Откъс от "Ние, удавниците" на Карстен Йенсен

Откъс от "Ние, удавниците" на Карстен Йенсен

© Издалество



В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от романа "Ние, удавниците" на датския писател и журналист Карстен Йенсен. Преводът е на Мария Змийчарова.


На четвъртия ден прегледах провизиите ни. Имахме половин торба корени от таро и няколко килограма ориз. Не се страхувах, че ще гладуваме. Беше ми останал достатъчно разум, за да знам, че морето рано или късно отново ще ни даде достъп до богатствата си и някоя риба тон ще се озове на палубата ни. Проблемът беше водата. Не бяхме заредили достатъчно в лагуната. Запасите ни бяха на изчерпване. Пороят би разрешил проблема, но небето беше безмилостно синьо и с нищо не показваше, че смята да утоли жаждата ни. Трябваше да разделя водата на дажби и предварително се опасявах, че това ще предизвика бунт. Затова реших, че отсега нататък всички ще се храним заедно на палубата, за да видят канаките, че всички получаваме по равно вода.


Не бяхме равни и никога нямаше да бъдем. Това го налагаха и писаните, и неписаните закони на кораба. Но трябваше да сме равни в страданията си. Иначе никога нямаше да ги преодолеем. Все по-ясно осъзнавах, че за неопитен капитан като мен това затишие може да се окаже далеч по-тежко изпитание от всяка буря.




Всеки ден хвърляхме мрежите, но не вадехме нищо. Сякаш рибите избягваха кораба ни и аз виждах как на лицата на свикналите с морето канаки, прекарали целия си живот
в неговите води, изникват все нови и нови въпроси. Насред морето, а никаква риба, нито една дори!


Дали не бяхме прокълнати?


С всяко хранене раздавах по канче вода. Когато се наведох над последното буре, видях, че водата е почти на дъното и ще стигне най-много за още един ден. Единствената ни надежда беше пасатът отново да задуха, а заедно с вятъра да дойде и дъждът.


На седмия ден водата свърши. От хамака, на който в треска гореше раненият канак, се чу тихо стенание. Напуканите устни вече не намираха с какво да се наквасят. Той
въртеше очи, сякаш търсеше изход сред въжетата. После погледът му помръкна, но той продължи да стене тихо. Това беше единственият звук, който нарушаваше тишината на борда, едновременно признак на живот и предупреждение за съдбата, която ни очаква.


*
Беше в деня, след като свърши водата. Седяхме пред сварените в морска вода корени от таро, когато един от канаките посочи към хоризонта. Вдигнах поглед и видях облак. Той висеше ниско над водата и се движеше по някакъв странен начин, бързо, като парата, която се вдига от къкрещо гърне. Но за разлика от парата този облак не се вдигаше нагоре, а се пръскаше едновременно във всички посоки и ми заприлича на ятата скорци, които се събират есенно време за път над нивите около Марстал. Слънчевата светлина прозираше през облака, а той бавно приближаваше, въпреки че не беше излязъл вятър. Изглеждаше сякаш пулсира, като вихър, скрит във дълбините на гъста гора, който роши листата ѝ.


След миг облакът увисна над нас и ми се стори, че наистина е есенна гора, която шумоли над главите ни, но после осъзнах, че това, което се издига и снишава около нас не са мъртви листа, а живи същества, които пърхат с прозирни пъстроцветни крилца. Обгръщаше ни безкраен рояк пеперуди.


Трябва да са били милиони. Явно някаква буря много далече от деспотичното безветрие, което ни беше приклещило, ги беше вдигнала от някой остров и отнесла далеч навътре в морето. Сега търсеха къде да кацнат и бяха попаднали на нашия белязан от смъртта кораб. Изтощени, те накацаха навсякъде, по такелажа, по неизброимите въжета на борда.


Наредиха се по увисналите платна, докато не ги покриха като пъстри гоблени. За няколко минути корабът напълно се изгуби в тази жива дишаща маса, която, уморена, беше потърсила покой на борда на "Пръски пяна".


Пеперудите кацаха и върху нас, сякаш не правеха разлика между мъртвото дърво, въжетата, платнищата и кожата ни. Оказа се, че страдат от същата жажда, която мъчи и
нас. Изпохапаха ни целите с малките си хоботчета в търсене на някоя капка влага по потната ни кожа. Не болеше като ужилване от пчела, нито щипеше като ухапване на муха. Но атаките им скоро доведоха до сърбеж и парене, които ни побъркваха. В момента, в който спирахме да се пазим, пеперудите ни налазваха, налитаха по върху влагата в устите ни, и трябваше да стискаме очи, за да не влизат вътре. Докато отворим уста, за да ги прогоним с бесен вик, те вече се бяха пъхнали между зъбите, кацаха по езика и гъделичкаха небцето с пърхащите си крилца.


Ослепели и давещи се, залитахме по палубата и размахвахме ръце. Сякаш пеперудите бяха видели в нас последния си шанс. Нищо не можеше да ги спре. Те се впускаха към
смъртта си без колебание. Разплесквахме ги по бузите, челата и веждите си. Мисля, че всички ние, обезумели, бяхме готови да скочим в морето, само и само да се отървем от тях, но и водата около кораба беше покрита с пеперуди. "Пръски пяна" приличаше на ковчег, положен насред обсипания с цветя под в някоя църква.


Поотворих едното си око, колкото да стигна до релинга, и видях един от събратята си по съдба и как лицето и черепа му, татуирани в синьо, са почти изцяло покрити с пеперуди. Забравих в каква опасност се намираме, и се оставих на гледката пред очите си – красиво заобленият син череп, по който бяха накацали лимоненожълти пеперуди, които леко потрепваха с полуразтворени крилца. И тъмните очи, които ме гледаха иззад пъстрите ципици.


За разлика от мен канакът изглеждаше съвсем спокоен. Може би просто се беше примирил със съдбата си, не знам. В следващия момент в лицето ме плисна каскада вода. Друг от канаките се беше сетил да изтегли вода в морето и сега заливаше и себе си, и останалите. Бързо последвахме примера му и едва така успяхме да се освободим от рояците пеперуди.


Но битката не беше свършила. Известно време пеперудите продължиха да правят опити да кацат по лицата ни и голите ни гърди в търсене на влага. После се отказаха. Натръшкахме се изтощени на палубата, която беше покрита с лепкава килим от изпотъпкани и удавени пеперуди. Сякаш всичко живо на борда го очакваше една и съща съдба.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lynyrdS
    lynyrdS
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Въпрос към преводача - романът в този тинеижърски стил като за 12 годишни ли е написан, или вие сте бил в настоение за шеги ?

    .. ако е второто - искрени поздравления за смелоста..

  2. 2 Профил на Kosta Delev
    Kosta Delev
    Рейтинг: 1175 Весело

    До коментар [#1] от "lynyrdS":

    Много ми е интересно как някой преводач би могъл да промени стила на написаното като за 12 годишни. Също ми е интересно когато някой успее да направи 3 правописни грешки само в една дума: "тинеижърски"...

  3. 3 Профил на Yomega
    Yomega
    Рейтинг: 816 Неутрално

    До коментар [#1] от "lynyrdS":

    смелоста...

  4. 4 Профил на Yomega
    Yomega
    Рейтинг: 816 Неутрално
  5. 5 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 2051 Весело

    не съм чел книгата. няма и да я чета. но това не значи нищо - бетона по принцип книги не чете. само картинки гледа. та в тази връзка - корицата май хфаща окото.

    [quote#2:"naskotop"]Много ми е интересно как някой преводач би могъл да промени стила на написаното като за 12 годишни.[/quote]

    о, вервай ми, постоянно попадам на много по сериозни преводачески пустижения. и гледам на тях с благударност ... ако знаеш колко пари от книги съм спестил досега.

    [quote#2:"naskotop"]Също ми е интересно когато някой успее да направи 3 правописни грешки само в една дума: "тинеижърски"... [/quote]

    мислим че можем да се похфалим и с повече ...

    До коментар [#3] от "Yomega":
    До коментар [#4] от "Yomega":

    невеж невеж ама май е изпраскал смислен и свързан с статията коментар човека.

  6. 6 Профил на lynyrdS
    lynyrdS
    Рейтинг: 458 Неутрално

    До коментар [#2] от "naskotop":


    [quote#2:"naskotop"]Много ми е интересно как някой преводач би могъл да промени стила на написаното като за 12 годишни. [/quote]

    Толкова тъп въпрос , че само ще го отбележа без да има нужда да отговарям...най-вероятната причина за такъв превод / ако не е буквален/ е как мисуиш?

  7. 7 Профил на ruby
    ruby
    Рейтинг: 289 Неутрално

    Не знам защо, но в съзнанието ми изплуват странни мисли и образи: хамстер, тичащ по кръгова пътека. Бедност, водеща до липса на средства за образование (квалификация), което предопределя бедност. Религия, по дефиниция водеща от липса на здрав разум, последвано от все по-силно оповаване на религия. Демографска катастрофа, ограничаваща броя на ражданията и разбира се ускоряване на демографските процеси. Липса на реформи, все по-голям хаос, дезориентация на народа и липса на мотивация и разбиране за нуждата от реформи. Липса на изградени перспективи, което се последва от бедност, липса на квалификация, религия апатия и демографска катастрофа.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK