Режисьорът Павлина Иванова: Мирослав Морски ни допусна изцяло в живота си

кадър от филма "Синко мой"

© "Синко мой"

кадър от филма "Синко мой"



"Синко мой" е част от тазгодишната документална програма на "София филм фест". Това е и първият документален и първият пълнометражен филм на режисьора Павлина Иванова, завършила филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Владислав Икономов. Павлина Иванова е учила специалност "Кино" и в Centre d'Estudis Cinematogràfics de Catalunya в Барселона.


"Синко мой" е създаден с подкрепата на Националния филмов център. Иванова е сценарист и режисьор. Продуцент е Светла Цоцоркова, а оператор е Алекс Самунджи.Премиерата е на 14 март от 20.30 ч. в кино "Люмиер", а веднага след прожекцията ще има и концерта на групата на главния герой от лентата Мирослав Морски-Мимо: "Тюрбаните". Следващата му прожекция ще е на 18 март във Варна, като част на варненската секция на София филм фест. На 21 март от 20.30 ч. ще може да се гледа още веднъж, отново в София – във Френски културен институт.


Главният герой на филма ви "Синко мой" е музикантът Мирослав Атанасов - Морски. Защо решихте, че той е подходящ за историята на вашия филм?




– Познавам Мимо отдавна, приятели сме от ученическите години. И друг път сме правили разни неща заедно – примерно аз заснех на времето един видео клип на "Джанго Зе на парчето им "Сладолед №5". После направихме заедно и парчето "Любовта на комара".


Когато се роди синът му Ради, аз отидох у тях да го поздравя. Майката Видка и бебето бяха още в болницата. Мимо беше много развълнуван. Направи пържени яйца и пусна да слушаме Дико Илиев за по-голяма тържественост. Винаги ще го помня този момент.


После замина за Лондон. И всеки следващ път, когато се виждахме след това откривах, че е станал все по-добър и по-интересен музикант. Освен това Мимо има и друг талант – той е толкова човечен и открит, че е някак си много естествено в неговите лични преживявания човек да види себе си. Мимо изразява и моите противоречия, и моите чувства, и моите страхове, и моите надежди. Във всичко това има нещо едновременно интимно и универсално, затова и ми се стори хубаво да се сподели.


И не е въпросът дали Мимо е подходящ обект за филм, а дали моят филм е подходящ за Мимо. Надявам се да е така.


Къде видяхте сюжет за филм?


– Сюжетът стъпи на желанието на героят да търси път към сина си. Това е лична история. Ние заедно тръгнахме от там.


Защо избрахте за заглавие на филма "Синко мой"?


– Защото "Синко мой" е заглавието на една много специална негова песен, която се появи по време на снимки. Работното заглавие на филма беше "Писмо до Ради", но в един момент, когато групата на Мимо подготвяше дебютния си албум, той реши да напише песен, с която да се обърне към Ради. И ние започнахме да следим процеса на създаването на тази песен. Във филма става дума за бащи и синове, затова и заглавието, което Мимо даде на парчето – "Синко мой" – се оказа идеалното заглавие и за филма. Ние просто го взехме назаем.


кадър от филма "Синко мой"

кадър от филма "Синко мой"


Различно ли е, когато снимате филм за музиканти и изобщо за музика?


– Много е хубаво да снимаш музика и музиканти. Музиката дава структура и емоция. Самите музиканти влагат толкова много неща при композирането и изпълнението, че човек има голям избор за какво да се закачи и с какво да свърже основната история. Изобщо създаването на музика е процес, а какво по-хубаво за наблюдаване и снимане от това.


Променяше ли се посоката на филма докато го правехте?


– Не, посоката не се е променяла. Посоката беше сина на героя – Ради. Но почти всичко останало се променяше непрекъснато. Ние прекарахме почти месец плътно с Мимо и неговата група "Тюрбаните". Пътувахме с тях, хранехме се с тях, спяхме с тях, оказвахме се въвлечени в караниците им, радвахме се с тях. На моменти ми се струваше, че трябва да се придържам към определен вид случки и взаимоотношения, после ставаше нещо ново и на мен ми се струваше, че може да се окаже възможност. Но когато песента "Синко мой" се появи, тя стана водещата нишка.


кадър от филма "Синко мой"

кадър от филма "Синко мой"


Кое ви беше най-интересно в правенето на цялата продукцията?


– Най-интересен ми беше етапът на снимките. Ние преживяхме много тогава. Изведнъж попаднахме в живота на Мимо – той го сподели наистина безрезервно с нас. А животът му изобщо не е спокоен. Пътувания, много свирене, непрекъснато разкъсване между музиката и личния живот, най-невероятни хора, с които той общува, напълно оплетени минало, настояще и бъдеще – всичко това ни се случи и на нас и беше много интензивно преживяване.


Освен това бяхме оставили историята сама да се развива, а ние само я наблюдавахме отблизо. До един момент аз имах планове, към които се опитвах да се придържам, да вместя това, което се случваше в предварителната ми идея за филма, но после осъзнах, че трябва да бъде точно обратното. Добре, че това се случи съвсем в началото. После всичко беше песен. Буквално.


А кои бяха трудните моменти?


– Най-трудно ми беше по време на монтажа да се разделя с любими сцени и кадри и да видя с очите на зрителя една смислено разказана история, която нито да е многословна, нито да е оскъдна на информация. Трудно се изгражда документален филм, който се базира на наблюдение, защото обикновено всичко е лично преживяно от автора. Или поне ние преживяхме лично всеки заснет кадър.


кадър от филма "Синко мой"

кадър от филма "Синко мой"


В киното е много важен екипът. Разкажете ни нещо за хората, с които работихте?


– Нашият екип е много малък. Продуцент на проекта е Светла Цоцоркова. През по-голямата част от снимките ние бяхме само трима души – камера, звук и аз – и бяхме като семейство. Всъщност човекът, който записваше звук на терен беше съпругът ми, така че това за семейството е съвсем буквално. И беше много хубаво, че бяхме двамата. Подкрепата, която си давахме взаимно беше изключително важна, защото не бяха никак леки снимки. А още по-хубавото е, че споделяхме и забавните моменти, които бяха страшно много.


Алекс Самунджи беше главен оператор. Той е много гъвкав, адаптивен и интуитивен. Много лесно се работи с него и много хубаво. Когато снимахме част от филма в България, като оператор се включи и Веселин Христов. За съжаление тези епизоди отпаднаха от последната версия. Монтажа на филма направи Тома Вашаров, а постпродукцията на зука - Валерия Попова. И двамата са страхотни професионалисти, но по-интересното е, че и двамата имат отношение към музиката. Дължа им много, за да бъде филмът такъв какъвто е.


Как си представяте пътя на филма ви от тук на сетне?


– Не знам как си го представям...ще е хубаво да стигне до повече хора, ще направим всичко възможно да стане така.



Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12366 Неутрално

    Малко объркано е станало представянето - Мимо, синът му, камера, звук...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на jamaisvu
    jamaisvu
    Рейтинг: 487 Неутрално

    Ако един трейлър беше показан тук щяха повечко хора да се заинтригуват.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK