Нури Билге Джейлан блесна в Кан

Нури Билге Джейлан блесна в Кан

© София Филм Фест



Показаният буквално в последните часове преди обявяването на тазгодишните награди в Кан 188 минутен филм на уважавания турски режисьор Нури Билге Джейлан "Дивата круша" зае достойно място между най-впечатляващите заглавия на официалния конкурс на фестивала. Финансиран от няколко важни европейски институции, между които и българският Национален филмов център, предоставил финансова помощ на копродуцента Стефан Китанов, филмът затвърди репутацията на един от най-добрите режисьори на световното кино и го превърна в основен претендент за сериозна награда.


Подобно на предишния си филм "Зимен сън", за който през 2014 Джейлан получи "Златна палма", а също и наградата на международната критика, и тук режисьорът-автор се завръща към теми, свързани с мечтите и живеенето в реалността на турското (но не само) съвременно общество. Този път Джейлан тръгва по стъпките на току що дипломирания, но безработен Синан (в ролята Айдин Деморкол), мечтаещ за успешна кариера на писател. Той постоянно се завръща в родното си село, недалеч от известния със славното си минало пристанищен град Чанаккале. Там, въпреки ценните археологически останки от древния град Троя и бутафорния Троянски кон, построен за снимките на гръмка холивудска сага ("Троя") и подарен на жителите на града от американската звезда Брат Пит, особено героичен живот не тече. Срещите на Синан със семейството му, с приятелите от детството и не на последно място - с първата му любов, не само не успокояват тревожната му душа, но го изправят пред поредица от въпроси, на които той не може да отговори еднозначно. Джейлан отново е събрал великолепни актьори, които, както обикновено се случва при него, постоянно обсъждат личните си проблеми и начина, по който (не) могат да се справят с тях. Водещата "сюжетна" линия на филма е нееднозначната връзка между Синан и неговия баща Идрис, чийто сложен образ е пресъздаден от добре познатия от редица телевизионни сериали Мурат Джемджир.


Постоянните обвинения на Синан към родителя си не са безпочвени, тъй като последният се е отдал на хазарта, загубил е личния си авторитет и е престанал да се грижи за семейството си. В същото време е единственият, който се интересува от писанията на сина си, чете и препрочита първата му книга ("Дивата круша"). "Запазената" марка Джейлан, а именно неподражаемата, нежна и красива "чеховска" меланхолия, този път в дискретната музикална среда на Бах, бе определена като "оригинална мозайка от въздействащи човешки портрети". За страхотното изображение отново се е погрижил Гьокхан Тирияки, единственият оператор, с когото Джейлан работи през последните десет години. В лице или в гръб, той дискретно следва всяка стъпка на героите и не пропуска да ги дарява с възможно най-меките багри, които е способен да извади от заобикалящата ги природа.




"Искаме ли не, ние наследяваме особеностите на бащите си, някои техни слабости, навици, тикове и куп други неща" – каза Джейлан в Кан и така реши въпроса с основното послание на филма си.


Другото заглавие, което успя да разлюлее фестивалците със силни емоции и декларации за съпричастност към съдбата на обикновените хора, е социално ангажираният "Капернаум" (в буквален превод "селото на Наум"). Филмът е изпълнен с бежанци без лични документи, доведени до състояние на пълна безнадеждност. Сниман е в най-бедните квартали на Бейрут от ливанската режисьорка и актриса Надин Лабаки. Историята му се върти около 12-годишния Заим, решил да "заведе дело" срещу родителите си, "виновни" за това, че са го родили. "Процесът", който тръгва още от самото начало, естествено е фиктивен, но играе ролята на тежко обвинение към онези, които по една или друга причина, изоставят децата си на произвола на улицата. Малкият сирийски емигрант Заин Алрафеа бързо стана безусловният любимец на фестивала най-вече заради непристорения си характер. Избран за ролята на главния герой по чиста случайност, във филма той се противопоставя на родителите си, решили да омъжат невръстната си дъщеря и негова сестра, на неприлично ранна възраст. А сцените, в които, без пари и храна, малкият Заин се лута из мизерията на непознат град и пак по случайност, почва да се грижи за едногодишното бебе на самотна майка от Етиопия, са трогателни, най-малкото, защото не са попаднали в клопката на мелодрамата.


Дотолкова, доколкото тази година Кан живее под знака на "половото равноправие", а също и на силната ангажираност на председателката на международното жури Кейт Бланшет с каузата на жените и на успешното им "изкачване по стълбата на филмовата индустрия", неофициални слухове вече "връчиха" "Златната палма" тъкмо на този филм. "По всички правила на необходимите съвпадения с модните теми, това е правилният филм." – коментираха специалисти. А фактът, че е направен от жена, която пък се обявява в защита на децата и емигрантите, само увеличава добрите му шансове.


Също за жени емигрантки и също за бебета става дума и в "Айка" на Сергей Дворцевой, вторият руски филм от официалния конкурс. Сниман почти изцяло в студена и снежна Москва, филмът безкомпромисно проследява физическото страдание на емигрантка от Киргизия с изтекъл срок на разрешение за работа. Тя, естествено, няма никакви пари и веднага щом ражда детето си, го зарязва в родилния дом Страхотната актриса Самал Еслямова на практика "води" целия филм. Израстналият в Казахстан Дворцевой, който пък добре познава тамошната народопсихология сподели, че през 2010 година, в различни родилни домове в Москва, киргизки майки колективно са изоставили 248 новородени бебета.


"Подобно драстично отричане от майчинството ми се видя абсолютно невероятно и затова реших, че непременно трябва да направя този филм " – каза Дворцевой в Кан. А оценката тук е доста висока, защото се вижда истинското лице на руския подземен живот, където важат единствено законите на мафията.


Мафия вилнее и в бедно предградие в Рим, където е сниман най-новият филм на Матео Гароне "Dogman" и където добродушният Марчело има пансион за кучета. Винаги усмихнат и мил, той ги обгрижва с безрезервна любов. Повече от тях обича само дъщеря си, с която се гмурка под вода и мечтае да я заведе на далечни места. Идилията обаче се нарушава след като бившият боксьор Симоне излиза от затвора и започва да тероризира квартала. Странното приятелство между двамата, една саможертва на Марчело и едно предателството на Симоне, са поводите, заради които добрият кучегледач, макар и без никакъв шанс за успех, се опълчва срещу "пълзящия" фашизъм в собствения си малък квартал.


Що се отнася до личното ми предпочитание за възможна "Златна палма", то клони към много мистичния Burning ("Горене") на уважавания в Кан южнокорейски режисьор Лий Чханг-донг. Всяка една от общо 148-те минути на филма са пропити с прекрасна екзистенциална тревожност, типична за литературния свят на световно известния японски писател Харуки Мураками (филмът е заснет по негов роман). След осем години упорита работа по сценария, публиката в Кан получи една от най-модерните творби на годината, в която целенасочено "не се случва нищо". Освен това: млад мъж, мечтаещ да стане писател, случайно попада на своя съученичка, влюбва се в нея, но тя пък изчезва в Африка и се завръща оттам с неясен субект, който пък има много пари. Доста от времето си тримата прекарват заедно в малко село, в непосредствена близост до границата със Северна Корея. Самотата им сред природата и невидимата заплаха от "неясно точно какво" въздейства върху зрителите, нарочно оставени без референции. Освен, може би великолепното кино на някогашния Микеланджело Антониони, в което Моника Вити изпълваше екрана с неподражаема тъга. Ето, че подобно кино, в което празнотата и бавнотата притежават страхотна социална енергия, е възможно и днес. А това е много по-интересно от множеството предвидими филми на "действието", отгатвани, още преди да са започнали.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 1595 Неутрално

    "Искаме ли не, ние наследяваме особеностите на бащите си, някои техни слабости, навици, тикове и куп други неща"

    Хм, като че ли за мен е писано, мамка му....

    Еретик
  2. 2 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 429 Неутрално

    а бе коншиите имат кино и туй то. не са кат нас. ние имахме кино по времето но соца - айде сега ми праскаите миносчета ама преди той вземете че гледаите некои и друг фюлм.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK