Лиз Райт, певица: Промяната в мисленето става с революции, но и с разказването на истории

Лиз Райт, певица: Промяната в мисленето става с революции, но и с разказването на истории

© Jesse Kitt



Разговорът ни по "Скайп" започва като всеки друг. Само че без картина, а само със звук. Гласът й веднага грабва вниманието. Мек, дълбок, кадифен, плътен, благ... От онези, които остават да вибрират дълго след последната разменена реплика. Веднага разбирам защо в "Ню Йорк таймс" го описват като "гладък, тъмен алт, притежаващ качества, които може да бъдат асоциирани с отлежал в бъчви бърбън или гладка и мека като масло кожа".


Лиз Райт отдавна се е наложила като един от най-впечатляващите и популярни джаз и госпъл гласове на своето поколение. Има шест самостоятелни албума зад гърба си - от дебютния Verve през 2003 г. до последния Grace през 2017 г. всеки се приема възторжено от критиката и винаги намира място в секцията с музикални ревюта на "Ню Йорк таймс".


Цялата тази красота, която носи музиката й, публиката в Пловдив ще може да види и чуе на 16 юли, когато тя ще представи проекта Jazz Symphony и ще излезе на сцената на Античния театър заедно с оркестъра на Опера Пловдив.




Разговаряме за темите, които я вълнуват и вдъхновяват напоследък, на какво те учи пеенето в църковен хор, да си дъщерята на пастора и музикален ръководител на църквата в малко градче в щата Джорджия, как се оставя следа в джаза днес, може ли изкуството да преобръща мисленето на хората и а какво се надява да попадне тя по време на престоя си в Пловдив.


Къде ви откриваме в момента?


- В Бруклин, на път да се срещна с приятели, за да пишем заедно музика. Понякога излизам от града с тази цел, защото трябва да се откъсна от растенията и животните, за които се грижа - те постоянно ме разсейват. Този път ще отседна в хотел в Бруклин, имам среща с приятели, с които смятам да пиша малко по-късно. Просто отивам някъде, където наистина мога да се фокусирам. На места, които познавам и където имам възможност да слушам различни неща, да проуча и да помълча.


Лиз Райт, певица: Промяната в мисленето става с революции, но и с разказването на истории

© Jesse Kitt

Какви теми ви вълнуват и вдъхновяват в момента?


- Преди две години с партньора ми отворихме кафене. Предлагахме стаж на гимназисти, които искат да се научат да готвят. Те станаха част от живота ми. Имах ежедневна сутрешна рутина, сервирайки кафе на съседите си. Това ме кара да се чувствам наистина добре. Зарежда ме с енергия. Така, когато съм на път, знам, че съм свързана с живот, в който мога да си върна обратно тази енергия.


Това беше много приятно преживяване за мен. Беше си и голямо приключение. Притеснявах се, докато се науча как да давам нещо с ръцете си без никакво пеене. Без хората да знаят коя съм и да се опитвам да бъда наистина много добра в нещо с различен глас. Беше предизвикателство, но ми достави удоволствие да правя всичко с много любов, както и да разбера какъв вид любов ме изпълва и ме прави способна. В момента това ме вдъхновява. А и по принцип, дори преди да направя последния си запис, винаги съм се опитвала да разбера къде е мястото ми в музиката, къде се чувствам удобно и способна да поема риск. Търся усещането за сигурност и за любов.



Това да правиш нещата с любов вероятно има връзка с вашето израстване като дъщеря на пастор в местната църква на малък град в щата Джорджия. Били сте част и от ръководения от него църковен хор. Какви уроци научава човек - лични, а и професионални - от такъв опит?


- В църквата научих как да давам душата си и в същото време да споделям това с други хора. Често в изкуството избираш или едното, или другото. В църквата обаче трябва да откриеш начин да го правиш едновременно. Как да се молиш чрез музиката и да бъдеш искрено докоснат от нея и в същото време да споделяш това в едно общо пространство. И двете усилия трябва да са искрени и всъщност да са едно и също усилие.


Църквата е велика среда, поне църквата, в която аз израснах. От нея се научих да имам доверие в себе си, че ако съм успяла да докосна собствената си душа, докосвам и тези на хората. Упражняваш се как да имаш надмощие над самия себе си и как да надскачаш притеснението, да си отвъд съзнанието за себе си или желанието да си перфектен. Нещо като да пуснеш сърцето си да се разбие и да го оставиш отворено.


Имате ли понякога усещането, че по време на концертите си успявате да пренесете хората от публиката в паралелно пространство, подобно на тази църква от детството ви?


- Възможно е. Чувала съм, че понякога се получава. Знам със сигурност, че от време на време се случва с мен. Работата с музикантите наистина ме вълнува. За мен те са артисти като личности. Винаги ми е интересно какво имат да ми кажат за моята музика. Обичам да чувам как си общуват. Обичам да знам за живота им.


Много често наистина се опитвам да се контролирам, защото понякога се трогвам или вълнувам твърде много. Но не мога просто да се разплача. Това не е забавление. Това е истинска интимност. Като истински вик към Вселената за това кои сме и къде се намираме. Мисля, че тази наситеност от искреност е много красива. Предполагам, че има и развлекателен елемент, но не това е целта. Различно е.


Мисля си, че някои аспекти на религиозното преживяване си остават. Но аз съм и много земен, много обикновен човек. Опитвам се да се вглеждам в природата, когато се опитвам да се справя с духовни или емоционални въпроси. И все пак смятам, че влиянието на църквата винаги ще бъде някъде там и хората ще я усещат, без дори да я споменавам.


Лиз Райт, певица: Промяната в мисленето става с революции, но и с разказването на истории

© Jesse Kitt


Започнали сте с госпъл музика. Тя се харесва на хората навсякъде по света, независимо дали разбират текста, думите. Каква е тази специална нейна съставка, която успява да докосне толкова много хора?


Това е същата причина, поради която обичат блуса. Тези два вида музика са дълбоко свързани един с друг. Това е начинът, по който звучат човекът и неговите чувства. Дори извън контекста или връзката с религията. За мен това е отражение на личното ми наследство, културния ми опит и израстване. Аз продължавам да се чувствам емоционално и духовно оформена от тези песни и искреността на това оформяне докосва хората.


Госпълът е красив. Такъв е и блусът. И двата вида музика притежават онази красота, при която не са ти нужни много думи. Правят се много повторения на няколко фрази с цел да изразиш дълбочината на онова, което продължаваш да казваш. В същото време се сливаш, потапяш се в него. Както когато забъркваш нещо в кухнята, то започва да се смесва, да се разтваря. Ние се разтваряме в блуса, в госпъла. Това е човешко преживяване. Независимо дали е ново, мисля, че е достъпно за всекиго. Ако му се наслаждаваш, светът откликва на това.


С времето правите голям скок в кариерата си от началото й досега. Ако трябва да погледнете на този скок отстрани, коя е най-голямата промяна, която откривате в себе си?


Мисля, че съвсем съзнателно съм по-малко организирана спрямо идеите си какво е духовното, какво е истинско, какво е красиво, какво е любовта. Всичко тези връзки за мен са по-скоро природа. Не са в хаос, а са произволни. Зависят от момента и се определят от моите преживявания.


Не си падам толкова по доктрини и идеали, а по-скоро се опитвам да разпознавам кое е духовно, кое е добро, което е истина. Това ме направи много по-състрадателен човек, много по-смела и смирена. Вероятно това ми помогна да пея пред всеки.


Не се и опитвам да нямам фокус, а по-скоро бих искала да живея на място под всички тези разделения и категории. Иска ми се да пея оттам. Иска ми се те да са в музиката ми. Иска ми се емоционално да достигам до там с всяка една публика. Вълнува ме тази откритост. Не знам къде ще ме отведе, но винаги съм била благодарна за възможността да съм открита и малко по-малко организирана, по-малко да държа контрол над нещата и повече да присъствам.


Лиз Райт, певица: Промяната в мисленето става с революции, но и с разказването на истории

© Jesse Kitt


Умишлено ли се опитвате да се променяте, да експериментирате, да пеете за различни неща или това е нещо, което се случва естествено?


Дарба е да умееш да изненадваш хората. Една от причините да мога да изненадвам хората е, че от чернокожа южнячка като мен и от моя глас като инструмент хората очакват определени неща, но не очакват други. Онова, което аз правя, е, че поемам риска да бъда себе си и използвам целия капацитет на гласа си. Не представям само онова, което се очаква от мен, но и от онова, което мисля и чувствам. Хората понякога не могат да го усетят, защото то се смесва в цялото.


Смятам, че съм благословена съм бъда себе си. Да мога да използвам гласа си. Изкуството е единственото място в развлекателния бизнес, където можем да разкрием пълната си човешка същност и да бъдем приети като интелектуалци, като майстори, мислители, като създатели и хора с влияние. Красиво е, защото хората се вълнуват да разберат какво правят и какво си причиняват, какво мисли другия. От друга страна, вече не ги интересува чак толкова, колкото преди.


Не знам как иначе да отговоря, освен че съм щастлива, че мога навън да живея по начина, по който живея отвътре.



Много хора правят джаз в днешно време. Има ги класиките, но ги има и актуалните смесвания на всякакви стилове, техники, периоди, нови версии на стандартите. Смятате ли, че има някакво напрежение в опита постоянно да се създава нещо ново и различно в джаза?


Мисля, че има известно напрежение, защото в него има повратни точки и икони, които представят как би трябвало да звучи той. Има известни периоди и личности, които са определящи за даден момент от времето и за мястото, на което се намират.


Джазът е толкова философия, колкото е и жанр в музиката. Това включва да си много открит и да говориш за това кой си. Затова се изисква много смелост, за да промениш това звучене. Иска се смелост и смислено да надградиш онова, което вече е създадено.


Смятам обаче, че е страхотно да се изучават традициите. Точно както слушайки родителите си, се научаваме да говорим. Важна част от джаза е и да използваш езика, на който умееш да се изразяваш.


Гордея със съвременниците си и онова, което правят, за да присъстват в тази музика, както и че я поддържат жива. Ако повтаряме само джаз звученето от 30-те, 40-те, 50-те или 60-те, то той ще умре. Като да носиш дрехите на мъртвец. Затова много се вълнувам как хората около мен наистина успяват да превърнат джаза в част от съвременността.


Лиз Райт, певица: Промяната в мисленето става с революции, но и с разказването на истории

© Jesse Kitt


Опитвате ли се да вкарвате политиката по поетичен начин в музиката си?


По принцип се опитвам да избягвам политиката, тъй като хората се обръщат към музиката, очаквайки нещо по-дълбоко от политика. А музиката е по-сложен език. Tя има по-силна енергия, отколкото има говоренето за политика. Това е зона, в която много тежки неща могат да олекнат. Като да сложиш бик във водата, който не можеш да вдигнеш, когато е извън водата.


Изкуството и музиката са възможност да погледнем, да говорим и да усетим неща, които може да са много по-трудни, погледнати отвън.


Но при мен хората идват, защото ми се доверяват, че няма да им създам проблеми и няма да им причиня болка. Уважавам това доверие. Не съм там, за да променя онова, в което вярват. Това е тяхна отговорност. Аз съм там, за да им покажа пълнотата на живота в 90 минути. Онова, което те ще сторят с това, е техен избор, тяхна отговорност. Винаги искам да уважавам хората по този начин.


Много творци, актьори и изпълнители, дори цели компании отмениха свои събития в Джорджия в знак на протест срещу промените в законодателството по отношение на абортите. Смятате ли, че това е правилният начин да се бориш? Чрез изкуство.


Бих казала да, но бих казала и че красотата на изкуството е не само в предизвикването на процеси, но и в разказването на истории. Истината е, че не можеш да накараш хората да променят позицията си, докато ти самият не можеш да изразиш своята собствена позиция и докато не пробудиш в тях познато чувство. За да промениш действително мнението на хората, е наистина важно да ги прекараш през история, която им позволява да се припознаят.


В противен случай хората и от двете страни ще говорят на висок глас, без да направят опит да се разберат взаимно.


Затова мисля, че е красиво критичното мислене. Когато обаче то се записва и споделя, трябва да е наистина искрено.


Разбира се, ценя революционерите, ценя хората, които протестират. Безкрайно съм благодарна на онези, които са пожертвали нещо, за да имам аз днес определени свободи. Но също така съм благодарна и на хората, намерили начини да разкажат историята си, пробуждайки по този начин любопитство и съчувствие у другите. И двата начина на въздействие са много ефективни. Аз по-скоро се опитвам да правя второто.


Какво очаквате от посещението си в България? Знаете ли нещо за местната музика например?


Аз съм много дълбоко емоционално свързана с хоровата музика. Когато преди излизах с един пианист, той ми пусна запис на български младежки хор. Беше нещо като симфония. Не бях чувала такава музика през живота си. Следвала съм хорово пеене и съм изучавала доста неща, но все още не съм чувала нищо подобно на това.


Това, че в България има такива традиции в хоровото пеене, ме кара да се вълнувам още повече, защото показва, че публиката там има различен начин, по който слуша музиката.


Със сигурност ще се опитам да чуя местна музика и определено, определено искам да разбера повече за храната, защото освен певица съм и страстен готвач.

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на WWW
    WWW
    Рейтинг: 1266 Неутрално

    няма да ходя на концерта и в Пловдив
    даже не съм я чул

  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2993 Неутрално

    Историята, мила Лиз е пълна с доказателства, че революциите водят само до смърт, болка, страдание и загуба на човечност!!!!
    Другото са левундерски бълнувания след пушене на "чай" или употребата на определен вид гъбки...описани добре от Карлос кастанеда!
    Само Възпитанието, Културата и Образованието облагородяват човешката природа!

  3. 3 Профил на Radosveta Koleva
    Radosveta Koleva
    Рейтинг: 1527 Неутрално

    "Със сигурност ще се опитам да чуя местна музика и определено, определено искам да разбера повече за храната, защото освен певица съм и страстен готвач. "

    Welcome in Bulgaria! :)

  4. 4 Профил на scott
    scott
    Рейтинг: 671 Неутрално

    До коментар [#2] от "selqnin":

    начи векаш, текой ше ти втълпява, че требва да работиш на 5 работи, щот имаш 2 ипотеки, че требва да земаш още дълг и ти нема да му резнеш грацмуня?
    ИМА НЕКОЙ, КОИГТО СИ ЗАСЛУГАВАТ ДА БАДАТ ФАНАТИ ЗА ТОПКИТЕ И ДА СЕ СТИСКА ДОКЪТ НЕ ИМ ПОСИНЕЕ ЕЗИКА!
    ЕКШЪН БЕ.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK