Маргита Гошева и Стефан Денолюбов: В България все още има теми-табу

Актьорите от "Слава" и "Урок" пред "Дневник" за непоставените въпроси в киното ни

Стефан Денолюбов и Маргита Гошева

© Анелия Николова

Стефан Денолюбов и Маргита Гошева



Получилият огромно международно признание "Урок" и последвалият го "Слава" наложиха имената на режисьорското дуо Кристина Грозева и Петър Вълчанов, но също така представиха способностите на актьорите Стефан Денолюбов и Маргита Гошева в различен контекст и на много по-голяма платформа.


Двамата са в интересна симбиоза – в "Урок" Маргита Гошева е затруднетата от размера на дълговете на семейството си учителка, а Стефан Денолюбов използващия положението й лихвар; в "Слава" актрисата играе винаги игнориращ близките си министерски пиар, а Денолюбов – намерил огромна сума пари кантонер, който неволно се превръща в медийна звезда.


Базираните на истински случаи два филма са част от трилогията на Грозева и Вълчанов за съвременна България, която изследват чрез лични истории, поставени на по-широк социален и обществен фон. Създадени са с ограничени средства, но както Гошева и Денолюбов казват – те винаги са работили в рамките на ограничения, а най-добре киното се получава с приятели и хора, които мислят еднакво.




Следващите фестивални участия на "Слава" са в Дъблин, Люксембург и Литва. Тази пролет драмата също така ще има кинодистрибуция в САЩ и Франция. Филмът вече е продаден за разпространение в над 25 страни.



Какво си помислихте, когато гледахте "Слава" за първи път?


Стефан Денолюбов: От притеснение не успях да реагирам по нормален начин. Тотално се разочаровах от себе си. Когато човек се вторачи в детайлите, може да бъде най-лошия си враг. Но когато го изгледах спокойно, ефектът беше коренно различен. Така че в началото гледах филма, както враг би го направил, а после се сприятелих със себе си.


Маргита Гошева: Гледах го за първи път в Локарно и в залата имаше 2000 души, които ръкопляскаха и имаха много силни реакции към филма. И за мен свързването с видяното беше трудно, тъй като в началото гледаш какво е останало от всичко снимано. Но това е нормално усещане и не сме изключение от правилото – вероятно има хора, които много се кефят на себе си. Не знам кое от двете, притеснението или увереността, е по-градивно. За мен предизвикателство беше дали мога да не "играя", да не си "представям", да не давам подсказвания на зрителя какво и кога да чувства. Впечатляват ме актьори, на които мога да чета мислите, докато ги гледам, да ги виждам и като хора. Един актьор трябва да присъства повече като човек в пространството, отколкото като изпълнител на характери, които са му чужди. Сега си давам сметка, че един актьор трябва да присъства в ситуацията, да бъде максимално вътре. С "Урок" и "Слава" направих моя опит дали мога да бъда такъв тип актриса.


Стефан Денолюбов: Във всеки филм искам да покажа различна част от себе си. Мисля, че успявам, къде по-добре, къде по-зле. Учили са ни да играем характери, но имам чувството, че не играя различни характери, а по-скоро различни самочувствия.


Старанието да сте добри актьори пречи ли ви да сте добри зрители?


Стефан Денолюбов: Въпреки това, което току-що казах, не се чувствам по-лош зрител - плача редовно на филми. Може би по-лесно хващам фалша или кича, кога някой отстрани ме подценява като зрител.


Реакциите се обединяваха около мнението, че това е филмът, от който отдавна българското кино е имало нужда. Ако трябва да погледнете отстрани, какво има в "Слава", което в други филми може би го няма?


Маргита Гошева: Има едно ненатрапчиво и неизиграно чувство за хумор...


Стефан Денолюбов: Като мърво вълнение отдолу...


Маргита Гошева: Което не го прави лек и плосък филм. Дълбочината е постигната по друг път. Имам чувството, че трябва по-сериозно да се гледа на публиката. Да не се подценява. Тя не е глупава и това съм го научила от театъра. Когато го направиш, това е само в ущърб на представлението.


Стефан Денолюбов: Просто това е честен филм. Вече хората започват да осъзнават, че трябва да хванат прости истории и да ги реализират майсторски. Тук е пълно с истории, които трябва да бъдат разказани по откровен начин.


Маргита Гошева: Има много абсурд тук. Обожавам скандинавско кино и ми е мечта да се докосна до тези режисьори, но не мисля, че трябва да наподобяваме това, което те правят там. Действителността ни не е скандинавска, американска, дори не е румънска. Трябва да догоним себе си, през изконни ценности, през архетипно пречупване на това, което вижваме. Без чужд образец.



Кои истории и теми в средата ни смятате, че не са разказвани?


Маргита Гошева: Например темата за съдебната система и заобикалянето на законите...


Стефан Денолюбов: Съдебната система е една от онези теми-табу в България, които не мисля, че биха могли да бъдат финансирани или ако бъдат, ще са лъснати дотолкова, че ще изглеждат като пиар вместо критичен поглед. Също така я има представата, че съществуват много филми за времето на ДС и хората реагират с оттегчение към тези тема, но всъщност не са чак толкова много и може би не са направили впечатление, тъй като не са реализирани по правилния начин. Въпреки че корупцията не е водеща тема в "Слава" или "Урок", това е нещо за което много ни питат в чужбина.


Маргита Гошева: Любовта е тема, която много се подценява и се подменя във времето. Не се разсъждава фундаментално за нея. Разглежда се от ъгли, които може да са подходящи за определена публика, но не в по-широк план.


Имали ли сте обратна връзка с прототипите, върху които са изградени главните герои на "Урок" и "Слава"?


Стефан Денолюбов: Не, не сме търсили контакт, тъй като когато се докоснеш до прототипа, ти му оставаш длъжен. Но се чудя дали екипът не е сбъркал така... Дали пък да не издирим номера на кантонера? Дали да не го поканим да гледа филма?



"Слава" е в "Евро синема" и "Г-8".


Следващата прожекция на "Докато Ая спеше" (със Стефан Денолюбов в главната роля) на Цветодар Марков е на 20 февруари в Дом на киното, като част от инициативата "София филм фест за учащи" (свободен вход за всички студенти и ученици). Денолюбов също така има роли в предстоящите филми "Възвишение" на Виктор Божинов по романа на Милен Русков, "Посоки" на Стефан Командарев, както и в няколко запланувани късометражни продукции.


Новият филм на Константин Божанов "И после светлина" (с участието на Маргита Гошева) ще направи българската си премиера в рамките на предстоящия "София филм фест".


Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK