Откъс от "Перлите на Ади Ландау"

автор Соня тодорова

Издателство "Колибри"

Издателство "Колибри"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Перлите на Ади Ландау" с автор Соня Тодорова, любезно предоставен от издателство "Колибри".


Соня Тодорова е родена през 1979 г. в София. Завършва гимназия с преподаване на немски език и Университета по архитектура, строителство и геодезия. Защитава докторат по висша геодезия в Техническия Университет Виена.


През годините пише кратки разкази за удоволствие. След 2010 г. работи като преводач на свободна практика. Автор е на текстове за списание "Жената днес". Дебютната ѝ книга носи заглавието "Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София" (ИК Колибри, 2015). "Перлите на Ади Ландау" e първият ѝ роман.




Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Перлите на Ади Ландау (откъс)


Към края на август страната се намираше в състояние на мащабен политически хаос. В трескава надпревара с времето и с настъпващите през Румъния съветски войски в рамките на две седмици едно през друго от партийните лагери биваха обявявани неутралитет, сепаративни мирни преговори, официален план за въоръжено въстание и завземане на властта, ново правителство, сериозни намерения за демократични реформи и нареждане за изтегляне на германските армейски части, както и два броя войни (на 5 септември Съветският съюз обяви война на Царство България, а на 8 септември България обяви война на Германия, като по този начин за кратко се оказа във война с, кажи-речи, всички едновременно).


Може би щеше да е разумно да бъдат обявени и някои други неща, но това не стана. Както и да е, на 8 септември 1944 година съветската армия навлезе в България. На следващия ден партизаните слязоха от планините. Обявяването на новото правителство на Отечествения фронт доведе до някои внезапни промени, между които и ефективното прекратяване на действието на Закона за защита на нацията.


Минаха няколко дни, но Роза така и не се появи. Семейство Шалом въздъхна дълбоко, отново събра крайно скромния си багаж, качи се на един претъпкан влак и се върна в София. Апартаментът в "Ючбунар" ги посрещна празен – каквото не бяха успели да продадат преди изселването, бе изчезнало след това и по време на бомбардировките. Всички прозорци бяха изпочупени, но за щастие, тяхната сграда бе здрава. Сара, Алберт и Маргарита се заеха да съберат покъщнина и да организират някакво домакинство, преди да е настъпила зимата.


София по това време приличаше на уморен изоставен призрак. Множество софиянци постепено се завръщаха от евакуация или изселване в провинцията, от фронта, от затвора или пък от трудова повинност и заварваха хаос - срутени къщи, купища тухли и греди по иначе необичайно пустите и кънтящи улици, необитаеми апартаменти с раздробени на парчета прозорци. По ъглите растеше трева. Хората бродеха из улиците и се опитваха да изровят по нещо полезно изпод руините.


Сара например успя да намери отнякъде два чувала, които напълни със слама, и по този начин семейството се обзаведе със съвсем прилични дюшеци. Големият удар на Алберт беше едно изкривено кюмбе, което той успя да ремонтира и да пусне в експлоатация. А поне в началото дъски за горене имаше бол.


В първата половина на октомври за облекчение и огромна радост на всички отнякъде се появи и Роза.


Отслабнала, несвойствено мрачна и преследвана от пристъпи на дълбока раздираща кашлица, на първо време тя беше оставена да си почива. Маргарита пък бе произведена в семеен отговорник по продоволствието, макар че не успяваше да постигне кой знае какви успехи. Накратко: храна почти нямаше. Но иначе със завръщането на по-младите софиянци от села, градове, лагери и землянки (някои от тях се завръщаха и от полицейски управления и затвори) царящият в града хаос започна да отстъпва място на един малко трескав, но градивен възторг. Бивши студенти, калфи, анархисти, гимнастици, партизани и какви ли не други доброволци сформираха бригади, нарамиха лопати и започнаха разчистването на руините.


Повлечена от тълпите развълнувани млади хора, Маргарита на няколко пъти се озоваваше на събирания на участници в Съпротивата. Седнала до все по-намусената Роза, тя слушаше грандиозни речи – планове за една цъфтяща и справедлива Народна република. Маргарита си представяше Републиката като огромна цветна градина, огряна от ярко слънце, в която всички са свободни, щастливи и нахранени. Роза, общо взето, си представяше почти същото, но не смяташе, че е редно в градината да бъдат засадени само и единствено червени карамфили.


Освен това някак й се искаше всеки народ да може сам да реши как да се разпорежда в своята си градина, като по възможност няма убити и изчезнали в процеса на разцъфтяването. За разлика от врялата и кипяла Роза Маргарита не беше наясно с подробностите. Маргарита бе страдала достатъчно и сега с цялото си сърце искаше мир, свобода, равенство и братство. Идеята я увлече и скоро тя се превърна в отявлена активистка. Работеше усърдно, ентусиазирано и неуморно, сподиряна от мрачния поглед на странно притихналата Роза.


Той обаче явно не притесняваше по-младата госпожица Шалом. Малката Маргарита сякаш се отърсваше от себе си и от миналото. Тя спря да се оглежда по улиците и неволно да вижда един от родителите си във всеки минувач. Вече не си играеше с малкото омазнено вързопче – скри го някъде и семейство Шалом повече не го видяха. Престана да гали листата на дърветата и нежно да изправя стъпканите детелини. Отряза косата си и изхвърли парцаливата полуразпаднала се рокля, с която дойде от лагера. Като се изключи фактът, че все още плачеше на сън, за няколко седмици тъжното и несигурно еврейче от Виена се превърна в друг човек.Тя работеше и работеше, уверена, ентусиазирана, устремена. А Роза кашляше сухо и скептично гледаше отстрани.


В разгара на изграждането на новата Република дръзновената млада комунистка Маргарита Шалом с присъщия си плам се влюби в красив младеж с голям белег, голяма усмивка и голямо бъдеще. А сестра й Роза през есента на 1948 година реши да си събере багажа и заедно с много други евреи да отиде да живее насред пустинята в Палестина. Когато се сбогуваха, лицето й, доскоро застинало в израз на лека погнуса, излъчваше странно облекчение. Същата есен Маргарита Шалом се ожени за другаря Велко Стоянов, облечена във взет назаем гълъбовосив костюм, който се оказа твърде голям за нея и полата й падаше.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 4014 Неутрално

    Хареса ми откъсът. Благодаря.

    Цензурата не е страшна. Страшна е автоцензурата и манипулацията. (моя мисъл) | Най-лесно се управлява беден и прост народ. (управленски принцип у нас в годините на прехода, а може би и от по-рано)
  2. 2 Профил на lynyrdS
    lynyrdS
    Рейтинг: 418 Неутрално

    И на мене ми хареса...непретенциозен изчистен стил ...само не зам остана ли по скучна тема от съдбата на "дръзновените млади комунисти".. и спасените от Холокоста български евреи...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK