Накъде ще отлети "Златната палма" - към Холивуд или към Азия

Пресконференция на "Имало едно време в Холивуд" в Кан

© Reuters

Пресконференция на "Имало едно време в Холивуд" в Кан



Публиката в Кан разполагаше с цял ден, за да свикне с мисълта, че втора "Златна палма" на Куентин Тарантино за 158-минутния му "Имало едно време в Холивуд" е напълно възможна. Но веднага след прожекцията на "Паразитът" на талантливия южнокореец Бонг Джоон-Хо, чието име преди време вдигна сериозен шум на "Кроазет" заради скандала на фестивала с "Нетфликс", прогнозите бързо се пренасочиха. Не без основание критиците започнаха да се питат дали пък "Палмата" няма отново да отлети за Азия, както се случи миналата година с филма на японеца Хирокадзу Коре-еда "Джебчии".


Плюсовете на "Имало едно време в Холивуд" са, че Тарантино се завръща в Кан с филм, посветен на киното. На хората, които го правят. На мястото, синомим на самото кино (Холивуд). И че погледът му към шейсетте години на миналия век е не толкова подигравателно-саркастичен, колкото емоционално-всеотдаен.


В "Имало едно време в Холивуд" главните герои са двама: телевизионната звезда Рик Далтън (Леонардо ди Каприо) и неговият дубльор Клиф Буут (Брат Пит). Те са партньори в работата си, но и приятели (личните им взаимоотношения са инспирирани от живота на телевизионната звезда Бърт Рейнолдс). Мъжете, особено Рик, желаят да оцелеят в променящата се филмова индустрия в края на шейсетте години на миналия век. А тя почти ги е изхвърлила извън борда. Затова, освен че се возят в огромни автомобили, пият бира, уиски или водка в огромни количества и нерядко пушат джойнт, те посещават шумни партита и влизат в отношения с различни важни персони от филмовата индустрия. Независимо от демонстрацията на привидно безгрижие напрежението в живота им е огромно, а психологическият натиск – постоянен.





Съществена част от филма е фокусирана и върху версията на Тарантино за начина, по който е била убита бременната в осмия месец Шарън Тейт (Марго Роби), съпруга на Роман Полански. Тогава това е било сторено от членове на окултната група на Чарлз Менсън. Всъщност филмът е един изкусно подреден калейдоскоп от образи, типажи, ситуации и обрати, които Тарантино не подчинява на други правила освен на своите собствени.


Два момента са особено трогателни – първият, в който Рик се опитва да пребори алкохолизма си и да се отдаде докрай на ролята си, и вторият, когато пленяващата с лъчезарието си Тейт, без да плаща, влиза в един киносалон. А там прожектират заглавието, в което току-що се е снимала. Дълго време публиката гледа как тя гледа себе си.
Този път Тарантино е доста по-смирен. Заради възрастта? Заради обичливостта, която в някаква степен е сменила арогантността?


Всъщност тук е мястото да се подчертае, че медийната шумотевица, която се вдигна в Кан около имената на Леонардо ди Каприо, Брат Пит и Марго Роби, беше наистина феноменална по своя мащаб, но тя щеше да си остане без покритие, ако изпълненията им във филма не са това, което са, а именно умопомрачаващи. Та суперлативите, които заваляха в Кан, са не само за режисьора, а за всички. А това невинаги е било точно така. Ако все пак има някакви забележки, те са най-вече към дължините на определени сцени, които, говори се, могат да бъдат премонтирани в близко време.


Пресконференция на "Паразит" в Кан

© Reuters

Пресконференция на "Паразит" в Кан


Силната страна на "Паразитът" пък е в неговата неочаквана острота и актуалност. В смелостта на режисьора да използва жанра на трилъра и да го преобърне в небивала социална критика срещу жестокото противоборство между бедни и богати.


Историята е за различните таланти на членовете на едно изнемогващо в бедност семейство. Благодарение на изобретателността си, а също и на поквареността си, то успява да завладее луксозния дом на богат капиталист и тотално да разбие живота му. Освен че е перфектно изигран, филмът е и перфектно заснет – с въздействащ минимализъм при богатите и изразителна претрупаност при бедните. И с достатъчно количество кръв и трупове на финала. А жанровата определеност далеч не изолира филма от реалността на истинския живот, тя по-скоро директно го вкарва в нея и го прави разбираем. Освен това сюжетът "бедните въстават срещу богатите", придобиващ все по-голямо значение навсякъде по света, е напълно разбираем, без обаче да е банализиран.

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2368 Весело

    Аз съм за Тарантино! А палмите не летят ;)

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  2. 2 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 920 Любопитно

    Не зная, в Кан всичко е възможно.
    Може би няма да бъде нито един от тези два филма.
    Все пак, ако е от тези два филма, "Имало едно време в Холивуд" е фаворита.

    Кой знае, ще видим.
    Четох на Питър Брадшоу едно прекрасно ревю за The Lighthouse

    https://www.theguardian.com/film/2019/may/19/the-lighthouse-review-robert-pattinson-shines-in-sublime-maritime-nightmare

    Също и Алиса Уилкинсън има много интересен текст за същия този филм

    https://www.vox.com/culture/2019/5/21/18632743/the-lighthouse-review-robert-pattinson-willem-dafoe-eggers-cannes

    Защо не този филм...

  3. 3 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 4351 Весело

    Куентин Тарантино май е последен от старата школа!
    Бъдещето е само политкоректни филми, расово разпределени с повече еднополова любов и злодеите са извън евроатлантическите демокрации или планетата земя!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  4. 4 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12474 Весело

    Към широкия екран :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  5. 5 Профил на satanail13
    satanail13
    Рейтинг: 812 Весело

    Истината е в комиксите!

    Марс е изконна Американска територия!
  6. 6 Профил на jcg44315995
    jcg44315995
    Рейтинг: 42 Неутрално

    Овациите след прожекцията бяха впечатляващи. Сигурно около 10 мин цялата зала ръкопляскаше на актьорския състав и Тарантино. Не знам дали е имало друг такъв случай.
    https://www.youtube.com/watch?v=dAFzLcbqSRA

  7. 7 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 920 Неутрално

    До коментар [#6] от "jcg44315995":

    Всъщност, ръкопляскането е било 7 минути. Така разбрах аз. За съжаление, тази година не съм на Кан, а съм в България по това време, ма се случват и такива неща в живота понякога :)
    но в предишни години ми се е получавала да съм там.

    И няколо пъти съм бил свидетел на доста по-сериозни неща като ръкопляскане.

    Да, за всякакви стандарит, 5-6-7-10 минути е нещо огромно.Но за Кан, за Кан не е необичайно.
    Ето да видите за каков става дума.


    Film Year Length of applause
    Pan’s Labyrinth 2006 22 minutes
    Fahrenheit 9/11 2004 20 minutes
    Mud 2012 18 minutes
    The Neon Demon 2016 17 minutes
    Capernaum 2018 15 minutes
    The Paperboy 2012 15 minutes
    Bowling for Columbine 2003 13 minutes
    The Artist 2012 12 minutes
    Inglourious Basterds 2009 11 minutes
    BlacKkKlansman 2018 10 minutes
    The Beaver 2011 10 minutes
    Captain Fantastic 2016 10 minutes
    Carol 2015 10 minutes
    Biutiful 2010 9 minutes
    All Is Lost 2013 9 minutes
    Mommy 2015 9 minutes
    Suspiria 2018 8 minutes
    Foxcatcher 2014 8 minutes
    Cold War 2018 8 minutes
    Once Upon a Time in Hollywood 2019 7 minutes
    Clouds of Sils Maria 2014 7 minutes
    You Were Never Really Here 2017 7 minutes
    Good Time 2017 6 minutes
    Twin Peaks 2017 5 minutes
    Burning 2018 5 minutes
    The Beguiled 2017 5 minutes
    Moonrise Kingdom 2012 5 minutes
    Inside Llewyn Davis 2013 5 minutes

    Можете да разберете къде е Тарантино тази година.

  8. 8 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 920 Неутрално

    Като се замисля, сега, най-вероятно, една от наградите, поне, ще бъде дадена на жена.

    Може би дори най-голямата. Не зная. Но това ми хрумва посред нощ.

    Четири режисьорки има този път. Предполагм, че една със сигурност а може би дори и две режисьорки ще получат награди.

    Това с Ален Делон си е пример за това, какво се задава занапред. Както каза директорът на фестивала, вече е много трудно да наградиш когото и да е.
    Все ще има протести, все ще има недоволни.

    Да видим какво ще се случи.




    Но,




  9. 9 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 920 Неутрално

    Току що станаха ясни победителите.

    Честито
    на "Паразитът" на талантливия южнокореец Бонг Джоон-Хо, които отмъкна пълмата от Тарантино.

    Grand Prix отиде при Мати Диоп. За първи път чернокожа режисьорка е в състезанието и нейни филм спечели.

    Честито на спечелилите.






За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK