Откъс от "Свобода" на Захари Карабашлиев

Откъс от "Свобода" на Захари Карабашлиев

© Орлин Огнянов



Избори 2022

В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от "Свобода" - новият роман на Захари Карабашлиев, който предстои да излезе в близките месеци от "Сиела". Текстът бе споделен на стената на автора във "Фейсбук" - препечатваме го с негово съгласие.


За туристите Варна съществува само през лятото. Тя е миризма на влак рано сутрин, циганите около автогарата, крясъци на гларусите, топли нощи, боза на крак, горещи следобеди, къси сенки и дълги крака на момичета, прохладата на Морската градина и презрамки на розови потници, разтопени сладоледи, разпилени пуканки, миризма на пържена цаца, пухчетата във въздуха, падащи кестени, гърмящи ауспуси, слънчогледови семки във фуния от вестник, децибели от заведенията, миризмата, когато надуваш плажната топка, горещия асфалт, по който подскачаш бос, препълнени кошчета за боклук, лакоми момчешки погледи и още хиляди други неща
Но този град се случва и през зимата.


Това е градът на най-студените улици, на подлия вятър в пресечките, на заледени бордюри, на сняг по северните тераси; този град е разпилени панелни квартали, найлонови торбички по дърветата, размазаното коте на булеварда, някогашната "Козирка" и пропуснатите срещи по нея, измръзнали от чакане крака в обувките, старците с увисналите слипове на "топлата вода на Офицерския", градът на най-добрите намерения (неосъществени), на най-гениалните идеи (незапочнати), градът на бокса лека категория, на каратистите (киокошинхай), на волейбола (мъже), и шпагатите (женски и мъжки), най-добрия град за разделяне, градът на загубата, Варна е Ватерло на Владислав III Ягело, разгрома на кръстоносния поход, който можеше да бъде последен.




Варна е дупката в центъра, дупката за стадион, дупка в челото на олигарха, изронените фасади и незавършените ремонти, на вечните схеми, които никога не стигат до никъде, а животът постоянно изтича, на незаконното троителство, на законните несправедливости, на пустотата на кораба "Дръзки", на художници, които никой не колекционира, поети, които никой не чете, на неканените сватбени фотографи, на кейове в мъгли над сивото море, а лебеди в заледен залив тъгата на провинциалния актьор играещ всичко, Тя е солта по палубата, Рибарското мостче(съборено), Фарът на Ветеран (срутения), спряната комета до Бургас, снегът по плажа, сковано в лед море, на черни забрадки в църквите, на притеснените бащи пред родилния дом, на най-ниските облаци, градът на най-сивото небе, на закъсняващи влакове, на замогнали се измамници, на наивни пенсионирани комунисти, на бързи финансови пирамиди, на фалшивите болнични, град на измами, на "санже"-та и безсрамни обещания, на Гръцката махала през януари, на безработните сервитьорки, на недоизмитите чаши, на неочаквано ранната слана, на безмислените разговори, на неизпълнимите планове, неразрешените спорове за наследство, остъклените тераси, олющената дограма, на студените класни стаи, на изхвърлените край боклука елхи.


Варна е град като всички останали.


Непостоянен, понякога усмихнат, сърдит, сух и тъжен, нелогичен, избухлив, красив, шизофреничен като всеки друг през зимата.


Като морето, което наричали Pontus Axenus (негостоприемно) и Pontus Euxinus (гостоприемно) — навярно, според каквото там, всеки е искал да каже.


Накрая обаче го кръстили "черно", каквото всъщност не е.


Град, който би могъл да носи по-истинското свое име — Одесос (градът на Одисей?) - градът на тези, които се завръщат.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK