Из "Кратки разкази за недружелюбни момичета" от Евелина Митева

На корицата: рисунка на Мила Трицио

© Издателство Скалино

На корицата: рисунка на Мила Трицио



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от книгата "Кратки разкази за недружелюбни момичета" (изд. "Скалино", 2019) - прозаичен дебют на Евелина Митева, чиято стихосбирка "Двор на спокойствието" излезе в края на 2018 г. Книгата ще бъде представена в сряда, 17 април от 18.30 ч. в Културния център на Софийския университет (Театралната зала на Ректората).


Текстове от "Кратки разкази за недружелюбни момичета" са превеждани на английски и италиански. За книгата Георги Господинов пише: "От историята за Ариадна до една жена, пиеща кафето си пред компютър и влизаща в кореспонденция с непознат библиотекар, зад когото наднича Борхес, регистърът е широк, ерудицията и играта – въвличащи. Евелина Митева има този дар, знае как да тъче историите си и да накара читателя да следва нишката. Съвременна и навременна книга, която прави литература, смесвайки всекидневие и желание. Впечатляващ усет за стил, око за всекидневното и възвишеното."


Евелина Митева (1981) е родена във Вилнюс, израснала в Ямбол и София. Завършила е философия в Софийския Университет "Св. Климент Охридски" и е специализирала средновековна философия в университетите на Бари и Кьолн. Автор е на монографията "Антропологията на Алберт Велики", има многобройни философски публикации на английски, превежда философски текстове от латински и немски. Пише поезия на български, а нейни стихотворения са превеждани и публикувани на испански, румънски и македонски.

Нормандия




Диеп.


Преди години гледах филм за десанта в Диеп. Беше лято, и кой знае дали не е било по повод годишнина от десанта, 19-ти август. Бяхме на село при баба, в спомена ми телевизорът е голям и с избледнели цветове, вероятно е бил старият ни семеен "Горизонт". Вечер е, телевизорът "върви", започва филм. Аз се заплесвам и се заглеждам в нещо, което ще се вреже дълбоко в ума ми. На 19-ти август 1942 г. Съюзниците привеждат в действие плана си да изсипят с кораби и подкрепление по въздух военни части по бреговете около Диеп и така да направят пробив в немската защита или най-малкото да покажат на света, че са в състояние да се противопоставят на германците. В последвалата касапница близо 5000 човека загиват или са пленени на място, едно огромно фиаско, което ще бъде наречено "генерална репетиция" за успешния десант на Съюзените сили в Нормандия през 1944, когато най-сетне успяват да открият втори фронт срещу немците.


Било е лятна ваканция, играели сме привечер навън, безгрижни, а после съм гледала този филм. Образите на слизащите от корабите войници, които биват покосявани още във водата, преди да стигнат до брега, и плажовете, тези безкрайни бели плажове, осеяни с телата на захвърлените в нечия генерална репетиция статисти, са останали неволно в мен.


Сега, 4-ти август, дни преди и години след десанта, съм на почивка с моите деца на няколко километра северно от Диеп. Паметна плоча на входа на плажа отбелязва имената на загиналите. Децата ми се спускат с радостни писъци към водата, безкраен е плажът при отлив, мокрият пясък блести на вълнички под нормандското слънце.
Спускам се след тях. Океанът бучи някъде в далечината, тичаме към него, а водата, останала след отлива, затоплена от слънцето, хвърчи на пръски изпод краката ни. Децата с писъци нахлуват в плиткото, оттеглящо се море. Край нас по безкрайната ивица плаж, който се открива при отлив, хора на групички играят с топка, пускат хвърчила, разхождат се по леки якета. Отливът и океанът ни викат да тичаме, тичането ни вика да се смеем.
На втория ден от почивката ни вали. Цял ден, без прекъсване. На третия ден също. Разглеждаме замъци и музеи. На четвъртия ден не вали, само духа вятър, облаците са схлупени над нас, но ние все пак отиваме на плажа и гледаме навъсеното море. Постепенно дъждът се оттича и от него остава един лилав залез, който угасва над отлива, внезапно всичко е поезия и приказки и си спомням "Елиза и дивите лебеди" на Андерсен, онзи момент, в който те допират земята, когато последната капка слънце се стапя зад хоризонта. Гледам към залеза, следя го така напрегнато, сякаш сама летя над морето, а когато и това последно зрънце слънце се скрива зад океана, изведнъж ме обзема тишина. Дъждът е минал, залезът е минал, време е да се прибирам.


Нормандия е студена и красива, и точно когато съм готова да се закълна в нейното пречистващо, северно спокойствие, в последния ден от почивката ни на паркинга над плажа се разполагат сергии и каравани, на поляната издигат сцена, напомпват надуваемите замъци за скачане за децата, започва да се върти розов захарен памук и замирисва на пържени картофки, риба и разлято розé, от сцената гърми местна банда с розови китари, които за втори път изкарват целия репертоар на "Джипси кингс", а хората са седнали на една дълга маса стил хоремаг или по поляната. Децата ми се включват в селския сбор, пищят и се гонят около паметната плоча на загиналите през Втората световна, въртим дупе – децата, аз и две местни лелки – на "Бамболео", докато залезът се разлива над безкрайния океански отлив, над безкрайното и ветровито нормандско лято, над събралите се от всички околни села нормандци и нормандки, които пият наливно младо розé.


На другия ден тръгваме, и докато се отдалечаваме от морето и караме през малки селца с каменни църкви, през зелени хълмове с налягали бели крави, покрай пожънатите поля, и се разминаваме по тесните пътища с трактори и комбайни, си мисля само едно – красиво е. Плажовете на Нормандия, мисля си, и всички световни плажове, би трябвало да се ползват по предназначение.


Не за десант.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на trial_jezz
    trial_jezz
    Рейтинг: 541 Любопитно

    Ъъъ...да очакваме значи апотеоз и възхвала на ЕС, който е "обречен" да бъде единствения ни шанс, дето да ни спаси от "ужаса на войната" и последствията от омразните национализми и национални егоизми, нъл тъй!?

    Офффф, не че нещо, ама смърди на пропаганда от далеч! 😀😀😀

    “Those who love peace must learn to organize as effectively as those who love war.” ― Martin Luther King Jr.
  2. 2 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 3481 Неутрално

    Интересно. Не знам по каква асоциация се сетих за прекрасното произведение-пътепис на Мопасан „По водата”. Може би защото и Мопасан е на френския бряг, само че южния, и той разсъждава за войната, но и за много други неща.

  3. 3 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3663 Неутрално

    До коментар [#1] от "trial_jezz":

    смърди на пропаганда
    ========
    Но се базира на философските принципи и идеология от.... "Св. Климент Охридски"......
    Различна е от ежедневните стенания на някои от троловете на Дневник....

    Bukalemun
  4. 4 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1929 Неутрално

    пручетох две три исречения - мацката е на ниво. жилаиме и оспехи занапреде.

    До коментар [#1] от "trial_jezz":
    на прупаганда брадчед при тува некадърна смърди от плиткоумните сачинения на всеобштата днесникарска и форумна любимка анчето пулитковска, дето днесника наи ридовно ни я претставя с повот и бес повот... тъй че първо стани грамотен слет туй пручит туй онуй пък слет туй запоснавай форума с обунятелните си визии.

  5. 5 Профил на uhh26375027
    uhh26375027
    Рейтинг: 218 Весело

    Цялата тая словесна еквилибристика,за да уточни накрая,че плажовете трябва да се ползуват по предназначение?!Конгениално...или може би несръчен опит да предизвика завист у нашего брата читателя,който не ходи на море в Диоп...кой знае...може би в някой друг разказ ще ни осветли с друга мъдра мисъл,за която не сме се досетили....например,колко е лошо да се пие кафе на гладно...

  6. 6 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1929 Неутрално

    Цялата тая словесна еквилибристика,за да уточни накрая,че плажовете трябва да се ползуват по предназначение?!Конгениално...или може би несръчен опит да предизвика завист у нашего брата читателя,който не ходи на море в Диоп...кой знае...може би в някой друг разказ ще ни осветли с друга мъдра мисъл,за която не сме се досетили....например,колко е лошо да се пие кафе на гладно...
    —цитат от коментар 5 на uhh26375027


    а бе да те питам нешто аку е одобно .... ти кога за послетно чете неква ходожесвена книшка .... щото маи от четине на калпава жорналистика не ти устава времи за туй ... ама внимаваи че има едни оврежданиа дето слет туй не че е невъсможно ама е трудно да бъдът риверсирани ...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK