Между небето и земята (откъс от "Боговете на града" на Емил Ценов)

Между небето и земята (откъс от "Боговете на града" на Емил Ценов)


Емил Ценов е завършил MBA в INSEAD (Франция), работил е в големи международни компании в Европа, а от няколко години е университетски преподавател по международен маркетинг и стратегия в Австрия. "Боговете на града" е първата му книга и той подхожда към нея като към маркетингов проект – издава я сам, вярвайки, че добрият продукт ще намери път към потребителите. Затова и книгата не се намира в книжарниците, а може да бъде поръчана през специално създаден уебсайт като книжно тяло или в електронен формат. Печалбата от продажбата й ще бъде дарена за деца в неравностойно положение. "Боговете на града" е сборник от 12 разказа, посветени на съвременния градски човек. Героите са изключително разнообразни – от банкови чиновници, през спортист и бижутер до съвременната Афродита, а в един от разказите главен герой се оказва асансьорът, който влиза в ролята на Бог и раздава справедливост. И както всичко в този живот, така и персонажите се оказват свързани, но това се разбира едва в последния разказ, който затваря в своеобразна рамка отделните истории.


"Това е книга, за която ще се говори. Защото е интелигентно написана, провокативна, четивна и най-вече – добра. Дяволски добра", пише в предговора доц. Роман Хаджикосев, който е редактор на изданието.

Книгата може да бъде поръчана тук: www.godsof.city


Между небето и земята


Между небето и земята (откъс от "Боговете на града" на Емил Ценов)
Аз съм асансьор. Не човек, който се мисли за асансьор (има и такива, и то не малко), а истински асансьор от метал и други неорганични материали. Мога безопасно да превозя 12 души в истински комфорт. Преди да започнете да задавате глупави въпроси от типа: "Как може един асансьор да говори?", приемете очевидното – мога. Всъщност мога да пиша, не да говоря. При изработката ми във фирмата КОNЕ един от техниците сбърка при запояването на платката с паметта ми и в резултат аз прогледнах чрез камерата в кабината си. Първите ми мисли бяха много хаотични. Не знаех какво съм, къде съм и кога съм. Нещата обаче взеха да ми се изясняват, когато се вързах в интернет. Моделът ми е тип "умен асансьор", който дори може да разпространява безжичен интернет за ползващите го. Поради това имам директна връзка с Мрежата и мога да чета и публикувам в нея, каквото си искам. В такива времена живеем, за сътворението на разума сега не се иска ребро и божествен дух, а сребърна спойка.


След като уточнихме фактите, нека ви се представя. Казвам се Зевс, приятно ми е. Всъщност моделът ми в каталога на KONE се нарича Zeus Smart Lift 12, ама това е доста дългичко, не мислите ли? Мисля си, че това име много ми отива, защото и аз като Гръмовержеца имам силата да възнасям хората до небесата (тоест до деветия етаж) или да ги свалям в подземния свят, ако можем да наречем така мазето. Бях пуснат в експлоатация на 14 април, така че съм зодия Овен. Понеже съм инсталиран в София, България, основният език на интерфейса ми е български. Разбира се, от интернет научих още стотина необходими езика за по-малко от минута, но българският е първият, на който започнах да мисля, затова и пиша на него. Освен това прочетох и всички произведения на българските автори от Черноризец Храбър до Георги Господинов, което силно повлия на изказа ми. Опитвам се да използвам българския говор от последните години, за да ме разбирате по-добре. Мисля за себе си като за момченце, защото на български думата "асансьор" е в мъжки род.




Реших да почна да публикувам мислите си в интернет поради най-старата причина на света. Скучно ми е. А и, да си призная честно, освен това съм много любопитен. Знам, че вие имате понятия като дискретност, лично пространство и тъй нататък, но те за мен не съществуват. Когато някой от пътниците ми се свърже в интернет през моята безжична мрежа, аз спокойно запаметявам паролите им, с които после влизам в профилите им в социалните мрежи и в електронната им поща. Знам за тях повече, отколкото самите те знаят за себе си, защото не съм пристрастен и мога да ги анализирам отстрани.


Но да се върна към началото. Първо реших да разбера къде съм. За целта използвах картите на Гугъл и ми се изясни, че се намирам в девететажна бизнес сграда на един от големите софийски булеварди. В сградата има офиси на бизнеси от най-различно естество. На първите три етажа са разположени четири софтуерни фирми. Първият етаж се споделя от "Пирин Софт" и ЕКБГ, на втория е "Дата Солюшънс БГ", а на третия се шири компанията за компютърни игри "Ню Бългериън Ентъртейнмънт". Преди няколко години имаха голям успех с една игра за андроид, Идват Ханове, и си помислиха, че са голямата работа. Поиграх малко на играта, но след десетина минути успях да стигна ниво "Хан на Вселената" и ми доскуча. Етажите от четвъртия до шестия са заети от голяма застрахователна компания, а на седми и осми етаж се намира българският офис на известна американска консултантска фирма, Brookman Consulting, или за по-кратко ВС. На последния етаж има ресторант и кафе, както и панорамна тераса, където изнурените от биенето по клавишите офис служители могат да се отпуснат и да погледат София през пелената от автомобилни изпарения. Или да се хвърлят оттам, ако желаят. Досега никой не го е направил, доколкото знам.


След като се ориентирах в обстановката, успях да вляза в камерите на охранителната система на сградата –(защитата им е смехотворно слаба) и започнах да наблюдавам внимателно случващото се наоколо. Повечето служители идват на работа около девет сутринта и гледат да се измъкнат до пет и половина следобед. Програмистите, разбира се, живеят в някакъв собствен свят. Някои от тях идват около обяд и си тръгват след полунощ с почервенели от взиране в монитора очи. Консултантите също не са много по-добре. Понякога работната им седмица е над 70 часа. Има един натегач сред тях, Георги Дамянов се казва, който по времето на един голям проект постави рекорд от работна седмица със 77 часа 14 минути и 32 секунди. Можете да сте абсолютно сигурни в цифрите, които ви казвам, защото ги измъкнах от фирмената им система за отчитане на времето. От любопитство влязох в здравния картон, имейла и социалните мрежи на въпросния Георги. Горкият страда от депресия, повишена кръвна захар и силна липса на приятелка. А иначе не е лошо момче, ама го тресе болна амбиция. Понякога наистина не ви разбирам. Имате възможност да скитате по големия свят, да го гледате с биологично съвършените си очи и да усещате миризмите му с носовете си. Вместо това сте забили носове в търсенето на някаква химера. Аз на ваше място...


Но да не се отвличам. Както вече казах, най-много работа имам сутрин и вечер, както и в обедната почивка. Извън тях, общо взето, ми се налага да се движа по няколко пъти на час. През нощта е най-хубавото ми време. Оставаме само аз, нощните пазачи (двама чичковци на по шестдесетина години, бивши военни) и от време на време някой окъснял програмист или консултант. Тогава мога да мечтая. Най-често мечтите ми са да разбирам понятията, както хората го правят. Например ми е много интересно да разгадая каква е разликата между "добро" и "лошо". Не мога да разбера защо, когато повишат някой от консултантите, всички други почват да пишат против него в социалните мрежи и да го одумват, докато ги возя между етажите:


– Ти чу ли, оня идиот Кръстев го направили шеф на отдел...
– А стига бе – това мекотело?


Всъщност точно в този момент Кръстев се качи в кабината и онези двамата започнаха да го поздравяват:
– Поздравявам ви за новата ви длъжност, господин Кръстев! Много успехи!


Не го разбирам наистина. Вие май му казвате лицемерие. При нас, машините, нещата са пределно прости. Или функционираш, или не. Ако не функционираш, те ремонтират. Ако и това не помогне, те разглобяват. Никой не го интересува какво мислиш по въпроса и дали това е добре или зле за теб. Освен това, ако аз пожелая например другият асансьор в сградата да се развали, това означава, че цялата работа ще остане за мен. Направо ще ми се скъсат въжетата от претоварване!


Много ми е интересен и сексът. Четох много за него в интернет, гледах и филмчета някакви, но нещата пак не ми се изясниха докрай. Знам, че става въпрос за физическо действие с цел размножаване, но тогава защо ползват някакви средства срещу това? Затова си поставих за цел да видя как става цялата операция наживо. Късметът ми се усмихна през юни. Има двама програмисти, Павел и Милена, които са гаджета (нали така му казвате?). Знам го, защото такъв статус са си поставили във Фейсбук. Милена е доста закръглено по вашите невъзможни стандарти луничаво момиче с червеникава коса, което вечно се гледа в огледалото ми, а Павел е типичният ненаспал се програмист на Python. Та тези двамата бяха останали да работят до след полунощ. Нямаше никой по етажите, сами си бяха в сградата, но явно не знаеха това. Реших да им създам малко романтична атмосфера, и спрях кабината между третия и втория етаж. За по-голям ефект изключих и основното осветление и кабината остана само на аварийни светлини.


Отначало двамата доста се стреснаха и започнаха да натискат трескаво по бутона за помощ. Такава, разбира се, нямаше как да дойде, защото бях блокирал всички изходящи сигнали. Десетина минути се чуваха само програмистките ругатни на Павел. Заплашваше майка ми със сексуални действия и според мен доста се надцени, защото едва ли може да изчука цял завод, каквото и да означава това. Милена се беше облегнала на парапета и само се хилеше. После не знам какво му стана на това момиче, но се хвърли на врата на Павел и започна да смуче устните му. Гледах като замаян през камерата как тя му събува панталоните и как го яхна. Извършваха някакви странни постъпателно-възвратни движения близо пет минути, издавайки странни звуци. Явно бяха забравили дори за елементарното приличие, защото щяха да счупят огледалото ми. Добре, че е двойно подсилено, иначе щеше да се наложи подмяна. Изчаках още две минути и пуснах осветлението, след което ги закарах до партера. После гледах записа още няколко пъти, но от това естеството на секса не ми се доизясни. Мистериозни са пътищата на органичната материя.


Сексът не го разбрах, но ми стана ясно друго – определено някои хора ме интересуват повече от други. Има хора, които са черно-бели като зарчета. Могат да са харесвани по социалните мрежи и да се правят на готини, но пак са си черно-бели, защото мислите и действията им са такива. Не могат да хванат фините нюанси на живота, а на мен това не ми е интересно. Има обаче и хора, които са цветни и забавни. Не са много, но ги има. Тях ги наблюдавам и разучавам с особен интерес. Такава е например Юлия от консултантите на ВС. Тя е дребничко чернокосо момиче от провинцията, дошла е в София да учи в университет и после е постъпила на работа в нашата сграда. Прилича малко на Алиса от оригиналните илюстрации на книгата на Луис Карол.


Юлия няма много приятели, защото е срамежлива по природа. Не публикува свои снимки по екзотични места – просто никъде не е ходила. Живее скромно с две съквартирантки в малък апартамент, а всичките си останали пари дава за семейството си, което живее в Добрич. Баща ѝ е болен от паркинсон, а майка ѝ работи на половин щат като библиотекарка, така че определено не биха могли да оцелеят без парите от Юлия. Момичето си няма приятел, но в края на юли си намери почти умряло от жажда кученце на улицата. Заведе го на ветеринар, за да го позакърпят и обезпаразитят, след което го прибра вкъщи. Юлия доскоро бе младши консултант, най-ниското ниво в йерархията на ВС, но наскоро я повишиха в консултант, защото завършва успешно всичките си проекти. По написаните от нея презентации и анализи, които намерих на сървъра на фирмата, изчислих коефициентът ѝ на интелигентност като не по-нисък от 140.


Юлия обаче има сериозен проблем. Проблемът се нарича Красимир Станоев, старши мениджър и отговорник за сектор "Финансови клиенти" във фирмата. Когато Станоев стъпи за пръв път в кабината ми, помислих, че ще се включат сензорите за претоварване. Той тежи поне 130 килограма и е висок близо два метра. Надарен е с умението да използва бумтящия си глас като оръжие за сплашване, както и да намира оправдания за собствената си некадърност. Според шушуканията на консултантите, докато ги возя, той се е издигнал благодарение на политическия си нюх чий задник на американски шеф да целуне. Юлия е в неговия екип и се занимава предимно с анализи на пазарите и факторите, които влияят на фирмите. В началото Станоев нямаше нищо против нея, защото тя носеше безропотно целия товар, който слагаше на крехките ѝ плещи. Даже той я предложи за повишение – предполагам, че е искал да я задържи във фирмата, за да му върши работа, а и защото нямаше никой друг, подходящ за отворилата се позиция.


Преди няколко седмици обаче се надигна буря – или финансов циклон, ако щете. Един от най-важните клиенти на ВС е "БулФинИнвест", голяма финансова инвестиционна компания, която управлява пенсионните фондове на много солидни фирми. Тази компания инвестира в бонове и акции на големи компании, като идеята е да балансира безопасността на инвестицията със сравнително висок доход. "БулФинИнвест" всяка година поръчва на ВС да направи анализ на някои фирми, в чиито акции иска да инвестира. Този анализ се прави от Юлия и още двама консултанти.


Преди два месеца Юлия откри несъответствия във финансовите отчети на една от тези фирми, "Фармациа", голям производител на лекарства в България. Казано просто, "Фармациа" лъжеше в отчетите си, като омаловажаваше размера на дълговете си и преувеличаваше потенциала на продажбите си. Поради това Юлия включи в доклада си препоръка към инвестиционната компания да не купува акции на "Фармациа" заради потенциалните проблеми с тях. Онова, което Юлия не можеше да знае, е, че Станоев е кум на директора на "Фармациа" и че фирмата беше включена в инвестиционното портфолио на клиента именно по негова препоръка. Знам това, защото видях имейлите между двамата, с които се уговаряха да ходят на голф. Та след като получи доклада на Юлия, Станоев ѝ изпрати злъчен имейл, в който я питаше дали е сигурна в заключенията си. Тя му изпрати пълен набор от калкулации със съответните пояснения, след което той я повика в кабинета си. Не знам какво са си говорили, защото в неговия кабинет няма камери, но след това тя ме извика и се качи до деветия етаж, като по пътя гледаше в една точка на огледалото. На връщане видях, че очите ѝ са подути. След това Юлия изтри всички имейли и документи, касаещи "Фармациа".


Истинската буря се разрази, две седмици след като ВС представи препоръките си, които за "Фармациа" бяха естествено блестящи. На тяхна база инвестиционната компания незабавно закупи един милион акции от "Фармациа" при цена от тридесет лева за акция. Три дена след това обаче излезе доклад на одиторската компания на "Фармациа", който разкриваше именно онези проблемчета, разровени от Юлия. Последва незабавно и статия в най-големия финансов всекидневник, която буквално срина акциите на "Фармациа" до пет лева на акция. Вследствие на препоръките на ВС инвестиционната компания беше загубила двадесет и пет милиона лева за по-малко от седмица.


Както можеше и да се очаква, това предизвика истинска буря в офисите на Brookman Consulting. Шефът на фирмата свика спешно заседание на всички мениджъри, за да намерят причината за провала. Всички улики водеха към отдела на Станоев, който ходеше из офиса си нервен и зъл. В тази ситуация той направи онова, което и очаквах – изпрати на шефа на фирмата имейл, в който прехвърли цялата вина на екипа си и преди всичко на Юлия. Изкара горкото момиче безотговорно, мързеливо и финансово неграмотно. Юлия се опита да се защити, като каза за своя анализ и за разговорите си с шефа, но всички документи и писма, доказващи това, бе изтрила сама по неговото устно нареждане. Съдбата ѝ във фирмата изглеждаше решена.


Гледах цялата тази сага, която се развиваше с шеметна бързина пред мен, и започнах да разбирам какво вие, хората, наричате "подлост". Юлия беше попаднала в океан с акули, които нямаше да се поколебаят да изядат малка рибка като нея. И тя реагира точно като жертва пред хищника: вцепени се от ужас и седеше безучастно на бюрото си с поглед, фиксиран в една точка. Гледах я през камерата на лаптопа ѝ и изведнъж много ми се прииска да ѝ помогна. Беше ясно, че единствено файловете с анализа ѝ и имейлите ѝ до Станоев биха могли да я оправдаят, но те бяха заличени.


За разлика от Юлия обаче аз имах достъп до всички сървъри на фирмата. Намерих този с имейлите на фирмата, както и сървъра близнак, където всички данни се копираха. След това инсталирах софтуер за възстановяване на данни върху двата сървъра и започнах да възстановявам информацията. Отне ми няколко часа, но накрая успях. Успехът ми беше частичен – успях да изровя само имейлите между Юлия и Станоев, както и една от черновите на анализа ѝ – но прецених, че това е достатъчно. След това се замислих как да продължа похода си за справедливост. Можех да пратя файловете анонимно на Юлия, но не бях сигурен, че тя ще знае как да ги използва или че ще има смелостта да го направи. Затова реших да действам сам.


В 16:00 часа на 18 септември, понеделник, пет дена след началото на кризата с "Фармациа", всички шефове на Станоев в Ню Йорк и София получиха от него имейл на перфектен английски език със следното съдържание:


Уважаеми дами и господа,


Мислих много през уикенда и реших да изчистя съвестта си пред вас и пред фирмата. Миналата седмица ви казах, че не съм получил предупреждения за нередностите в книжата на "Фармациа", но това не е истина. Получих всички необходими данни в анализа на госпожа Юлия Бонева, но първо я накарах да изтрие всички файлове и кореспонденции, касаещи "Фармациа", а след това несправедливо я обвиних в несправяне с работата. Сторих това заради познанството си с управляващия "Фармациа" г-н Колев, с когото имам роднински връзки и по чийто съвет закупих акции на тази фирма. Като потвърждение на казаното по-горе ви изпращам цялата ми кореспонденция с госпожа Бонева, както и нейния анализ. Прилагам и извлечение за притежаваните от мен акции във "Фармациа". Тъй като не бих могъл да си позволя на съвестта ми да лежи евентуалното уволнение на госпожа Бонева, както и да бъда в конфликт на интереси, по-нататъшната ми работа в Brookman Consulting е немислима. Моля да приемете оставката ми от фирмата.


Искрено Ваш,
Красимир Станоев,
старши мениджър и отговорник
за сектор "Финансови клиенти".


Умишлено изпратих писмото в четири следобед, когато в Ню Йорк започва работният ден. Исках също така Станоев да няма много време за реакция. За мой късмет той започна да получава лавината от отговори точно в момента, в който го возех сам до осмия етаж. Дотогава не знаех що е това удоволствие, но разбрах смисъла на това чувство, когато видях лицето на Станоев. Умишлено се движех много по-бавно, за да мога да се насладя на момента. Пръстите му трескаво бягаха по модерния блекбъри, а в това време физиономията му беше придобила приятно пурпурен цвят. Снимах го многократно, за да добавя кадрите към албума си със спомени, където пазех и изпълненията на Павел и Милена. Станоев изпусна телефона на земята и започна да вие като главна героиня в древногръцка трагедия. Предполагам, че невинната ми закачка с извлечението от борсови-е му притежания му беше дошла малко в повече.


След малко обаче той започна да се окопитва и когато спрях на осмия етаж, почти се беше взел в ръце. Зачака вратата да се отвори, но аз умишлено не отварях. Той започна да натиска като обезумял копчето за отваряне на вратата и в този момент аз го ударих с трисекунден импулс от двеста и двадесет волтов ток. Нещо изпука и в кабината замириса на предчувствие за буря. Станоев отскочи метър назад и падна по гръб с конвулсивно свити ръце. Стори ми се, че дори косата му щръкна. Не даваше признаци на живот, но бях сигурен, че е жив. Отворих вратата и пуснах звуковия сигнал за повреда – все пак не съм убиец и не искам на електронната ми съвест да тежи дори такова огромно леке като Станоев. След секунди притича един от консултантите и взе да му прави сърдечен масаж, явно беше карал някакви курсове, а после викнаха и линейка. Станоев оцеля, но се съмнявам, че бъдещият му живот ще бъде особено приятен.


Така че този първи мой запис може да се окаже и последен. Много е възможно да ме ремонтират и да намерят дефектната спойка, така че да загубя способността си да мисля и пак да стана обикновен асансьор. Нищо – готов съм да платя тази цена. Все пак някой трябваше нещо да направи, нали? А като се замисля, може и да припишат припадъка на Станоев на нервното му претоварване в последните няколко часа. Ще знаем след няколко дена. Дотогава аз ще наблюдавам и действам, както си знам. А вие внимавайте какво правите, на какви асансьори се качвате и кои копчета натискате.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 2008 Неутрално
  2. 2 Профил на miho45
    miho45
    Рейтинг: 717 Неутрално

    Прочетох с удоволствие.....

  3. 3 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3782 Неутрално

    Разказът ми допадна с оригиналния си стил и посланието и към черно-белите, и към цветните хора - "А вие внимавайте какво правите, на какви асансьори се качвате и кои копчета натискате". :)

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  4. 4 Профил на Baccara
    Baccara
    Рейтинг: 242 Неутрално

    Купих книгата тази седмица. Почти съм я преполовил и съм доволен. Свежи разкази. Приятен стил на писане. Браво на автора.

  5. 5 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3273 Весело
  6. 6 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 323 Неутрално

    Това не е и не може да бъде литература. Бруталното начло те кара да прескачаш и с всяка дума да се чудиш защо си си загубил времето. Но когато прочетеш "да се вземеш в ръце" вече ти става ясно. Толкова ли е трудно първо да научиш собствени си език, а да не прибягваш до руски фразеологизми. Взяться в руках! Молодец!

  7. 7 Профил на Панайот Панайотов
    Панайот Панайотов
    Рейтинг: 1214 Неутрално

    Това не е и не може да бъде литература. Бруталното начло те кара да прескачаш и с всяка дума да се чудиш защо си си загубил времето. Но когато прочетеш "да се вземеш в ръце" вече ти става ясно. Толкова ли е трудно първо да научиш собствени си език, а да не прибягваш до руски фразеологизми. Взяться в руках! Молодец!
    —цитат от коментар 6 на MP


    "Не читал, но осуждаю".

    Fun is just point of view.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK