От 0 до 8 хил. м височина - пътят на Жуао Гарсия до покривите на планетата

Снимката е предоставена на "Дневник" от алпиниста.

© Жуао Гарсия

Снимката е предоставена на "Дневник" от алпиниста.



Преди две седмици най-успешният български алпинист Боян Петров изкачи своя девети осемхилядник като част от проекта му "Българин на 14х8000". Когато го завърши, иска да се нареди сред 20-те алпинисти на земята, успели да постигнат това без кислород. "Дневник" днес ще ви запознае с десетия, записал името си в историята с това постижение.


Жуао Гарсия е морско дете. Като всеки човек, роден и израснал в Лисабон. Детето, чиито ваканции минават на брега на Атлантическия океан обаче, започва да разглежда списания и да следи предавания, откъдето го завладяват гледките на обгърнати от вечен сняг величествени върхове. Но те са много далече, а в Португалия алпинизмът не е спорт, интересен за мнозина.


Както се знае обаче всяко недостъпно нещо става особено желано в детското съзнание. Мечтите му започват да се сбъдват, когато на 16 г. успява да убеди родителите си, че трябва да отиде непременно в Алпите като част от експедиция на опитни планинари. Някои от тях не успяват да качат Мон Блан (който към днешна дата Жуао е качил над 20 пъти - бел. а.), но той го прави. Дотогава се е занимавал с различни спортове, сред които и катерене по стена.




"За мен това беше много добър опит. Тогава осъзнах, че планинарството е честна игра - само тези, които се подготвят много усилено, ще достигнат върха", разказва Жуао пред "Дневник". "За мен тази година беше много важна. След това никога не спрях".


Първите срещи с мечтаните висини


Младежките му години го отвеждат в Белгия, където шест години е на военна служба в централата на НАТО. Това много помага за алпинистките му амбиции, защото ако от Лисабон трябва да пътува до желаните върхове, му отнема 24 часа с автомобил, то от Брюксел дистанцията се скъсява значително.


Когато приключва с военната кариера, си дава 1-2 години, които да посвети на планините със спестените пари. Използвах възможността да отиде в Непал за няколко трекинга. За пръв път отидох в планина, където върховете достигат 8 хил. м, разказва той. На следващата година пак отива в Хималаите, където в състава на полска експедиция изкачва втория си осемхилядник. "Това беше огромна промяна в моя живот", спомня си той.


След този опит става планински водач в Португалия и сам определя кога да работи и колко време да отдели за личните си експедиции - по около 3 месеца годишно.


"Тогава нямах свое семейство, за което да се грижа, така че имах свободата да взимам подобни решения", казва Жуао.


Другите са го правили, значи мога и аз


Постиженията на няколко от най-успешните алпинисти, сред които и Райнхолд Меснер, го карат да повярва в себе си и да реши, че след като те са могли да изкачат всички най-високи върхове на земята, то тогава и той би могъл. До онзи момент са малцина успелите да изкачат всичките 14 осемхилядници на планетата. Гарсия решава, че иска да бъде един от тях.


"Беше въпрос на време, подготовка, тренировки, търпение", припомня си алпинистът. За да изкачи първите шест от най-високите върхове на планетата обаче му отнема 12 години. "Ако ми е отнело 12 години за 6 върха, то за останалите осем ще ми трябват 20 и кога ще завърша този проект? На 50-60 години? Това беше безмислено. Има неща, които трябва да се направят тук и сега. Така че аз трябваше изведнъж от аматьор да се превърна в професионален алпинист, като за целта ми бяха нужни подкрепа, спонсори и т. н., за да стане по-бързо. Това не беше никак лесно", разказва португалецът.


Подкрепят го местна банка и други компании. Не е лесно да ги убеди в смисъла от проекта си в страна, в която алпинистките изяви не са точно нещото, което вълнува голяма част от обществото. Задачата му е улеснена от това, че е започнал да се катери без кислород и иска така да продължи с идеята да стане десетият в света (на 43 г. го постига - бел. а.) с това постижение.


Трагедиите не идват сами


Днес на алпиниста му е трудно да каже кой от всичките 14 е бил най-труден за него. Но еднозначно определя като трагедия изкачването на най-високия - Еверест. Тогава тръгва с партньор - белгиеца Паскал Дебруе. Експедицията прави много грешки, както ги определя Гарсия. Резултатът е, че приятелят му губи живота си на слизане, въпреки опитите на Жуао да го спаси. А пък самият той получава измръзвания, заради които губи пръстите си ("Сега ръцете ми са по-малки").


"Този връх беше голям урок, който показа, че грешките се наказват. Така че аз никога повече не повторих тези грешки".


Това е и върхът, след който за пръв път се замисля дали да не се откаже от катеренето заради случилото се там. "Но после реших да се тествам, отидох отново на осемхилядник и доказах на себе си, че всъщност няма граници, че те са в нашето съзнание само. С ръцете ми в това състояние е по-трудно, но не е невъзможно".


Дългият път към Канчендзьонга


Като най-изискващият и физически, и умствено, от всички Жуао определя Канчендзьонга. Изкачването му е в периода, когато той вече има спонсор и подкрепа. С него тръгва друг алпинист, който няма намерение да се качва до върха, а само да придружи Гарсия донякъде. Междувременно обаче се разболява и след спасителна операция в болницата в Катманду установяват, че е получил перитонит. Едва десет дни по-късно Жуао успява да се върне към опита си за атака на върха, когато всички останали от експедицията, с която дели разходите си в базовия лагер и разрешителното за изкачване, са готови да тръгнат нагоре, а той – не.


Пропуска много стъпки, които са задължителна част от аклиматизацията, присъединява се към друга група за атаката, но заради влошаване на времето отново не идва моментът. В крайна сметка остават само двама, решени да тръгнат към върха при първа възможност.


Фотогалерия: Жуао Гарсия - между океана и Еверест >


"Беше ужасно трудно в много отношения – трудно да намерим маршрута си. Това е планина, където няма маркери като фиксирани въжета или други, които да ти показват пътя, а трябва да го търсиш сякаш си първият, тръгнал нагоре. Това поглъща много време и е адски трудно за двама души".


Катерачи или туристи


Този спомен го връща и към гнева към "туристите", които се хвалят, че са качили Еверест или друг подобен исполин, ползвайки кислород, носачи и водачи. "Съвсем различно е, ако в групата сте 15 катерачи и пет от тях са шерпи. Така че не е само въпрос да се катериш без бутилки кислород, а цялата трудност. Като тази да разбиваш лед в продължение на два часа и половина, за да оформиш малка площадка, където да разположиш палатката си. В другите експедиции шерпите се занимават с това. Но за мен моят начин е единственият смислен, защото аз не искам да бъда турист", заключава Гарсия.


Съгласява се с констатацията, че високите планини вече са твърде комерсиализирани. "Когато катерих Еверест (1999 г.), само 6% от изкачванията бяха без кислород. Сега са само 2%. Тенденцията е да се използва все повече кислород. А алпинизмът е спорт, който има същата философия като другите – искаш да постигнеш по-добър резултат или да спечелиш повече първенства, но честно. И не може да се сравняват постиженията на тези, които са катерили без кислород и тези – с кислород", подчертава той.


Накъде повече


Често го питат какъв е пътят му занапред след като успява да развее португалското знаме на всички най-високи върхове на земята. Отговаря, че сега иска да заложи на качеството в катеренето, а не на количеството.


Да, по осемхилядниците се изисква голямо физическо усилие, има голям риск, има неща, които не може да контролираш, но не означава, че качванията са непременно много технически сложни. Така че това, което искам да правя, е качването на евтини (в сравнение с разходите за експедиция за осемхилядник - бел. а.) шестхилядници, но по трудни технически маршрути или такива, по които те досега не са били изкачвани, казва алпинистът.


Според него това е дори по-трудно от изкачването на осемхилядници, макар да е трудно да го обясни на хора, които не са катерачи.


"Така че това ще правя – ще продължа да се катеря в Хималаите, да прокарвам нови маршрути. Нямам големи договори със спонсори в момента, така че мога да правя каквото искам", казва човекът, който определя себе си за щастлив.


Вижда се само по планините и в следващите години. "Разбира се не като екстремен катерач, но все пак катерач", казва Жуао.


Да сбъднеш мечтите и на другите


Личният му алпинистки опит му помага да бъде максимално полезен за клиентите си - да им даде сигурност и комфорт по високите върхове. Не ги води по осемхилядници, защото според него това би било безотговорно.


На такива височини трябва да планираш всичко много внимателно. Така да направиш програмата, че да има достатъчно време за организма да се приспособи към съответната височина. Водачът трябва да внимава дали всичките му клиенти са се приспособили и ако не – да намери начин да ги свали надолу, за да няма инциденти. Нормално е да получиш главоболие, да нямаш апетит, да спиш лошо, но не е ок да умреш заради височинна болест, посочва той


На височини от 7-8 хил. м човек не може да е сигурен, че самият той ще е добре, освен ако не е топ катерач, а какво остава да води клиенти, смята алпинистът.


"На такава височина, ако се наложи да се върнеш, ако не можеш да го направиш на собствен ход, е почти невъзможно да разчиташ, че някой друг ще го направи за теб. Например, ако си счупиш крака на такава височина дори хеликоптер не може да стигне. Така че как водач може да предлага своите услуги като гарантира сигурност и комфорт за клиентите си? На тази височина водачът едва успява да се грижи за себе си, как тогава да поеме отговорност за някой друг?", пита риторично Гарсия.


Затова за него е необяснимо как е възможно толкова да се разрасне бизнесът с комерсиални експедиции по върхове като Еверест, Шишапангма, К2 и други. Другият парадокс според него е, че колкото повече хора умират, толкова повече тези експедиции получават популярност. "Получава се порочен кръг. Освен това вече няма човечност. Говоря за случаи, когато катерачи тръгват заедно и някой има нужда от помощ, но друг, устремил се към върха, отказва, защото иска да изпълни своя план".


Алпинисткият си опит Жуао Гарсия описва в няколко книги, които засега са само на родния му език. Пише ги между няколко експедиции с клиентите си и личните си катерения по непознати маршрути.

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4827 Любопитно

    "Така че това, което искам да правя, е качването на евтини (в сравнение с разходите за експедиция за осемхилядник - бел. а.) шестхилядници, но по трудни технически маршрути или такива, по които те досега не са били изкачвани, казва алпинистът.

    Според него това е дори по-трудно от изкачването на осемхилядници, макар да е трудно да го обясни на хора, които не са катерачи."

    Преди няколко месеца прочетох една статия в списание NG за най-високия връх в Индокитай. Той не е толкова висок като тези в Хималаите, но е технически много труден за изкачване (не винаги по-високия връх е по-труден за изкачване). Досега само един човек го е изкачвал, поне според статията, която прочетох. Мисля, че това ще бъде добро предизвикателство за Жуао.

    За тези, които им е любопитно относно тази статия, могат да я прочетат тук:

    http://www.nationalgeographic.com/magazine/2015/09/hkakabo-razi-climb-myanmar/

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  2. 2 Профил на roosty
    roosty
    Рейтинг: 475 Неутрално

    Страхотна воля имат тези хора. Възхитително е!

  3. 3 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9377 Неутрално

    До коментар [#1] от "Иво":

    И в България е пълно с върхове в Рила, които имат "невъзможни" маршруи :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  5. 5 Профил на Антикомунист и антиГЕРП
    Антикомунист и антиГЕРП
    Рейтинг: 636 Неутрално

    Хората обичат да са прости. Модерно е. Еле пък ако са чалгаджий на държавна работа или бюджетни.

    Хората, онези, тъпите, не обичат и не разбират различните. Те не намират нищо величествено или героично в това да покориш 8-хилядник. Друго си е 8 часа в Син Сити да опънеш 8 магистралки с 8 питиета и да обараш 8 пи4ки....

    Повярвайте ми! Съвсем различно е да пробягаш например 19 километра на ввв.скайрън.бг

    Бъдещата устойчива енергетика ще е симбиоза между ядрени генериращи мощности и ВЕИ. Ето защо е важно да се построи безопасната АЕЦ Белене възможно най-бързо!!!
  6. 6 Профил на Антикомунист и антиГЕРП
    Антикомунист и антиГЕРП
    Рейтинг: 636 Неутрално

    Хората обичат да са прости. Модерно е. Еле пък ако са чалгаджий на държавна работа или бюджетни.

    Хората, онези, тъпите, не обичат и не разбират различните. Те не намират нищо величествено или героично в това да покориш 8-хилядник. Друго си е 8 часа в Син Сити да опънеш 8 магистралки с 8 питиета и да обараш 8 пи4ки....

    Повярвайте ми! Съвсем различно е да пробягаш например 19 километра на ввв.скайрън.бг

    Бъдещата устойчива енергетика ще е симбиоза между ядрени генериращи мощности и ВЕИ. Ето защо е важно да се построи безопасната АЕЦ Белене възможно най-бързо!!!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK