Изпълнителката с тумор на мозъка, която продължава да танцува

Зрителите лесно могат да гледат участието на Кетрин Рифорд в някое представление, без да заподозрат, че има нещо нередно. Едва след като разлистят програмата след спектакъла, те могат да открият, че игралата в много постановки танцьорка има тумор на мозъка, пише Би Би Си.

"Винаги слагам тази информация в биографичната си бележка, защото искам хората да знаят, че съм на сцената и все още изпълнявам, но имам заболяване, което няма как да се види", казва тя. "Искам хората да знаят, че това заболяване в някакъв момент ще ме убие, но не сега. Аз още мога да танцувам и това е, което правя", добавя изпълнителката.

Когато откриват злокачествения тумор на 39-годишната жена, докторите й казват, че й остават между две и шест години. Въпреки че 2019 г. е била определена като годината, в която ще умре, танцьорката се подготвя да участва в нова продукция на "Ромео и Жулиета" в родния си град в Канада.

Балетът в Уинипег кани Рифорд да си партнира с нейния близък приятел, с когото завършват танцово изкуство в училището към балета. Двамата с Крейг Рамзи ще влязат в ролите на главите на семейство Капулети, а премиерата е насрочена за 13 февруари.

Въпреки че Рифорд постига много в кариерата си като изпълнител и участва в постановки на Бродуей, преди повече от 10 години тя се отказва от танците. Преди това програмата й е толкова натоварена, че чувства тялото си изтощено и страда от редица травми.

"Реших да си почина от танците за малко и това продължи с години. Накрая се оказах със собствена компания за консултации на ипотеки, а след това започвах да следвам, за да стана медицинска сестра", обяснява Рифорд.

Но тъкмо когато й предстои завършването на образованието и тя ражда втората си дъщеря, й поставят диагнозата. Рифорд решава, че няма време за губене и иска да посвети последните си години на правене на това, което обича - да бъде на сцена като изпълнител.

Увредената от тумора част на нейния мозък е свързана с краткосрочната памет. Това означава, че научаването на танци за нея е по-лесно от помненето на диалог. "Горда съм от себе си, ако се явя на прослушване, без да объркам репликите", казва тя и допълва, че познанията за хореография се намират в различна част от главата й.

Рифорд предупреждава за състоянието си режисьорите, с които работи, за да вземат под внимание специфичните й нужди.

"Когато играя по-голяма роля, хората, които ме наемат, знаят за положението ми и ми изпращат материалите достатъчно рано, за да мога да пея и да уча по три реплики на ден - така те влизат от краткосрочната в дългосрочната ми памет", обяснява тя.

Рифорд говори открито за своето здравословно състояние с децата си. Понякога дори се отнасят с хумор към ситуацията. Тя разказва как, когато единият от синовете й е бил на 7 години, двамата са отишли при доктора й.

"Искаш ли да го питаш нещо, приятел", казала на детето тя. "И той, смее се Рифорд, го попита: Колко пари получаваш?"

"Не, не такива въпроси", отвърнала на сина си танцьорката.