Изменчивата и загадъчна река Марица (откъс от "Само за напушени")

Изменчивата и загадъчна река Марица (откъс от "Само за напушени")

© Издателство "Гигамоно"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от новата книга на Радослав Парушев - "Само за напушени". Писателят сам избра за читателите - разказа "Изменчивата и загадъчна река Марица". Още за книгата, може да научите от историите в страницата й във "Фейсбук".


Приятно четене.


На 22 юни 1946 г. рано сутринта слънцето изгряло над района на Първомай както всяка друга сутрин – без особен ентусиазъм и без каквито и да е очаквания за нещо повече от обикновена посредственост. Всичко вървяло по обичайния начин – мудно, монотонно и напълно безсмислено, докато станало 11 часа преди обяд. Тогава, не щеш ли, тектонични ли, хтонични ли сили нещо разместили изотдолу, плочи ли се нещо приплъзнали, подземни езера ли се разплискали, никой не знае как и защо, но минути след 11 часа река Марица напуснала коритото, което имала от десетки хиляди години, и потекла почти перпендикулярно наляво, нагоре – към района на Плодовитово, Садово и Мазово. След три километра реката извила обратно в посока старото си корито и след още два километра се върнала в него и продължила традиционния си път към Егейско море.




Районът е силно земеделски – на практика това е най-качествената земя в България след Берлинския конгрес. Пълно е с ниви, овощни и зеленчукови градини плътно покриват пейзажа, все едно си в Южна Франция, само дето си в Първомай. В резултат от необяснимия разлив на река Марица, градините на някои хора се оказали под водата, някои се сдобили с чисто нови ниви, на някои нивите и градините се оказали неочаквано разполовени от реката, но най-лошото било, че ужасно много хора се оказали с чисто нови съседи – други хора, на които никак не се радвали и никак не искали да са съседи с тях и посмъртно не можели да се разберат относно границите на собствеността си.


Сетне още две събития влошили положението до степен на безизходица. Първото било социално-политическо – през 1947 г. комунистите взели всичката земя и я сложили в ТКЗС-то – всичко станало общо на целия народ, тоест, на комунистите. Тъкмо ще престанете с караниците кое на кой е и кое на кой е било преди реката да се разлее, казали комунистите. Но първомайците в глуха закана отговорили под носа си, абе, ти мани тая работа.


Следващото вредоносно събитие било сюрреалистично – през есента на 1953 г., като във филм на Кустурица, от левия новообразуван бряг на река Марица се откъснал остров, съдържащ почти една трета от землището на Садово, заплувал през реката и се залепил за отсрещния бряг, директно за землището на Мазово. Мазовчани се зарекли, че ако някой ден, ако рече случайното стечение на обстоятелствата в атеистичната вселена, вземат, че паднат комунистите и земята почне да се връща на хората, незабавно ще разорят и присвоят новодокараните от реката парцели и за нищо на света няма да допуснат претенциите на садовчани.


През 1991 г. Дарвин се смилил, комунистите уж паднали и започнало връщането на земята. Започнали автоматично с това и няколкостотин неистови дела за собственост и определяне на граници.


Когато веднъж през 2007 г. отидох на едно дело в Първомайския Районен съд, за да се явя пред съдия Калпачка да защитавам законността на едно първомайско уволнение, поземлените спорове, предизвикани от историческия каприз на река Марица, все още течаха с пълна сила. Именно такова дело беше насрочено за девет сутринта на същия ден. Съдия Калпачка, изпълнена с характерната за съдиите от пловдивска област любов към софийските адвокати, беше насрочила моето дело за 9:30 сутринта, вместо примерно за 3 следобед, защо, все пак, да не ме постави в положение да трябва да измина 250 километра преди 9:30 сутринта, след като, нали, може.


Ранното ставане досега никого не е повредило особено. Изминах километрите аз, стигнах навреме, в 9:31 влязох в съдебната зала и без изненада установих, че делото от 9:00 часа на тема на кого именно е ливадата понастоящем, а именно – след 1946 г. разположена в южния и югоизточния ъгъл на местността Хаирсъз Келеме Баир – на Дончо от Садово, на Цончо от Мазово или на наследниците на Благойчо от Плодовитово, няма, както и очаквах, шанс да приключи преди 12, обстоятелство, което, разбира се, на база на над 30-годишния ѝ опит като съдия, ѝ е било известно, когато радостно ме е призовала да се явя в 9:30. Малко висене в съдебната зала в изчакване да ти почне делото на никого не е навредило особено.


Към 11:30 делото ми още не беше започнало, но по предишното дело се премина към разпит на ключов за делото свидетел – роденият много отдавна в село Крумово, понастоящем жител на град Първомай бай Манахил. Роден толкова отдавна, че по време на катастрофалната постъпка на река Марица е бил според някои 15-годишен, според други – само на 10, но според всички би трябвало да е бил вече в достатъчно съзнателна възраст, че да има ясни спомени – откъде именно е минавала реката преди разлива си.


Защото съдия Калпачка правилно беше избрала подхода – нека, цървули такива ниедни, първо със сигурност да установим кое на кого е било, преди да почнат да се местят там, бреговете, и изхождайки от това, ще установим кое на кого е след това и как именно е станало на когото е станало.


Разпитът на свидетеля вървеше доста трудно. Бай Манахил не чуваше добре въпросите, а не гореше и от желание да им отговаря. Да, в устата му беше останал един-единствен зъб, да, напуканите му, сбръчкани, някога силни ръце, нервно мачкаха каскета отпред, на нивото на слабините му, да, беше с гумени кални галоши, анцуг и вълнен елек и да, познахте – като цяло бай Манахил изглеждаще така, сякаш би искал точно в момента да бъде където и да е другаде в пловдивска област, а не тук, под обстрела на все по-напрегнатите и резки въпроси на съдия Калпачка. Тя, която вероятно беше започнала това дело като момиче, се държеше сякаш живи ще одере първомайските селяни свидетели, но на всяка цена ще го приключи това дело, преди да се пенсионира, което трябваше да стане след десетина месеца или най-много година.


– Добре, питам те пак, слушай ма внимателно и престани да са чешиш кат’ келяв, тритяхто дъба дето са, на брега точно след края на Плодовитово, сещаш ли се за кои дървета ти говоря?
– Ами, сещам са, госпожо съдия, май са сещам, да.
– Така. Добре. Напъни са сега, бай Манахиле, и ясно и кратко ми отговори, преди 46-а година тия дъбове от лявата или от дясната страна на реката бяха?
Бай Манахил мълчи. Гледа встрани, през прозореца, и няма намерение да престава да се чеше като келяв, въпреки съдебното разпореждане.
– Бай Манахиле!
– Да, госпожо съдия
– Бай Манахиле, тикво изкуфяла! Питам те за последен път, тритяхто дъбове, известни още като Капсъзпехливановите дъбове, на кой именно бряг на река Марица се намираха преди месец юни 1946 г.?
И тогава бай Манахил погледна в очите съдия Калпачка и промълви:
– Мъ ни знам, ма!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 793 Неутрално

    през 1947 г. комунистите взели всичката земя и я сложили в ТКЗС-
    =======================================
    Темата за "кървавата власт на комунистите" е разкрита. За n -ти път. По нататък може да не се чете.

  2. 2 Профил на stedim
    stedim
    Рейтинг: 2383 Неутрално

    Много добре написано.

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 4 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3632 Неутрално

    "Приятно четене. "

    Четенето на разказа наистина ми беше приятно.
    В заглавието намирам някакво сходство с „Разкази под екстази“ на Фр. Бегбеде, но това е само моя аналогия.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  5. 5 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1318 Неутрално

    На 22 юни 1946 г. рано сутринта слънцето изгряло над района на Първомай както всяка друга сутрин
    ...................
    На 22 юни 1946 г гр Първомай се е казвал все още Борисовград.
    Ще взема и аз да напиша едно писмо като това на собственикът на "Уолтопия", но не към държавната собственост, а към държавните интелеткуалцини.
    Щот ми писна от аматьори, алабалисти и начетени простаци, както и цървули-естети.
    Елементарни грешки, писателите ни са първолаци, затова и никой не е чувал за българска литература. Само ние си я хвалим.
    "Първома̀й е град в Южна България, област Пловдив. До 1894 г. носи името Хаджѝ Елѐс, а до 1947 г. се казва Борѝсовград (кръстен е на цар Борис III по случай неговото рождение на 30 януари 1894 г.)"

    nemo malus felix, minime corruptor.
  6. 6 Профил на toffeetwr
    toffeetwr
    Рейтинг: 374 Неутрално

    До коментар [#1] от "Каишков - Системен нарушител":

    [quote#1:"Каишков - Системен нарушител"]
    през 1947 г. комунистите взели всичката земя и я сложили в ТКЗС[/quote]

    Лъжа ли е, или престъпниците искате всичко да се потули и забрави?

    Ваша великорусская мечта, сидя по горло в дерьме, затащить туда всех остальных. Это и есть Русизм
  7. 7 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 793 Неутрално

    [quote#6:"toffeetwr"]Лъжа ли е, или престъпниците искате всичко да се потули и забрави? [/quote]
    Значи един да владее земята и всички други да му работят за колкото той прецени или чèсто за нищо не е престъпление?

  8. 8 Профил на red.mary
    red.mary
    Рейтинг: 496 Весело


    Това е литература бе, много сте буквални. Литература! Още малко ще кажете, че не било вярно, че тъй точно рекла съдията или не било името на местността баш Хаирсъз Келеме Баир. Ми не е, бе това е художествена измислица.
    До коментар [#3] от "100jan":
    До коментар [#5] от "СДС":

  9. 9 Профил на hinhril
    hinhril
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Разказът е увлекателен и забавен. Относно конкретиката- пощадете автора. Като цяло, не смятам, че идеята е да се създаде историко-географски очерк на района, а да се наблегне на сатиричната част.
    Иначе да- градът се е казвал Борисовград. Освен това, не е на 250км. от София(табела-табела), а по-скоро на 180-190км. и се стига за около 1:30 часа с автомобил.

  10. 10 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 8634 Неутрално

    Добро и увлекателно четиво.

  11. 11 Профил на 100jan
    100jan
    Рейтинг: 426 Весело

    До коментар [#8] от "red.mary":

    Ами след като е литература, защо действието не се развива в българския град... да речем Виена, която е на брега на Тихия океан? Литература, викаш?

    "Дневник", имате нужда не от модератори, а от редактори.
  12. 12 Профил на mdmvbv
    mdmvbv
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Eeee, отдавна не бях се смял толкова!
    Брав,о г-н Паруишев!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK