Откъс от "Бохемските кафенета на соца"

Откъс от "Бохемските кафенета на соца"


В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Бохемските кафенета на соца" с автор Мариана Първанова, любезно предоставен от Издателство "Гутенберг".


В книгата "Бохемските кафенета на соца" журналистката Мариана Първанова за пръв път разказва за легендарните софийски заведения - "Кристал", "Кравай", "Яйцето", "Феята" и "Бразилия" като важни артистични средища на София. Авторката тръгва по стъпките на софийски кафенета от средата на 40-те до края на 80-те години на ХХ век, за да установи, че са повече от 40 на брой.


Любопитно е, че в книгата Мариана Първанова дава думата на някои представители на интелектулния и артистичен елит – като Кирил Маричков, Богдана Карадочева, Ириней Константинов, Любен Зидаров, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Стефан Илиев-Чечо, Емил Попов и Дамян Обрешков, които си спомнят кои са били тогавашните любими места за срещи и каква роля са играли не само в техния живот, а и в общата културна атмосфера на столицата.




Идеята за книгата възниква от понятието "литературните кафенета" на Европа. Те са известни в старите европейски столици и са свързани с традицията на писатели, поети, театрали, критици, художници, артисти и музиканти да се събират на по чашка кафе или питие в определени заведения. Тя е жива и до днес и задължително намира своето отражение в туристическите пътеводители на Виена и Париж, Мадрид и Мюнхен, Прага и Краков.


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Приятно четене!


Хотел "България"


През 50-те-60-те години истинска атракция предизвиквала появата на мистер Сенко – целия в бяло, който слизал от бял мерцедес и влизал царствено в "България". В ресторанта свири прочутият за времето си оркестър на братя Будакови, с които известно време концертира и Леа Иванова.


През годините, когато сценичните изяви на джаз примата били силно ограничени, тя обичала да посещава "България" с приятели. Някои идвали специално да я зърнат и често нейните появи в салона на ресторанта завършвали с импровизирано изпълнение под натиска на горещите й поклонници. "Леа Иванова не беше добре приемана тогава, имаше разни предразсъдъци, но в дадени моменти тя се появяваше.


Щом си спомня за нея, веднага си я представям – с едно фино шалче, което тя развяваше и се въртеше. И пееше със страхотния неин, особен тембър. Имаше неповторим глас. Няма друга певица с такъв трептящ, много неповторим нисък тембър. Пееше много вдъхновено. Даже не мога да кажа танцуваше. Тя живееше. Това ми е най-силният спомен от "България", разказва журналистът Дамян Обрешков. Стари софиянци пазят спомена и за таланта на Сашо Сладура.


По-късно, към 80-те, трима мастити историци редовно се срещат тук. Всяка събота по обяд на раздумка се събират Илчо Димитров, Дойно Дойнов и Стефан Дойнов. И досега заради ключовото си местоположение в сладкарницата редовно могат да се видят политици, депутати, бизнесмени, интелектуалци и български емигранти от по-възрастното поколение, които поради носталгия обичаха да отсядат в хотела, когато се връщаха в България.


Бирхалето или механата на хотела (намирала се в мазето) е едно от най-култовите заведения в столицата през 50-те , особено през 60-те години, а дори и през 70-те. Обикновено в петък вечерта или в събота, тук се изсипвал интелектуалният елит на нацията. Тук можело да опиташ деликатеси, които не се предлагали навсякъде - телешки език с масло и мозък пане. Гвоздей в менюто била огромна порция меса на скара, която се казвала специалитет "България" за четирима.


Тогава навлязла модата да се пие газиран пелин (газирано пелинoво вино). Една вечеря за двама излизала 22 лв. Когато представял сметката, популярния келнер бай Дамян, не пропускал да отбележи: "Сметката ви е еди колко си без бай Дамян". През 70-те цените също се запазват доста прилични. Така например една мастика, една малка водка и салата стрували 1 лв.-1,20 лв., припомнят си софиянци. Атракцията на бирхалето бил портиерът – изключително начетен, с три висши образования, който бил леко не с всичкия си. За майтап клиентите го канели да рецитира "Илиада" на Омир или други литературни произведения. Той знаел много от тях наизуст и обичал да демонстрира изключителната си памет.


През лятото градината на комплекса привличала най-много клиенти. Масите били разложени амфитеатрално, на 3 или 4 нива, с голям дансинг, на който излизал оркестър. Влизало се откъм ул. "Аксаков", като входът бил точно до концертна зала "България". В градината са снимани някои от ключовите сцени във филма "Бон шанс инспекторе", спомня си Иван Донев, син на режисьора на лентата Петър Донев.


"Тогава бях войник и служех в едно близко до София поделение. В 10 часа, след вечерна проверка, взимах едно такси и отивах в "България" да присъствам на снимките. Работеше се нощем и още помня Камелия Тодорова с онези пера. Всички кабаретни сцени - Камелия Тодорова с триото, Велко Кънев с кмета бяха заснети в "България". Когато тръгваше да се развиделява, започвах да се притеснявам –как ще стигна до поделението. Взимах такси и отново на войнишкия хал. Голяма еклектика беше."


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (28)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 5442 Весело

    Е и аз съм ходил в бирхалето на "България"!Имаше един страхотен ресторант "Съюз на композиторите"-входът му беше откъм Раковски...Старото кафене с/у Народният театър...Кравай с рокаджиите

    До истината се достига с познание! Не влизам в диалог с лумпени !И не храня руски тролове...
  2. 2 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 1042 Неутрално

    Ако не се лъжа имаше две кафенета "Кристал": Едното в партера на онова огромно здание от ЦУМ до днешния мин' съвет, със малък дамски струнен оркестър с репертоар от лека класическа музика. Беше...впечатляващо!!! Другото беше бая по мърляво кафене на два етажа пред...зад(?) градинката Кристал.

    "Яйцето" и "Кравая" нищо не ми "говорят". Някой да ме светне за кои години става време, и къде са тези кафенета, моля.

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  3. 3 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 3830 Неутрално

    "Яйцето" и "Кравая" нищо не ми "говорят". Някой да ме светне за кои години става време, и къде са тези кафенета, моля.
    —цитат от коментар 2 на Мойше! Толкоз!!!


    “Яйцето” е заведение в СУ Кл. Охридски, а “Кравай” беше заведение на ъгъла на Патриарха и Фр. Нансен. Понастоящем Кравай не съществува, ако не греша на мястото се помещава магазин за платове. Заведението беше резултат от цялостното преустройство на центъра на София при изграждането на НДК.

    I Want To Believe
  4. 4 Профил на Fоtеdасоd
    Fоtеdасоd
    Рейтинг: 229 Неутрално

    „…една мастика, една малка водка и салата стрували 1 лв.-1,20 лв…“ – Статията
    ---------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Много ефтино, бе!
    И то в хубав ресторант и в центъра на София.
    Ех, соца.
    Истина е, че демокрацията ни отне много.

  5. 5 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 1042 Неутрално

    До коментар [#3] от "2.5":

    Все след "моето време" (68), ясно, благодаря:)

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  6. 6 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 702 Неутрално

    пак полувинчата работа е написануто. само в учите на ахтора е много шик да пишеш сладникаво и ретро. нито дума за каавето кво е било, нито дума за мадамите, нито дума за онези господа другари сещате се ... не знам не знам но форумците от фурума могат повече стига да поискат а зашто не искат не знам.

  7. 7 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 702 Неутрално

    До коментар [#5] от "Мойше! Толкоз!!!":

    стига бре мойше! то ше излези че с онзи другия твой съименик сте набори а звучиш толкова свежо....

  8. 8 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 1042 Любопитно

    До коментар [#7] от "betona":

    Кой' тоз' "другия твой съименик"?!?

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  9. 9 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1412 Неутрално

    Купих си другата книга - за старите софийски кръчми, явно ще си взема и тази. Но първото, за което се сетих, когато прочетох в анотацията за "артистичните средища", беше, че на местата на Пенчо Славейков и Стоян Михайловски, по време на соца седят Стоян Ц. Даскалов и Богомил Райнов. Както и за онзи виц, дето двама интелектуалци седят в "Кристал":
    - Пак вали!
    - Мръсници!
    - Иде ми да се из..ра на масата...
    . Остави, няма да те разберат!

  10. 10 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 702 Неутрално

    До коментар [#8] от "Мойше! Толкоз!!!":

    е как кой? онзи дето ви е дал знаиш какво...

  11. 11 Профил на gianni
    gianni
    Рейтинг: 1103 Неутрално

    Една вечеря за двама излизала 22 лв. .... През 70-те цените също се запазват доста прилични.

    Много прилични, бре! Само 20% от заплатата от началната заплата на инженер. Виж, ако си пял песньовки за Партията, стихчета и това, онова, направо ще ти е без пари.

  12. 12 Профил на tach0
    tach0
    Рейтинг: 229 Неутрално

    Моите спомени са от '80-те (половината десетилетие бях студент). Любимите ни кафенета и барчета бяха Прага, Варшава, Кристал, Феята, х-л Искър, Клуб на преводачите, Клуб на писателите, Ялта... А ресторанти - Гамбринус, Будапеща, Капри, Дълбок зимник, Под липите, Тенекиите... По това време някъде се отвориха и първите заведения с италианска кухня - за "гарнирани пити" - на Стаболийски и Самуил и за спагети - на Раковска и Врабча... Бяхме млади... А цените дрън-дрън за по 1.20 са от времето, когато заплатите бяха по 70-100 лв. През 80-те заплатите бяха вече 150-300 лв. но и водката и ракията бяха вече по 2.40 за 100гр. Толкова беше и салатката. !0-15 лв. излизаше вечеря с аперитив и вино. Малко ли е или много и какво ви е отнела демокрацията решете Вие, стартовата заплата на "вишис" беше 160 лв.

  13. 13 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1701 Неутрално

    Онези от нас, които са прекарали детството и младостта си в София помнят как се движеше модата на кафенетата. ``Млекото'', с първия млечен шейк в историята на София, на ъгъла срещу кино ``Култура'', и ``Бразилия'' на ``Витошка'' (днес е някакво гръцко заведение, разпръснало се по цялата улица, наследило ``Upstairs'' -- иначе великолепно, но май по-прочуто с с драматичното убийство на мафиот в компанията на десет бодигарда), с огромния красив папагал Ара, който периодично предаваше богу дух, защото тогава в кафенетата се пушеше, бяха прото-ренесансът на the real thing в книгата на символичните места за сбирки на нашата младост. Всъщност, всичко тръгна от ``Ялта''. Въпреки че имахме и някакви смътни спомени от ``Бамбука'', а и от едноетажната сграда на мястото на днешната градинка до руската църква (бивше писателско кафене, а после американски културен център), ``Ялта'' с Жоро Гръка, Юри Ступел и първото зачуване на термина ``гъзар'' беше пиронът около който се въртеше светът на нашето истинско улично пробуждане. От ``Ялта'' тръгнаха нещата, истинските неща, за да дойде залезът ѝ и да изгрее звездата на слагкарницата на хотел ``София''.

    Тук му е мястото да споменем и изключително нужното тогава кафене долу в мазето на Студентски дом (днес чалга-клуб). Някак криво ти беше, ако не минеш поне веднъж на ден през това събирателно място, където накуп те чакаха всичките ти приятели. Какви ли неща не минаха през главата на това кафене, но щом стана дума за Кеми, там беше първата ѝ изява пред света, под подрънкването на китарата от открилия я като певица Юри Ступел, ако и него трябва да повторя, без да се засягат, че ги пропускам цяла плеяда велики мои приятели, които също киснеха там и получаваха голямо вдъхновение от тоя си престой. Боти Панов беше специално ме поканил веднъж в дома си, в който яташки беше приютил човека от Плевен без софийско жителство Маргарит Минков (над тях беше Марга Хранова, а наблизо и Петьо Чернев, бог да го прости, с първата си жена Дочка), за да ме запознае с едно много красиво, напълно непознао момиче, на име Камелия Тодорова. Та ето, това обяснява изненадата ми, когато я чух да пее долу в студентския в юриступеловия съпровод. За великите купони в тях друг път.

    Но, сладкарницата на ``София'' беше мястото да видиш истинския елит, пременен в блясъка на тогавашната мода. Не ще да е само защото беше на открито, пред Народното събрание, а и беше шикозно, та се беше претрепало. Горе на последния етаж беше ресторантът, какъвто тук е само за милионери и отгоре, с изгледа към площада, който те съпровожда, докато вечеряш на масата курдисана връз верандата, и черният тих роял. Да се спомене и барът тук трябва (днес казино), откъдето тръгна и прозвището ``баровец''. Цъки вече беше направил металопластиката по цялата горна стена в закритата част на кафенето, а на територията му красота, каквато вече няма. Жените пак си бяха с глезните, и превземките не бяха кът, но бяха красиви, не като днес все с някакви плънки и грозни рисунки-страстоубийки по тялото. ``Руският клуб'' също трябва да се спомене, с неповторимата си домашна, но аристократична атмосфера, да не говорим за храната. И кафене ``България'' имаше своето място с петифюрите и милфьоите и с най-сложно поднесеното кафе, на каквото едва ли и във Виена можеше да се натъкнеш (не че можеше даже и да сънуваш да се добереш до Виена в тези времена). Сигурно се състоеше от 10+ елемента, чашки, канички и подложчици, но да не се отплесваме, защото трбва да заговорим и за плезирите от 21ст., и за добушите, маршалите и за … .

    Но кафенето на ``София'' беше истинското място за глезни. Това беше пъпът. Да вървим обаче по реда и да оставим за друг път незабравими подробности, които правеха така, че да си спомняш за него време като за един незабравим отдавна отишъл си прекрасен свят. Може би беше от младостта, а може би беше наистина, съвсем автентично, такъв.

    Времето е неумолимо и нещата постепенно се поразвиха в посока ``Кристал''. Златната младеж на София започна да поизоставя сладкарница ``София'' и да се насочва към супер модерния блестящ комплекс в долната част на градинката пред военния клуб, градинката с оная падина, която толкова ме възторгваше като дете, а се оказа, че и тя била могъщ символ на корупцията, която си е вилняла отколе по нашите земи със и без комунизъм. Нека спра дотук и да оставя за някой друг изблик на вдъхновение останалото, защото имаше и клуб на журналистите, на писателите, на преводачите, абе много има какво да се каже, когато му дойде времето.

  14. 14 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1695 Неутрално

    До коментар [#3] от "2.5":Все след "моето време" (68), ясно, благодаря:)
    —цитат от коментар 5 на Мойше! Толкоз!!!


    "Кравая" беше модно сред тийнейджърската публика през 80-те. Беше публична тайна, че там се продавах наркотици и се навъртаха всякакви откачалници.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  15. 15 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 3830 Любопитно

    До коментар [#14] от "Cassi":

    Пред Кравай се въртеше чейндж.
    Събираха се и музиканти като Милена Славова и пр.
    Самото заведение не представляваше никакъв интерес(според мен) в сравнение с това, коеот се случваше пред него!
    Емблематичното заведение през 80те според мен беше Синьото кафе!

    I Want To Believe
  16. 16 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1478 Неутрално

    До коментар [#13] от "bryghtlyght":
    Но, сладкарницата на ``София'' беше мястото да видиш истинския елит, пременен в блясъка на тогавашната мода.
    ......................
    Истинският елит беше екзекутиран 1944 г.
    Във възникналият вакуум беше имплантиран обучен, съветски "елит".

    nemo malus felix, minime corruptor.
  17. 17 Профил на Оратор Газетаров
    Оратор Газетаров
    Рейтинг: 1246 Неутрално

    До коментар [#97] от "Wornoxmaniak":Четох я , но много ограничена в обектите ! Те бяха един куп и различните групи и различната бохема имаше различни сбирки.После изобщо не се споменават ресторантите , а да не говорим за летните градини!например на мястото на хотел Хемус, който се откри 1968-ма имаше разкошна градина бирария "Балкански", известна още от началото на 20 век.!Бамбука, Варшава (старата и новата! ), Будапеща, Акен мак, Червено знаме, Севастопол, Попското. . . .. . . Ами Гамбринус на пъпа на София А в самия център имаше един куп шкембеджийници : срещу ЦУМ, срещу Съд.палата, до нея на Алабин имаше таман две, включително ресторант Правда , който имаше лятно време и градина . . .После дойдоха Славия, Плиска , ХемусА в статията е сбъркан входа за Бирхалето на България. . . . .Ами Дома на покойника . . . Но имаше и един куп известни в цяла София квартални кръчми от типа на Заводска среща, Република , Черешово топче, Сив кон . . . . .а В Е С Е Л О !
    —цитат от коментар 155 на Чардо


    ПП. коментара е на Чардо, но е много готин и си позволявам да го копна. Така пазим историята от първо лице. Поздравления на всички коментатори.

  18. 18 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1701 Неутрално

    До коментар [#16] от "СДС":

    Не, не в този смисъл. За елит в истинския смисъл и дума не може да става, и преди, и след. Тук говорим за красиви млади хора, супер елегантни, някои с ясни творчески заложби и много, много интересни. Е, ако си някой никакъв, не че няма да говорят с теб, но сам ще си разбереш, че не си за тяхната компания. Начетени едни такива, остроумни и навити. Артистични и свободни. Който пък го интересува биологичната страна, нямаше проблем, нито днешните материално-парични предразсъдъци. Всичко си ставаше естествено и скачането в леглото беше радост, а не някаква сметкаджийска днешна пресметливост и идеологическа обремененост от какви ли не феминизми и всякакви други -изми, най-малко комунизми. Да не забравяме и младостта, но не тя беше всичко. Че имаше и слухтящи наоколо, имаше, но те бяха едни смачкани селски момчета с неизличими комплекси от гледане на плетения дувар, че едва ли даже и схващаха какво точно става, за да го излъчат в секретната дописка. Те, тези същите, дошли от Уйчин дол да подпитват онези, за които споменах по-горе, са днешните милионери, милардери и ръководители на правителства вече почти 30 години. Къде отидоха обаче прекрасните, духовити, спретнати и съзидателни, почти ефемерни, същества, които трябваше да поведат България по светлия път? Ами, споминаха се повечето, някои са във вътрешна емиграция и една много малка част, от по-неинтересните, се конформираха и децата и внуците им сега се пробват да правят някакви партии, но все котка им минава път, та и до парламента не могат да се доберат. Изобщо, всичко мирише на навуща и прилича на разкалян волски път днес. Добре че Европа им дава някакви шаблони, да ги следват, та все пак като ходиш по улиците да прилича на нещо. Не, не е била органична тази красота, която тогава се е виждала на повърхността. Истината е била дълбоко скрита, законспирирана в разните дс служби и те си формираха днес даже и грозна видимост по свой образ и подобие. Няма го вече онзи измислен свят, плуващ всред абсолютно несхващаща го посредственост и може би затова и оставен тогава на самотек. Щастливи години на безметежна неадекватност.

  19. 19 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1701 Неутрално

    До коментар [#17] от "Wornoxmaniak":

    Уорни, Чардо го е описал много точно, но все пак имаше някаква естествена сегрегация, без някой да се чувства обиден или някой специално да му я налага, та, когато отидеш в ``Стадион'' да хапнеш паниран мозък, отиваш просто с тази цел в главата. Подобно беше и посещението в ``Дълбок зимник'', а в ``Грозд'' отваш просто, за да се отвееш. В кафенетата и сладкарниците, за които главно иде реч в темата, най-малкото за което се отиваше беше, за да се храниш. Даже не беше и заради кафето и пиенето. Това бяха кошарите, в които градското стадо си се кротваше -- козите, при козите, кравите, при кравите ... И не се и смесваха много отделните групи, без даже да го усещат, автоматично някак. Това беше тогавашната социална медия и цивилна църква на младостта. Имаше го и културният клуб на СУ-то с Любо Даковски, имаше я и ``Феята'', дето Гамбо ше ти каже две приказки, имаше и други места, но някак някои бяха по-модни и центърът им беше доста флуиден, както го загатнах в по-долната дописка.

  20. 20 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#19] от "bryghtlyght":

    Добре е написано но не бе така-поне в кръчмите.Вчера писах какво бе според това каквото съм видял до 86..после незнам.Иначе верно в по лъскавите ресторанти бяха хай лайфа на номенклатурчиците,точно както е описано в пост #13.Все едно бате Славков го разказва.

  21. 21 Профил на garincha
    garincha
    Рейтинг: 284 Неутрално

    Изчетох статията и постингите. Пропуснати са ресторант "Тополите", "Ловен парк", който сега е към пицария "Виктория", както и ресторант "Мокрия", който всъщност не се казваше така, но го наричаха така заради един сервитьор, който вечно бе с мокра риза - този ресторант се намира на плажа на Панчарево. Пропуснат е "Лебеда". Пропуснат е и бар "Астория", който беше до американското посолство, което пък беше зад БНБ.
    А през 1983 г. когато в СССР на власт бе Андропов и там нещата се затегнаха, та покрай това и тука имаше едно затягане - и през същата година посред бял ден на "Витошка" се изтърсиха маса джипки от ония с надписа НМ и затвориха заведенията по "Витошка". И влязоха милиционерите вътре в заведенията и трябваше да обясняваш защо не си на работа. И някои ги прибраха в джипките.
    Мой приятел по ония години бе глобен с 20 лв. за пиене на бира зад Мавзолея.

    God bless Russia!
  22. 22 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1701 Неутрално

    До коментар [#20] от "the_fat":

    Не, нали и аз го споменах, в повечето кръчми не беше така, защото се отиваше там само да си похапнеш. А пък номенклатурчиците не се смесваха много с народа. Ако искаш да видиш батето Славков, отиваш горе в панорамата на парк-хотел ``Москва''. Е, и в ``София'' ше го видиш, но той не се и водеше много-много номенклатурчик. Някои от времето, когато им беше шеф и до днес се кълнат в него, че им вдигна заплатите в телевизията, там пет пъти ли беше, колко. В кафенетата, за които споменах, повечето бяха леко дисиденстващи и, сега, като си помисля, нямаше и един номенклатурчик сред приятелите ми. Виж, в журналистите или писателите, номенклатурчиците и дисидентстващите (условно казано) бяха на една маса. Ше го видиш, да речем, моят приятел Ицо Калчев седнал с Левчев, да не говорим с Джагаров. Румяна Узунова, и тя, преди да забегне, се бъзикаше на една маса с художествено-творческата интелигенция. Много мога да ти разказвам и за журналистите, а и за преводачите, където пък я попадне номенклатурчик, я не. Доста беше стратифицирано в това отношение кафеджийското народонаселение, всеки някак си си знаеше мястото и то не за друго, ами просто не бяха интересни. Като сега, да излезеш, па да седнеш с Бил Гейтс, да речем, та да умреш от скука. Много беше интересно да попаднеш в средите, за които думам, но не беше лесно, както споменах -- не че ще те изгонят, но, ако не внасяш дух и инвенция, сам си отпадаш. На това ниво посредственост просто не вирееше. Защо обаче тези им качества на въпросната бохема не се развиха, та да придобият световна слава като писатели, поети и музиканти. Ами, просто, малка е страната, незначителна. Същият проблем стои и днес, когато комунизмът е отдавна отлетял. Даже и най-великите ни представители (ако може да приобщим такива, които не искат и да чуят за нас) като Кристо и Джулия Кристева, и те са полуопечени -- на Кристо жена му уреди работата, а Кристева и Тодоров, там, в групичката предвождана от Ролан Бар. Не е Ролан Бар, ами някаква една от многото. Пак че и толкова. Като гордостта ни, че сме имали ``Рибен буквар'', когато другите са ги правили истинските открития. Тук достигаме до един основен въпрос на националната доктрина, който плаче за отделен задълбочен разговор, така че, да взема да попривършвам.

  23. 23 Профил на Deinio
    Deinio
    Рейтинг: 412 Неутрално

    Соцносталгията толкова характерна за безвремието, в което живеем, се превърна в инструмент за политическа пропаганда и промиване на мади мозъци.
    Бедният не го интересува демокрацията и с удоволствие би забил един на работодателя си изедник.
    22 лева сметка с пиене и мешана скара - ето за това си струва да се бориш и громиш капитализма.

  24. 24 Профил на Наблюдател
    Наблюдател
    Рейтинг: 229 Неутрално

    До коментар [#18] от "bryghtlyght":

    Много интересен коментар. Изобщо темата е много интересна и днес има много повече места, граждански инициативи, средища и клубове по интереси, но някак си липсват широкоизвестни бохемски и културни сборища. Или просто нямам досег с тези среди.

    Умерен толераст
  25. 25 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#22] от "bryghtlyght":

    Наистина увлекателно е написано (но)за хора които не са живели по онова време.На тях верно ще им се види доста идилично ,спокойно и щастливо "онова време".А то изобщо не бе такова за много по-голямата част от населението.Не ми се влиза в подробни обеснения .От написаното обаче разбирам няколко неща-най вероятната(Ви) възраст и професия(нямам предвид пенсионер).И след като имам хипотеза относно това кой пише тези спомени(в интерес на истината не са кой знае колко много хората които биха се занимавали/могли да пишат за онова време по подобен начин а и съм сигурен че спомеите Ви са и доста по далечни а и по инересни)остава с интерес да прочета продължението на мемоарите за да разбера неясни за мен неща с които много в последните години се спекулира.Наистина много приятно четиво(ако изключа някой от персонажите)Не всеки би могъл така добре да го разкаже (както Вие).Наистина.
    Очаквам(и не само аз) продължение(та) .
    P.S.Това за Батето си е така но не съм имал нуждата да го виждам друг е въпроса че е и той едва ли ...а и си беше невъзможно...да...привет.

  26. 26 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 702 Неутрално

    хубави кументари. благодаря на всички, най-вече на яркия и дебелия, разбира се. хич не се притеснявайте да пишете пак, ако се сетите нешто. :)

  27. 27 Профил на delchevap
    delchevap
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#3] от "2.5"
    Колкото и да ви се струва смешно, след толкова години все още го има надписа „Кравай“ – само че над магазин за платове. 

    delchevap
  28. 28 Профил на delchevap
    delchevap
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#13] от "bryghtlyght":

    За всичко това, написано от първо лице единствено число, можете да прочетете в "По дирите на изчезналите софийски кръчми" :)

    delchevap




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK