Откъс от "Петрония" на Амели Нотомб

Откъс от "Петрония" на Амели Нотомб

© Издателство



В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от най-новия роман на известната френска писателка Амели Нотомб, предоставен от "Колибри". Преводач е Светла Лекарска.


Пиенето е сериозна работа, изкуство, което изисква талант и старание. Небрежното пиене не води доникъде.
Ако първото напиване е толкова невероятно, то това се дължи на прочутия късмет на новака – по принцип той повече не се повтаря.


Години наред пиех като всички останали, по купони, силни или по-слаби напитки, с надеждата да постигна опиянението, което би направило живота приемлив, но единственият резултат бе махмурлукът. Въпреки това никога не престанах да подозирам, че от пиенето може да се изтръгне нещо повече.




Експерименталната ми природа не ми даваше покой. По примера на амазонските шамани, които си налагат жестоки диети, преди да сдъвчат някое непознато растение, за да открият качествата му, прибягнах до най-стария изследователски метод в света – гладуването. Аскетизмът е инстинктивен начин да създадеш в себе си празнотата, необходима за научното откритие.


Винаги ме разочароват хората, които, докато опитват някое хубаво вино, искат да "хапнат нещо". Това е обида за храната и още повече за виното. "Иначе ще се надрънкам", бръщолевят те, задълбочавайки още повече вината си. Иде ми да им препоръчам да не се заглеждат по хубави момичета, че току-виж се влюбили. Пиенето с намерението да се избегне напиването, е толкова позорно, колкото да се предпазваш от възвишени чувства, докато слушаш свята музика.


Така че се подложих на глад. И прекъснах гладуването с "Вьов Клико". Идеята беше да започна с хубаво шампанско, а Вдовицата беше добър избор.


Защо шампанско? Защото напиването с шампанско не прилича на никое друго. Всеки алкохол притежава специфичен ефект, но шампанското е единственото, което не ви вдъхновява за просташки метафори. То извисява душата до състоянието на благородство от епохата, когато тази хубава дума е имала смисъл. Придава ви грация, лекота и в същото време дълбочина, великодушие, разпалва любовта и придава на загубата й елегантност. По тези причини си помислих, че от въпросния еликсир би могло да се извлече нещо още по-стойностно.
Още с първата глътка разбрах, че съм била права: никога преди не бях пила такова шампанско – истинска прелест. Трийсет и шест часа гладуване бяха засилили чувствителността на вкусовите ми папили, които различаваха и най-слабите нюанси в ароматния букет и тръпнеха в непозната наслада, отначало вълшебна, после бляскава, накрая сковаваща.


Продължих да пия и с изпразването на бутилката усещах как природата на моя експеримент се променя – това, което постигах, не бе точно напиване, а "състояние на повишено съзнание", както помпозно го нарича днешната наука. Някой шаман би го определил като транс, а наркоманите биха го нарекли пътуване. Скоро започнаха да ми се явяват видения.


Часът беше 18,30, припадаше мрак. Взрях се в най-тъмното място, където видях и чух говора на бижутата. Безброй развихрени в спирала отблясъци шумоляха откъм скъпоценните камъни, златото и среброто. Те не искаха да красят шии, китки и пръсти, бяха си самодостатъчни и провъзгласяваха абсолютизма на своя лукс. Докато приближаваха към мен, усещах металния им хлад. Радвах им се като на сняг, искаше ми се да заровя лице в това ледено съкровище. Най-удивителен бе моментът, в който ръката ми наистина усети тежестта на един камък, попаднал в дланта ми.


Нададох вик, който унищожи халюцинацията. Изпих нова чаша и разбрах, че питието предизвиква видения, които му съответстват – златото на неговата одежда бе изтекло в гривни, мехурчетата – в диаманти. На студа на среброто съответстваше прерязващият мраз на глътката.


На следващия етап обърнах внимание на мислите си, ако така може да се нарече потокът, който струеше от съзнанието ми. Вместо да предъвква едни и същи лепкави тревоги, то започна да се вихри, да искри, възторжено да нарежда ефирни думи, сякаш за да ме очарова. Това бе толкова неприсъщо за него, че ме разсмя. Бях свикнала по-скоро да ме засипва с обвинения подобно на някой недоволен от жилището наемател. Озовах се в собствената си извънредно приятна компания и това разкри пред мен нови хоризонти. Дощя ми се да бъда добро общество за някого. За кого?


Прегледах познатите си, сред които не липсваха симпатични хора, но не открих подходящ. Нужно бе същество, способно на дисциплина и готово да пие с подобаващ плам. Не смятах, че моите фантасмагории могат да бъдат забавни за някой въздържател.


Междувременно довърших бутилката и установих, че съм пияна до козирката. Станах и се опитах да ходя – краката ми с учудване си припомниха, че при нормални условия този сложен танц не изисква никакво усилие. Добрах се с клатушкане до леглото и рухнах отгоре му.


Тази неспособност за самоконтрол бе много сладостна. Разбрах, че духът на шампанското одобрява поведението ми – бях го приела в себе си като важен гост, с високи почести, той пък щедро ме заливаше с благата си. Всичко, чак до окончателното потъване, граничеше с пълното блаженство. Ако бе проявил благородната непредпазливост да не се върже за мачтата, Одисей би ме последвал там, където ме отведе върховната власт на питието, и би се спуснал с мен на дъното на морето, понесен от песента на сирените.


Не знам колко време прекарах в тези дълбини между съня и смъртта. Очаквах да изляза от него като от кома, но се лъжех. При изплуването открих още по-голяма наслада – почувствах се като захаросан плод и с цялото си същество усещах всяка подробност от обкръжаващия ме комфорт. Потръпвах от допира на дрехите до кожата ми, леглото, което приютяваше слабостта ми, разпръскваше любов и проникновение, проникващи до мозъка на костите ми. Съзнанието ми се къпеше в наченки на идеи в етимологичния смисъл на думата – знайно е, че идеята се ражда като образна представа, която виждаме.


Така видях, че съм Одисей след корабокрушението, изхвърлен на непознат бряг. Преди да изготвя спасителен план, се насладих на изненадата, че съм оцеляла, че органите ми са непокътнати, че мозъкът ми е не по-зле отпреди и че лежа на твърдата част на планетата. Парижкият ми апартамент се превръщаше в непознат бряг и аз устоявах на желанието да отида до тоалетната, за да задържа по-дълго любопитството си към загадъчното население, което ми предстоеше да срещна.


Като се замисля, това бе единственото несъвършенство на моето състояние – нямаше с кого да го споделя. Навзика или някой циклоп биха били подходяща компания. Любовта или приятелството ми се струваха идеална хранителна среда за подобна наслада на сетивата. "Трябва ми компаньон или компаньонка за пиене", помислих си. Прехвърлих в главата си хората, които познавах в Париж, където отскоро живеех. Краткият списък на моите познати съдържаше или много симпатични хора, които не пиеха шампанско, или истински любители на шампанското, които не ми вдъхваха симпатия.


Успях да отида до тоалетната. На връщане видях през прозореца оскъдната парижка гледка, до която имах достъп – пешеходци крачеха в уличния мрак. "Това са парижани – помислих си като някой етнолог. – Няма как сред толкова много хора да не намеря моя избраник или избраница. В града на светлината все трябва да има човек, с когото да пия светлина."


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lynyrdS
    lynyrdS
    Рейтинг: 516 Неутрално

    От написаното си вадя извод че никога не е била истинси пияч..
    .. тежка графомания от иначе добър професионалист..

  2. 2 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 1563 Неутрално

    До коментар [#1] от "lynyrdS":

    :-Д

  3. 3 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 1563 Неутрално
  4. 4 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1436 Неутрално

    На мене пък текстът ми хареса. Когато го коментираме, да не забравяме, че у нас описаната естетика на пиенето не е особено позната.
    А и да се напиеш с качествено шампанско също не е широко разпространено, поне по времето, в което аз се понапивах.

  5. 5 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1436 Любопитно

    Впрочем дали заглавието Петрония не води към автора на Сатирикон, Петроний?

  6. 6 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2847 Неутрално

    До коментар [#1] от "lynyrdS":

    Приятно съм изненадан от способнстта на една жена да пише за пиенето поетично и иронично. Българската и мъжката представа за пияч няма как да са еднакви с френската и женската. От тази гледна точка текстът е още по-ценен, защото ни се дава възможност да погледнем на една ценност с други очи.
    Докато пиша това се радвам на новото Мерло.

    Еретик
  7. 7 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1091 Неутрално

    амелито по принцип а и на практишка си е много повъхрносна писателка. та и този текст така ... смех

  8. 8 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1091 Неутрално

    До коментар [#6] от "Костадин Иванов":

    коста аз пък съм неприатно изненадан че си с глава проста. майтап бе. ама амелката е толкоз писателка колкото ти си тенесист. но то като няма риба и рака е риба. смешна работа. умните хора като тебе могат да видят и да извлекат полза от всичко. просто авторката си е тъпа и толкова си може, тоест почти нищо. айде стига с тая политкоректвнодст че щехти изяде главата. отпусни се малко.

  9. 9 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2847 Неутрално

    До коментар [#8] от "betona":
    Амелката, разбира се, не е Сарот, но как го разбра ти, дето пишеш без главни букви, запетаи и с толкова правописни грешки?
    А за политкоректността точно аз съм неподходящ пример. Ако разровиш, ще се убедиш.

    Еретик
  10. 10 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1091 Неутрално

    До коментар [#9] от "Костадин Иванов":

    може и да си прав но докато не те видя лично че можеш да изпиеш кило ракия без да се изтарколиш под масата не ми се хфали. а за амелката не знам братле но много дразни с туй име и дето пише за неща от които не разбира което е стопроцентово ясно за хора като бетона които са профисионални пиячи и пушачи. амелката е гола вода но на наше време това фърфи та я разбираме и бихме вечеряли с нея но нищо повече.

  11. 11 Профил на lynyrdS
    lynyrdS
    Рейтинг: 516 Неутрално

    До коментар [#10] от "betona":

    Ще извиняваш за досадната намеса но та подкрепям поне граматически...не можах и аз нищо да постигна в тая наука...само си търся оправдания че малко свежест в идеите е повече от две граматики...не че не е хубаво да пишеш правилно де..поне няма постанно да те ядат с граматически прибори..

  12. 12 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2847 Неутрално

    Не четеш внимателно:
    "Години наред пиех като всички останали, по купони, силни или по-слаби напитки, с надеждата да постигна опиянението, което би направило живота приемлив, но единственият резултат бе махмурлукът".
    Не е задължително автор и герой да съвпадат, независимо от използвонето на глаголи в първо лице. Тази която говори, също няма претенции да бъде профи, след като пие само по купони и получава мъчително изтрезняване.
    Моментът, описан по-късно, е посветен на преоткриването на пиенето. Лично аз се съмнявам във възможността това да стане с шампанско, но не съм нито французин, нито жена.

    Еретик
  13. 13 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1091 Неутрално

    До коментар [#12] от "Костадин Иванов":

    [quote#12:"Костадин Иванов"]Лично аз се съмнявам във възможността това да стане с шампанско, но не съм нито французин, нито жена. [/quote]

    още по малко пък си амели нотомб - за каки като нея всичко е възможно, само не и да напишат две страници истинска литература...

  14. 14 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1091 Неутрално

    До коментар [#11] от "lynyrdS":

    а бе чесно казано аз приемам всички критика за правописът и граматиката си - прави са тез дето ме критикуват. опитвам се като има някой покрай мен да ми провери коментара . но човек не може да знае всичко и не ми пука на шлифера че съм леко прост при положение че съм готин.

  15. 15 Профил на lynyrdS
    lynyrdS
    Рейтинг: 516 Неутрално

    До коментар [#14] от "betona":

    Абе и аз не съм по - умен, но честно казано от всичките ми слабости най-малко искам да се преборя с раздразнението от литературата тип Амели... как пък Юрсенар и Модиано / и мн. други/ веднъж не написаха и една книга за скъпо шампанско..

  16. 16 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1348 Неутрално

    [quote#8:"betona"] просто авторката си е тъпа и толкова си може, тоест почти нищо.[/quote]

    Ами какво да очакваме от жена, която в облеклото явно не познава друг цвят, освен черния. (А, може би заради това е избрала за експеримента си Вдовицата) По би и' подхождало да се напие с белгийска бира.

    https://www.google.co.uk/search?q=amelie+nothomb&biw=1920&bih=974&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwjhnPCGyYjSAhUnP5oKHcZ2AKkQ_AUICCgB





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK