Откъс от "Да четеш Лолита в Техеран" на Азар Нафизи

Откъс от "Да четеш Лолита в Техеран" на Азар Нафизи

© Издателство "Сиела"



В празничната рубрика "Четиво" публикуваме откъс от излезлия тази есен мемоар на Азар Нафизи "Да четеш Лолита в Техеран" (издателство "Сиела"). В него иранката и преподавателката по литература си спомня за тайните четвъртъчни срещи със свои студентки, посветени на четене на забранени книги от западния свят. Те започват в първите години след ислямската революция на Хомейни през 70-те и продължават до началото на 90-те, когато авторката емигрира в САЩ. Книгата се задържа над 100 седмици в списъка с бестселъри на "Ню Йорк таймс". Преводът е на Ваня Томова, корицата - на Дамян Дамянова.


Виждам ги сега като през голям прозорец на къща, разположена насред празна градина. Притиснала съм лице в прозореца и ето ги, идват: пет жени, всичките в черно и със забрадки на главите. Когато една след друга минават пред прозореца, започвам да раз познавам лицата им; една от тях остава права и наблюдава другите четири. Те не са грациозни: блъскат се една в друга и в столовете. Весели са по особено унил начин.


В моя магистърски семинар през онази пролет бях сравнила структурата на Гордост и предразсъдъци с танц от осемнайсети век. След часовете някои от момичетата оставаха да поговорим – бяха объркани от това, кое то исках да кажа. Мислех, че най-добре ще обясня какво мисля, като ги преведа през стъпките на танца. Казах им: "Затворете очи и си представете танца. Представете си, че се движите напред-назад; ще ви е по-лесно, ако си представите, че мъжът, който стои срещу вас, е несравнимият мистър Дарси или не той – някой друг, който е в ума ви, него си представете". Чух как едно от момичета се разсмя. Внезапно, обзета от вдъхновение, хванах ръцете на Насрин въпреки неохотата ѝ и започнах да танцувам с нея раз-два и раз-два. После поканих останалите да застанат на една линия и много скоро всички танцувахме, а дългите ни черни дрехи се усукваха, когато се спъвахме една в друга или в столовете.




Те стоят срещу партньорите си, покланят се леко, правят стъпка напред, докосват ръце и се завъртат. Казвам им: "Сега, като си докосвате ръцете, гледайте се в очите така, сега нека видим що за разговор можете да подхванете. Кажете си нещо една на друга". Те едва сдържат лицата си сериозни. Мойжган казва: "Белята е там, че всички искаме да сме Елизабет и Дарси". "Аз нямам нищо против да съм Джейн – отвръща Насрин, – винаги съм искала да бъда най-красивата. Нужен ни е мистър Колинс. Хайде, Махшид, няма ли да ти е приятно да ми стъпиш на пръстите." "Никога не съм танцувала през живота си" – казва тя непохватно. "За този танц специално не трябва да се тревожиш – успокоявам я аз. – Всъщност в качеството си на твой професор ти нареждам да го направиш. Като част от твоята домашна работа – добавям и това беше един от редките случаи, в кои то се наслаждавах на властта си. – Напред, назад, пауза, обърни се, обърни се, в това е целият смисъл; занимавате се главно със себе си и партньора си, но също и с другите – не може да не сте в такт с тях. Така, добре, това е трудната част, но на госпожица Елайза Бенет то ѝ се отдава естествено."


Казвам им, че всеки танц е едновременно изпълнение и представление, но питам виждат ли как различните танци изискват различни интерпретации? "Да – казва Насрин. – Сравнете този танц с персийските танци. Ако британците можеха да олюляват телата си като нас... в сравнение с нас са толкова целомъдрени!"
Питам кой може да танцува персийски танци. Всички поглеждат към Саназ. Тя е срамежлива и отказва да танцува. Решаваме да я закачаме и предизвикваме и правим кръг около нея. Когато тялото ѝ започва да се движи от само себе си, започваме да пляскаме с ръце и да тананикаме песен. Насрин ни предупреждава да сме по-тихи. Саназ пристъпва свенливо с малки грациозни стъпки и с движения в кръста с изящна сила. Докато ние се смеем и шегуваме, тя става по-смела; започва да мести главата си наляво-надясно и всяка част от фигурата ѝ напира да утвърди себе си и да се пребори за внимание. Тялото ѝ трепти, тя напредва с малки стъпки и танцува с ръце и пръсти. Особен израз завладява лицето ѝ. Излъчва дързост и покана, привлича, притегля, но в същото време се отдръпва и отлъчва с власт, която секва, щом спира да танцува.


Има различни форми на съблазън и тези, кои то съм наблюдавала в персийските танци, са неповторима смес от изтънченост и безсрамие, качества, кои то не намирам в съответните прояви на западните култури. Виждала съм жени от всякакъв произход как добиват един и същи израз – замъглен, ленив, флиртуващ поглед в очите. Открих израза на Саназ след години на лицето на моята изискана приятелка и френска възпитаничка Лейли, когато тя изведнъж започна да танцува на музика, богата на naz, eshveh и kereshmeh, все думи, чийто превод на английски – кокетност, закачка и флиртуване – изглежда не просто лош, а няма нищо общо с оригинала.


Тази съблазън е неуловима. Тя е в жилите и осезанието – усуква се, върти се, увива се и се развива. Ръцете се огъват и разгъват, а кръстът e като спирала – свива се и се разпуска. Всичко е премерено. Ефектът е предсказан малко преди да е направена следващата малка стъпка и следващата, и следващата. Съблазънта е такава, каквато мис Дейзи Милър и подобните на нея не са и сънували. Тя е неприкрита, но без намек на отдаване. Всичко това е там, в танца на Саназ. Широката ѝ черна дреха и черна забрадка – рамка на изваяното ѝ лице, черните ѝ очи и много слабото ѝ, крехко тяло – колкото и да е странно, засилват примамливия чар на движенията. С всяко свое действие тя сякаш се освобождава от пластовете на черната тъкан. Дрехата става прозрачна; тъканта засилва тайнството на танца ѝ.


Изненада ни учуден студент, кой то отвори вратата. Обедна та почивка беше свършила; бяхме загубили представа за времето. Вперили погледи в студента, спрял на прага, но пристъпил с единия крак в стаят а, ние избухнахме в смях.


Тази среща доведе до тайно съглашателство между нас. Заговорихме за създаването на нелегална група, коя то започнахме да наричаме общество Скъпа Джейн. Започнахме да се срещаме, да танцуваме и да ядем еклери, да обсъждаме новините. Въпреки че не основахме тайно общество, оттогава момичетата започнаха да се обръщат една към друга със скъпа Джейн и това постави началото на сегашното ни сътрудничество. Щях да съм забравила всичко това, ако в последно време не бях започнала да мисля за Насрин.


Припомням си, че този ден, докато крачехме с Махшид и Насрин към кабинета ми, аз им предложих – внезапно и без да мисля – да се присъединят към моя таен семинар. Гледайки учудените им лица, бързо нахвърлих идеята, като импровизирах с онова, кое то бях мечтала и планирала от толкова години. "Какво се очаква от нас?", попита Махшид. "Пълна всеотдайност към произведенията, към студентите", отговорих със стряскаща категоричност. Така ги обвързах с идеята, но още по-силно обвързах себе си.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1054 Неутрално

    Не случайно мъжете там ги е страх да дадат свобода на жените.

    Няма шики-мики.
  2. 2 Профил на 12345
    12345
    Рейтинг: 497 Неутрално

    До коментар [#1] от "Радан-Издислав Кънев":

    +++

    А на иранките им се иска.

  3. 3 Профил на daam
    daam
    Рейтинг: 1267 Неутрално

    "Книгата се задържа над 100 седмици в списъка с бестселъри на "Ню Йорк таймс""

    Това е много дабра оценка за книгата.

  4. 4 Профил на tiger
    tiger
    Рейтинг: 435 Неутрално
  5. 5 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 1173 Неутрално

    [quote#1:"Радан-Издислав Кънев"]

    Не случайно мъжете там ги е страх да дадат свобода на жените.[/quote]
    Да, очевидно са доста палави под бурките. Но не трябва да забравяме, че всяко нещо. което е забранено е по-сладко. Разрешат ли ти го, то губи от очарованието си.

  6. 6 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 823 Неутрално

    много смесени чувства по повод книгата. от една страна, тя служи като реклама на всички, които таят сантеман към един разкрепостен, един разчупен, освободен Иран, който кипи от живот и осветкостеност под "бурката", и който несправедливо бива заклеймяван заради "моментното си залитане" към "фундаментализми", т.е. религиозно управление пар екселанс. от друга, книгата служи за добра илюстрация на това каква форма може да приеме "меката съпротива" към един религиозен, шариатски, мюсюлмански режим, т.е. да представи контраста между това какво е да имаш светско управление, което признава правото да се "чете Лолита" и онова, което не. сиреч, ярко представя контраста между Иран какъвто би могъл да бъде, и какъвто е понастоящем.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  7. 7 Профил на oziris
    oziris
    Рейтинг: 1572 Неутрално

    Хареса ми откъса. Иранките са красиви жени. Те не са араби и имат многовековна култура.

  8. 8 Профил на half truth
    half truth
    Рейтинг: 1975 Неутрално

    Не може да бъде ограничена от бурка жена, която в юнушеска възраст е прочела "Гордост и предрасъдъци".

  9. 9 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 508 Неутрално

    повърностно, банално и бъбриво.

  10. 10 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 823 Неутрално

    До коментар [#9] от "betona":

    да. мисля, че най-голямата стойност на тази книга е произходът ѝ, някакъв опит за романтична демистификация на онзи "таен живот на иранката", който всички очакваме да има, да ни допада, да бъде привлекателен, с копнеж към запада, че и съблазнителен, както се вижда по откъса горе...

    בני אתה אני היום ילדתיך
  11. 11 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 508 Неутрално

    До коментар [#10] от "abdelhaqq":

    а същевременно има автори които пишат романи и правят филми и казват нови неща по нов или поне интересен начин и реално влизат в диалог с направеното досега и го обогатяват.
    надявам се все пак да съм сбъркал в първия си коментар

  12. 12 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 823 Неутрално

    [quote#11:"betona"]надявам се все пак да съм сбъркал в първия си коментар[/quote]

    известно време дори мислех да си я купя. после реших, че за такива модерни, светски, феминистични "ориентализми" нямам ресурс.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  13. 13 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 508 Весело

    До коментар [#12] от "abdelhaqq":

    времеви ресурс, предполагам. щото за финансовия можем да те подпомогнем. срещу последваща почерка от твоя страна, разбира се

  14. 14 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 823 Неутрално

    До коментар [#13] от "betona":

    да, времеви, сега чета Bosch: the Complete Works, на Стефан Фишер, празнично, иначе други неща ми висят на списъка. иначе за финансов ресурс нямам проблем, даже и без книга да почерпим

    בני אתה אני היום ילדתיך
  15. 15 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 508 Неутрално

    До коментар [#14] от "abdelhaqq":

    уф, добре, че я спомена тази книга. преди време беше писал (или греша?), че си я подарявал на приятели и исках да те питам коя е. благодаря ти. напълно те разбирам за празничното четене, голям кеф е. наистина ще ми е приятно да се видим и поразговорим, пък все някак ще се разберем кой ще черпи.
    използвам случая да ти пожелая весело посрещане на новата година и здраве, радост и успехи през нея а и след това.

  16. 16 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 823 Неутрално

    До коментар [#15] от "betona":

    да, малко да се откъсна от ислямските и арабски истории, че понякога даже и на мен ми идват ексик. весели празници от мен, и до скоро.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  17. 17 Профил на lynyrdS
    lynyrdS
    Рейтинг: 457 Неутрално

    Хубав стил... по тия географски ширини имат традиции в писменото слово...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK