Когато песента е призвание - Ния Петрова по пътя на музиката

Певицата Ния Петрова

© Юлия Лазарова

Певицата Ния Петрова



Тя обича да пътува на далечни места. Като малка е искала да стане пират, а преди това - боклукчия, за да се вози цял ден на камиона. По-късно се е отказала и от двете си мечти, за да сбъдне нова - да учи психология. Интересът ѝ в тази област се събужда, когато става доброволец в Българския червен кръст на 16 години. Вместо психология, в Софийския университета я приемат да учи социални дейности, но не съжалява.


Сега Ния Петрова е на 24 години, а зад гърба си има богат опит в социалната сфера - от първи курс започва работа във фондация "Светът на Мария", която помага на хора с интелектуални затруднения. Днес продължава да работи в няколко неправителствени организации, да прави музика, да пътува и да помага. Свири любителски на китара и вече представи първия си сингъл с клип към него, сниман в Йордания. Вече има и група, която е в състав Явор Милчев – бас китата, Петър Йотов – китара, Денис Попстоев – синтезатор и Стефан Цеков – барабани


Ния Петрова е и победителят в миналогодишното издание на музикалния формат "Гласът на България".




Работите в различни неправителствени организации, свързани със социални дейности. Кога разбрахте, че искате да се занимавате с това?


- Да, до момента в три. Едната неправителствена организация е свързана с обучения на деца и младежи за професионално и кариерно ориентиране и личностно развитие. Последно с нея работихме по проект с деца от домове в община Бургас, за които никой не си прави труда да развива в тази посока. Просто няма ресурс, но от общината търсят хора, за да дойдат и да правят тези неща. Друго, с което се занимавам е обучение на учители за повишаване на квалификацията им.


Разбрах, че искам да се занимавам в тази сфера може би когато бях 10-и или 11-и клас, защото участвах в социалните проекти на Български червен кръст. Работихме с деца, с младежи, с хора в неравностойно положение. Беше ми много интересно. Исках да науча как работи човекът и затова се насочих към психология. Не ми се получи, но приятно се изненадах, че социалните дейности са доста сходни с нея. Започнах да работя по специалността си още в първи курс и се преориентирах към възрастните. Осъзнах, че е хубаво, че работим с деца, които имат проблеми, но какво става с тях после, когато пораснат големи. Така започнах във фондация "Светът на Мария" като трудов терапевт. Две години работех с възрастни, които имат интелектуални затруднения. Фондацията всъщност обучава тези хора как да се справят с живота, намира им работа.


Певицата Ния Петрова<br /><br />Снимка: Sofia from Sofia

Певицата Ния Петрова


Снимка: Sofia from Sofia


Има ли проект, който Ви е развълнувал така, че да го помните до днес?


- Да. Първият ми по-голям проект, свързан със социална дейност, беше един лагер за бежанци, точно в началото на бежанската криза. Бях ходила вече в Сирия, много мъчно ми беше. През това време от Българския червен кръст набираха хора за организирането на три лагера през лятото, в които избраните доброволците ще бъдат обучени от професионалисти. Кандидатствах и ме одобриха.


Имаше 35 деца бежанци и тогава мисля, че отслабнах с 6 кг за пет дни. След две години имахме сесии в едни дневен център, а той делеше двора си с дом за изоставени деца. Когато влязох, към мен затичаха две деца. Погледнах ги и се сетих кои са. Оказа се, че родителите им са получили паспорти и са ги изоставили. Те бяха прекраси деца от Афганистан, две братчета едното на 4, другото - 7 години. И по-голямото се държеше като възрастен, който постоянно се грижи за детето си. И беше ужасно, защото виждах, че за тях няма да се оправят нещата.


Кога открихте пеенето и музиката?


- Като бях много малка. Аз съм от артистично семейство и винаги съм слушала хубава и разнообразна музика, ходила съм по концерти. Помня, че първият ми концерт беше на рок групата Blackmore’s night. Бях на 10 години и имах рожден ден. Освен това пеех непрекъснато и приятелите ми не ме понасяха много заради това – постоянно си мънках. Нашите ми бяха забранили да пея, ако не знам думите. Те не знаеха английски, тъй че нямаше нужда да го правя, но така започнах да помня много текстове. Казвах си: "Ти ли ще ми казваш, че няма да пея?! Сега ще науча текста на тази песен". Но в един момент намразих пеенето и не си отворих устата може би до осми клас.


Певицата Ния Петрова

© Юлия Лазарова

Певицата Ния Петрова


Защо спряхте да пеете?


- Защото ме записаха на пеене. Бях във вокална група "Бон Бон" около 2 години. Не че беше неприятно, просто беше - отиваш и пееш. Питах се какъв е смисълът на това и напуснах и след това спрях да пея. Когато смених училищата, в новото имаше актова зала с музикални инструменти – китара, пиано и в часа по музика всеки правеше това, което можеше да прави.


Какво се промени през последната година, след като спечелихте голямата награда в музикалния формат?


- Лятото работя в един бар в Синеморец. Когато чистя тоалетната и малки деца ме видят започват да крещят: "Мамо, мамо, "Гласът на България" чисти тоалетната. След това водят майките си, които ми казват: "Извинявайте, то се е объркало. А аз отговарям: "Не, не се е". Това, мисля, че ми е любимата случка.


Изкарала съм една песен, откакто мина форматът, но всеобщият натиск от това, че си спечелил и веднага трябва да започнеш с тези неща ме напряга, а пък аз съм по-бавна. Имам си свое темпо и ми трябва повече време да разбера нещата.



Клипът към първия Ви сингъл е заснет в Йордания. Какво Ви впечатли в тази страна?


- Вкусно е, много е топло и е много студено – сълзи от студ, мъка и тъга. Красиво е и ние всъщност много се изкефихме на нелъскавата част и впоследствие стана малък скандал с клипа. Казаха, че ние сме шпиони от Израел и сме представили корупцията и лошата страна на Йордания, но беше интересно.


Какъв ще бъде следващият Ви музикален проект?


- Имам едно нещо, което всъщност много ме захвана и честно казано, дори да не стане, ме вкара много в различен тип работа. Поканиха ме на прослушване за един мюзикъл. На мен винаги ми е било мечта да участвам, въпреки че е много различен начин на пеене. Всичко е много различно.


Иначе на 15 август ще ходя с групата ми на фестивал във Франция. Като се върна през септември ще изкарам едно парче с клип и ми се иска да успея да завърша песните, които съм започнала. Преди края на годината се надявам да е готов и албумът.


Тази година ще участвате в джаз фестивала "Джаз под звездите" на Деветашкото плато. Какво ще изпълните там?


- Там ще бъдат петнадесет брас музиканти, аз и Камелия Тодорова. Чувствам се малко като дете покрай тях, защото това са музиканти с много опит. Променили сме някои класики, джаз стандарти, които не очакваш да чуеш, така и любими песни, които пускаме в бара в Синеморец.

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11245 Неутрално

    Интересни истории споделя...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на о сандо
    о сандо
    Рейтинг: 1869 Неутрално

    До коментар [#1] от "penetrating":

    #GOTINAE :)

    "Каменный век закончился не потому, что закончились камни" Г. Греф
  3. 3 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11245 Весело

    До коментар [#2] от "о сандо":

    Съгласен! :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  4. 4 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 9342 Неутрално
  5. 5 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 9342 Неутрално
  6. 6 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 1842 Неутрално
  7. 7 Профил на strk
    strk
    Рейтинг: 311 Неутрално

    Това не е ли племенницата на Александър Петров (авторът на много текстове на известни песни)





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK