
© Вакон
В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от книгата на алпиниста Боян Петров "Първите седем" на издателство "Вакон". Както сам казва тя е наръчник за всички мечтатели, които искат да направят подобни на неговите експедиции. Написа я докато се възстановяваше от катастрофа през миналата лято в Кресненското дефиле, при която пастрада заедно с еколога Андрей Ковачев. И след като беше изкачил три от осемхилядниците - част от проекта му "Българин на 14х8000", Анапурна, Нанга Парбат и Макалу. Книгата ще бъде официално представена в понеделник в сградата на БАН.
"Гашербрум II – първа среща"
Не спах добре и в 6 ч. сутринта поех от лагер 1 нагоре към Гашербрум II. Знаех, че единственият лек, когато се тормозиш дали постъпваш правилно, е просто да се отдадеш на новата си цел и да се концентрираш върху трудностите, които тя предлага. Най-бавно преминах през ключовия участък, т.нар. "Банана ридж". Стръмен и остър ръб, който беше обезопасен със стари парапети.
Беше необичайно топло, тихо и без никакъв вятър. Над лагер 2 нямаше следи, така че ускорих темпото, защото слънцето постепенно размекваше снега и започвах да затъвам все повече и повече. До лагер 3 преминах през три огромни цепнатини, като в едната пропаднах почти до шия, но се набрах на въжето и бързо излязох. Общо за седем часа и половина стигнах до щурмовия лагер 3 на 7300 м. Бяха ме предупредили, че мога да се настаня в палатката на Луис, загиналия преди седмица испанец. На 20.07. той по всяка вероятност беше изкачил Гашербрум II, но нямаше яснота дали беше успял да се прибере до щурмовия лагер. Два дни по-късно няколко човека съобщиха, че са наблюдавали мигаща светлина на траверса под върховата пирамида, което още повече задълбочи мистерията дали Луис е жив, или не.
В лагера не открих никакви следи от скорошно присъствие на хора, затова се приготвих за самотно преспиване. Заспах лесно, но дори и за миг не престанах да сънувам, че сме двама в палатката. Вътрешен глас или халюцинация непрекъснато ми повтаряше, че нищо няма да ни стигне – храна, време и екипировка. Аз опонирах през целия сън и се успокоявах, че всичко е под контрол и имам всичко необходимо в достатъчно количество. В 00:45 ч. се събудих, погледнах навън и видях звезди. Бързо се приготвих за атака и след час излязох. Интересно, но звездите бяха изчезнали, беше се появил вятър, а остри ледени снежинки се забиваха непрестанно в лицето ми. Само след половин час изкачване осъзнах, че вече не знам къде се намирам, и реших, че е по-добре да се върна и да се пробвам пак на светло. Прибрах се и мигом заспах.
Едвам се събудих на развиделяване, отворих ципа на палатката и видях, че навън вилнееше силна виелица. Трябваше поне да направя опит, затова се приготвих за излизане и тръгнах с надеждата, че утрото може да донесе нещо по-добро. Но колкото по-нагоре се изкачвах, толкова по-мъгливо и ветровито ставаше. Разколебах се и прецених, че трябва да отстъпя. Пъртината ми беше напълно изчезнала, така че едвам успях да намеря лагера. Не разполагах нито с радиостанция, нито с телефон, поради което нямах никаква идея за прогнозата. Починах няколко часа и взех решение да се връщам. Виелицата ставаше все по-силна, а мъглата – все по-гъста. Въпреки че парапетите ме водеха надолу, имаше участъци, в които въжетата прекъсваха и трудно съумявах да намеря правилната посока. Пропаднах няколко пъти в скрити цепнатини и започнах да ставам все по-несигурен и бавен в слизането. В лагер 2 заварих един испанец, който се гласеше да слиза. Продължихме заедно надолу, но той беше още по-уплашен от мен, затова не взе никаква инициатива да води, да разбива пъртина и да изравя парапетите.
От основата на склона до лагер 1 ни предстоеше малко над километър преход по равен терен и в абсолютно бяла, whiteout* обстановка. Спомних си как Ули Щек ни беше казал, че в подобни условия е успял да намери лагера единствено благодарение на GPS-са си. Движехме се по шесто чувство, като често спирахме, за да изчакваме кратки просветления. След около час лутане и с помощта на няколко бамбукови флагчета най-сетне намерихме лагера.
Целия следващ ден почивах и се възстановявах. В лагера имаше двадесетина човека и никой не мръдна наникъде. Заниманията в такива периоди се въртяха около писане на дневници, четене на книги, слушане на музика, обсъждане на плановете за идните дни или чистене на снега, който ни затрупваше на пресекулки. Миналата година по това време лежах вкъщи със счупен крак и мечтаех да съм тук. Сега лежах в палатката на 5900 м и мечтаех да съм в Княжево и да ям диня. При една от разходките между палатките се запознах с испанеца Карлос Сория. На възраст 70 години (роден е през 1939 г.), когато повечето му набори кротко си карат пенсионерските години, Карлос вече имаше седем осемхилядника и сега се беше прицелил в Гашербрум I. Разказах му за нашето изкачване, а той ми разказа каквото помни от изкачването си на Гашербрум II през 1994 г. Дано и аз доживея до такава възраст и бъда в такава форма на старини.
Рано сутринта на следващия ден видях, че времето "отива на оправяне", събрах си багажа и пак поех нагоре. След мен не тръгна никой, така че целия ден щях да разбивам пъртина в прясно навалелия сняг. Този път се качих до лагер 3 за малко над осем часа, като в края почувствах лека умора. Все пак след няколко чаши бульон, чай и супа се оправих и си казах: "Утре или никога". Времето се изясни, вятърът утихна... Чудех се дали ще успея...
lustmord
Рейтинг: 464 НеутралноБоян предава много точно формулата на успеха в изкачването на високите върхове - връщай се редовно и не се хвърляй в неразумни рискове - върхът ще е там и следващата седмица и следващата година.
Скорошно възстановяване и успех в по-нататъчните цели!
neut
Рейтинг: 7027 НеутралноСпокойно възстановяване и успешен сезон, който също да опишеш и представиш на читателите
In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the restмики маус
Рейтинг: 1192 НеутралноБраво на Боян! Дано успехите му тепърва предстоят!
Очаквам с нетърпение книгата и фотоизложбата.
султана глаушева
Рейтинг: 3493 НеутралноВсичко най-добро на човека. Но хард планинарите не ги трая. Райнхолд Меснер на път към върха с брат си. Брат му загива. Той продължава. И десетилетия се оправдава. Корейска експедиция. Виждат умиращи. Задминават ги на път за Еверест. Когато ги упрекват, казват "какво искате, над 8К височина няма морал". Не я разбирам тази група, дето, за моите представи, е някак...фанатизирана. Няма морал, няма нищо - има един връх, дето трябва да се качиш на него. Гаси ценностната система!
Мърфи е оптимист!betona
Рейтинг: 1731 НеутралноДо коментар [#4] от "султана глаушева":
Твърде наедро говориш, Султано, за неща, от които хабер си нямаш. То винаги е така - по същия начин на едро, категорично и арогантно, вкарвайки всеки и всичко в един кюп булгура говори и за политика, и за ежедневието си. Резултатите са видими.
Вземи прочети малко - ама като четеш чети текста в книжката (и на Боян, и на други), а не този дето върви отпреди туй в красивата ти глава. Пък след туй си остани на туй мнение и лай като пуделче колкото си искаш.
Спомняш ли си какво чувстваше и мислеше, когато наскоро ти казах, че султана глаушева била бабата на талев? Е, вервай ми, повечето хора като ти четат коментара точно това си мислят и чувстват. Смях и съжаление.
Мен пък ме стъписва липсата на морал и изобщо на всичко, както казваш, на няколкостотин метра надморска височина, в твоя град, и лично у тебе. Знаеш ли колко хора са гладни и на студено в момента? Що не идеш да им помогнеш, поне на един да помогнеш, ами вместо туй съвсем съзнателно избираш да си седиш на топличко и да осъждаш по форумите хората, дето са на 8 км в небето? “Гаси ценностната система”.
Айде, със здраве, и много поздрави на талев и баба му.
ppopov_67
Рейтинг: 956 НеутралноПросто не мога да си представя някой да цъка минуси на Боян.
Препоръчвам му или да отиде на психиатър, или да се гръмне.
Защото очевидно не е за този свят.
султана глаушева
Рейтинг: 3493 НеутралноДо коментар [#5] от "betona":
Мърфи е оптимист!Разбира се, че те помня. И не разбирам сегашния ти изблик. Казах, че не разбирам фанатици. Които имат пред себе си върха. И не ги интересува какво става около тях. Някой си умрял, много важно. Ние гоним върха. Мое мнение, нали? А ако толкова те дразня, има си начин - просто ме отбягваш. Въпреки, че ме си спомням кога точно съм ти досаждала. Някога да е имала моя инициатива? Не, нали? Ами като толкова не траеш моите писания, защо ги четеш, а на всичкото отгоре и ги коментираш? Което, честно казано, ме ласкае. Бъди жив и здрав, аз нямам нищо против теб, об ратно! Интересно момче си.
ali_ibn_isa
Рейтинг: 1172 НеутралноДо коментар [#5] от "betona":
Споко,
мижитурки ще има винаги. Не е нужно да отваряш очите на всеки боклук, нито пък да му обясняваш, че братът на Меснер е загинал при обстоятелства в които няма вина.
klimentm
Рейтинг: 4710 НеутралноДо коментар [#5] от "betona":
klimentmПрепоръчвам ти филма "Еверест" по действителен случай,който поставя същите въпроси които и ти поставяш.Пътя към върха е осеян с трупове още от 1920 та до ден днешен,написани са стотици книги документални и художественни,но желаещите да се качат там никога няма да изчезнат,аз също ги смятам за луди.
Bramasole
Рейтинг: 4091 НеутралноУважавам Боян Петров и с интерес ще прочета книгата му.
"Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коулbetona
Рейтинг: 1731 НеутралноДо коментар [#6] от "ppopov_67":
колега, с коментара си си уловил нещо много важно, поне според бетона - не става изобщо дума за Боян, а за това този, който цъка минуси, за всеки един от нас. Всеки от нас оглежда себе си в Боян, и ако това, което вижда не му харесва, нека бъде така добър да се сърди на себе си и да коригира себе си.
betona
Рейтинг: 1731 НеутралноДо коментар [#7] от "султана глаушева":
Ясно де, ама ако аз на базата на това че днес съм срещнал една или две отвратителни жени почна да пиша как всички жени са тотални патки и не знам какво си ... и сред алпинистите, както и сред всички други групи хора, има всякакви. Ти можеш да дадеш два примера за кретени, от които този за меснер ти е смешен и абсолютно манипулиращ и отвратителен. Аз, вервай ми, мога да ти дам от раз двайсет. А Боян сигурно може двеста. И кво? Дай сега да намразим алпинистите, утре – някои други, а вдругиден – всички. Та, пак ти казвам, давай го малко по-нюансирано и конкретно.
Тая болка и ужас дето ти я виждаш високо в планината, че я има и ми се шашкаш като ученичка, аз ти казвам, че не само там, ами във всеки един град я има и нещо повече – ежедневие е. Това е животът, аз ли да ти го казвам, бе, Талева Султано?!
А за другото – нито ме дразниш, нито ми досаждаш, харесваш ми. И затова изобщо коментирах коментара ти. Ако искаш да те водя на разходка в планината, за да си поговорим надълго и надълбоко за тези неща?
betona
Рейтинг: 1731 НеутралноДо коментар [#8] от "ali_ibn_isa":
благодаря ти за подкрепата, колега. мижитурките сме ги загубили за каузата по принцип. Борим се за спасяването на тия, които стават, а специално султана е една от тях. много свястна жена е.
betona
Рейтинг: 1731 НеутралноДо коментар [#9] от "klimentm":
[quote#9:"klimentm"]аз също ги смятам за луди. [/quote]
тука във форума има един наистина симпатичен форумец, който смята такива като теб за прости и луди и не спира често често да ви го напомня. ти, как мислиш, луд ли си?
betona
Рейтинг: 1731 НеутралноДо коментар [#10] от "Bramasole":
е, това е един мъжки коментар: кратък, ясен, точен, смислен. мерси.
султана глаушева
Рейтинг: 3493 НеутралноДо коментар [#12] от "betona":
Мърфи е оптимист!Виж:не мразя алпинистите, пазил ме господ, нали такъв си имам в къщи! Само им се чудя на акъла, нищо повече и нищо по-малко. Със здраве!
Bramasole
Рейтинг: 4091 НеутралноБлагодаря за оценката. Мисля, че щом един коментар е "кратък, ясен, точен, смислен", е без значение дали е мъжки или женски.
"Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис КоулНе познавам лично Б. Петров. Впечатлява ме силата на духа му, победата му над куп болести и желанието му да продължава да преодолява нови високи /не само в буквален смисъл/ граници.
До коментар [#15] от "betona":
penetrating
Рейтинг: 11082 НеутралноОпределено си струва книгата. Освен това езикът показва интересни похвати, фокусиране и лаконичност
ще си запиша напомняне за покупка на книгата на Боян, определено и препоръчвам (нещо, което винаги избягвам да правя) на другите съфорумници и читатели на Дневник да я прочетат
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbertbetona
Рейтинг: 1731 НеутралноДо коментар [#17] от "Bramasole":
Боян в момента катери най-големия си връх, петнайсетия осемхилядник. Направо е смразяващо как го прави без (поне публично) мърморене, оплакване, негодуване от кретените, живота, съдбата, Бог и не знам какво си. Явно се е върнал с петте съкровища от Кангчендзьонга. Изкачил е седемте най-интересни и трудни осемхилядника, сега катери най-големия и за мен лично няма никакво значение дали и кога ще изкатери останилите седем. Не че няма да ми е интересно да видя какво ще каже за един-два от тях. Желая му от все сърце здраве, успехи и късмет.
betona
Рейтинг: 1731 ВеселоДо коментар [#16] от "султана глаушева":
. споко, бе, мацка, можеше и по-лошо нещо да си имаш вкъщи
мда, това обяснява всичко
как само ми го върна за бабата на талев
айде, пияна вечер
Koba Stalin
Рейтинг: 1441 Весело[quote#16:"султана глаушева"]До коментар [#12] от "betona":
/не се чете/Виж:не мразя алпинистите, пазил ме господ, нали такъв си имам в къщи! [/quote]
Ако такъв си имаш вкъщи, значи не е никакъв алпинист. Иначе щеше да имаш само снимката му и да си я гледаш, докато той катери някой връх - вместо тебе.
Koba Stalin
Рейтинг: 1441 Весело[quote#7:"султана глаушева"]Казах, че не разбирам фанатици. [/quote]
/не се чете/[quote#5:"betona"]Айде, със здраве, и много поздрави на талев и баба му. [/quote]
И двамата говорите глупости, но го правите много приятно и забавно. Удоволствие е да ви чета.
klimentm
Рейтинг: 4710 ВеселоДо коментар [#14] от "betona":
klimentmМисля че да, и аз харесвам този симпатяга, истинските луди са англичаните които без да разполагат абсолютно с нищо от съвременната екипировка на алпинистите а само с конопени въжета и вълнени палтенца са се опитвали да атакуват върха през 20 те години! Нямали са дори подходящи обувки,да не говорим за кислородни апарати.Днес всеки който разполага с излишни $100К може да се качи,има специални компании които те качват до там и те връщат в базовия лагер.Бизнес.
betona
Рейтинг: 1731 НеутралноДо коментар [#22] от "Тони Шнайдера":
Тони, едва ли сме толкова напред с материала, но ти благодаря за комплимента.
betona
Рейтинг: 1731 НеутралноДо коментар [#23] от "klimentm":
[quote#23:"klimentm"]Днес всеки който разполага с излишни $100К може да се качи,има специални компании които те качват до там и те връщат в базовия лагер[/quote]
ами ... аз не мога.