Как обикалянето на света става смисъл на живота

Специален проект е съдържание, спонсорирано от рекламодател на "Дневник"

Как обикалянето на света става смисъл на живота


"Аз не знам друго нещо, което може да правиш в живота, освен да пътуваш, не се сещам...", замисля се Борис и поглежда встрани - "Правенето на кариера не може да ти доставя удоволствие, още по-малко да изкарваш пари, за да се вкопчиш в изплащане на имоти например, това е прах в очите..."


Тъкмо навършил 45 години, Борис Белев прави кратка рекапитулация на живота си, изводът от която е ясен – чувства се истински щастлив: "Правя това, което обичам – това е най-важното." Конструирал е живота си, така че да пътува през половината време от годината. През зимния сезон е ски инструктор в австрийския курорт Лех, вече над 15 години, а през летния прекосява граници. Инвестира всичките си средства, за да посещава най-екзотичните места в света, чието достигане често означава прекосяване и на най-опасните.


Остров Каланггаман, Филипините

Остров Каланггаман, Филипините




"Най-интересните места са най-отдалечени и труднодостъпни", отсича той. Не си представя да има 20 дни отпуск в годината – една седмица за лятото и една за зимата, и смята, че за да усетиш една държава, трябва да пребиваваш в нея минимум три седмици. Още по-малко си представя да се застои за дълго в родната София. "Иска ми се да се прибера, но ми минава бързо – усмихва се Боби. За един месец вече ми е писнало." И неговият избор си има цена – пътуванията се отразяват и на личния му живот.


Прилича на вълк-единак, обсебен от следващата дестинация. Случва се да разделя пътя с приятели от различни държави, както и с туристи с подобно на неговото ДНК, но обикновено е сам. "Болшинството от хората нямат време. То или имаш време и нямаш пари, или обратното", повдига рамена. "Други пък със семейства смятат, че е много сложно занимание."


Мадагаскар

Мадагаскар


Вече е


обиколил 110 държави


и всяка приема за въздействаща, защото начинът на пътуване няма нищо общо с масовото разбиране за туризъм – на шезлонг до басейна на някой комплекс. "Да се настаниш да си починеш не е туризъм, още по-малко в лъскав "ризорт." Луксът навсякъде е един и същ и не ти дава реална представа за мястото, на което се намираш", твърди Борис. В Ямайка например се запознава със семейство, слязло от круизен кораб и вече сигурно, че джамайканците са много мили хора. "Но ако влязат навътре в кварталите, там, на истинското място, съвсем няма да ги усетят така. В град Кингстън например има две коренно различни зони – с небостъргачи от едната страна и гето от другата, в което щом се свечери, излизат съмнителни типажи. "Е, не ме е страх", казва той. Вече има изработен рефлекс и знае къде как да реагира, а и всяко приключение си струва.


Сан Педро Сула, Хондурас

Сан Педро Сула, Хондурас

Докато четете този текст, той пътува към Френска Гиана в североизточната част на Южна Америка - защото "изпадна добра оферта". Абониран е за няколко интернет портала, които изпращат атрактивни оферти, но за да се възползваш, трябва да имаш готовност да тръгнеш буквално на следващия ден. "Нужно е да имаш малко повече време – усмихва се и вдига раницата си, за да я покаже – ето това са нещата, с които пътувам


– ръчен багаж 9 килограма за 3 месеца


Трябва да се бърз и маневрен. Ако слезеш на летището и носиш 50 килограма куфари, ти си жертва – нападат те таксита, не може да мръднеш." Дрехите, които взема в раницата си, пере на място и дава за пример Индия, където се грижили за чистия му гардероб срещу 1 долар за целия му престой. "Рискове има, защото една черна тениска ми я върнаха сива от биене на камък в реката", смее се. Сега обаче си е взел и хамак, защото ще спи в нещо като хостел – място, на което се ползва кухня, баня, но вместо легло, ще опъне хамака. Най-често отсяда в хостели и ползва платформата Couchsurfing (предпоставят възможност да се спи безплатно в различни домове, докато домакините са в тях). "Хората посещават такива места, за да обменят информация къде какво да се прави. Ако тръгнеш сам или с организирана екскурзия, няма да разбереш най-интересното."


Филипинте

Филипинте


Старае се да не повтаря дестинациите, на които е бил. И не се изморява. "Все пак зависи къде си – понякога може да е изтощаващо. Има пътувания, за които трябва да прекараш 20 часа в автобус, например в т.нар. Chicken bus в Индия. "Да започнем с това, че ти казват "елате утре сутрин в 8 часа". Ти се явяваш тогава, готов на минутата и започваш да чакаш. От околните села всеки носи багажа си – ориз, пилета, козички, колела, мотори, сакове, които се качват на капака и се овързват с въжета. Става 12:00 ч., но автобусът още не е тръгнал. Когато все пак го направи, поема на курс из града да събира още хора. За да провери билетите, кондукторът минава отпред, докъдето стигне, после излиза през прозореца, качва се на покрива и се мушва през задната врата, така че да провери пътниците отзад. Ако трябва да си вземеш багажа, дърпаш въженце, нещо изсвирва и едно момче го хвърля на пътя. Но тъй като ти не може да излезеш, защото е претъпкано с хора, се връщаш назад 2 километра да си го намериш."


Индия

Индия


А даже не се определя като


екстремен пътешественик


Едно от най-силните му преживяване е на остров Сумбава, Индонезия, място със специфична традиция. Местните считат, че там не се умира. Когато някой почине, тялото му се балсамира и то остава в къщата. "Когато отидеш на гости, те викат, за да ти представят починала баба, чичо, друг...", разказва Борис. Държат покойниците, докато съберат пари за погребение, защото това е сериозно събитие, продължаващо 10 дни. Когато се стигне до погребение, се кани цялото село, че и околните. В средата на събитието се строи сцена, на която се колят десетки биволи с мачете.


Остров Тикао, Филипини

Остров Тикао, Филипини


Онези места, на които е започнал да се връща, са Филипините и Индонезия.
Там има няколко острова, на които местните вече го познават. Взема си бунгало на плажа и сутрин му носят прясна храна, риба. "Ако видите как растат децата във Филипините – най-най-щастливите деца, които съм виждал. По някои острови нямат компютри и интернет, измислят си игри и са усмихнати по цял ден."


Може да следвате Борис и неговите вълнуващи срещи със света в профила му в Instagram.


Задължително за вземане (освен джаджите)


Гид. "Представи си, че попадаш на място, на което нямаш представа какво да направиш. В това отношение поредицата пътеводители на Lonely Planet са незаменими, но се получава така, че онези, които са ги прочели, попадат на едно и също място. Отиваш – цените по две, всички са там. Истината е, че най-интересните и хубави места съм намирал, като съм тръгвал без никакъв план, забивайки се в непознат град."


Хартиена карта – обикновено няма интернет, затова носи хартиени.


Катинар за заключване на багажа.


Money belt – задължителен, колан с малко джобче, което събира и паспорти и стои плътно по тялото, под панталоните.


Пари в брой, за да си подготвен за всякакви ситуация в по-отдалечени райони. В скандинавските държави пък е обратното – там не можеш да си купиш и дъвка без карта.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (34)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2653 Неутрално

    Обикалянето на света не може да е смисъл на живота, ако преди това не си намерил смисъла в себе си. Трябва да си свободен, иначе нищо няма да усетиш.
    Аз съм пътувал така, 40 дни в Източна Азия - Индонезия, Сингапур, Малайзия, Тайланд, Мианмар, по същия начин - с много малко пари, спане по всякакви евтини места и без напълно фиксиран маршрут. Багажът е в раницата на гърба. И горе долу всеки втори - трети ден на ново място.
    Мисля, че най хубавото в такова пътуване е възможността да срещнеш хора с подобен на твоя авантюристичен дух, с които да "джиткаш" известно време заедно, където и както се случи.
    Та, подобен начин на живот е за свободни хора.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  2. 2 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7953 Любопитно

    До коментар [#1] от "Боян Таксиров":

    Колкото и където и да обикаляш - никой не може да избяга от себе си....

    karabastun1@abv.bg
  3. 3 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2653 Неутрално

    До коментар [#2] от "karabastun":

    Много селски опит за манипулация, внушаваща някакъв негативен детерминизъм.
    Аз не бягам от себе си, няма и защо. А чрез пътуването обогатявам себе си, развивам се, ставам повече себе си така да се каже.
    Че ако бягам от себе си, къде да ходя?

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  4. 4 Профил на smeshnotoani
    smeshnotoani
    Рейтинг: 449 Неутрално

    Възхищавам се много на такива хора. Да избягаш от делничното, от скучното ежедневие и да се впуснеш в приключение. Много хора го искат, но на малко им стиска.

  5. 5 Профил на Таралеж
    Таралеж
    Рейтинг: 2661 Неутрално

    Ски бам, бийч бам, пътуващ бам. Не бих могъл да го правя, но уважавам хората които могат.

  6. 6 Профил на plamen_b
    plamen_b
    Рейтинг: 2464 Неутрално

    "смята, че за да усетиш една държава, трябва да пребиваваш в нея минимум три седмици."

    Да не бъркаме туризма с емиграцията... За да усетиш една страна, трябва да поживееш в нея както живеят местните жители. Когато отидеш на едно място за 2-3 седмици, живееш както и другите туристи като теб (дори и да сте бедни туристи).

  7. 7 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 2390 Неутрално

    Всеки знае себе си, не мога да коментирам човека, така му харесва, така прави. Но явно няма ремаркета зад себе си, макар някои и семейно с деца да джиткат по света. Пътуването е интересно, но в живота има и други интересни неща, ако имаш хоби, времето ти минава интересно с него. Аз правя моделчета на влакове, с релси, гари, стрелки и пр. Днес установих, че съм сгрешил кривината на извитите участъци и ще ги правя наново. Но първо ще ида до сладкарницата да купя еклери на внуците и ром за нас, имаме празник тая вечер.

  8. 8 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2653 Неутрално

    До коментар [#7] от "man_un":

    Разни хора, разни идеали :)

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  9. 9 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 2428 Неутрално

    До коментар [#7] от "man_un":

    имам първи братовчед, голям пътешевственик. Беше си поставил за цел да посети всички признати от ООН държави. Навъртя ги над 100. Системата му е интересна. Половин година работи (винаги си намира много добре платени проекти), след това около 1 месец си почива от работата, като ходи две седмици на ол инклузив със семейството си послежедна седмица сам (или Бг или Турция). След това стяга "цървулите" и около месец, до два месеца обикаля по света. За да му излезе бюджета, винаги когато може пътува през ноща, така хем дремва във влака, рейса или там с каквото пътува, хем спестява нощувката. Той обича да гледа как живеят хората. Семейството му си му знае табиета и не му правят проблеми.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  10. 10 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2653 Неутрално

    До коментар [#9] от "DDR":

    Ха-ха, пътувал през нощта за да му излезне бюджета и да не дава пари за хотел?
    Че едно спане е 5-10-20 долара по ония места.
    Ясно колко "добре платени проекти" си намира твоя приятел - прекариат :))

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  11. 11 Профил на Г.Е.М.
    Г.Е.М.
    Рейтинг: 1193 Весело

    Евалата му на човека, шапка му свалям. Аз не съм пътешественик в действителност, а само във виртуалните карти на Гугъл, това мога да си позволя. И с добре развинтената ми фантазия се получават мними пътешествия по света, Нешънъл Джиографик помага също...

  12. 12 Профил на GreenEyes
    GreenEyes
    Рейтинг: 2582 Неутрално

    Браво на г-н Белев! Това и аз правя, когато не работя. Голяма част, обаче, от моите пътувания са свързани с работата ми и са малко или много платени от организаторите на разни конференции, конгреси и пр. И въпреки това за мен да пътуваш по света е едно страшно скъпо удоволствие, освен ако не караш колело или пък въртиш хиляди километри пеша или върху камила. Всъщност не бих могъл да си представя някой да работи само 4 месеца и да може да си позволи да обиколи повече от 5-6 страни в годината и то за над 3 седмици всяка една от тях. Каквито и дилове да има за пътувания, струва ми се, невъзможно, освен ако не ти плащат огромна заплата и нямаш семейство, тоест нямаш никакви други разходи. Както и да е, четейки за опита на г-н Белев, явно е възможно, след като той го прави 7-8 месеца в годината. А относно пътуванията, смятам, че това е следващото най-важно нещо в живота на човек след семейството, здравето и кариерата. Ако бях пенсионер и имах достатъчно пари бих пътувал всеки божи ден.

  13. 13 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 2428 Неутрално

    До коментар [#10] от "Боян Таксиров":

    Първо - не познаваш човека за да правиш квалификации.
    Второ - завистта е кофти нещо.
    Трето - разни хора, разни идеали.
    Четвърто - бъди жив и здрав .

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  14. 14 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2653 Неутрално

    До коментар [#13] от "DDR":

    Не правя квалификации.
    Изобщо не завиждам.
    Просто аз съм спал за 3 долара на Бали, в стая с бамбуково легло, изглед към морето, голям вентилатор на тавана, собствена баня и тоалетна, балкон.

    За 3 долара. Паданг Бай.

    Не мога да разбера, какво мислене трябва да има някой, който е дал поне 8-900 долара за самолетен билет, за да пристигне там, където всичко е супер евтино и да пести левчета за спане, за да ходи цял ден недоспал като сомнамбул и да изгуби поне половината от емоцията и преживяването, да пропусне различни възможности, бидейки в недобро състояние поради липсата на сън.

    Няма как да завиждам на такива.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  15. 15 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 598 Неутрално

    Дотолкова вече е размита границата между турист и пътешественик, че е много трудно да се определи кой какъв е ла прима виста. Да можеш да си позволиш да пътуваш повече и до повече места, не те прави пътешественик. Дарвин не е бил на толкова места, на колкото е бил Борис Белев, но за Дарвин можем да твърдим с абсолютно сигурност, че не е бил турист, а именно пътешественик. Защо? Защото е бил откривател. Да си пътешественик, означава да откриваш. Че какво има да му откриваш на един отдавна открит и google-it свят, освен ако не търсиш нещо, което не знаеш още точно какво е, тоест ако не си изследовател, тоест ако нямаш цели, макар и те да не са съвършено прецизирани? Това да отседнеш в по-евтин хотел обаче, също не означава, че не си турист. Много туристи отсядат в евтини хотели, хостели, къщи за гости или остават на палатки. И обратно, много пътешественици в миналото са отсядали в скъпи хотели. Според мен това, което прави един пътешественик - пътешественик, е именно наличието на цел, а не липсата на цел. Установила съм, че всички пътешественици не се щадят откъм преживявания, но винаги всъщност има едно място, на което искат да се върнат или до което искат да стигнат и да открият нещо там. Нещо, за което те дори не знаят какво е, но смътно се досещат. Пруст е прекарал цял живот в една стая, но е видял неща, които никога няма да видим със собствените си очи))

    Не само 80% от българите не са "дебилни", а всъщност 95% от българите са гениални. Просто останалите 5% не могат да ги оценят, при все изобилието от ежедневни доказателства.
  16. 16 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 598 Неутрално

    До коментар [#4] от "smeshnotoani":

    Дали не им стиска или не могат да си го позволят? По-трудно е да заживееш някъде другаде завинаги, отколкото да си постоянно в движение. Но от друга страна, колкото по-свързан става светът, толкова е по-враждебен. Всеки иска да бъде приет, но никой не иска да приема. Най-общо казано, разбира се. В Аржентина и Бразилия те обират на улицата някакви хлапета с пистолети, в Мексико те разчленяват заради снимка на някакво пусто поле, в Германия те наръгват на гара, за да ти докажат, че са религиозни, в Тайланд да те убият за 20 долара, и т.н. Наскоро някакви учени ботанисти бяха убити в Южна Африка, докато си правели изследванията. Едно време пътешествениците са доживявали поне 50 години и са умирали предимно от някакво заболяване. Какво остава за туристите... Те са си били напълно незастрашен вид. Не казвам, че човек трябва да си стои вкъщи, но само мисълта (която няма как да нямаш предвид, освен ако не си безразсъден, а не смел), че светът е станал толкова враждебен, вече те прави по-малко свободен и по-ограничен още по време на самото планиране, осъзнаваш или не.

    Не само 80% от българите не са "дебилни", а всъщност 95% от българите са гениални. Просто останалите 5% не могат да ги оценят, при все изобилието от ежедневни доказателства.
  17. 17 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 598 Неутрално

    Тук се сещам и за Sheltering Sky на Боулз. "Ние не сме туристи, ние сме пътешественици". Неговите персонажи никога не напускат Мароко. Самият Боулз остава в Мароко да края на живота си. Едно единствено място, по дяволите, а усещането е, че си опознал най-важното от света, най-важното от живота. Това според мен трябва да е целта на всеки истински пътешественик.

    Не само 80% от българите не са "дебилни", а всъщност 95% от българите са гениални. Просто останалите 5% не могат да ги оценят, при все изобилието от ежедневни доказателства.
  18. 18 Профил на bat_plamen
    bat_plamen
    Рейтинг: 3985 Неутрално

    Да е жив и здрав наборът Борис Белев!Пожелавам му да продължава да обикаля Света и да си призная,че малко му завиждам /и аз обичам да пътувам ,ама съм се ограничил само в Европа/

  19. 19 Профил на dr.watson
    dr.watson
    Рейтинг: 242 Неутрално

    Ех какъв Герой на социалистическия труд (както се казваше едно време). Искал да пътува. И какво прави всъщност - бягство от реалността, нещо еквивалентно на това да срежеш диня, да изядеш само сърцевината (5-10% от обема) и да хвърлиш останалото. Или руското понятие Лайкодрочер, т.е. глад за одобрение/лайкове от околните, които са предимно непознати. Особено това да обикаляш бедни райони на Индия, Бангладеш или Южна Америка и да пускаш снимки какво е? Вижте ме какви неща съм видял.

  20. 20 Профил на neadekvaten
    neadekvaten
    Рейтинг: 276 Неутрално

    ..... аз съм спал за 3 долара на Бали, в стая с бамбуково легло, изглед към морето, ...собствена баня и тоалетна, балкон.За 3 долара. Паданг Бай. Не мога да разбера, какво мислене трябва да има някой, който е дал поне 8-900 долара за самолетен билет, за да пристигне там, където всичко е супер евтино ......
    —цитат от коментар 14 на Боян Таксиров


    Чак толкова евтино не съм спал, макар че съм Cheap Charlie. Преди 3 години в Кота Кинабалу (Малайзия) спах в едно спортно общежитие за 4 долара (сам в стая, но без собствена тоалетна).
    През 2005 г. в Чианг Май (Тайланд) бях сам в голяма стая със собствена баня и тоалетна за 6 долара. Явно в Индонезия (където още не съм бил) е още по-евтино.
    Догодина, живот и здраве, в Пенанг и Кучинг (Малайзия), Тайланд и Хонг Конг.

    Съгласен съм, че е безсмислено да харчиш стотици долари за самолет, и после да пестиш на дребно, при условие че там е по-евтино и от България. Но тъй като обикновено стоя там дълго време (Югоизточна Азия ми е любимото място), около месец, съм принуден да търся по-евтини места за нощувки (иначе не ми излиза сметката).

    Иначе браво на пътешественици като Борис Белев!

    Помните ли Володя Сорокин, който обиколи света на колело? През 1994 г. тръгна от София и стигна чак до Австралия, като само до Австралия взе ферибот.
    После обиколи Близкия Изток и Африка.
    После - Северна Америка. Спеше на палатка в снега в Аляска през зимата (при температури много под нулата). Железен човек, здрав, кален.
    Издаде 2-3 книги за тези пътешествия.

    Поздравления за Виктория за интелигентните й коментари.
    Относно враждебния свят, пътувайки напоследък, аз по-скоро бягам от нашата враждебна и брутална действителност (така я усещам). Все едно излизам от блато за няколко седмици, поемам си въздух, преди да се потопя обратно в него. Без пътувания в чужбина просто не се издържа. Периодично трябва да се зареждат батериите.
    И обратно, много наши имигранти, явно измъчвани от носталгия, си идват периодично тук, за няколко седмици, именно за да заредят батериите.

    "Светът е една разтворена книга, и този, който не пътува, чете само една страница от нея" (Свети Августин).
    "Човек може да пътува навсякъде, но в крайна сметка най-важното пътуване е към самия себе си" (Шърли Маклейн, "Всичко е в играта" - за пътуването й до Перу).

  21. 21 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2653 Неутрално

    До коментар [#20] от "neadekvaten":

    В Индонезия е най евтино от Югоизточна Азия, особено извън най популярните туристическите места.
    Градчето, за което споменах, беше малко рибарско селце, но същевременно пригодено за туристи. От там тръгваше ферибота за Ломбок - съседния на Бали остров с вулкана Ринджани, с езеро в кратера, който така и не успях да посетя, но когато се върна там, непременно ще го направя.
    В Индонезия природата е най удивителна, стига само човек да избягва пренаселените райони на Ява, където градовете и селата се сливат в една безкраен урбанистичен кошмар.

    След моето пътуване в Азия се запознах с един художник от Кърджали, който беше пътувал заедно със Сорокин през цяла Африка и после Европа.
    Дълга история, но слушайки неговите разкази се почувствах като най обикновен ол инклузив турист. Та... винаги има какво да се желае, що се отнася до авантюризма.

    Аз смятам, че действителността в България просто омърсява, принизява и деградира. Затова излизането от нея и оглеждането наоколо понякога те кара да се почувстваш кофти, знаейки къде ще се върнеш ти и къде ще се върнат хората с които си се срещнал.
    Е, винаги има и по зле, особено ако ходиш по места като Индия и Бангладеш например, ама и това не е особена утеха.

    Затова аз съм взел решение за себе си, за екскурзия без завръщане.
    Носталгия със сигурност няма да има.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  22. 22 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 1572 Неутрално

    Любопитството е много силен, един от основните инстинкти.
    Съществува у всеки - от клошар през целия спектър до най-богатите олигарси или нобелови лауреати.
    Един от най-лесните начини да го задоволиш е да обикаляш или пътуваш като изоглавен.
    Всеки обича да пътува, освен може би шофьорите на тирове за които е работа, но когато е маниакално подсказва психологичен проблем, комплекс някакъв. Познавам няколко такива "пътешественици". Изключително досадни в директното общуване заливащи те с празни, безсмислени разговори за поредното им пътуване където са се шматкали без цел и посока и колко това било готино.
    Нямат нищо общо с истинските пътешественици които са оставили впечатляващи разсъждения и описания на посетените общества и места.
    Само снимки във фейса и бройкане на лайковете.
    Лайковете им действат като наркотик и няма отърване.
    Кой по дяволите го интересува, че някой го яли комарите на хамак в Индонезия за 3 долара и имал "гледка към океана", пък другия спал във влака да пести пари или се друсал в автобус с кокошките и козите в Африка, което си е съвсем нормален транспорт за ония места.

  23. 23 Профил на Kiril
    Kiril
    Рейтинг: 1166 Весело

    До коментар [#3] от "Боян Таксиров":

    Пич много си агресивен и ти липсва логила - хем нападаш човека, че си изразява мнението хем той ти бил селянин и манипулатор.

    Ето, в подкрепа на мнението, че не можеш да избягаш от себе ще цитирам Марк Аврелий:

    "People look for retreats for themselves, in the country, by the coast, or in the hills; and you too are especially inclined to feel this desire. But this is altogether un-philosophical, when it is possible for you to retreat into yourself at any time you want. There is nowhere that a person can find a more peaceful and trouble-free retreat than in his own mind, especially if he has within himself the kind of thoughts that let him dip into them and so at once gain complete ease of mind; and by ease of mind, I mean nothing but having one’s own mind in good order. So constantly give yourself this retreat and renew yourself. You should have to hand concise and fundamental principles, which will be enough, as soon as you encounter them, to cleanse you from all distress and send you back without resentment at the activities to which you return. — Marcus Aurelius, Meditations, 1.3.1-3"

    Пътуването в света на цивилизацията е доста полезно за отмора. Какво се случва, когато си устремен към една единствена цел? Тогава или ти става работа, или пристрастие и тогава не си по различен от бройците на жълтици, коли и тн. Не можеш да закачиш някакво морално значение на живота на път. Той не е по-различен от отседналия живот.

    Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране - Демокрит
  24. 24 Профил на neadekvaten
    neadekvaten
    Рейтинг: 276 Неутрално

    1. .... След моето пътуване в Азия се запознах с един художник от Кърджали, който беше пътувал заедно със Сорокин през цяла Африка и после Европа....
    2. .... действителността в България просто омърсява, принизява и деградира. Затова излизането от нея и оглеждането наоколо понякога те кара да се почувстваш кофти, знаейки къде ще се върнеш . 3.... Затова аз съм взел решение за себе си, за екскурзия без завръщане. Носталгия със сигурност няма да има.
    —цитат от коментар 21 на Боян Таксиров


    1. Да, сещам се за този художник от Кърджали. Володя писа доста за него във втората си книга (за Африка), разбирал много от велосипеди, помагал му в ремонтите (на такъв дълъг път няма как да не закъсаш няколко пъти). Всъщност затова го е взел като спътник.

    2. Съгласен съм за действителността в България. Както казваше д-р Еверет Кууп (главен хирруг на САЩ по времето на Рейгън): "Действителността е главната причина за стреса сред онези, които са в допир с нея". Когато се връщам след някое приятно пътуване в чужбина, първо се депресирам, после потъвам в блатото и свиквам.
    Един приятел казва: "За да живееш в тази страна, трябва да си гьон".
    Тази страна е рай за примати, байганьовци, мутри, чалгари, и пр. Могат да вилнеят и простеят на воля, безнаказано. Затова и управляващите ни са такива (какви други да бъдат?)
    Спасението тук е в съвета на Марк Аврелий (коментар 23) - вглъбяване, медитация, молитва.
    Или в поглъщащо хоби и семейството (коментар 7).

    3. Всяко решение, взето под влиянието на афект, е погрешно. Това е закон. Такива кардинални решения (за емиграция, и др.) се взимат бавно, спокойно, обмислено от всички страни.
    Да, действителността тук в момента е трудно поносима, но китайците казват: "Радвайте се, когато е най-тъмно - това значи, че зората скоро ще настъпи".
    Пък и 23 е прав, че не можеш да избягаш от себе си, където и да отидеш.
    Не те съветвам да гориш мостовете зад себе си. Един познат, който живее в САЩ от 1999 г., наскоро каза: "Не се чувствам щастлив в Щатите, но като гледам какво е тук (в България), не искам да се връщам, поне засега". Така вероятно се чувстват и повечето наши емигранти.
    Ако все пак твърдо си решил да емигирираш, бих те посъветвал да е временно, за няколко години. Ако си над 50 години (като мен), провинция Саравак в Малайзия например има много либерален режим за временно (до 10 години) пребиваване (https://en.wikipedia.org/wiki/Malaysia_My_Second_Home ).
    Не бъди сигурен, че никога няма да изпиташ носталгия. Много емигранти в началото са си мислили така, но после ...
    Нещо като лична кореспонденция се получи, в публично пространство. Извинения към останалите читатели.

  25. 25 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2653 Неутрално

    До коментар [#23] от "Kiril":

    Може би причината е, че имам определено отношение към списващия, съответно леееко съмнение, че той винаги казва това, което мисли.
    Интернет е превърнат бойно поле, за съжаление.

    Що се отнася до убежището вътре в себе си. Така е, по принцип. Но никой не е извисен чак дотам, освен вероятно аскетите, които живеят в пещери.
    Пътуването е този катализатор, който помага на тези, недотам "просветените" и аскетичните, да преоткрият себе си, попадайки в нова среда и обстоятелства, в които ежедневното Аз престава да засенчва, поне донякъде, другото, по дълбоко Аз, недресирано и неформатирано от ежедневната рутина. И спомена за това завинаги остава отпечатък в личността, дори и тя да се върне обратно в познатото русло.

    Моралното значение на живота на път е именно преоткриването и развитието на себе си, което според мен по същество е морален процес, защото тогава личността е освободена от обстоятелствата в ежедневието, ерозиращи духа и морала и може да проявява себе си, необременена от обстоятелства и условности. А всяко живо същество е по природа по скоро добро, отколкото зло, докато средата не го промени.
    Помисли си, можеш ли да си морален в неморална среда, и ако може би да, то на каква цена?
    "Човек е човек, когато е на път" са казали други хора.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  26. 26 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2653 Неутрално

    До коментар [#24] от "neadekvaten":

    Точно така е, Сорокин нищо не можел да си оправи сам.

    По отношение на вглъбяването. Не съм съгласен. Животът не е самовглъбяване. То може да е част от живота, но не е живота.
    Животът е действие, взаимодействие.
    Самовглъбяването, хобито и семейството са илюзии и бягство, самозатваряне.

    Иначе аз не съм афектиран. Бях, но вече не съм.
    Моето решение е плод на логика, философия и донякъде, но само донякъде, на емоция.

    Малайзия едва ли е точната дестинация за мен. Решил съм да е Германия, пък ако някой ден дойде време да се чудя в кой тропическа страна да се преселя и на кой плаж да опъвам старите си кокали, бих предпочел по скоро Тайланд пред консервативната мюсюлманска Малайзия.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  27. 27 Профил на neadekvaten
    neadekvaten
    Рейтинг: 276 Неутрално

    До коментар [#24] от "neadekvaten":.... Животът е действие, взаимодействие.....
    Решил съм да е Германия, пък ако някой ден дойде време да се чудя в коя тропическа страна да се преселя и на кой плаж да опъвам старите си кокали, бих предпочел по скоро Тайланд пред консервативната мюсюлманска Малайзия.
    —цитат от коментар 26 на Боян Таксиров


    "Животът е това, което ни се случва, докато си правим планове за него". :)
    Хората се различават от земята до небето - едни са склонни към уединение и вглъбяване, други дърдорят непрекъснато (главно жени), трети без екшън не могат...
    Всеки си е устроен различно. Не можеш да съдиш никого.

    Явно имаме различни вкусове за потенциално местоживеене.
    Германия ми е най-неприятната от западните страни. И езикът им ми е неприятен. Западът по принцип е мускули и интелект. Да, цивилизовано, модерно, културно, но ми е празно отвътре, дори и Кьолнската катедрала не може да ми напълни истински душата.
    А душа и дух има много повече в Източна Азия. Усмихнати, кротки, смирени, деликатни, ненатрапчиви (за разлика от арабите) хора, няма ги нашенските бруталност, дебелокожие и дебелоочие (все едно общуваш с дървета), няма тлъсти самодоволни шкембета, с далеч по-малко Его от западняците ("Адът е едно голямо, втвърдено Его", казваше писателят Том Робинс в едно интервю). Много по-естествени са, не са се откъснали така от природата, стремят се да са в хармония с нея. И просто се чувствам добре там.
    Да, Малайзия е мюсюлманска, но най-либералната мюсюлманска страна, не е така екзотична и гъделичкаща сетивата като Тайланд, но животът е по-нормален (даже скучен). В Тайланд си вирнаха носа, има и политически брожения (т.е. не е спокойно), цените напоследък се вдигнаха (през 2005 в Чианг Май се возех на пикап - сонгтеу - споделено такси, за 10 бата - 40 стотинки; тези цени вече са в миналото), даже презират туристите (помежду си ги наричат "слонове").
    А пък най-хубавите (чисти, дружелюбни, безкористни) хора са в най-бедните (или опасни - заради природни бедствия и др.) страни - Камбоджа, Лаос, Филипините (вж.горе - Борис Белев казва, че по-щастливи деца не е виждал), Индонезия ...

  28. 28 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2653 Неутрално

    До коментар [#27] от "neadekvaten":

    Ами, не знам какво да ти отговоря, освен познатото "Разни хора, разни идеали".
    Или по пътешественическото:

    "Светът е хубав, защото е шарен".

    Затова, аз си правя планове да съм несмирен някъде в земите около Кьолнската Катедрала - това определено не е "смирена" постройка, и летата в "гъделичкащия сетивата" Тайланд, а ти си правиш планове за нещо друго вероятно.

    Пък... каквото стане и каквото сабя покаже.
    Ех, тая несмиреност как е проникнала в изказа ми....

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  29. 29 Профил на 5149mich
    5149mich
    Рейтинг: 1446 Неутрално

    Едно от нещата, които си струват в този живот. На път човек живее.

  30. 30 Профил на Kiril
    Kiril
    Рейтинг: 1166 Весело

    До коментар [#25] от "Боян Таксиров":

    Напълно съм съгласен с изведените доводи!

    Пътуването е доста добър начин да откриеш и преоткриеш себе си.

    И

    Пътуването позволява да видиш скритите дефекти от всекидневната среда, за да можеш да работиш върху тях.

    Но не коства нищо да бъдеш "добър" в една зловредна среда. Или това, което ще коства е усилието да изтърпиш нещо противно, което само по себе си е самоподобрение, защото затвърждава характера.

    Заприлича малко на дебатът между Стоицизмът (себеразвиване [дори и в пещера] води до щастието) и Епикуреанизмът (удоволствието [дори малко] води до щастието). Но аз не съм идеолог и смятам, че по малко и от двете води до истинското щастие.

    Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране - Демокрит
  31. 31 Профил на Пешката
    Пешката
    Рейтинг: 2904 Неутрално

    До коментар [#21] от "Боян Таксиров":

    Боянчо, каква е тази екскурзия без завръщане бе човече? Да не си решил да се самоубиваш?

    Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрел.
  32. 32 Профил на Пешката
    Пешката
    Рейтинг: 2904 Неутрално

    До коментар [#25] от "Боян Таксиров":Напълно съм съгласен с изведените доводи! Пътуването е доста добър начин да откриеш и преоткриеш себе си.И Пътуването позволява да видиш скритите дефекти от всекидневната среда, за да можеш да работиш върху тях. Но не коства нищо да бъдеш "добър" в една зловредна среда. Или това, което ще коства е усилието да изтърпиш нещо противно, което само по себе си е самоподобрение, защото затвърждава характера. Заприлича малко на дебатът между Стоицизмът (себеразвиване [дори и в пещера] води до щастието) и Епикуреанизмът (удоволствието [дори малко] води до щастието). Но аз не съм идеолог и смятам, че по малко и от двете води до истинското щастие.
    —цитат от коментар 30 на Kiril


    Това е правилния извод за БГ действителноста! Боян и другите като него просто чакат, средата им била такав, Боко им бил лош, другите пък комунисти, още по-зли, всички други хора били зле и тн и тн. Това е някакъв синдром на жертвата - вижте ме мене, какъв съм такъв, напет, Убавец, че и умник! но всички около мен не стават!

    Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрел.
  33. 33 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2653 Неутрално

    До коментар [#31] от "Пешката":

    До коментар [#32] от "Пешката":

    Напоследък съм по лаконичен с такива като теб и няма да те отегчавам.

    ЧИБА!

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  34. 34 Профил на profesionalist
    profesionalist
    Рейтинг: 298 Неутрално

    Обичам пътешествията но през зимата на карибските острови.Само за два часа забравяш грозната картина студ снех ветар и пусто.Обикновено през декември и след това през фефруари на друг остров грубо ми струва около $10,000 с самолет и ол иклузив за по 10 дена на всека почивка.В хотела има охрана и достап само персонала на портала.Така ми се гарантира живота.Наблюдавам шофьора на таксито в некои дъжави са доста нервни да не ни спрат крадци с мотори до хотела.Но се страхувам да обикалям по улиците като автора.Само в Аруба излезнах на улицата и се поразходих между ресторантите и магазините защото имаше доста бели американци като мен.Най ефтиния хотел е бил само $225 на вечер в Санто Доминго Бока Чика 3.5 звезден но храната отвратителна.Никога повече.Само от 4 звезди нагора за да искараш почивката си нормално.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK