Примамливо кино и съспенс в Кан

Постерът на тазгодишното издание на фестивала.

72-ият международен кинофестивал в Кан (14 - 25 май) тръгва с предложения за страхотно кино, по-отворено и по-изкусително в сравнение с последните няколко години. Беглата статистика сочи, че в официалния конкурс, който в крайна сметка бе закован на 21 заглавия, 11 принадлежат на европейски режисьори, а 4 – на американски. Далечният изток се представя с два филма, а Латинска Америка и Източна Европа - с по един. Жените режисьори в конкурса са четири, като компромиси за включване в голямото състезание по полов признак не били правени.

С две думи, предчувствие за възхитително издание. Причините са разнообразни, но една от тях е свързана с изключителната тежест на "големите имена", изградили кариерите си благодарение на фестивала в Кан и пак благодарение на него получавали най-голямата му награда, "Златна палма".

Този път броят на режисьорите, които вече имат такава, е внушителен. Трима имат по две "палми" и още трима - по една!

Водещ в класацията е 82-годишният доайен на британското кино Кен Лоуч. След като през 2006 г. "Вятърът в ечемичените ниви", а през 2016 г. "Аз, Даниъл Блейк" му донесоха цели две скъпоценни клонки, сега той се завръща на лазурния бряг за 14-и път. Филмът му Sorry We Missed You е поредното, типично за Лоуч произведение за т.нар. "малки хора". Режисьорът, с подчертано леви убеждения, е снимал филма си в покрайнините на северния британски град Нюкасъл и отново е насочил грижовен поглед към семейство, изпаднало във финансов колапс. Безкомпромисната му позиция срещу "зловещия капитализъм" и този път ще допадне най-вече на онези зрители, които виждат смисъл в борбата за повече социална справедливост.

Миналата година голямата награда на фестивала грабна японският режисьор Хирокадзу Коре-Еда за филма си Shoplifters.

От своя страна многоуважаваните белгийци Жан-Пиер и Люк Дарден също са горди притежатели на две "палми". Едната им беше дадена през 1999 г. за "Розета", а втората - през 2005 г. за "Детето". Единадесетият им игрален филм "Младият Ахмед" ще ги отведе в Кан за осми път. Този път те ще споделят тревогата си за едно 13-годишно момче, част от ислямската общност в Белгия, попаднало под влиянието на местен духовен водач. Религиозните внушения го карат да пожелае да убие учителката си. В този конкретен случай почитателите на обладаните от християнска етика братя Дарден биха могли да проследят, доколко двамата са успели да се предпазват от клопките на (евентуалното) религиозно противопоставяне, в случай че има такова.

Има ли хипотетична възможност или Лоуч или Дарден да се сдобият с трета "палма"? Защо не? Кан е филмово място, където никога нищо не може да се изключи. Стане ли това, фестивалът ще постигне рекорда на десетилетието, а Лоуч или Дарден ще напуснат елитния клуб на лауреатите с по две "златни палми", а именно Шохей Имамура, Франсис Копола, Биле Аугуст, Емир Кустурица и Михаел Ханеке.

Ето ги и притежателите на една "Златна палма", също така достатъчно "големи":

На първо място, това е безспорният и неоспорим Куентин Тарантино. Той и екипът му направиха чудеса от храброст, за да успее "Имало едно време в Холивуд" да стане готов преди старта на фестивала. Деветият игрален филм на режисьора, вече обявен за най-очакваното събитие в Кан, ще "подари" на Лазурния бряг Леонардо ди Каприо, Брад Пит и прекрасната австралийка Марго Роби. Впрочем, говори се, че целият останал каст на филма, посветен на златната епоха на Холивуд в края на шейсетте години на миналия век, е умопомрачителен: Ал Пачино, Тимъти Олифант, Кърт Ръсел, Тим Рот и още куп други петзвездни имена. Сериозните филмови издания вече писаха, че след раздялата си със злощастния Харви Уайнстийн неуморният Тарантино все пак е успял да се спазари със "Сони пикчърс" и да ги накара да му осигурят близо стомилионен бюджет в долари, без обаче да му отнемат правото на пълен художествен контрол над филма, на който е и сценарист. Въпросът сега е ще успее ли един от най-култовите режисьори на световното кино наново да си спечели миг щастие, подобен на онзи, когато през 1994 г. лично Клинт Истууд му връчи "Златна палма" за неувяхващия "Криминале"?

През 1994 г. Тарантино печели "Златна палма" в Кан с филма си "Криминале".

Може би да, а може би и не, защото сънародникът му Терънс Малик, провъзгласен за владетел на мистичния маниеризъм, също си има "палма" от 2011 г., когато тогавашният председател на международното жури, легендарният Робърт де Ниро, реши, че трябва да я предостави тъкмо на "Дървото на живота". Кан, разбира се, добре си спомня играта на Брат Пит и Шон Пен, а също и фрапиращото отсъствие на Малик, който не се поколеба да не се появи по време на целия фестивал. Сега най-новият му филм "Скрит живот", сниман на декор в немското студио "Бабелсберг" и запечатал последните роли на незабравимите Микаел Нюквист и Бруно Ганц, се занимава с упорството на смел мъж на име Франц Йегерщетер. Оказва се, че по време на Втората световна война този човек безразсъдно, но напълно съзнателно, се е противопоставял на Хитлер. Умрял е на 36 години, екзекутиран от нацистите, а десетилетия по-късно Католическата църква му подарява безсмъртие, като го обявява за мъченик. Дали пък "палмата" няма да отиде при пределно сгъстения драматизъм на една зловеща тоталитарна епоха?

В последната минута на хоризонта на Кан се появи още един носител на "Златна палма" - тунизийският французин Абделатиф Кешиш. През 2013 г. в комплект с актрисите си Адел Екзаркопулос и Леа Сейду той получи престижната награда за "Животът на Адел" лично от Стивън Спилбърг. Обявен за скандален, филмът, в който една жена обича друга жена, продължава да дразни сетивата на праволинейните пуритани, които сигурно още от сега се канят да бойкотират четиричасовия му "Мектуб, моя любов: интермецо", продължение на по-ранния "Мектуб, моя любов: песен първа". Като се има предвид какви конвулсии предизвиква обожаваното от едни и ненавижданото от други кино на Кешиш, то отсега е ясно, че скандали в Кан няма да липсват.

Съспенсът обаче не спира дотук. Други двама, и то от най-големите, имат всички основания да се надяват на първа "палма" тази година. Единият е Джим Джармуш, другият - Педро Алмодовар. "Мъртвите не умират" на първия ще ознаменува осмото му участие в Кан, а "Болка и слава" на втория – шестото.

През 2016 г. Джим Джармуш избра Кан за първата премиера на "Патерсън".

Обожателите на въздушното, леко, но не лековато чувство за хумор на Джармуш, който със "Само любовниците остават живи" (2013 г.) доказа, че знае всичко за "екзистенциалните" драми на вампирите, които си измисля сам, ще се зарадват на най-новата му филмова забава "Мъртвите не умират". Отново ще се лее кръв, този път заради събуждането на заровените в гробището на градчето Сентървил трупове, които внезапно решават да се самосъживят и тормозят нищо неподозиращите граждани. Отново Адам Драйвър ("Патерсън"), в случая дегизиран като непохватен полицай, отново Тилда Сунтън, но преобразена в откачена погребална агентка. Филмът обещава да е приятно свеж и предоставената му чест да открие фестивала е великолепно хрумване на организаторите.

А романтикът Алмодовар? Крехкият, неуверен, чувствен и чувствителен, платонически влюбен в жените, от време на време и в мъжете, 68-годишен испанец, решил с 22-рия си игрален филм да надникне в най-скришното си "аз", и то с помощта не на кого да е, а на великолепния Антонио Бандерас? И на Пенелопе Крус естествено

Вече нарекоха "Болка и слава" испанския "8½". Предстои да се види дали гениалният Федерико Фелини наистина е "цитиран" подобаващо и дали Бандерас с нещо ще напомня Марчело Мастрояни. Би било прекрасно точно този филм да получи интелектуално признание в Кан, тъй като търговският му успех вече е факт – тази година това е най-гледаният филм в Испания с приход от близо пет милиона евро.

Както винаги фестивалът в Кан отделя много (според някои прекалено) място на френските филми в конкурса.
Тази година те са шест. Един от тях се казва "Клетниците" и е дебют на родения в Мали, но френски гражданин, Ладж Ли. Филмът е вдъхновен от социалните вълнения в парижките предградия през 2005 г. и е посветен на полицаи и ситуации, които по време на акции превишават правата си. Тъй като директните допирни точки със сходни случаи по време на неспиращите протести на "жълтите жилетки" са очевидни, те ако не напълно, то поне в някаква степен ще притеснят лукса на "Кроазет". От своя страна "Атлантик" на младата Мати Диоп, родена във Франция, но дъщеря на известен джазов композитор от Сенегал, ще покаже как се чувстват жените в първата й родина, когато несигурните лодки на мъжете им изчезнат в безкрайния океан.

Откакто Кан съществува, Диоп е първата чернокожа жена с филм в официалния конкурс. От своя страна Селин Скиама с "Портрет на девойка в пламъци", а също и Жюстин Трие със "Сибил" биха могли да поднесат приятни изненади. Първият е за усилията на художничка от XVIII век тайно да нарисува портрета на млада жена, а вторият - за странната връзка между психоаналитичка и млада актриса (Адел Екзаркопулос). А "Рубе, една светлина" на стилния Арно Деплешен най-вероятно ще защити обичайно високото ниво на типичния френски детектив, този път заснет в родния град на режисьора (Рубе).

За правото си да получи "палма" ще се бори и "детето чудо" на Кан - 30-годишният Ксавие Долан от Канада, чийто осми игрален филм "Матиас и Максим" ще разкрие зараждащите се чувства между двама млади мъже. Още от времето на "Аз убих майка си" (2009 г.), "Мамо" (2014 г.) и "Това е само краят на света" (2016 г.) това е режисьорът, който, било заради младостта си, било заради свръхенергичното си кино, безотказно предизвиква фурор в Кан.

Хипотетично "палмата" би могла да отлети и към Клебер Мендонса Фильо, един от най-добрите бразилски режисьори, който заедно със Хулиано Дорнелес ще представи мистериозното изчезване на цяло едно село в "Нощна птица". А също и към добре познатия талантлив кореец Бонг Джоон-Хо, чийто по-ранен Okja завинаги ще напомня за скандала между Кан и "Нетфликс". Сега фестивалът е решил да покаже "Паразитът", в който две корейски семейства, едното бедно, другото - богато, няма да могат да свалят напрежението по между си.

Сериозният азиатски конкурент на Джоон-Хо е страхотният китаец Дяо Инан. В многоочаквания му най-нов филм "Езерото на дивите гъски" престъпник и проститутка се озовават в центъра на опасни бягства и преследвания. Инан вече си има "Златна мечка" от Берлин – през 2014 г. Криминално-социалната драма "Черен въглен, тънък лед" донесе на режисьора международна слава, която би могла да бъде дообогатена със средиземноморски привкус.

Няма как да бъде пропуснат Корнелиу Порумбою, финият и ироничен режисьор от Румъния и новият му филм "Свиркащите", изцяло сниман на Канарските острови. Оказва се, че там има място, на което хората си говорят не с думи, а с подсвирквания. Очевиден е поредният триумф на северната ни съседка в Кан. Би ли могла Румъния да изтръгне втора "Златна палма"?

Тази година председател на журито в Кан ще бъде мексиканският режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту.

Има го обаче и невероятния палестинец Елия Сюлейман, роден и живеещ в Назарет, чийто стил на игра напомня за този на Бъстър Кийтън. Със сигурност в "Това трябва да е раят" той отново ще играе себе си, този път, за да покаже, че според него родната му Палестина може да бъде открита във всяка друга страна.

Добре познатият с критичното си отношение към политическата корупция в страната си италианец Марко Белокио ще разчита на "Предателят". В него шумният мафиот от 80-те години на миналия век Томазо Бускета ще покаже невероятното си преобразуване от престъпник в сътрудник на антимафиотските власти.

А може би най-голям интерес ще предизвика генно модифицираното цвете в "Малкият Джо", най-новият филм на Джесика Хауснер, талантливата ученичка на Михаел Ханеке? Или пък не съвсем обичайният американско-френски филмов съюз между много известния в Сънданс, но почти непознат в Кан Айра Сакс и силната и неподражаема Изабел Юпер, изпълняваща главната роля във "Франки"?

Къде и и при кого ще отиде тазгодишната "Златна палма" ще стане ясно на 25 май, а дотогава филмите ще бъдат оценявани от жури, в което освен мексиканецът Алехандро Гонсалес Иняриту влизат полякът Павел Павликовски, италинката Аличе Рорвахер, гъркът Йоргос Лантимос, французинът Робен Кампийо, американската режисьорка Кели Райкарт, американската актриса Ел Фанинг, както колегите й Енки Билал от Франция и Муна Ндиайе от Сенегал.

Толкова класни оценители накуп, притежатели на "Оскари" и на всякакви други престижни награди май отдавна не е имало. Даже и в Кан