Откъс от "Бащите не си отиват"

Издателство ICU, София

Издателство ICU, София



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Бащите не си отиват" - един сборник, посветен на 24 бащи, но всъщност един единствен - бащата, пишат съставителката Невена Дишлиева-Кръстева и издателството й ICU. Премиерата на книгата ще бъде на 26 май в клуб "Перото".


"Навярно историята на живота на всеки от нас е историята на това, което сме изгубили и как се справяме с търсенето му."
Капка Касабова, Граница


Авторите:
Кети Иванова, дъщеря на Ненчо Бързашки
Цветана Кръстева, дъщеря на Кръстьо Кръстев
Теа Денолюбова, дъщеря на Денолюб Николов
Мария Касимова-Моасе, дъщеря на Хиндо Касимов
Василена Чонова, дъщеря на Стефан Чонов
Марин Бодаков, син на Христо Бодаков
Камен Алипиев, син на Цветан Алипиев
Силвия Чолева, дъщеря на Никола Чолев
Биляна Курташева, дъщеря на Радослав Курташев
Валентин Дишев, син на Дико Дишев
Катя Атанасова, дъщеря на Богдан Атанасов
Екатерина Петрова, дъщеря на Тилко Петров
Надя Радулова, дъщеря на Цветан Радулов
Зорница София, дъщеря на Недялко Попганчев
Димитър Коцев-Шошо, син на Константин Коцев
Ина Иванова, дъщеря на Тодор Тодоров
Ерна Ангелова, дъщеря на Оханес Харутюнян
Златна Костова, дъщеря на Коста Трифонов
Мариана де Мео, дъщеря на Йордан де Мео
Манол Пейков, син на Костадин Чонов
Райна Димитрова, дъщеря на Атанас Митев
Елена Панайотова, дъщеря на Панайот Панайотов
Маргарита Велева, дъщеря на Здравко Велев
Василена Мирчева, дъщеря на Красимир Мирчев




Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Приятно четене.


Василена Чонова е сценарист на телевизионни предавания и автор на материали за различни медии. Обича The Beatles, кучетата, ските, Градец и да лови раци.
Най-малката дъщеря на д-р Стефан Чонов.


--------
Що'й туй свят бе, Иче? Трънки бе, Дече!
(Кратък татепис с аромат на трахана)


Той беше висок и това, че нямаше коса, някак го правеше още по-снажен. Като млад бил не просто красавец. Бил мечта. Родила съм се, след като навършил 60 (словом: шейсет). Затова го помня в разгара на 60-те му години – наистина разгар, защото не се спираше. Дори откровено си клонеше към 70, даже ги прехвърли със седмица-две, но тогава изобщо не ми се виждаше възрастен. Той беше просто тате. Татетата нямат възраст. Те са любов.
Беше пенсионер, затова можехме по цяло лято да стоим в Градец. Градешките баби, които всяка сутрин идваха тате да им лекува кръвното и другите болежки, навярно са били 5 или 10 години по-достолепни от него, но за мен те си бяха най-обикновени стари баби. Стари, но благодарни – за всеки преминал световъртеж и главобол и за всяко свалено 180/110 се отплащаха с домашни яйца и козе сирене, с омайни селски гозби и всякакви благинки, които даваха лехите в градините им.
Оженил се късно, но щастливо. Щастливо, но не задълго – за няколко години загубил дъщеря и съпруга. Затова тате ни гледаше сам – бате и мен. И много ни пазеше, най-вече един от друг. Била съм на няколко месеца, когато бате ме изпуснал от балкона по стълбите в Градец – като вързоп съм се търкаляла от най-горното до най-долното стъпало, а сигурно и по-натам. Тате веднага взел една брадва и гонил с нея бате, който хукнал и разумно се залостил в избата – прекарал там цял ден, направо цяла вечност! Докато стоял вътре, аз съм пораснала и ми връзвали косата на голяма опашка. За да му е по-лесно на тате сутрин, а и не само сутрин, после ми отрязали дългата коса и от първи клас натам придобих боен момчешки вид. Дори веднъж се представих за Митко, но това е друга, доста конфузна и много весела история. Нямахме лека кола, тежка пък съвсем, затова от София за Градец винаги пътувахме с влака до Сливен или до Стралджа, а оттам – с автобуса. При едно от поредните кандилкания с "Чайка експрес" мила жена от купето направи комплимент на двама ни, обръщайки се към него: "Вашият внук е много послушно дете!". Отговорът беше светкавичен, почти отработен: "Благодаря! Моят внук е моята дъщеря!".
По стечение на обстоятелствата тате на стари години трябваше да се научи да готви. Имахме няколко готварски книги, но най-полезни бяха кулинарните консултации по телефона с братовчедка му – моята леля Анче от Бургас: "Ало, Ано! На боба какви подправки?", "Ано, децата искат смесена манджа!", "Ано, тая яхния кавардисва ли се?". Така по жицата се получаваха доста успешни междуградски гозби – гладни не сме останали, както се казва. Често правеше боб, зимъска твореше боб със зеле, помня отлично и езика с червен сос и маслини. Закуската през седмицата беше купешка "Виенска" кифла за бате и "Макова" за мен – от хлебарницата на площад "Славейков" или от баничарницата на завоя на "Раковска". Обичах и бисквити "Чайка" – майсторски задържах с два пръста бисквитата точно колкото време трябва в чашата с мляко и я лапвах, таман преди да се разпадне вътре. Но забележителната закуска беше в почивните дни – тогава не им викахме "уикенд", бяха си най-обикновени "събота и неделя". Тези сутрини, или по-скоро предиобеди, бяха специални – за разлика от сутрините преди училище, в които закусвахме в кухнята, сега тържествено се настанявахме в хола, на малката масичка пред четирикракия черно-бял телевизор "София" със силно изпъкнал кинескоп и четири вертикални щръкнали копчета плюс една врътка за програмите. Гледахме телевизия и ядяхме трахана! Траханата е вид домашна юфка или кускус. Прави се тесто от брашно и сварени плодове и зеленчуци – чушки, моркови, ябълки, домати и квас от миналогодишната трахана. Най-важна е подправката траханол – подобна на копър, и точно тя дава специфичния аромат. Тестото се разточва на листа и се оставя да съхне на слънце. После се претрива, за да се образуват дребни трохички, които се съхраняват в платнени торби – да не овлажнява траханата и да не я ловят мушици. И когато ни се дояждаше трахана, тате взимаше от тоя вълшебен прах, бухаше го в кипяща вода и после с кашицата заливаше основата за обикновена попара – натрошен хляб, сирене и масло. Добавяше и сух гьозум – неустоимо! Май хората обичайно похапват трахана през зимата, но ние закусвахме с нея целогодишно – имам ясен спомен как гребем от купите с големи лъжици, а по телевизията дават манифестация. Пък манифестации зимно време нямаше, значи е било или септември, или май.
Не помня много неща, защото живяхме заедно само до деветата ми година. Повечето, което знам за него, е от спомените на другите. Знам, че беше специален. И помня наизуст приказката за Патьо, хитрата лисица и глупавия вълк, която го молех да ми разказва непрестанно. Много се забавлявах с това откровено и детско наивно "Срал Патьо на ледец, дигнал се парѐц. Търтил Патьо да бяга!...". Помня и историята за двамата приятели Христо и Андрей, които били овчари. На Христовците в Градец викат "Иче", Андреевците са "Дече". Един летен ден, пасейки овцете по градешките баири, слънцето много напекло Ичето и Дечето и двамата решили да полегнат на сянка под една трънка. Лежали, лежали по гръб под дървото, кръстосали ръце под главите, и всеки премятал сламка от трева между зъбите. Реели поглед към небето, но целият им светоглед бил зает от полюшващите се над тях клони на трънката. А тая година имало много плод. Гледали, гледали, когато Андрей нарушил тишината с най-логичния в тоя момент екзистенциален въпрос:
– Що'й туй свят бе, Иче?
Ичето не мислило дълго:
– Трънки бе, Дече!


Та така. Светът е трънки. А доктор Стефан Чонов е човекът, който тръгнал от Градец, учил в София, завършил в Румъния, овладял две медицински специалности, спасявал на фронта, пообиколил хубаво навсякъде, лекувал по разни места из България, пък чак после се задомил. Затова днес можеше да съм на 80. Или на 70. Или поне на 60... А аз нямам и 40. На колкото и да бях, все бих казала същото: "Благодаря ви, доктор Чонов! Благодаря ти, тате!".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 250 Неутрално

    Много хубав проект! Браво от мен!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK