© Axel Schmidt, Reuters
Актрисата Диана Кавалиоти по време на пресконференцията на филма "Ана, любов моя".
Последният филм от официалния конкурс на международния кинофестивал "Берлинале" "Ана, моя любов" (Ana, mon amour) на Калин Петер Нетцер бе очакван с особено нетърпение, тъй като само преди три години младият румънски режисьор се пребори за престижната "Златна мечка" със силно драматичния си "Позиция на дете". Главният въпрос, който занимаваше професионалистите в Берлин тази година беше: ще успее ли Нетцер да се задържи на нивото на предишния си успех и ако, да, как точно ще се случи това.
Румънско-немско-френската копродукция е обединила енергиите на трима сценаристи: писателят Чезар-Паул Бадеску, чийто роман "Луминица, моя любов" е послужил за основа на сценария на филма, Юлия Лумънаре и самият Нетцер, чийто интерес към темата датира още от 2010. За щастие, публиката в Берлин бързо успя да се убеди, че четвъртият игрален филм на поредния талантлив представител на "новото румънски кино" успешно се е преборил с капаните на предпочитаните от него семейни взаимоотношения. И ако в "Позиция на дете" ставаше дума за майка, до крайност обсебила единствения си син, то в "Ана, моя любов" акцентът е поставен върху млад мъж, на име Тома, който, съзнателно подчинява живота (и сърцето си) на "опазването" на Ана, защото и искрено и дълбоко я обича. Филмът проследява зараждането на романтичната връзка между двамата по време на студентството им и дълбае съвместното им съществуване, като не спестява допълнителна "информация" и за двамата.
Постепенно става ясно, че Ана страда от страхова невроза, а Тома току що е излязал от разочароваща емоционална връзка с друга жена, където нещата не са били поставени на "искрена" основа. Освен оригиналния поглед към темата за пределната влюбеност, при която щедростта бързо би могла да се превърне в пределен егоизъм, Нетцер спечели поредното уважение и зарази избора на актьорите Мирча Постелнику и Диана Кавалиоти. Двамата се появяват заедно или поотделно почти във всеки кадър на филма, заснет "от ръка" от оператора Андрей Бутика.
"За мен беше много важно Мирча да разбере дълбочината на своя герой, който гори от любов, но тази любов неусетно преминава в чувство за собственичество. На практика, неговият герой води цялата история, в която аз като режисьор трябваше да остана максимално обективен. А за да излязат наяве подсъзнателните причини за това поведение, реших да напиша сценария като низ от събития, които не се следват хронологически. В този филм психоанализата има ключово значение" – каза Нетцер в Берлин.
Също за любов, достатъчно страстна и обсебваща, става дума в най-новия филм на майстора на немското кино Форкер Шльондорф, заснел "Завръщане в Монтаук" по мотиви от произведението на Макс Фриш "Монтаук". Историята, в която Макс Цорн (известен писател на средна възраст) участва в литературно четене в Ню Йорк и прави неуспешен опит да си "върне" Ребека, единствената жена, която е обичал, но изоставил, бе приета без особен ентусиазъм в Берлин. В ролята на Макс се е снимал талантливият актьор Стеран Скарсгард, а на Ребека – известната немска актриса Ребека Хос. Двамата дават всичко от себе си, за да предадат достоверност и дълбочина на два сложни персонажа, които се срещат за втори път, уж, за да се съберат, но пак се разминават, този път окончателно. Уви, въпреки очевидното усилие на именития Шльондорф да запази дълбочината и красотата на диалозите и монолозите на Фриш, въпреки чувството за хумор, което демонстрира в Берлин ("знам, че с този филм няма да се изядат много пуканки") публиката не остана особено очарована, а някои медии отидоха твърде далеч, наричайки филма "емоционално инертна драма".
Не така стоят нещата със "Сама на нощния плаж" (On the Beach at Night Alone) на талантливия южнокорейски режисьор Хон Сан Су, който също се занимава с дебрите на несподелена любов. Известен кинорежисьор (също на средна възраст, но семеен) има интимна връзка с много по-млада от него актриса. Естествено, жълтите медии не прощават и на двамата и принуждават жената да замине за Европа. В градските паркове край Хамбург тя се опитва да направи равносметка на преживяното до този момент и да постави ред в емоционалните си приоритети. След завръщането си у дома, тя преживява втори срив, който макар и под формата на сън, достатъчно добре показва трудността да бъдеш себе си в консервативно общество с традиционни кодове на поведение. С пределно аскетичния си, но много чувствителен филмов език Сан Су успя да спечели критиката, която високо оцени умението му да разказва "просто, но с неподозирани дълбочини".
В подобен аскетичен стил се представи интересната португалска режисьорка Тереза Вилаверде, автор на сценария на най-новия си филм Colo. В него едно 17-годишно момиче живее с майка си и баща си в малък апартамент в покрайнините на Лисабон. Бащата е безработен, а за да издържа семейството си майката работи прекалено много. Нищо от битовата, социалната и емоционална среда не предразполага към задружен живот. Точно обратното, заради прикриваното напрежение, което непрекъснато расте, те се разделят, за да поемат по свой път и така да се опитат да преодолеят последствията от тежката икономическа криза. В Берлин Вилаверде сподели, че начинът на снимане на повечето португалски режисьори е в дълбока зависимост от начина на финансиране. "Ние се стремим да бъдем пределно икономични в организацията на целия снимачен процес, но заедно с това се грижим и за филмовия език, който може да е минималистичен, но не е лишен от съдържателен и визуален подтекст." – каза Вилаверде на просконференцията по повод на филма си.
Много добре бе посрещната и историческата драма "Жоаким" (Joaquim) на известния бразилски режисьор Марсело Гомес. Действието на филма се развива през 18-ти век и показва жестокостите на богатите португалски колонизатори, проявявани към местното население. По начина, по който са представени чернокожите роби и индианците, филмът поразително напомня за "Аферим" на румънския режисьор Раду Жуде, който през 2015 спечели "Сребърна мечка" за режисура.
