Откъс от "По дирите на изчезналите софийски кръчми"

1949 г., ул. "Раковска"; Издателство "Кибеа"

1949 г., ул. "Раковска"; Издателство "Кибеа"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "По дирите на изчезналите софийски кръчми" с автор Павлина Делчева-Вежинова, любезно предоставен от издателство "Кибеа".


Павлина Делчева-Вежинова е родена в София в семейство на художничка и писател и цял живот е живяла сред интересни хора. За кратко учи в Киноинститута в Москва. Завършва българска филология в Софийския университет и сътрудничи на различни вестници и списания.


Започва работа в Българската национална телевизия отначало като редактор в "ЛИК", после като изпълнителен продуцент в "Култура", а от 1999 година като програмен координатор и селекционер към сателитния канал "БНТ свят". За 40-годишния си трудов стаж е заснела много филми и предавания като редактор, сценарист и продуцент – сред тях рубриките "Форум", "Галерии, галеристи", "Литературни светове", "Библиотека ЛИК", "Очевидци", "Агенция ЛИК", а също и отделни филми в областта на литературата, културата и историята.




Издала е две книжки с авторски коледни приказки. Днес разказва за близкото минало откъм веселата му страна, но без лъжовна носталгия – за времето и за живота ни, за фалшивите кумири и истинските ценности.


За книгата


"Зaпoчнax дa пишa зa coфийcĸитe ĸpъчми няĸaĸ нa шeгa. Caмo зa пpиятeли, c ĸoитo зaeднo cмe xoдили тyĸ и тaм, caмo зa тoзи pecтopaнт и зa oнзи, зa Kлyбa... нe, нe тoзи ĸлyб, a дpyгия... Hямax aмбиции дa бъдa изчepпaтeлнa, пишex caмo зa мecтa, в ĸoитo cъм билa, и зa cлyчĸитe в тяx. A пocлe нeщaтa излязoxa oт ĸoнтpoл и oбeмът cтaвaшe вce пo-гoлям и пo-гoлям, пpиятeли и пoзнaти мe пoдceщaxa зa oщe и oщe нeщo. Kpъчмитe нe cвъpшвaxa, cпoмeнитe cъщo.


Ho иcĸaм дa пoдчepтaя, чe тoвa нe e пътeвoдитeл. Cтaвa дyмa зa тeзи ĸpъчми, ĸoитo aз и мoитe пpиятeли cмe пoceщaвaли, и тo пpeз oпpeдeлeн пepиoд oт вpeмe, пpeдимнo пpeз 70-тe и 80-тe. C мнoгo мaлĸи изĸлючeния cъм пиcaлa caмo зa тaĸивa, в ĸoитo cъм cядaлa пoнe вeднъж. A изĸлючeниятa ca зapaди интepecни paзĸaзи нa пpиятeли и мнoгo pядĸo – мaтepиaли в пpecaтa. Oт ocoбeнa пoмoщ ми бяxa фoтoгpaфиитe, ĸoитo oтĸpивax в интepнeт. Te oтĸлючвaxa cпoмeнитe и ги пpaвexa пo-живи и oбeмни.


Знaя, чe мнoзинa щe ce пoдpaзнят oт дyмaтa "ĸpъчми" в зaглaвиeтo, oщe пoвeчe чe ocвeн зa pecтopaнти, мexaни и биpxaлeтa cъм пиcaлa и зa cлaдĸapници, и зa шĸeмбeджийници, и зa бoзaджийници. Πpocтo пo oнoвa вpeмe "Xaйдe дa oтидeм нa ĸpъчмa" вĸлючвaшe вcичĸo – и бapчeтaтa ĸъм тeaтpитe, и ĸлyбoвeтe, и pecтopaнтитe, и дaжe мaлĸитe зaвeдeния, ĸoитo caми нe знaexa ĸaĸвo ca. Hиe xoдexмe "нa ĸpъчмa" нe caмo дa xaпнeм и пийнeм, a и зa дa cи гoвopим.


Гoвopexмe мнoгo – зa нeщa, ĸoитo, мaĸap и дa нe бяxa "мнoгoмъдpи", ocтaвяxa oтпeчaтъĸ зa цял живoт. Macитe пpeливaxa oт чaши и мeзeтa, oт eмoции и cтpacти и нa ниĸoгo нe мy ce cтaвaшe. Bъв вcичĸи тeзи мecтa ce cъбиpaxa cpoдни дyши. Te ce тъpcexa, нaмиpaxa и paздeляxa, нo пpeз вpeмeтo, ĸoeтo пpeĸapвaxa зaeднo, имaшe пpиятeлcтвo, cpъдни, пoлeмиĸи, дeбaти, флиpтoвe, любoви, изнeвepи. Toвa бeшe живoтът нa Coфия и coфиянци в цялaтa мy пъcтpoтa и мнoгoлиĸocт."
Павлина Делчева-Вежинова


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Приятно четене :)


Откъс от "По дирите на изчезналите софийски кръчми"


По онова време кръстовището на "Раковски" и "Гурко" беше с най-много заведения – на всеки ъгъл по едно. На четвъртия ъгъл бе сладкарница Прага.
На тази стара фотография от лятото на 1949 година се вижда все още несъборената сграда. А на следващата – от 29 август 1952 г. – строежът на между "Гурко" и "Стефан
Караджа", а вдясно – бъдещият ВИТИЗ.


Кооперацията бе завършена през 1953 г. и на единия от ъглите се появи сладкарница "Прага", а на другия – ресторант "Будапеща", или както всички го знаеха – "Унгарския". Между двете пресечки бяха оставили тротоара по-широк и затова когато времето се затопляше, изнасяха маси навън. В началото нищо стабилно – обикновен навес, маси и столове, широките прозорци се отваряха към улицата и обединяваха откритата и закритата част, но после обградиха мястото с кашпи зеленина, сложиха и осветление.


Вътре в салона имаше големи, виражирани в сепия снимки от Прага. Игор Марковски ми разказа, че дали стари фотоси на фотографа Гаро, чието ателие бе на "Раковски", близо до "Царя", и го накарали да ги увеличи и оцвети. Така трябваше да се пресъздаде чешката или както тогава се наричаше "чехословашка" атмосфера на кафенето. Снимките, закачени срещу прозорците, постепенно избледняваха и никой не им обръщаше внимание.


Ето го вече асфалтираното кръстовище, предполагам през 60-те години – вляво на снимката се вижда част от витрината на "Ашингер", в центъра е сладкарница "Прага" с тентите и двата реда маси, а "Унгарският" се е скрил зад дърветата.


В началото, т.е. горе-долу по времето на снимката, за мен "Прага" беше мястото, където мама ме пращаше да й купя цигари – прословутите "Родопи", на гърба на кутията тя имаше навика да си записва дочути фрази или да рисува и затова в джоба й вместо кибрит обикновено имаше молив. Сещам се за един от подслушаните бисери: "Защо спряха "Големанов" в Сатирата? – Защото отпадна необходимостта от сюжета".


Как да не си го запишеш! Това нормално интелигентен ум не би го измислил, нито запомнил.
Келнерките, обикновено неприятни лелки, бяха облечени с черни униформи, върху тях бели престилки с къдрички, а коланите връзваха отзад на големи джуфки. Предпочитаха да си пият кафенцето на служебната маса и да не ти обръщат внимание. С годините някак нещата се пооправиха – или разбраха, че е по-изгодно да си любезен, или просто сред тях започваха да се срещат и свестни хора.


Постепенно "Прага" се превърна в студентско кафене, тъй като отсреща беше ВИТИЗ, сега НАТФИЗ, а малко по-надолу – Икономическият. В сладкарницата през лятото кандидат-студенти изчакваха резултатите от приемните изпити – надеждите и изписаното по лицата им нетърпение заразяваха всички, а по радостните викове или оклюмалите глави можеше да познаеш кой се класира за следващия кръг.


През сесиите пред изстинало кафе и пълен пепелник седяха вече приетите и зубреха "за последно", а в останалото време просто бягаха от час. Даже хората от Икономическия институт прекръстиха кафенето в "66-та аудитория", тъй като залите там били до номер 65 и обикновено по-празни от "Прага". Доста от студентите и от двата института така се бяха сприятелили със сервитьорките, че си говореха на "ти" и на малки имена.


Бивш студент си спомня за една от тях, която всички наричали "Мамето", защото се обръщала към клиентите си с "маме": ... много беше добричка – случвало се е да заведа гадже и да не ми стигнат парите – бедни времена бяха – Мамето само ми смигваше тайно и ни изпращаше с "Пак да дойдете!". Знаеше, че след някой ден ще се издължа, казваше ми: "И да нямаш пари – пак идвай, ще ми платиш, когато имаш!.


В "Прага" се отбиваше и един художник, който често сядаше на някоя крайна маса и от черна гланцова хартия с малка ножичка сръчно изрязваше профили на посетителите. Не пречеше никому, не нахалстваше, не настояваше за пари за работата си – приемаше да го почерпиш я с порция кренвирши, я с кафе, я с нещо по-силно. В "Унгарския" не бе "добре дошъл" и затова постът му беше тук. Може би все още в някои софийски къщи по чекмеджета или кутии със стари спомени могат да се намерят неговите творения.


Сред странните фигури, движещи се по "Раковски" и отбиващи се понякога в кафенето, бе един около 40-годишен висок мъж, с дълго палто и демонично лице. Не зная какво работеше и работеше ли изобщо, но понякога го снимаха в киното – все малки, почти безсловесни роли на диверсанти, предатели, бейове и въобще отрицателни герои. Наскоро от надписите на стар филм разбрах, че името му е Никола Караджов. Какво ли е станало с него?


С времето "Прага" и "Будапеща" се наложиха като централни заведения и след няколко ремонта добиха по-достолепен вид. През 70-те под масивния навес на Унгарския ресторант окачиха лампи от ковано желязо, които му придаваха "по-чужбински" вид. От отворените прозорци се носеха чардаши и валсове, а в късните часове цигуларят обикаляше масите и свиреше "на ухо". След него се появяваше и лелята с букетчетата.
Тук научих какво е стек "Добра жена" и "шамлой галушки", тук ядох за пръв път гулаш и пих токайско вино. Странно, но когато след години отидох в Будапеща, не ми беше толкова вкусно.


Ето този акварел на художника Григор Найденов открих в интернет. Рисуван е през 1969 година и се нарича "Концерт в Унгарския ресторант".


Обичах "Унгарския" – освен че ми бе буквално на две крачки, притежаваше и атмосфера, която липсваше в другите кръчми. Беше си страшно приятно да седнеш и да гледаш кой минава. Ако постоиш по-дълго, със сигурност ще видиш точно който ти трябва. Актьори, писатели, поети, художници, музиканти, кинаджии... По "Раковски" сякаш се извървяваше половината град. Или поне познатата му половина. И как няма да минат, като наоколо бяха Сатирата, Народният, Военният, Сълзата... Домът на киното през 60-те и 70-те... Изложбената зала на СБХ и Постоянната галерия, позната като Досевата... в БИАД имаше малки концерти, а недалеч беше и зала "България".


Ето го Генко Генков – неговият остър език и "хулиганско" поведение стряскаха кротките и плашливи минувачи и радваха свободните души. Вечно усмихнатите Асен Старейшински и Фери Кемилев крачат и си говорят. Към Сатирата подтичкват Георги Парцалев и Енчо Багаров, а в обратната посока бързат Апостол Карамитев и Лео Конфорти. Тежко пристъпва, оглеждайки се във витрините, кинорежисьорът Христо Христов. Ивайло Тренчев се надпива с някого и масата е отрупана с бутилки от бира – почнали са отрано.


Ето я и черната фигура на Иван Кожухаров, графика с мрачен поглед и умни очи. Все още младите Джеки, Чарли, Джони чакат своя ред да станат прочути. Някои са се запътили за работа, други си търсят приятели или празна маса. Независимо от часа. А ние даже не сме се наредили на опашката за слава – само слушаме, гледаме и попиваме. И трупаме спомени.


За съжаление тази прекрасна атмосфера приключи, когато решиха да обградят тротоара и построят някакви "джобове" към заведенията. Те останаха затворени за уличния живот – изгубиха своя дух и своите най-интересни клиенти. Започна ерата на клубовете.


Наоколо беше пълно с театрални "барчета". В началото бяха за "чакащи артисти" или места, където след репетиция или представление работещите там да пият по едно кафе.


След това да пият по едно малко, а с времето и да хапнат нещо. Актьорите започнаха да водят приятели, промъкваха се и почитатели. Малките помещения се разшириха – макар и разположен в приземието, клубът на "Сатирата" си беше бая голям и имаше доста свободен пропускателен режим. Впрочем тази му свобода периодично бе затягана и пак разхлабвана. Кухнята беше непретенциозна, но настроението – отлично, особено когато току-що си бил на представление.


Барчетата на "Сълза и смях" и на "Военния театър", т.е. Театърът на народната армия, бяха по-малки, но и в тях беше приятно. Може би уютът на "Военното" барче идваше от факта, че там преди много години се е помещавало кабаре "Максим бар", едно от предпочитаните нощни свърталища на старата софийска бохема. След като за кратко е било офицерски стол, помещението бе предоставено на артистите за бюфет, а в по-късните години върху дансинга се играеха и някои камерни пиеси.


Но виж, Клубът на Народния театър се извисяваше в една по-престижна категория. Неговият ресторант бе на последния етаж, до него се стигаше с товарния асансьор и от прозорците се разкриваше прекрасна панорама към града. Отвориха го след големия ремонт на театъра, някъде към 1975 година.


Там не ходеха само актьори, сред постоянната публика имаше и писатели, а се навъртаха и от висшите кръгове на БКП. Петър Младенов, Румен Сербезов, Андрей Луканов – големците обичаха да се мешат с интелигенцията, а и част от нея обичаше да се отърква ò властта. И макар че режимът на достъп беше уж по-либерален, трябваше да имаш яка "връзка", за да си запазиш маса. Аз например съм била само един-два пъти, и то по повод – след премиера, но сега слушам страшно много хора да споменават: "Когато бях в Народния...", имайки предвид ресторанта, разбира се, а не сцената. И още нещо – за тези клубове разказват не хората, които по право са били там – актьори, режисьори, театрални художници, а предимно техните сервитьори, клакьори и случайни спътници.


Но да се върна на улица "Раковски"...


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (50)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  2. 2 Профил на citoyen
    citoyen
    Рейтинг: 1439 Неутрално

    Интересен справочник за "стара София". Но защо не преиздадат книгата на Георги Каназирски "София преди 50 години" излязла през 1947 ! Е, това е наслада за душата ! И хумор и сочен език и богати описания на видни софийски местенца. А за тогавшните местни личности - да не говорим!

  3. 3 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 2705 Любопитно

    "Вътре в салона имаше големи, виражирани в сепия снимки от Прага. Игор Марковски ми разказа, че дали стари фотоси на фотографа Гаро, чието ателие бе на “Раковски”, близо до "Царя", и го накарали да ги увеличи и оцвети."

    Игор Марковски е малко над 50г. Как самият той може да има нещо общо с това, при положение, че сладкарницата я няма вече около 30г., а преди 10/11 подобни действия се одобряваха на художествен съвет!
    За сметка на това, сега на всеки ъгъл на същото кръстовище има офиси на банки, които създават “неподправено усещане за топлота”!
    :-)

    I Want To Believe
  4. 4 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 279 Неутрално

    До коментар [#2] от "citoyen":

    Идеята Ви, колега, никак не е лоша и аз лично с голяма вероятност ще прочета тази книга. Интересно ми е по-подробно да разуча историята на нашата прекрасна столица, дала толкова много на България и на света.

  5. 5 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9377 Неутрално

    Добре е да излизат такива на всеки 20 години за да могат поколенията на внуците да следят стъпките на бащите и дядовците си. Аз моите ги гледах по заведения на открито като Ловния парк и други такива :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  6. 6 Профил на bulgarinvstranstvo
    bulgarinvstranstvo
    Рейтинг: 853 Неутрално

    До коментар [#3] от "2.5":

    Игор Марковски е разказал какво е станало. Рой самият може да не е участвал в това.

    "Dubito, ergo sum vel quod idem est, cogito, ergo sum" René Descartes
  7. 7 Профил на Танас
    Танас
    Рейтинг: 1996 Неутрално

    Гамбринус, Белушков........... :-)

    "Светът няма да бъде разрушен от тези, дето вършат зло, а от тези, дето ги наблюдават без да направят нещо по въпроса" Алберт Айнщайн.
  8. 8 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 515 Неутрално

    Този малък откъс от книгата на госпожа Делчева -Вежинова опроверга желанието(ми) да закупя книгата,защото аглавието и снимката ме заинтригуваха.Аз вероятно съм от по- младото т.н. "Априлско поколение" та много добре си ги спомням тези кръчми които са споменати по горе.70-80 те години в София просто нямаше достатъчно ресторанти иУнгарският,Стадион,Под Липите,Петлите,България,Руският клуб(и този на Шипка),Лимончето,чипишев,Прага,Дълбок Зимник,Грозд,Волга Волга,
    Берое,чичовци,Кошарите,Тенекиите,Петлите,Бангкадеш и т.н. кръчми бяха от сутрин до вечер претъпкани с пияници ,и ако нямаш някой келнер приятел няма никакъв шанс не да влезеш- камо ли да седнеш с приятели и пиеш едно две питие или хапеш културно тройка с гарнитура или шкембеси чорбаси .Даже ултра долно нехигиенични коптори като Родопи,Енисей,Шанхай,Златният елен,Златна Панега,Иречек,Кебапа,Лебеда старата Ракета(после Варшава),Леденика ,Пивниците около сточна гара, гара подуене,
    гара,гара Искър,гара илиенци,Орландовци,Малашевските гробища,Операта и т.н. долни дупки, бяха денонощо окупирани от групи професионални алкохолици.Такава бе реалноста.Друга реалност -за която не се казва е че примерно в стола на Народният театър на последният етаж с хубав изглед ,клуба на Писателите разни други подобни ведомствени столове и буфети обикновенн клиент не бе допускан .Аз съм ходил там с мои приятели от телевизията примерно но без тях неможе да припариш,имаше милиционер а в писателите пенсиониран милиционер който пита за пропуск или карта.За това се пиеше по домовете-хората имаха пари за 2-3 разпивки в месеца в заведение III категория-пиеш 5 ракии и 2 ботилки вино с 3 кебапчета и половин заплата е отишла.За такава алкохолна идиля става въпрос по онова време

  9. 9 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9377 Неутрално

    Впрочем сега разбирам, че Добра жена е стейк. По мое време никак не приличаше на стейк, но пък месото с гъбките, сосовете, ксиелите краставички и пържените картофки ми беше любимото ядене в Унгарския, най-често след постановка в Сатиричния или Народния :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  10. 10 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 515 Неутрално

    Да не говорим за кенефите в тези идилични ресторанти,по добре да не ти се налага да ги посештаваш.Верно бяха без пари-не като сега но имаше ужасни рискове от травматизъм а и бяха одрайфани или осрани нямаше хартия и нямаше хигиената поддържащ персонал.Освен това се крадеше не помалко от сега -готвачи, келнери,чистачи всички крадяха месо и зеленчуци от склада,мамеха клиентите в грамажа,надписваха сметките с много нули в зависимост колко е пиян клиента,свалят ти шушлека ако не ти стигнат 20 стотинки и трябва да го откупваш,или просто те изхвърлят с шутове след като са те пребили от бой,по правило сервираха разреден алкохол,развалени кебабчета,овехнала зелена салата (много често се намираха гъсеници и други насекоми),хляба твърд като гранит,в оцета плуват мухи винарки,хлебарки летят от дупките на прогнилият дървен под.Единсвенно спсението бе да поръчваш ботилки -примерно ракия или ром(мастиката неможеха да разреждат) и задължително вино -да ги отварят пред клиента,така имаше минимален шанс алкохола или виното да не е фалшиф.В бирата Севтло пиво съм намирал ,парацали,опашка от плъх и други боклуци.........И Това бе идилия на онова време.

  11. 11 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 1357 Неутрално

    Интересно написано. Родителите ми не ходеха по заведения. Не можеха да си го позволят.

    The best way to predict the future is to invent it.
  12. 12 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 2705 Неутрално

    До коментар [#6] от "bulgarinvstranstvo":

    От цитата човек остава с малко по-различно впечатление!

    I Want To Believe
  13. 13 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1158 Неутрално

    В Унгарския съм ходил няколко пъти , ама в Прага бая оборот съм правил, спомням си един възрастен човек носеше вестници и едни чичовци му даваха стотинки полюбопитствахме един път и се оказа царски полковник който мизерства та и ние сме му давали когато го засичахме, показвал ни е омачкана снимка на наперен мъж с униформа. Тъжен спомен

  14. 14 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1158 Неутрално

    До коментар [#7] от "Танас":
    А Феята и Ропотамо помниш ли?

  15. 15 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 1493 Неутрално

    Не видях в списъка поне 5 известни заведения, които до 68 бяха "КУЛТОВИ", но след 2011 (може и по рано) вече ги бяха затворили/сменили предназначението им:
    -Бамбука (до Народния Театър)
    -Варшава (до Полския център, на "жълтите павета"
    -"Попското" (на бившия пл. ленин, до...светия синод...нещо попско)
    -Феята
    -И разбира се БИАД, където след представленията се събираха артистите от околните театри да поркат почти "до последния клиент" - понякога и до 2 през нощта. Бачках там като келнер та ги помня почти всички, с мурафетите им.

    В "Унгарския" беше по скъпо от БИАД, поддържаха класа, затваряха към 11;30, и нямаше много пиянски сбирки, тях ги правеха в БИАД.
    -

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  16. 16 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 515 Неутрално

    До коментар [#15] от "Мойше! Толкоз!!!":

    ...няма и много други-в които бях абонат-Гъза на Слона,Камен Дел,Куцото Куче ,Разширени Вени,Капри...Ропотамо(много луксозен) там бахти скандалите ,бой,чупене,
    "бомби"....уникален бордел

  17. 17 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1158 Неутрално

    До коментар [#16] от "the_fat":
    Сивия кон и Шанхай на Сточна гара

  18. 18 Профил на the only easy day was yesterday
    the only easy day was yesterday
    Рейтинг: 860 Неутрално

    Чешкия , руския клъб спомням си в първия срещнах Камелия Тодорова тогава приятел от Консерваторията ме запозна с нея беше красива и ми направи впечатление тогава беше със един с мустаци - Янчо Таков...
    Спомням си ядох едни люти кюфтета, неврозни както ги наричаха и ми харесаха много.
    Бях напуснал България 1971 и живеех в Ню Йорк по него време и някак си София ми харесаха но не можех да оставам повече и за по дълго чувствах че ме и следяха навсякъде.

  19. 19 Профил на pur6ing
    pur6ing
    Рейтинг: 233 Неутрално

    До коментар [#8] от "the_fat":
    И аз мисля, че няма какво толкоз да се пише за софийските заведения. Нямаше кой да раздава или да разхвърля пари, хората си шушукаха, прекарваха времето, тук таме някой подпийнал ще се изока...
    За асортимент, обслужване, разнообразие и дума да не става....
    Ама без заведения не става, хубави - лоши ходехме си там, кой по често, кой по редко....

  20. 20 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 1493 Неутрално

    До коментар [#17] от "shileto":

    Шиле, имах предвид КУЛТОВИ заведения в Центъра, не квартални капанчета в Сточна Гара, Подуене (да мЪ извини брат'чеда) Слатински редут, гара Искър,гара илиенци,Орландовци,Малашевските гробища и т.н.

    Обобщителното за всички обаче бяха ОТВРАТИТЕЛНИТЕ кенефи!!! В които, в добрия случай, една лелка ти продаваше за 10 ст' парче гланцирана хартия 10/15 см (течен/друг сапун за миене на ръце+нещо за избърсване...друг път!!!) "Лошия" вариант...не е за пред хората. Само в големите хотели "Балкантурист/Ленин?" на бившия пл. ленин, и в Берлин (зад Коня на пл. Народно Събрание) тоалетните бяха що годе поносими.

    И след прехода не беше много по различно до края на 90те (с изключение на Японския). Но след 2010 се изненадах за добро-в почти всички свестни ресторанти тоалетните им бяха 100 % ОК!

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  21. 21 Профил на danid
    danid
    Рейтинг: 571 Неутрално

    И като се върнем на Раковска- имаше "Покойника".
    Иначе от Унгарския имам спомен- за първи път с приятеля ми в истински ресторант. За нас си беше скъпо, понеже първи курс студенти... И той ми поръча "Добра жена" :)
    От ресторантите, кръчмите и всякакви капанчета, дори на Женския пазар, си спомням, че кебапчетата и кюфтетата бяха вкусни! Макар почти с това да се изчерпваше асортиментът+ мешана гарнитура. Сега никъде няма такива.

  22. 22 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 515 Неутрално

    До коментар [#17] от "shileto":

    пост #8 ..

    Родопи,Енисей,Шанхай,Златният елен,Златна Панега,Иречек,Кебапа,Лебеда старата Ракета(после Варшава),Леденика ,Пивниците около сточна гара, гара подуене,гара,гара Искър,гара илиенци,Орландовци,Малашевските гробища,Операта и т.н. долни дупки
    —цитат от коментар 8 на the_fat


  23. 23 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 515 Неутрално

    Да не говорим за кенефите в тези идилични ресторанти,по добре да не ти се налага да ги посештаваш.Верно бяха без пари-не като сега но имаше ужасни рискове от травматизъм а и бяха одрайфани или осрани нямаше хартия и нямаше хигиената поддържащ персонал.
    —цитат от коментар 10 на the_fat



    До коментар [#20] от "Мойше! Толкоз!!!":

  24. 24 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 515 Неутрално




    До коментар [#20] от "Мойше! Толкоз!!!":

    шефе,в кенефите на Японският май не си влизал,те са едни ханбари 50 х 50 метра,никакви лелки никога е нямало.Стефан(ченге + крупие в казиното имаше форд Капри GT и Shevy Caprice комби конфискуван на Кюстендил понеже пренасял позиви от Солидарност може и ти да го познаваш) та бай Стефан ченгето водеше в кенефите мадами да ги опъват неговите началници лейтенанти ..по край тях и некой други се уредиха....понеже само в кенефите уж нямало слушалки на мосад и 6-то

  25. 25 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1624 Неутрално

    "Тук научих какво е стек "Добра жена" и "шамлой галушки"..."

    И аз. И до ден днешен се сещам за тези невероятни вкусотии.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  26. 26 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 1493 Неутрално

    До коментар [#24] от "the_fat":


    До коментар [#20] от "Мойше! Толкоз!!!":шефе,в кенефите на Японският май не си влизал,те са едни ханбари 50 х 50 метра,никакви лелки никога е нямало...
    —цитат от коментар 24 на the_fat


    Баш там бях "абонат" след прехода, щото имах калпавия навик да обядвам към 16-17;00, и да почвам да вечерям към 22;00 и нататък. Когато в другите кръчми вече не взимаха поръчки! А в Японския, в ресторанта горе до казиното, приемаха поръчки до 02;00, можеше да се кисне там до 03;00 ако не си свършил "моабета". Топла храна не поднасяха след 02;00, но напитки и студени мезета-колкото искаш (освен ако не си кор'кютук пиян де). Срещу яки пари, разбира се-вечеря за 3-4+концентрати и вина идваше към $100. .

    "Лелки" разбираше се нямаше, но тоалетните бяха чисти, имаше тоалетна хартия +хартиени кърпи на руло за ръцете, и течен сапун!!!

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  27. 27 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1416 Весело

    До коментар [#10] от "the_fat":
    Келнерът рецитиране менюто: "Шишче, кебапче, кюфте, пържола".
    Понякога имаше телешко варено - за мен беше деликатес.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  28. 28 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1024 Неутрално

    с други думи колеги може ли да направим убосновано и обобщаващо предположение че сега положението с кръчмите в бг столицата е много по добро в сравнение с туй преди девети, през всички етапи на соца и след десети (в смисъл че сега има по голям и качественен избор за всякакви хора и случаи)? благодаря за предходните коментари, особено на дебелия, чиито кументари не за първи път кефят максимално.

  29. 29 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1480 Неутрално

    ''Тук научих какво е стек "Добра жена" и "шамлой галушки", тук ядох за пръв път гулаш и пих токайско вино. Странно, но когато след години отидох в Будапеща, не ми беше толкова вкусно.''

    Ами нормално, след като се увреди вкусът с имитации, после автентичното не се харесва. Защото, доколкото си спомням, в ястията в ''Унгарския'' нямаше почти нищо унгарско и автентично. Шомлои галушка ми беше любим сладкиш, но сега вече и в Унгария са го ''осъвременили'' до нехапваемост.

  30. 30 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    До коментар [#20] от "Мойше! Толкоз!!!": имах предвид КУЛТОВИ заведения в Центъра, не квартални капанчета в Сточна Гара, Подуене (да мЪ извини брат'чеда)

    Братчед, аз съм отраснал и живеех в центъра на София - над Детмаг. В Подуяне съм от "новите", не съм кореняк в квартала. Не знам защо никой не споменава ресторант Рубин до Шератон - портиера дядо Боби арменеца, келнерите Асен, Боби, Генчо и Васо готвача - целият персонал бяха само мъже.

    /не се чете/
  31. 31 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1416 Весело

    До коментар [#29] от "princess_x": Шомлои галушка ми беше любим сладкиш, но сега вече и в Унгария са го ''осъвременили'' до нехапваемост.

    Да така е. Всичко тече, всичко се изменя. Шомлои идва от името на един хълм Somlyó Foth край унгарския град Kisalag, Ето и линк за тези които знаят унгарски
    https://hu.wikipedia.org/wiki/Soml %C3%B3i_galuska

    /не се чете/
  32. 32 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1024 Неутрално

    към всички коментари до тук: мерси, господа. за мен е незаслужена чест да споделям този форум с вас. сериозно, рядко интересни хора сте. "интересни" в случая е заслужен комплимент. дали с общи усилия не бихте могли да продуцирате някаква книга по темата?

  33. 33 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1416 Весело

    До коментар [#32] от "betona": дали с общи усилия не бихте могли да продуцирате някаква книга по темата?

    Братчед, книгите са индивидуално творение. Те не могат да бъдат колективно дело, като прокопаването на Волго-Донския канал, или изграждането на Димитровград.

    /не се чете/
  34. 34 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1024 Неутрално

    До коментар [#33] от "Тони Шнайдера":

    брадчед, в голяма грешка си или просто си ме разбрал пугрешно, но ти се прощава, щото ще ме черпиш една вотка като се видиме. руманите или стихутворенията напримерно са индивидуално творение и в определен смисъл не могат да бъдат кулективно дело, но книгите - що не?разправят че даже баш книгата била таквози дело. а ако ти или другите форумци по нагоре не щете да делите славата е друг вапрос и ще ви разбиреме, все пак ора сте а и току виж ви дали някаква нобела и ще требва да делите парата... тъй или инък редко съм се кефил така на кументари за туй предложих това,много сте напреде с материала ... мерси пак.

  35. 35 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1416 Весело

    До коментар [#34] от "betona": но ти се прощава, щото ще ме черпиш една вотка като се видиме.

    Братчед, това е единственото което разбрах от кументара ти - но защо само аз?
    Няма ли да бъде редно и ти да ме почерпиш с една, след това. Честно казано мен в квартала са ме разглезили. Дори когато черпя, после не ми дават да плащам.

    /не се чете/
  36. 36 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 1493 Неутрално

    До коментар [#32] от "betona":

    към всички коментари до тук: мерси, господа. за мен е незаслужена чест да споделям този форум с вас. сериозно, рядко интересни хора сте. "интересни" в случая е заслужен комплимент. дали с общи усилия не бихте могли да продуцирате някаква книга по темата?
    —цитат от коментар 32 на betona

    Освен че сме "интересни", някои от нас се отнасят и бая сИрЮзно към темите "кулинария, кръчми и напитки 'сЕкакви". Поне аз де, 'ма не съм единственият.

    Относно "книга по темата"-прав е брат'чеда че да пишеш книга е...мая трудно. Но преди години отворих една тема в дир'ския клуб "Българи в чужбина" с препоръки обосновани на личните впечатления на тамошните съклубари. И мойте, разбира се.

    Линк (за който има време за губене):

    http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=exbul&Number=1951316344&page=0&view=collapsed&sb=5&part=all&vc=1

    П.С. Обърнете внимание че препоръките са от преди няколко години, и бая от споменатите кръчми вече са затворени (Часовника на Московска, Къщата на Верила и др.) Но други все още работят (като Старата Липа на Хр. Смирненски) и са на същото ниво.

    П.П.С. Хиперлинковете са достъпни само за регистрирани, регистрацията е безплатна


    До коментар [#33] от "Тони Шнайдера":

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  37. 37 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1024 Неутрално

    До коментар [#35] от "Тони Шнайдера":

    братовчеде тони, извини, как ще разбиреш като вече съм на няколко вотки :))) естествено в едната тръчма ти, в другата аз, след туй пак ти и т.н. все единия ще почерпи един път повече но такава е тая работа :) аз ей така като тръгнем някоя вечер от кръчма/бар в кръчма. не се задържаме много но пък виждаме доста хора ...

  38. 38 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1024 Неутрално

    До коментар [#36] от "Мойше! Толкоз!!!":

    мерси много!!!!ще разгледам с удуволствие. ей тва имах внапредвид-всеки да си напише в свой стил за туй което знае и всичкото туй нешто да се събере в една книга. нека има разминавки от всекакъв вид-още по добре.турдно е но не чак толкоз.

  39. 39 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3828 Весело

    До коментар [#33] от "Тони Шнайдера":

    "Братчед, книгите са индивидуално творение."
    Тони, аз, като заклет материалист, гледам на книгата И като на продукт. Авторът създава творбата си, но не може да я отпечата; печатарят е в състояние да направи хартиено издание, но пък какво ли може да напише един съвременен колега на Гутенберг... Не подценявам твореца, но и от пролетариата има някаква потребност, не ли.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  40. 40 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1416 Весело

    До коментар [#39] от "Bramasole": Не подценявам твореца, но и от пролетариата има някаква потребност, не ли.

    Като закоравял капиталист от младини, напълно споделям твоето мнение. Пролетариатът без капиталиста е нищо, но и капиталистът без пролетариата ще трябва да хване мотиката -работа твърде непривична за него. Само не мога да разбера, що за капиталист си ти след като работиш и що за пролетарий си, след като имаш собствен бизнес. Предлагам да обсъдим този въпрос другаде. Имам нещо предвид.

    /не се чете/
  41. 41 Профил на Един препатил
    Един препатил
    Рейтинг: 3859 Весело

    "Даже хората от Икономическия институт прекръстиха кафенето в "66-та аудитория", тъй като залите там били до номер 65 и обикновено по-празни от "Прага""

    В "Прага" се придобиваше квалификация за "икономист-артист".

  42. 42 Профил на the only easy day was yesterday
    the only easy day was yesterday
    Рейтинг: 860 Неутрално

    До коментар [#29] от "princess_x":
    Не си спомням в Европа въобще да съм харесал Стейк по скоро е правилно да го нарека пържола но не и стейк.
    Истински стейк може да се вкуси в Смит и Воленски и питър брюгел който е от другата страна на Манхатън в Бруклин те правят истински стейк от повече от 100 години.
    Много е важно месото от говедото колко е "отлежало" {aged} неюо като коняка и уйскито...
    Също как е приготвен стейка и на каква температура и време е печен тези неща специално за България са табу затова вече не ми се и опитва стейк извън Америка.

  43. 43 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1416 Весело

    До коментар [#42] от "the only easy day was yesterday": Много е важно месото от говедото колко е "отлежало" {aged} неюо като коняка и уйскито...

    А ти знаеш ли в какво се състои това "отлежаване" братчед? Поставя се в камери с определена влажност и температура и се пускат онези специални червеи. Те го обработват и го правят по-крехко от агнешкото. И аз бях удивен когато преди време в Хюстън можех да с вилицата си да "нарежа" стек бийф дебел 4 см., сервиран на дъска.

    /не се чете/
  44. 44 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1024 Неутрално

    До коментар [#36] от "Мойше! Толкоз!!!":

    пак мерси колега за инфото. и пак ти/ви казвам: ако тука форумците се захванете ще направите много по класна книга от тая под статията за която сега коментирваме...

  45. 45 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 1493 Неутрално

    До коментар [#43] от "Тони Шнайдера":

    Братчед, за състаряването (и резултатите от него) си прав, но НЕ пускат червеи! Те могат да се появяват в потъмнялите/почернелите крайчета на някое парче мръфка позабравено в някое кюше на витрината. Но опитен грил'ман не се смущава, той почиства потъмнялите крайчета на парчето преди да отреже поръчаната по размер пържола. Какво понякога става с отрязаните крайчета...не е за пред форума.

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  46. 46 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1480 Неутрално

    До коментар [#31] от "Тони Шнайдера":

    Братчед, оригиналната (макар и убийствено калорична) галушка беше такава:

    https://proaktivdirekt.com/magazin/cikk/somloi-galuska-az-eredeti-a-hamis-es-a-hazi

    А сега на повечето места, включително Жербо, чийто някогашен главен сладкар е направил за първи път сладкиша по рецепта на главния келнер на ресторант Гундел, я поднасят във формата на топки, оформени от смлените съставки и заляти с шоколадов сос и разбита сметана:

    http://www.debreceniettermek.hu/cikkek/kepek/Semann_soml %C3%B3i2.jpg

  47. 47 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1480 Неутрално
  48. 48 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1480 Неутрално

    До коментар [#42] от "the only easy day was yesterday":

    Уви, напълно невежа съм по темата за говеждия стейк и каквото и да е друго месо, защото от 20 години не ям месо, а и преди това не си падах по пържолите. Май у нас няма особени традиции в приготвянето на говеждата пържола, както например във Флоренция с тяхната знаменита bistecca alla fiorentina.

  49. 49 Профил на mlmirow
    mlmirow
    Рейтинг: 468 Неутрално

    Ако си бачкал като келнер обезателно трябва да напишеш книга!!! :)))

  50. 50 Профил на Танас
    Танас
    Рейтинг: 1996 Неутрално

    До коментар [#7] от "Танас":А Феята и Ропотамо помниш ли?
    —цитат от коментар 14 на shileto


    Помня ги помня и Телевизорът на Мария Луиза и Бялото агне, Златната Рибка на Екзарх Йосиф с жабешките будчета.

    "Светът няма да бъде разрушен от тези, дето вършат зло, а от тези, дето ги наблюдават без да направят нещо по въпроса" Алберт Айнщайн.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK