Земя на надеждата

Земя на надеждата

© Франческа Леонарди, Издателство



За добро или лошо публикуването на качествен графичен роман в България е събитие за родните читатели. Ето защо няма как да не отбележим с два вдигнати палеца излезлия наскоро "Земя на синовете" на италианеца Джипи. Изданието е на "Жанет 45", публикували и българския трагикомикс "Вечната муха" (с автори Георги Господинов и Никола Тороманов). В случая обаче става дума за един автор, който измисля историята и я изобразява - първият художник, чийто графичен роман е номиниран за престижната италианска награда "Стрега" за художествена литература.


Земя на надеждата

© Джани Пачиноти/Кирил Златков, Издателство

Джипи (псевдоним на Джани Пачиноти) се занимава с илюстрации от 1994 г. и вече е известен автор на комикси. Освен графични романи той рисува карикатури, снима и късометражни филми. С първата си пълнометражна лента "Последният землянин" той дебютира не къде да е, а на филмовия фестивал във Венеция.


Превелата от италиански "Земя на синовете" Нева Мичева казва за книгата: "Най-новото и нетипичното от Джипи". Склонни сме да й вярваме, без да познаваме останалите му творения. Основните теми в постапокалиптичния черно-бял комикс са отношенията между бащи и синове, както и четенето и писането. Друга водеща тема е тази за жестокостта на живота и природата, без тя да е съпроводена с морална оценка. В природата нещата са такива, каквито са, и това прави въпросната жестокост естествена и дори някак невинна.




Земя на надеждата

© Джани Пачиноти/Кирил Златков, Издателство


Началото е ударно и грабващо: "За причините и обстоятелствата, довели до края, могат да се изпишат десетки глави в книгите по история. Но след края книги вече не се писаха." След тези думи читателят е захвърлен в черно-бял свят на разруха, обитаван от две момчета и техния баща. Постапокалиптичната ситуация (както и всичко останало в сюжета) е докрай изчистена. Така и не става ясно какво точно се е случило със Земята, какво е довело до разрухата. Тук романът на Джипи се доближава до "По пътя" на Кормак Маккарти. Други възможни паралели между двата романа са черно-белите краски като основно изразно средство, както и връзката бащи-синове.


В "Земя на синовете" форматът на комикса е засилен до крайност като действието е придружено с дълги моменти на мълчание, тишина. Диалогът е сведен до минимум. Казва се само най-важното. Въпросите нямат еднозначни отговори, а по-скоро пораждат нови въпроси. В ядрото на книгата стои това, което не може да се изкаже, което говори с тишина.


Земя на надеждата

© Джани Пачиноти/Кирил Златков, Издателство


Няма как да не се отбележи, че "Земя на синовете" е една майсторска жанрова книга, която като всяка майсторска жанрова книга надскача жанра си. След изчитането на комикса Джипи автоматично се превръща в автор, когото ще следим с любопитство. Няма как да не изразя гласно надеждата, че издателство "Жанет 45" готви нови срещи с него. Доколкото мога да съдя от последователността на издателската политика, има изгледи това да се случи. Веднага се сещам за поредицата "Кратки разкази завинаги" (в която отново основна роля играе Нева Мичева), за кубинската и индийската поредици, за налагането на автори чрез регулярното им издаване (като Етгар Керет). Другата ми надежда е "Земя на синовете" да не е единичен случай и "Жанет 45" да продължи да предлага на българските читатели графични романи. Жанр, в който мнозина са влюбени, но се налага да следят на чужди езици. Поне засега.


Но за момента не остава друго освен да благодарим за хубавото издание (графичното оформление и визуалната адаптация са дело на Кирил Златков) и да се радваме, че на българския книжен пазар все по-често се появяват нетрадиционни (поне за него) и визуално грабващи книги. Като тази.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lynyrdS
    lynyrdS
    Рейтинг: 426 Неутрално

    ... Това е много рядко събитие у нас...БРАВО хиляда пъти..
    .. а сега е време и за MAUS..

  2. 2 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3194 Неутрално

    Все повече комикси ще се издават за населението от илитерати.

  3. 3 Профил на block
    block
    Рейтинг: 941 Неутрално

    До коментар [#2] от "hodounski":
    Джипи в Земя на синовете създава толкова плътен и жив свят за какъвто някои "истински книги" могат само срамежливо да подсмърчат. Браво на Жанет 45 и на госпожица Мичева.
    Ще бъде чудесно ако това е начало на тенденция на българския книжен пазар.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK