Откъс от "Майната им на хилядата динара" на Борис Дежулович

Откъс от "Майната им на хилядата динара" на Борис Дежулович

© София Димитрова, Издателство



В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от "Майната им на хилядата динара" - сатиричен разказ за босненската война на известния хърватски журналист и писател Борис Дежулович. Той е съосновател на независимото издание "Ферал Трибюн", своеобразна институция в обществения живот в страната до 1999 г., автор на книгата "Greatest Shits: Антология на съвременната хърватска глупост" заедно с колегата си Предраг Луцич, с когото са известни и със съвместните си пърформанси и публични акции и носител на Европейската награда за журналистика. Преводът е на Русанка Ляпова, а романът - втори и един от най-известните на Дежулович, излезе през декември.


Тогава, в онзи миг, а той го помни, сякаш е било сутринта и ще го помни със сигурност, докато е жив – защото, както е тръгнало, ще живее още най-много два-три дни, – неговият живот се раздели на двe и той избра грешния път. Само да беше казал: "Всичко е наред, лельо Жужо!", днес нямаше да пасе сухата трева в минното поле насред Суходол, ами вече щеше да е компютърен програмист в някой спокоен квартал на Филаделфия, с три хиляди и петстотин долара заплата, подплатено кожено яке и голям черен лабрадор на предната седалка на ландроувъра... само да беше казал: "Всичко е наред, лельо Жужо, майната им на хилядата динара!".


Естествено и дума не можеше да става, че Кьоравата Жужа, продавачката в павилиончето, е сляпа, та да трябва момчетата от "Гъргин виенац" да й оставят рестото от съжаление и милосърдие – тази зряла, та чак попрезряла червенокоса жена с пищна гръд виждаше прекрасно, а защо й викаха Кьоравата, ще разберем по-късно, – но работата беше там, че взимаше рестото от чекмеджето под тезгяха, като се навеждаше и кокетно излагаше на показ своето деколте, дълбоко като Зуфкина яма, пещерата на Вуча глава, в която предишната война партизаните са хвърляли усташите и местните поборници, както онази сутрин и на Пако му идеше да се бухне с главата надолу в ямата на Жужа.




Та работата беше там, че когато след 2-3 минути се изправи и намести на раменете си подплънките на червения си, дълбоко изрязан пуловер, продавачката му каза, че не й достигат хиляда динара, за да му върне остатъка от стоте марки, после спусна на носа си черните очила Армани, погледна го над тях и го попита изкусително: "Наистина ли нямаш нещо по-дребно, а?".


Отначало Пако не схвана двусмислицата и едва след като тя се приведе още по-плътно към тезгяха и му предостави неповторимата гледка към тайнствените дълбини на деколтето си, бездната, на чието дъно бяха загатнати черните сталактити на дантеления сутиен и розовите пъпки на зърната й, и когато го попита още по-лъстиво и тихо, като почти прошепна в ухото му: "А ако потърсиш малко по-добре... в панталоните?"
И до ден днешен Пако си спомня всяка подробност от този момент на "Виенац", помни, че беше с тъмнозелената риза на брат си, че след проливния майски дъжд тъкмо беше блеснало слънце, че беше жега и той се потеше точно както сега. Спомня си Жужиния глас с аромат на турски парфюм. "Пако?", прошепна тя, "кажи нещо", а той се разшава и запристъпя смутено и от всичкото, дето му се въртеше в главата, от устата му се отрони само пресекливото, дрезгаво "Наистина, лельо Жужо... нямам... нищо по-дребно", което от висотата на Жужиния тезгях беше дотам голата и необорима истина, че му се стори, че панталоните му ще се пръснат по шевовете. Помни как Жужа го изгледа изпитателно още няколко секунди, сякаш изчакваше следващата му стъпка, нов, по-успешен опит, и как след това се изправи, нагласи пуловера си и като се усмихна снизходително, почти презрително, го помоли да наглежда павилиончето, докато тя развали банкнотата му от сто марки във "Врило" – гостилницата отсреща.


Спомня си, че понечи да каже, че няма нужда, че всичко е наред, майната им на хилядата динара, с тях можеше да се купи само кутия кибрит или друга подобна дреболия, но Жужа вече беше излязла, тогава тръгна да й предлага сам да отскочи до "Врило", обаче тя не го чу и той си остана така пред будката, загледан в едно от общо четирите списания на тезгяха, онова с голата Антонела (20), между чиито разкрачени крака зееше цепнатина колкото вратата от ковано желязо на енорийската църква "Свети свети Кузма и Дамян".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 654 Неутрално

    За да стане още по-интересно трябва да се каже, че случката е в контекста на една неочаквана среща между шестима преоблечени като бошняци хървати с шестима преоблечени като хървати бошняци в едно село на бойната линия. В главата на всеки от тях ретроспективно се изреждат някакви епизоди от живота му довели го до това място.
    Нещо, като : "Мамка му! Как се озовах тук?!"

    Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. Не съм ЗА пРезидента а ПРОТИВ мафията и беззаконието да управляват в България!
  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5206 Неутрално

    Иначе звучи доста войнишки...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на Мартин Христов
    Мартин Христов
    Рейтинг: 431 Неутрално

    Звучи войнишки, ама не е точно така. Има много сцени и от "цивилния" живот, всеки герой и житието-битието му са живописно обрисувани, с дълбок психологизъм, има много жив диалог, черен хумор, разбира се, а финалната развръзка настъпва след спор за жена, а не военни съображения.

    Traduttore traditore




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK