Композиторът Филип Глас на 80 г.: Не искахме да правим революция

Филип Глас във Флоренция през 1993 г. <a href="https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3361842" target="_blank">Pasquale Salerno - Flickr, CC BY-SA 2.0</a>

© Pasquale Salerno, Flickr, CC BY-SA 2.0

Филип Глас във Флоренция през 1993 г. Pasquale Salerno - Flickr, CC BY-SA 2.0



"Дневник" препечатва текста от портала "Култура" . Заглавието е на редакцията.


Американският композитор, който цял живот търси общото между културите, навърши 80 години. Рожденият му ден бе отбелязан с премиера на неговата Единайсета симфония.


Филип Глас, един от представителите на минимализма, е роден на 31 януари 1937 г. в Балтимор. Неговата опера "Айнщайн на плажа" (1976 г.), поставена от Робърт Уилсън, е сред най-значимите произведения на ХХ век. Тя се явява ауфтакт към други 24 сценични произведения, както и към симфонии, концерти, камерна музика, балетни партитури и филмова музика (за "Кундун", "Шоуто на Труман", "Часовете", "Левиатан" и много други). Своята 80-годишнина Филип Глас отпразнува със световна премиера на своята Единайсета симфония, изпълнена от австрийския оркестър "Брукнер" от Линц в "Карнеги хол" в Ню Йорк. На диригентския пулт отново бе Денис Ръсел Дейвис.


Интервюто с Филип Глас е публикувано в "Зюддойче цайтунг", превод Людмила Димова.




Неотдавна вашите симфонии – от първа до десета, излязоха на дискове. Денис Ръсел Дейвис е първият диригент на повечето ваши произведения. Как се стигна до тази художествена симбиоза?


- Денис винаги е насърчавал съвременни композитори: Ханс Вернер Хенце, Лу Харисън. Аз съм сред тях. Но по-скоро не бих го питал кого най-много харесва. Ние се срещнахме за първи път през 1978 г. В крайна сметка от тази среща се появи Щутгартската трилогия с Айнщайн на плажа, Сатяграха, Akhnaten (на бълг. Ехнатон, б.р.), едно безумно предизвикателство, подобно на Вагнеровия Пръстен на нибелунга.



Искахте да създадете един нов вид опера – голяма форма в епизоди, които напомнят на ритуалните игри от гръцката античност или Средновековието, но се въртят не около митове, а около личности.


- Без Боб Уилсън, режисьора Ахим Фрайер и драматурга Клаус Петер Кер тези опери не биха се появили. А това, че един композитор на опери пристъпва към реални личности като Махатма Ганди, Уолт Дисни или Айнщайн, не е мое изобретение.


Различието е, че вие често се спирате на герои от американската история и култура. Като американски композитор чувствате ли се отговорен да коментирате вашите собствени история и общество?


- Ние в Америка нямаме такава високо развити култури, както в европейските страни. Но имаме някои велики личности като Ейбрахам Линкълн, който никога не е ходил на училище, но въпреки това става адвокат и президент, един обикновен човек, роден в дървена колиба. Америка има много подобни личности, защото е приела толкова много различни хора, като моите баба и дядо, дошли от Литва. Затова в оперите ми се появяват Линкълн, Мартин Лутър Кинг или Уолт Дисни в Съвършеният американец. Мисля, че историята на моята родина е изключително вдъхновяваща. И се радвам, че съм част от нея.


Кое събитие от последните години разглеждате като най-важен момент за американското общество?


- Боя си, че това са последните президентски избори.


Ще се появи ли някога опера от Филип Глас, посветена на Доналд Тръмп?


- О, не, несъстояли се личности не ме интересуват. А той е такава, времето ми е твърде скъпо, за да го пожертвам. Съжалявам, ако сте му приятел.


Композиторът Филип Глас на 80 г.: Не искахме да правим революция

© Associated Press

Във вашите опери учени като Йохан Кеплер, Галилео Галилей или Алберт Айнщайн се сблъскват с едно враждебно общество.


- Мисля, че съм композирал най-много опери за учени изобщо. Може би се дължи на това, че съм следвал математика и философия. Но човек като Кеплер е осъзнал света по много задълбочен начин. Харесва ми също, че интересът към науката е присъщ на будистите. Далай Лама веднъж ми каза: "Ако можете да ми докажете научно, че няма душа, ще го приема".


Вие приехте будизма, след като срещнахте индийския музикант Рави Шанкар и тибетски бежанци. За известно време будизмът се беше превърнал почти в мода. Как гледате на това днес?


- Аз изповядвам будизма точно както и религията на толтеките или хиндуизма, дори и католицизма. Не членувам в един, а в много клубове.


Макар че произхождате от еврейско семейство?


- То не беше ортодоксално. Аз съм трето поколение атеист. И евреите имат голяма традиция в атеизма – наричат тази група "светските евреи". Те приемат еврейската общност, но не и религията. Моят баща и дядо ми принадлежат към тези евреи. На мен това ми се отрази много добре, защото израснах до голяма степен без предразсъдъци.


Въпреки това винаги сте се занимавали с духовни и религиозни проблеми. Най-много във вашата Пета симфония, където композирате музика към староеврейски, арабски, японски, индийски и африкански текстове, едно монументално тържество на общото между културите.


- Мисля, че тези култури имат общи корени, едно общо резонансно пространство от чувства и ценности. Всяка от 12-те части има своя тема: става дума за милосърдие, за любов и смърт. Изглежда, всяка култура има своя "специална сфера". Ако човек иска да научи нещо за смъртта, трябва да пита японците. Хваща те страх, когато те разказват за чистия ужас от смъртта. В любовта юдейската култура е твърде добра.



През 2014 г. излязохте заедно със Стив Райх на сцената – за пръв път след десетилетия. Преди това отношенията ви се смятаха за студени. Дали причината не беше, че и двамата се рекламирахте като създатели на минимализма?


- Съвсем не. Аз познавам Стив от времето когато следвах музика в "Джулиард", свирили сме заедно, бяхме едно семейство. След това се изгубихме от поглед, но винаги сме се отнасяли с уважение един към друг.


При изпълненията на живо с вашия ансамбъл през 80-те години се набиваха особено клавишните и духовите инструменти, както и силата на звука. Тогава това изобщо го нямаше в съвременната музика. Оказа ли ви въздействие младежкият бунт на поп музиката?


- Мислите ли, че беше силно? Във всеки случай не толкова силно, колкото при Франк Запа, който във Филмор Ийст, една от популярните зали в Ню Йорк, беше натрупал високоговорителите до тавана. Това наистина беше прото-пънк като протест. Аз не исках да правя революция, ние имахме проблем: в ансамбъла бяхме повече композитори и като повечето композитори свирехме само на пиано. Тъй като на концерти рядко могат да се осигурят четири пиана, ние си купихме тези евтини кийборди за рокендрол и старателно ги усилихме.


Следователно музиката на минимализма не беше протест срещу утвърдената музикална сцена?


- Нямам високо мнение за протеста в музиката. Има политически и социални теми, които ме интересуват. Що се отнася до композиторите в мейнстрийма, предпочитам да почакам, докато темата се разреши от само себе си.


Не сте ли днес самият вие част от мейнстрийма?


- За мое учудване – да! Миналото лято свирих два пъти в Амстердам. На първата вечер дойдоха 5 хиляди младежи, на втората – 6 хиляди, всички на възрастта на моите внуци. Помислих си: не пиша хип хоп музика, моята музика звучи съвсем различно от тяхната, но въпреки това я харесват.


Но вие винаги сте били звезда, поне в САЩ.


- Да го погледнем от другата страна: първата голяма музикална награда получих от японското правителство – на 75 години!


Доста късно.


- Почти много късно. За щастие още бях жив. Първото професорско място ми предложиха на 73 години, но им казах, че е твърде късно за мен.


Как се чувствате като композитор, който трябва да избира?


- Напълно ми е безразлично. От дълго време съм научил, че независимостта е по-важна от успеха. Независимостта ми даде свободата да правя това, което искам. Всяко признание е бедствие в художествен план.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Stavrogin
    Stavrogin
    Рейтинг: 742 Неутрално

    един почти непознат в Европа композитор, какво остава за проядената от селски манталитет Бугаристания

    Отишло едно джудже при Веско Маринов за автограф и му казало: „Г-н Маринов, пораснах с вашите песни“.
  2. 2 Профил на lustmord
    lustmord
    Рейтинг: 317 Неутрално

    "От дълго време съм научил, че независимостта е по-важна от успеха. Независимостта ми даде свободата да правя това, което искам. Всяко признание е бедствие в художествен план"

    Страхотен завършек на интерюто.
    Харесвам Филип Глас от студентските си години - понякога се отплесва в концептуализъм и произведенията му стават леко досадни, но друг път просто кърти. Гледах доста скептично на операта допреди да чуя неговия Akhnaten. А в тандем с Боб Уилсън наистина правят невероятни постановки.
    Честит юбилей!

  3. 3 Профил на 1gmbh1
    1gmbh1
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Операта "Айнщайн на плажа" ми идва твърде авангардна. Предпочитам кратките клавирни парчета в характерен за Филип Глас минималистичен стил.

  4. 4 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Един велик съвремен композитор.Ако прочетете интервюто и ако все още не сте слушали негова музика,съм сигурен че последното (му) изречение моментално би ви отвело в Спотифай ,Ютуб или Амазон.За по лесно (ако все още минимализмът на Глас ви е непознат)е да се зпочне с нещо подобно ....на Глас...примерно Доминик Милер макар неговата музика и да е не минимализъм е много близка.Но си мисля че всеки който слуша джаз,прогресив,пънк и "класика",просто няма начин да не слуша(харесва) и музикалният "минимализъм" на Глас

    Dominic Miller - If Only
    https://www.youtube.com/watch?v=8tFgr4N_-GE

  5. 5 Профил на xflood
    xflood
    Рейтинг: 1028 Неутрално

    Голям композитор!
    Аз лично много харесвам " Aguas da Amazonia".

    Както и това: https://www.youtube.com/watch?v=8Bs3uELbyTk

    Fail with honour then succeed by fraud
  6. 6 Профил на afx
    afx
    Рейтинг: 426 Неутрално

    [quote#5:"#43c6dB"]Както и това: https://www.youtube.com/watch?v=8Bs3uELbyTk[/quote]
    Тъкмо това щях да публикувам

  7. 7 Профил на matthew.g
    matthew.g
    Рейтинг: 426 Неутрално

    [quote#1:"Stavrogin"]Бугаристания[/quote]
    Няма ли да престанете да плюете в кладенеца?

  8. 8 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 986 Неутрално

    Не си спомням друг филм, в който музиката, макар и оскъдна, да е толкова органичен компонент на творбата, както музиката на Филип Глас във филма на Звягинцев ``Елена''.

  9. 9 Профил на sundblum
    sundblum
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Филип Глас е наистина голям! Обаче не знаех че е толкова стар.. мислех че е някъде на 60..

  10. 10 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1212 Неутрално

    Допада ми доста от казаното от Глас.
    НО!!
    Не мога да понасям неговата филмовата музика-замърсяване !
    И не смятам, че може да се нарече ''минималистично'' повтарянето до припадък на минимален брой тонове - това си е истински ексцес, прекаляване и жестоко издевателство върху мозъците на истинските ценители на музиката. Глас, както и други подобни самовлюбени композитори, на които е било предложено да напишат музика към филм, в крайна сметка го превръщат в ням филм, в който може да се чуе единствено тяхната нескончаема, еднотипна и еднообразна, прекалена, натраплива, непоносима, банална музика - шумово замърсяване от най-злокачествен вид! Недоумявам как режисьорите доброволно позволяват на хора като Глас да затлачи филмите им с досадния си, компютърно генериран шум, който като метастаза обхваща и задушава кинематографичната творба!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK