Откъс от "Погребението на Кастро"

Фидел Кастро

© Associated Press

Фидел Кастро



"Дневник" препечатва откъс от книгата на Висенте Ботин от портала "Култура". Авторът е бил четири години в Хавана като кореспондент на Испанската телевизия и описва абсурдите на кубинската революция.


"Погребението на Кастро" е фреска на съвременна Куба, написана с хаплива ирония, много чувство за хумор и в духа на поемите и песните, с които кубинците се опитват да прогонят демоните си.
Както пише кубинският интелектуалец емигрант Висенте Ечери, "Противно на онова, което подсказва заглавието, като ни кара да мислим, че става дума за художествена измислица, предвещаваща едно жадувано и крайно необходимо за кубинците събитие, това е най-пълната и старателно събирана информация, написана някога за чудовищната измама, наричана "кастризъм". Може да си представим тази книга като тържествена процедура, при която съдебният лекар поднася пред съдиите, роднините и свидетелите документ, разкриващ с най-малките подробности причините за една неизбежна смърт. Покойникът е кубинската революция, а тази книга е нейният смъртен акт".


"Погребението на Кастро" е издание на "Колибри", 2012 г., преводът е на Захари Омайников, Даниела Радичкова, Елена Дамянова.




Висенте Ботин е испански писател и журналист, специалист най-вече по теми, свързани с Латинска Америка. В 1972 г. постъпва в испанската телевизия и като неин пратеник пътува по целия свят, за да прави актуални репортажи. От януари 2005 г. до октомври 2008 г. е кореспондент в Куба, откъдето информира редовно за натиска и заплахите, които е получавал от Държавна сигурност, както и за състоянието на човешките права. Ботин е автор и на биографията "Раул Кастро: бълхата, която яхна тигъра", публикувана през 2010 г.


Откъс от "Погребението на Кастро"

Комуналки последна грижа


Гостната не е вече гостна,
гостната е кухня.
Стаята не е вече стая,
стаята е тоалетна


Хосе Триана,
носител на наградата "Каса де лас Америкас", "Нощта на убийците"


Подобно на защитни емблеми, в много кубински сгради се пазят, макар и много избелели, малки червено-черни табелки с надписа: "Фидел, този дом е твой". Те са плод на първоначалното въодушевление на кубинците: "С теб сме, Фидел, с теб сме във всичко", когато след победата на Революцията се дават документи за собственост и значително се намаляват наемите, за да се гарантира достъпът на големи части от населението до достойно жилище. Това е едно от обещанията на Фидел Кастро: "Има достатъчно камъни и ръце в излишък, за да направим на всяко кубинско семейство прилично жилище, сривайки отвратителните общежития, и да вдигнем на тяхно място модерни многоетажни сгради в невиждани мащаби". Но тези "прилични жилища" не стигат до всички кубински семейства и "общежитията", които Фидел описва като "отвратителни" още в 1953 г., изпадат още повече с времето.


След идването на Ел Команданте на власт се построяват много малък брой прилични жилища в Куба. През 1959 г. се създава Национален институт за спестявания и жилища с цел да се строят жилища със средства от националната лотария. Приемат се правила като Закона за намаляване на наемите и Закон 218, разпореждащ принудителната продажба на пустеещи парцели за строеж на жилища; заработва и Управлението за селски жилища, за застрояване в селски райони. Черешката на тази сложна законова структура е Законът за градската реформа, който признава "притежаването на жилище като задължително и неотчуждаемо право на човека".


Целта на революционното правителство е изграждане на 32 000 жилища годишно, число, отговарящо на нуждите на момента и на демографските изчисления с оглед на бъдещето. Но между 1960 и 1970 г. средният брой построени жилища е едва около 10 000 годишно, т.е. много под предвиденото. Строежите се протакат поради липса на материали или прекалено голямата бюрокрация, което става причина за нарастване на дефицита с всяка изминала година.


През 1970 г. правителството дава зелена улица на Движението на микробригадите – система на самоуправление, чрез която "изявените трудещи се" във всяка месторабота да изграждат своите собствени жилища. На избраните за "строеж със собствени усилия" държавата им продава материалите на дотирани цени посредством кредити; освен това им предлага временно преустановяване на трудовите им отношения, макар през това време да продължават да получават заплатата си. В цялата страна пламва строителна треска. Създава се впечатление, че кубинците, поне "изявените трудещи се", а те са немалко, ще съумеят да решат веднъж завинаги жилищния проблем.


Но на всеки закон му се намира цаката. Бюрократичните разтакавания за получаване на строителни разрешения не пожалват и работническата аристокрация. Към това се добавят и други проблеми като корупцията и кражбата на материали, да не говорим за измамата, когато трябва да се предават завършените жилища, което се прави по "революционни заслуги" или просто по шуробаджанашки.


Ефикасността на системата с микробригадите, както и предишните планове, се оказа много под очакванията. В периода 1971–1980 г. се строи с темпове 17 000 жилища годишно, при необходимост от 38 000. Ежегодно недостигът на жилища расте и правителството откликва с все по-амбициозни проекти, които никога не се изпълняват. Досущ като дребната мерлуза, захапала си опашката.


Колкото по-голям недостиг – по-нелепи изявления, докато през 1981 г. се играе едно последно вабанк с предизвестието, че ще се строят 100 000 жилища годишно. Пълен въздух, каша от закони и неефикасни правила, като Общия закон за жилищата от 1984 г. и след това друг от 1988 г., и така до падането на Берлинската стена, което довежда до специалния период и стопирането на всички проекти, дори и на най-скромните.


През 2005 г., при тревожния недостиг от над 600 000 жилища, правителството отново прави грешките от предишните години и възвестява нови фараоновски планове. По време на сесия на Националната асамблея на народната власт Карлос Лахе, заместник-председател на Държавния съвет и изпълнителен секретар на Министерския съвет, обявява, че "се реши през оставащата част от годината и 2006 г. незабавно да се започне изпълнението на програма за не по-малко от 150 000 нови жилища и на 380 000 строителни операции по консервиране и ремонт в непознати досега за нашата страна мащаби".


В края на 2006 г. официалният брой на построените през тази година жилища е 110 000, рекорд в историята на Революцията. Но не е истина. Цифрата е толкова фантастична, че не е за вярване и дори самият Карлос Лахе се налага да признае през юни 2007 г., че "нищо не може да оправдае измамата или лъжата от миналата година, когато известен брой къщи ни се докладваха като завършени, а не са били".


На 18 октомври 2007 г. председателят на Националния институт за жилищата Виктор Рамирес признава според публикувана в "Гранма" информация, че няма да се довършат 70 300 къщи, планирани за тази година, тъй като построените до момента "едва надхвърлят 50 % от предвиденото". Въпреки това заместник-председателката на Националния институт за жилищата Орис Силва Фернандес прави на 11 януари 2008 г. съобщение за план за изграждане на 50 000 жилища през същата година.


Прекалено голяма бюрокрация, липса на земя, забавяния в доставката на материали и отклоняване на средства са някои от аргументите, с които си служи правителството, за да оправдае при всеки годишен отчет неизпълнението на плановете за жилищата. По-прозаичен, седмичникът "Трабахадорес" предпочита да следва "наръчника": "От неговото обяснение разбираме, че в сферата на жилищата блокадата нанася поражения основно в снабдяването, в закупуването на технологии и оборудване, предназначено да увеличи строителните капацитети".


Недостигът на жилища, най-вече в Хавана, поражда опасно семейно струпване. До четири поколения съжителстват в пъстра смесица в миниатюрни апартаменти, без друга надежда за повече пространство освен смъртта на старите или забягването на някого към Съединените щати. Няма уединение, още по-малко пък удобства в тези жилища, от които младите не могат да си тръгнат, защото няма къде да отидат. Ако някой реши да се ожени, не остава нищо друго, освен да сподели малкото пространство, с което разполага, или да се премести в жилището на брачния си партньор с последващия проблем за останалите членове на другото семейство, които ще се наложи да се сгъстят още повече. Високите нива на семейно насилие, алкохолизмът и увеличаването на разводите не са чужди на това явление, както и ниският индекс на раждаемостта. Едно дете умножава проблемите, възникнали от струпването, и е още един фактор за демографския застой на страната.


През ноември 2005 г. Националното статистическо бюро (ONE) оповестява данните от националното преброяване на населението, осъществено три години преди това, според които броят на постоянно живеещите на острова е 11 177 743 души. Това преброяване, трето в страната от 1959 г. насам и осемнадесето в историята на Куба, показва един тревожен факт: докато продължителността на живота нараства, процентът на раждаемостта пада под необходимите нива за подмяна на населението. Куба, една икономически изостанала страна, парадоксално страда от "болест", присъща на развитите страни – 16,2 % от населението й е на 60 години и отгоре, докато се раждат само 11,3 деца на хиляда жители, което е равно на 1,54 деца на една жена. Ако тази тенденция продължи, през 2025 г. 25 % от кубинското население ще е на възраст над 60 години.


В Хавана много семейства живеят в многоквартирни обиталища, оформили се от разделянето на множество стайчета на старинни домове на възраст отпреди повече от сто години, в които обитават до осемдесет души на сграда, десет и повече на стая, с общи умивални и нужници. Според Лисандро Отеро, автор на музикалната комедия "Комуналка", тези общи обиталища са "развъдник на нрави", топилня на "множество интересни фолклорни форми" от религиите от африкански произход до автохтонни музикални форми като румбата".


Определено е прав. Но комуналките са същински човешки кошери, където хиляди хора всекидневно изпълняват трудната задача да живеят в нехигиенични сгради, с олющени и небоядисани фасади, от които понякога висят като опасни сталактити останки от някогашни балкони. По покривите насмолените картони и поцинкованите ламарини, заместващи счупените керемиди, не са достатъчно ефикасни срещу процеждането на вода.


В община "Кайо Уесо" в Хавана Център има над 200 "общежития", а в Стара Хавана, обявена през 1982 г. от ЮНЕСКО за наследство на човечеството, почти половината от населението живее в тези сгради при условия, не много по-различни от онези, които огласи през 1945 г. (!) Хуан М. Чейю Кармона: "Струпванията водят до най-отблъскващ промискуитет в тези свърталища на мизерията. В някои случаи има по две, три, дори четири семейства, събрани заедно в помещение, не по-голямо от 20 квадратни метра. Деца и възрастни, несемейни младежи от двата пола и брачни двойки в промискуитетно смешение спят, натъпкани в мизерните стаи". Огромният дефицит на жилища, макар и тежък, не е единственият проблем, с който са принудени да се сблъскват кубинците. Съгласно един официален доклад 43 % от жилищата на острова са в задоволително и сносно състояние. Смята се, че около половин милион души живеят в къщи, негодни за обитаване поради състоянието си на остаряване, което ураганите и поройните дъждове са утежнили, и се държат неизвестно как благодарение на невидимите закони на чудодейната статика.


От всичките 47 000 сгради с над три етажа в Куба 85,1 % се нуждаят от ремонт, както признава през юли 2008 г. председателят на Националния институт за жилищата Виктор Рамирес пред Комисията за промишлеността и строителството на кубинския парламент. Само в Хавана около 26 000 души обитават жилища, на път да рухнат, както информира през април 2008 г. вестник "Хувентуд Ребелде". Ивете Перес Вуелта, чиновничка от Министерството по жилищното настаняване, обяснява на вестника, че в столицата има към 1000 сгради с около 8000 жилища "в критично състояние", а няма достатъчно дървен материал, за да бъдат укрепени, за да се предотврати сриването им. "Укрепването – заявява чиновничката – е дейност, при която винаги има нерешени случаи, тъй като дървеният материал още е проблемен в рамките на нашите възможности, а наличностите трябва да ги дозираме между планираното и всекидневните обрушавания, вариращи между едно и три". Перес Вуелта отправя молба към засегнатите от критичното състояние на жилищата им да не се отчайват, защото "правителството и учрежденията по жилищните въпроси в столицата работят по стратегии за решаване на жилищния проблем при абсолютната яснота, че резултатите ще се постигат поетапно". Докато това става, всички "заключват" пръсти, както правят живеещите в сградата на номер 17 на улица "Естреля", между "Агила" и "Амистад". Хаванчани я наричат Титаник, защото от 1970 г. бавно потъва, без да успее да рухне напълно.


Кубинското правителство обвинява блокадата за липсата на материали за строителство и ремонт на жилища. Но това не е вярно, поне не съвсем. В същия ден, в който рухва една сграда на хаванския крайбрежен булевард, на една пресечка от хотел "Довил", през февруари 2006 г., Уго Чавес разкрива, че Куба ще изпрати на Венецуела през следващите дни половин милион тона цимент за ремонт на най-разнебитените квартали в Каракас. Два месеца по-късно, през април, Министерството по жилищните въпроси на Венесуела и строителното министерство на Куба подписват договор за построяване на 5700 жилища по оста Петаре – Гуаренас и 800 "жилищни решения" по оста Каракас – Ла Гуайра. Отклоняването на ресурси към "братската" Боливарова република Венецуела е поредното доказателство за "солидарността" на кубинското правителство в замяна на нефт и за сметка на кубинците.


Циклоните, които бичуват остров Куба, още повече увреждат жилищата, но въпреки срутищата малцина искат да ги напуснат, като главния персонаж в "Далечните дворци" на Абилио Естевес, Викторио, който обикаля града в руини, докато намира подслон в един изоставен театър. Това е художествена творба, но Викторио много прилича на Рейналдо, човек от плът и кръв, живеещ от години в "Капитолио", полуразрушения театър в Хавана Център, където в един вече далечен ден е пял Гаетано Доницети. Съседка на Рейналдо е Мария, "оная от басейна", както й викат, защото от години живее именно в празния басейн на покривната тераса на бившия хотел "Бристол". Там си е струпала една колиба от няколко дъски и тенекии и никога не е имала проблеми с полицията. Точно обратното, Мария не е смятана за "самонастанила се", води се в това "жилище" и си плаща като поп сметките за вода, ток и газ, които пристигат с желязна точност в първите дни на всеки месец.


Никак не е странно, че хора като Рейналдо и Мария са предпочели живота сред руините пред "временните" жилища, които осигурява правителството на останалите без дом поради разрухата. Тези жилища, къде-къде по-лоши от "общежитията", са кюмезарници "последна грижа", вдигнати на бърза ръка с панели в пустошта и с общ нужник. Стотици семейства не само в Хавана, но и на много други места в страната, като Олгин или Сантяго де Куба, едва-едва преживяват в тези джендеми при жалки условия, докато чакат с години да им отпуснат жилище.


В "Рио Верде", близо до летището "Хосе Марти" на Хавана, 200 души споделят едно от тези "временни" жилища от по една стая за всяко семейство, без да се държи сметка за броя на членовете му, с покрив от фиброцимент и неизмазани тухлени стени. Тоалетната е за общо ползване – три външни нужника за всички настанени. Хигиенните условия са плачевни, не достига водата, а боклукът се трупа, без никой да се сети да го вдигне. В Луянò и Вибора, в околностите на Хавана, след десет години чакане на правителството не му хрумва по-добра идея от това да преобразува някои от тези места в окончателни жилища със съответния документ за "собственост". По този мошенически начин намират решение на един досаден проблем и надуват все тъй магическата цифра на завършените жилища.


Из целия остров никнат като гъби маргинални квартали, присъщи повече на страна като Бразилия, отколкото на една Куба, където "това, което се прави, е да се дава повече на народа и да се разпределя по-добре", както казва Фидел в Конгресния дворец на 17 март 2005 г. Малко вероятно е да са на същото мнение обитателите на "Ла Хата", до еврейското гробище в Гуанабакоа; "Ла Гуинера", в община "Аройо Наранхо"; или "Лос Поситос", където дори "Хувентуд Ребелде" казва, че "замърсяването на околната среда може да се пипне поради количеството твърди отпадъци, които открай време трупа река Кибу". В дъждовния период реката се разлива и колибите на "Лос Поситос" остават наводнени, докато в квартали като "Атарес", намиращ се в самия център на столицата, проблемът е тъкмо липсата на течаща вода.
Идваш и оставаш са квартали от барачки, направени от дъски, листа поцинкована ламарина, картони и всякакви отпадъчни материали от сорта, служещи за покрив на хилядите безработни, които отиват в столицата с надеждата да намерят работа, рядкост в източните провинции. Някои от тези квартали, като "Касабланка" в община "Регла" пред Хаванския залив, са почти на 20 години; други са по-скорошни, като "Ел Бачиплан" в Източна Хавана; "Блумер калиенте" в "Болиерос" и "Сан Мигел" в "Сан Мигел дел Падрон; но всички са излезли от един калъп – това са гета на мизерията, каквито ги има във всеки град на Латинска Америка. Отстрани на самия Площад на Революцията в Хавана, пред Националния театър, в отклонението, което води към булевард "Болиерос", копторите на квартал "Ла Тимба" са най-добрата противоотрова срещу пропагандата за "щастливия свят", която се лее от седалището на Държавния съвет, Централния комитет на Комунистическата партия и вестник "Гранма", намиращи се на същия площад.
На 14 юни 2006 г. около 60 съкварталци от "Касабланка" излизат на демонстрация на Площада на Революцията, за да протестират, защото предстои изваждането им от техните жилища. Това необикновено за Куба събитие – и то на това място, невралгичен център на властта – показа волята на много граждани да защитават правото си на жилище без страх от последствията. Един от участниците казал: "Имаме продоволствена книжка, даряваме кръв на комитета и гласуваме за депутата от района. Единственото, което искаме, е да ни оставят там, където сме".
Седмичното списание по антропология "Катауро" за много тесен читателски кръг, издавано в Хавана от Фондацията "Фернандо Ортис", публикува в 2006 г. изчерпателен доклад за маргиналността в Куба. В труда, осъществен от двама изследователи на Центъра по антропология CITMA, се посочва, че, "разбира се, бедните и маргинални квартали като "Ромерильо", "Пало кагао", "Лас Ягуас" и в последно време кварталите Идваш и оставаш не са престанали да са част от нашата действителност дори при една социалистическа революция, която ограничава подобни деформации чрез демократичното си проектиране и интеграционните си стратегии".
Истински слага пръст в раната социоложка от Центъра за психологически и социологически изследвания, посочвайки също в труд, публикуван в споменатото списание, че от политическа гледна точка понятието "маргинален квартал" се демонизира в Куба и се заменя с "нехигиенични квартали". "Защо социологията трябвало да използва понятието "маргиналност", щом това е общество, което систематично разширява границите на интегриране и на достъп до привилегии", се пита авторката на труда и добавя, че процесът на маргинализация в градовете на Куба не е можело да бъде спрян, каквито и мерки да са се вземали или каквито и езикови похвати да са се използвали, за да бъдат накарани да изчезнат от действителността".
На село положението с жилищата не е по-добро от това в градовете. Селяните живеят в къщи, не много по-различни от тези в други страни от региона, където няма толкова реторика, нито обещания за спасение, поне извън предизборните кампании. Това са мизерни къщи на бедняци, построени направо върху земята; кол-в-земята наричат в Куба тези, които са направени с перестите листа на кралската палма, без основи и с приковани с гвоздеи за гредите ламаринени покриви, които обикновено са лесна плячка за ураганите.
Парадоксалното е, че държавата се е превърнала в богат домовладелец, както презрително наричаше Фидел Кастро собствениците на жилища в началото на Революцията. Само в Хавана правителството притежава впечатляващи домове в изключителните квартали "Ел Ведадо", "Мирамар", "Кубанакан" и "Сибоней", експроприирани, когато собствениците им напускат страната, или конфискувани по-късно поради "политически интерес". Тези жилища, за които не се пестят средства за ремонтирането им, се наемат на шеметни цени от дипломати и работещи в Куба чужденци. Ползват се и като протоколни къщи за настаняване на специални гости, които често посещават острова, като Габриел Гарсия Маркес, Уго Чавес или Даниел Ортега и др. Някои жилища, например резиденцията на рода Араос в Сиего де Авила, превърната в болница, служат и до днес като алиби за прикриване на огромния бизнес с имоти на правителството.

Ключови думи към статията:

Коментари (36)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на vankata1
    vankata1
    Рейтинг: 1185 Неутрално

    Много полезна вътрешна информация. Типична картинка от социализма, полезна за младежите които не са живели в онова време и само слушат за него. Грандомански планове, слабо изпълнение. Руснаците са го казали: "хотели как лучше, а получилось как всегда"...

  2. 2 Профил на Salomon Burns
    Salomon Burns
    Рейтинг: 229 Неутрално

    Дълбоко ненавиждам Тръмп, но това, което той кааза за Кастро, м кара да му сваля шапка
    "Отиде си един брутален диктатор, който репресираше собствения си народ в продължение на 6 десетилетия.” Така, игнорирайки дипломатическите любезности, Доналд Тръмп коментира новината за смъртта на вожда на кубинската революция Фидел Кастро, предадоха световните агенции. Часове след обявяването на смъртта на комунистическия лидер в петък новоизбраният президент написа само: “Фидел Кастро е мъртъв!”, а лаконичността му предизвика много подигравки и недоумение дали това е всичко, което има да каже. По-късно в комюнике магнатът изрази надежда за едно ново начало за Куба и обеща да направи всичко по силите си, за да допринесе за свободата на кубинския народ.

  3. 3 Профил на Ivo Ivanov
    Ivo Ivanov
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Искам баба Йорданка Христова да бъде въдворена в такова жилище, та да я прескачат внуците й.

  4. 4 Профил на Ivo Ivanov
    Ivo Ivanov
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#2] от "Salomon Burns":

    Че защо ненавиждаш Тръмп? Много десен ли ти се вижда. Ти май си от "избраните" като Сорос, Ротшилд и Рокъфелер. На тях никак не им харесва Тръмп. Предпочитат Троцки. Аз пък гласувах за Тръмп и на първичните, и на генералните.

  5. 5 Профил на Mia San Bayern
    Mia San Bayern
    Рейтинг: 3189 Неутрално

    До коментар [#3] от "Ivo Ivanov":

    И аз искам това!!

  6. 6 Профил на tribiri
    tribiri
    Рейтинг: 1832 Неутрално

    Cмешбо ми е! Пуснаха ни стотици статии за тежкия живот в Куба.
    Но БВП на калпак пи ППС е все пак 10200 $ годишно. Т.е. доста повече отколкото в Украйна например. Да не говоеим за държава като Хаити с $1400. Там не го е имало Кастро, а държавата е много подобна като характеристики, природа и население с Куба.

    Дайте eдна статия за проспертитетът на Хаити, което от време оно си е американска база и правителствата се назначават и свалят от САЩ!

    Какво ли сънува един идиот, че вечно е прав - пак, пак и пак! Започне ли да се държи като скот.. Какъв идиот!? Това е просто глупак!
  7. 7 Профил на tribiri
    tribiri
    Рейтинг: 1832 Неутрално

    Пардон Хаити е с $1800 на калпак и е траен член на Обединението на Американските Държави. Т.е. те са си почти САЩци.

    Какво ли сънува един идиот, че вечно е прав - пак, пак и пак! Започне ли да се държи като скот.. Какъв идиот!? Това е просто глупак!
  8. 8 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 3793 Неутрално

    До коментар [#1] от "vankata1":

    Младежите, които не са живели по онова време, вече им изградиха някаква медийно захаросана представа, за достиженията на правешката династия и прелестите на социализма...!
    Повечето си мислят, че тогава всички са имали работа, всичко е било безплатно, имало е здрава ръка и ред, никаква престъпност и така нататък...!
    Забравят да им споменават, за празни магазини, дефицит за почти всичко, да не говорим за коли и битова техника. Даже и банани имаше само около Нова година, на цена 3,50 лева, което на тогавашните пари беше много...!
    Най-големия грях на социализма беше, че разви и затвърди най-лошите черти в националния ни характер! Социализма стимулираше мързела, посредствеността, писането на доноси и неспособност да носиш отговорност, за собствените си решения! Социализма създаде огромни маси от хора, които не могат да мислят и чакат и държавата, да им реши проблемите...!
    Най-лошото е, че се мъчат да ни натикат още по-дълбоко в същото червено пост-съветско блато и няма никаква съпротива...! На повечето им харесва!

    Бивш tww09306483.
  9. 9 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4743 Неутрално

    [quote#6:"tribiri"]Но БВП на калпак пи ППС е все пак 10200 $ годишно. [/quote]
    Там е работата,че ВСИЧКИ ТЕЗИ ДОЛАРИ
    са ПОТЪВАЛИ В КАЛПАЦИТЕ
    на ДЕДО ТИ ФИДЕЛИ
    И ХУНТАТА МУ
    ПРИДВОРНИ ХРАНТУТНИЦИ
    Както е навсякъде където има
    КУБАНИЗЪМ

  10. 10 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4743 Весело

    [quote#1:"vankata1"]Много полезна вътрешна информация. Типична картинка от социализма, полезна за младежите които не са живели в онова време и само слушат за него.[/quote]
    Това е

    К У Б А Н И З М А

    в целия му блясък

  11. 11 Профил на tribiri
    tribiri
    Рейтинг: 1832 Неутрално

    До коментар [#9] от "Hawaii":

    Глупости! Потъвали са в безплатните образование и здравеопазване. Разкажи ми, пак питам, защо САЩисаните, които непрекъснато управляват Хаити и вече го направиха и своя колониална държава, не могат да го докарат наполовината на стандарта на Куба?

    Какво ли сънува един идиот, че вечно е прав - пак, пак и пак! Започне ли да се държи като скот.. Какъв идиот!? Това е просто глупак!
  12. 12 Профил на Ian Smith
    Ian Smith
    Рейтинг: 1468 Неутрално

    [quote#6:"tribiri"]Cмешбо ми е! Пуснаха ни стотици статии за тежкия живот в Куба.
    Но БВП на калпак пи ППС е все пак 10200 $ годишно.[/quote]

    Колега, това БВП на Куба е лъжа ! Хората не ви опровергават и вие мислите, че минава, но всъщност не им се занимава с вас.
    За да се изчисли БВП е необходимо да имаш точни и верни данни. Куба обаче е херметически затворена комунистическа държава и единствените данни които могат да се получат от там са тези които предоставя кубинското комунистическо правителство.

    В нормалните държави лудите са в психиатриите, а в Русия са в Кремъл.
  13. 13 Профил на Ian Smith
    Ian Smith
    Рейтинг: 1468 Неутрално

    [quote#6:"tribiri"]Cмешбо ми е! Пуснаха ни стотици статии за тежкия живот в Куба.
    Но БВП на калпак пи ППС е все пак 10200 $ годишно.[/quote]

    Повечето тук обаче сме живели при комунизма и знаем как лъжеха комунистите, какви достижения рисуваха в момента в който магазините ставаха все по-празни, как статистиката изцяло беше подчинена на комунистическата пропагандна машина.
    Имаше и вицове: лъжа, по-голяма лъжа, най-голяма лъжа, статистика; статистика - стъкмистика и др.
    В горната статия също са дадени данни как в Куба 2 - 3 - 4 пъти са надписвани данните за строителството на жилища.

    В нормалните държави лудите са в психиатриите, а в Русия са в Кремъл.
  14. 14 Профил на Ian Smith
    Ian Smith
    Рейтинг: 1468 Неутрално

    [quote#6:"tribiri"]Cмешбо ми е! Пуснаха ни стотици статии за тежкия живот в Куба.
    Но БВП на калпак пи ППС е все пак 10200 $ годишно. [/quote]

    Така че моля ви се не се правете на улав, не се опитвайте да ни хвърляте прах в очите, не разчитайте, че сме забравили какви ги вършехте.

    В нормалните държави лудите са в психиатриите, а в Русия са в Кремъл.
  15. 15 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1184 Весело

    До коментар [#8] от "tww09306483":

    колега , гадното е че като ти се пипне поста тук там и ще описва съвсем точно и сагашната действителност
    а през соца поне е имало ефтина и хубава ракия и водка

  16. 16 Профил на Ian Smith
    Ian Smith
    Рейтинг: 1468 Неутрално

    [quote#6:"tribiri"]Cмешбо ми е! Пуснаха ни стотици статии за тежкия живот в Куба.
    Но БВП на калпак пи ППС е все пак 10200 $ годишно. [/quote]

    Ами смейте се, ама на кубинците май не им е толкова смешно - гребат ли гребат.
    Впрочем някои се смяха напоследък - от щастие при вестта за смъртта на Фидел Кастро.

    В нормалните държави лудите са в психиатриите, а в Русия са в Кремъл.
  17. 17 Профил на Ian Smith
    Ian Smith
    Рейтинг: 1468 Неутрално

    [quote#6:"tribiri"]Cмешбо ми е! Пуснаха ни стотици статии за тежкия живот в Куба.
    Но БВП на калпак пи ППС е все пак 10200 $ годишно. [/quote]

    На господина явно няма смисъл, той е добре индоктриниран, но на уважаемата публика ще предложа един критерий:
    Известно е, че средната месечна заплата в Куба е към 20 долара или годишно 240. Средната годишна заплата в България да речем е 6000 долара. БВП-то в България, което е реално за разлика от данните за Куба, е грубо 18000 долара на калпак. Съотношението заплата/БВП е 1 към 3. Ерго реалното БВП на калпак в Куба е 700 - 800 долара.

    В нормалните държави лудите са в психиатриите, а в Русия са в Кремъл.
  18. 18 Профил на Ian Smith
    Ian Smith
    Рейтинг: 1468 Неутрално

    [quote#6:"tribiri"]Cмешбо ми е! Пуснаха ни стотици статии за тежкия живот в Куба. Но БВП на калпак пи ППС е все пак 10200 $ годишно. ... Да не говорим за държава като Хаити с $1400.[/quote]

    Господине, можете да сравнявате Куба с Хаити, ако стартовите им позиции са еднакви. Само че към момента на кубинската революция Куба е бай-развитата държава в Латинска Америка, а Хаити и тогава е сред най-бедните.
    Правилно ще е да кажем, че под ръководството на комунистите Куба се хаитизира.

    В нормалните държави лудите са в психиатриите, а в Русия са в Кремъл.
  19. 19 Профил на Ian Smith
    Ian Smith
    Рейтинг: 1468 Любопитно

    [quote#15:"betona"]през соца поне е имало ефтина и хубава ракия и водка [/quote]

    Я пак.

    В нормалните държави лудите са в психиатриите, а в Русия са в Кремъл.
  20. 20 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 3793 Неутрално

    До коментар [#15] от "betona":

    Сегашната ни действителност е пряко отражение и лошо следствие на социализма, няма какво да се лъжем...!
    Не мога да преценя, до колко евтини бяха стоките през социализма. Някои въобще не бяха евтини, като се имат в предвид доходите. Да не говорим, че поради повсеместния дефицит, имаш някакви пари, ама няма какво да си купиш с тях и всъщност през черната борса го плащаш още по-скъпо!
    Някои цени бяха наистина ниски, но да не забравяме, че са били на дотации от бюджета, което навсякъде е водело да откровена разсипия, кражби и прахосване на ресурси!
    Какво значение има, че една кола струваше около 6-7 хиляди лева, като не можеш да си я купиш? Отделно, заплатите бяха около 200 лева...! Строителните материали бяха също скъпи, освен ако не ги откраднеш. Всички знаем, как се строяха вили...!

    Бивш tww09306483.
  21. 21 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1184 Неутрално

    До коментар [#20] от "tww09306483":

    добре де, така е, но лично ние бетонджиите бяхме добре и тогава и сега. и освен това кажи ми чесно: кога ракията беше по добра, тогава или сега? да не говорим за съотношението цена-качество.

  22. 22 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 3793 Неутрално

    До коментар [#15] от "betona":

    Отпеснах се..., че забравих да пиша за ракията и водката...!
    Всъщност, не бяха нещо особено, както и всичко останало. Какво може да е производството на един Винпром? Ползваха са се грозде и плодове за производството, нямаше чак такава химия, но нищо особено...! Колкото до водката, освен българската имаше и руска Столичная, която се водеше, за голямата работа...! Но, всъщност съветска ширпотреба! За отговорните другари и работилите по чужбина, уиски от Кореком...! Простосмъртните на селския казан...!

    Бивш tww09306483.
  23. 23 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1184 Неутрално

    До коментар [#20] от "tww09306483":

    освен това, нали не искаш да ми кажеш, че кубинките по времето на кастро или нашите знойни мадами по времето на соца бяха зле?

  24. 24 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1184 Неутрално

    До коментар [#22] от "tww09306483":

    именно де, ползваха се ракия и плодове, а сега с две щайги грозде правят три тона вино и тон ракия.

  25. 25 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4743 Весело

    [quote#21:"betona"]кажи ми чесно: кога ракията беше по добра, тогава или сега? [/quote]
    Спор няма,че "тогава" е била по-добра
    От една глътка и ти се е изправил.....
    А сега и от цяло шише не помръдва.....
    ха-хаааааа
    Айде сега вехти опорки на база
    "жалба по младост...."

  26. 26 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 3793 Неутрално

    До коментар [#24] от "betona":

    Виж сега... Кое е добре и кое е зле, за всеки е различно и относително...
    Имах един чичо, за който социализма се изчерпваше с това, че имало кебапчета и бира на корем и се правели много банкети. За него социализма беше, раят на Земята!
    За всеки малко по-образован и мислещ, нещата въобще не са стояли по този начин, даже и за мен самия.
    Колкото до ракията и виното... Да, правеха се от плодове и грозде, поради простата причина, че е нямало технология за друго. Да не си мислите, че другарите щяха да ни простят и нямаше да ни тъпчат с всякакви боклуци и химия, стига да имаха възможност? Както казах, нямаха технологии... Каквото имаше малко по-свястно беше крадено от загниващия капитализъм!

    Бивш tww09306483.
  27. 27 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1184 Весело

    До коментар [#25] от "Hawaii":

    хавайски, разсмя ме . но май нищо не разбираш от пиене.

  28. 28 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1184 Неутрално

    До коментар [#26] от "tww09306483":

    така е. но добре де, защо чичо ви да не е бил прав , нима това не е рая на земята , незамисимо дали се нарича соц или иначе ?

  29. 29 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 3793 Неутрално

    До коментар [#28] от "betona":

    Просто се помъчих да ви обясня по-заобиколно, че не за всички хора в България, дори и по онова време, живота и представата за това, дали е добър или лош, се е свеждала до наличието на кебапчета и бира или вино Меча кръв на корем...!

    Бивш tww09306483.
  30. 30 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1184 Неутрално

    До коментар [#29] от "tww09306483":
    това го разбрах. но защо добрия живот да не се свежда именно до това, било то тогава или днес ?

  31. 31 Профил на tedif
    tedif
    Рейтинг: 1304 Любопитно

    Бетончо,ти влизал ли си навремето в соц-винпром?Аз съм влизал и знам какво значи израза *от една каца - десет чучура*.Масовото производство беше пълен отврат.

  32. 32 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1184 Неутрално

    До коментар [#31] от "tedif":

    не не съм влизал и ще ми бъде интересно ако имаш време да обесниш . за първи път го чувам този израз .

  33. 33 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Много остроумно редакторите на "Дневсик" са поставили темата "Погребеието на Кастро" в раздел "Развлечения"
    Браво!

    The best way out is always through Robert Frost
  34. 34 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1437 Неутрално

    И на фона на цялата тази жилищна идилия сп. "Форбс" съобщава, че авоарите на покойния Кастро възлизат на 900 милиона долара!

  35. 35 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3883 Любопитно

    секи 4ти км

    Добре си похапнахме, Другарю Шеф "Три Бири"
    (средно по 1 кифте и кенче).

    Колко е (на Кубински калпак) средният нетрудов доход
    с източник Майами?

    До коментар [#6] от "tribiri":

    Но БВП на калпак пи ППС е все пак 10200 $ годишно.

  36. 36 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3883 Неутрално

    Три бири... o де Cologne... самагонь...

    Вычислявай "на каскет" (за по-просто и точно)

    До коментар [#7] от "tribiri":

    Пардон Хаити е с $1800 на калпак и е траен член на Обединението на Американските Държави. Т.е. те са си почти САЩци.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK