се присъжда на всеки две години от 1999 г., а предишните му носители Вера Мутафчиева, Борис Христов, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Константин Павлов, Антон Дончев, Валери Петров, Георги Мишев, Дончо Цончев, Боян Биолчев, Димитър Шумналиев, Иван Цанев и Екатерина Йосифова.


Деканът на факултета по славянски филологии доц. Бойко Пенчев отбеляза, че Теофилов е естетически безкомпромисен и не се радва на особено внимание от страна на официалната литературна критика по времето на социализма, но като редактор в списание "Пламък" открива път на цяло едно ново поколение поети - грижа, която продължава и до днес.


Иван Теофилов е автор на десет стихосбирки (последната му книга е "Вкусът на живота" от 2016 г., негова автоантология), на мемоарна и детска литература, на "Антология на българския символизъм" (1995 г.), в края на 90-те издава литературното списание "Сезон". Пенчев отличи поетичните му книги "Амфитеатър", "Град върху градове", "Богатството от време", "Споделено битие", "Да", "Геометрия на духа", "Инфинитив" и "Вярност към духа или значението на нещата".




Поетът, който преди време отказа държавния орден "Стара Планина" от президента с думите, че съчетанието между художника и властта е противоестествено прие наградата, връчена снощи в аулата на университета.


"Поезията за мен винаги е била отдушник и нещо като терапия в условията на цензура и автоцензура, за да изразя, макар и насаме, личния си опит и преживявания, да ги направя сходни на моите личностни и идейни антени. Защото имах нужда да кажа неща на друг език - повече или по-малко кодиран, идиоматичен - самия език на поезията. Не знам кой ме е карал при наложения съветски модел на сервилно стихоплетство, на безпаметна соцграфомания да го правя, освен самата поезия. Вероятно най-високата цена, която човек трябва да отдаде на изкуството, е дълготърпеливостта, за която премъдрия Соломон от Библията ни уверява,че е по-смела от храбростта", каза в словото си той, цитиран от Софийския университет.


"Най-голямото ми изпитание беше да покажа непромененото си поведение. И мисля, че го показах. И същевременно извърших едно добро дело, като лансирах стихове на редица талантливи и трудни за публикуване тогава млади поети." Така поетът коментира свалената си през 60-те години пиеса "Поетът и планината", поставена от близкия му съратник Леон Даниел във Военния театър, и гоненията след нея. И завърши словото си така:


"Пиша, защото ме привличат игрите на въображението и изпитанията на оригиналния синтез- като частна форма на утопията. Пиша, въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование в това разнебитено и обезверено човечество. Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам­
пространството средоточие на целия ми житейски опит. Когато пиша, усещам радостта, че живея. А това е много повече, отколкото да съществувам."


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2397 Неутрално

    Достоен лауреат!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK