Якопо Сторни: Журналистиката е длъжник на хората

Якопо Сторни - "Фейсбук" профил на издателство "Книгомания"

© Издателство

Якопо Сторни - "Фейсбук" профил на издателство "Книгомания"



Якопо Сторни е италиански журналист. Роден е във Флоренция, като двама от журналистите, които възприема като свои учители в една или друга посока въпреки прочутия им словесен дуел са Ориана Фалачи и Тициано Терцани. Сторни следва заръката на Терцани – да пише за истината със сърце.


Журналист в изданията Corriere.it, "Флорентински куриер" и "Социален редактор", още от дипломирането си се занимава със социални теми и провокативни истории. Отделя голямо внимание на противоречивата за медиите в Италия тема – имиграцията, която разглежда в два от книгите си - "Застреляйте ги! Нови роби в Италия" (2011) и "Италия - това сме ние. Истории за успели имигранти" (Кастелвеки, 2016).


През 2015 печели наградата за разследваща журналистика "Роберто Гинети". Година по-късно печели първото издание на "Социален журналист на годината", организирано от Cesvot (център за доброволни услуги в Тоскана), Voltonet (мрежа на тосканските доброволци) и Compagnia delle opere (дружество на делата). В България Сторни пристигна в компанията на съпругата си Франческа, с която създават фондация, която насърчава общуването на деца от различни националности, етноси и религии.




Поводът беше официалното представяне на книгата на Тициано Терцани "Краят е моето начало" (написана като разговор между Терцани и неговия син Фолко). Повече за нея - тук, откъс - тук.


Кога се случи вашата първа среща с Тициано Терцани?


- В Италия няма човек, който претендира да чете, както и журналист, който пък претендира, че може да пише, който да не е чел книгите на Тициано Терцани. За жалост, не го познавам лично, защото е починал през 2004 г. година, но с Терцани е свързана всяка важна фаза в моя живот – на човешко същество и на професионалист, който използва словото, за да защитава истината. И когато говорим за истината, ми се иска да наместя в това пространство идеята и смисълът на истината, за които Терцани говори през целия си живот. Той казваше : "Няма обективна истина. Има факти, които добрият журналист трябва да разказва със сърцето си."


Интересен момент от журналистическата кариера на Терцани в Италия е идеята му да използва всички онези думи, изречения и абзаци, които собствениците на медиите, с които работи, премахват, като гръбнак на книгите си. Той им е казвал: "Добре, съкращавайте. Махайте всички онези прилагателни, които показват отношение, сърце, чувства, пък аз ще ги включа в книгите си.". Познавам този маниер на работа в големите италиански всекидневници, случва ми се често и на мен някой от главните редактори да ми каже: "Якопо, хубав текст, но с много прилагателни. Махни ги." Никой не разбира, че в тях се крие не само тайната на доброто писание, но и силата на споделените факти от сърце – същите, за които говори и пише Терцани.


Цензурата – вечната болест на журналистиката. А каква е настоящата?


- Знаете ли, журналистиката е длъжник на хората, защото от много дълго време тя се вживява и все по-често се харесва в ролята на мегафон на властта. А това не е нито нейната природа, нито нейната функция. Все повече журналистиката взе да обслужва водещите политици и удобни политически формации. Тази й сервилност се подхрани и с настоящата реалност на клика – всички ние живеем по-малко или в повече в интернет. Оттам научаваме водещите новини, коментари и позиции на медии и хора, които харесваме и на чийто морал разчитаме.


Кликаме и бързаме – това е диагнозата на съвременния човек, който не си дава време, възможност и шанс да спре, да се огледа, да види човека до себе си и тогава да прецени дали той е потенциалният враг, който му описват политиците и някои от водещите медии.


Проблемът с имиграцията е съвършен пример в тази посока. Казват ни кои са тези хора, какви престъпни намерения имат, а после ни представят и конкретните политици, които могат да разрешат проблема. Не забравяйте, че това е същият този проблем, който са измислили самите те. Живея в Италия – страна, която някои от медиите дресираха да бъде много чувствителна към имигрантите.


Къде е тогава надеждата в тези смутни времена? Интелигенцията ли?


- Не, младите хора. Младите хора са истинската надежда. Има един политик в Италия, който вижда в тази надежда заплаха, и често ги нарича "поколението, което лежи. Лежи и цъка в интернет", но аз вярвам, че тийнейджърите, които излизат по улиците в световните градове в защита на природата и Земята, имат морал.


Онзи морал, за който говори и пише Терцани – моралът на човека, който се интересува не само от себе си, но и от човека до себе си. Онзи, който помни думите на Махатма Ганди: "Ако се следваше само правилото око за око, светът щеше да е ослепял!", или заръката на Мартин Лутър Кинг, че добрият политик "не гори мостове, той ги изгражда". Огледайте се наоколо, какво се случва в добрата Стара Европа – колко от настоящите политици горят мостове и колко ги създават?! Задавайте си въпроси и търсете отговорите, не слушайте мегафоните на властта.

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Добрият войник Швейк
    Добрият войник Швейк
    Рейтинг: 1349 Любопитно

    Работата на Терцани е огромна. Например, той е сред малкото западни кореспонденти, живели в Пекин по време на събитията на Тянънмън, от които точно отбелязахме 30 години. Като кореспондент в Москва описва разпада на империята, а фаворит ми е книгата, в която описва как живее, движи се и работи една година в Югоизточна Азия, без да ползва самолет - което е колкото журналистика, толкова и антропологични наблюдения, но без претенции за научност или извисеност над обекта.
    Задължително четиво, заедно с Капушчински, за всеки изкушен от занаята.

    За войната ний нехаем, на война се ние шляем.
  2. 2 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1145 Неутрално

    Ммм... сърдечните пориви са когато пишеш собствения си анализ, как ги виждаш ти самият нещата. Тогава прилагателните са ок. Но иначе журналистите трябва да се въздържат от тях при съобщаване на новините.

    "Няма обективна истина. Има факти, които добрият журналист трябва да разказва със сърцето си."

    Това си е ачик ачик признание за манипулация. Изобщо съвременната журналистика все повече размива границата между новини и личен анализ. За това не й вярват особено, читателите не знаят кога им съобщават факти и кога личното мнение на журналиста за тях.

  3. 3 Профил на Светозар Христов
    Светозар Христов
    Рейтинг: 580 Неутрално

    Този е толераст. Активист на Италианския Хелзинкски Комитет.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK