Дневник
© TIFF
"Мартин Идън"
Показаният на 76-ия международен кинофестивал във Венеция (28 август – 7 септември) първи пълнометражен игрален филм "Мартин Идън" на известния италиански документалист Пиетро Марчело бързо спечели любовта на публиката, а също и уважението на критиката на престижния филмов форум. Разнообразни класации на различни италиански издания вече му отредиха първото място в оспорвания конкурс от 21 заглавия.
Филмът е свободна екранизация на известния полубиографичен роман на Джек Лондон, който американският писател (1876-1916) съчинява на тридесет и три годишна възраст, а публиката достига до него след издаването му през 1909 година.
Интересното обстоятелство, което в някаква степен обяснява топлото отношение на италианците към екранизацията е, че действието е изцяло пренесено в Неапол. Там бедният и необразован моряк Мартин изживява възхода и падението на страстната си любов към богатата Елена (Джесика Креси), чиито буржоазни родители усърдно са издигнали образоваността и хуманитарното знание в култ.
В същото време мотиви на романа, а именно самоусъвършенстването като важен инструмент на познанието, но и причина за болезненото отдалечаване от собствените социални корени; увлечението към и отдалечаването от идеите на социализма; обожествяването, но и заклеймяването на индивидуализма, присъстват във филма с вълнуваща убедителност.
Другата особеност на екранизацията идва от смелото и в някаква степен необичайно решение на режисьора да потърси, намери, избере и включи във филма си уникални архивни кадри от Неапол, в които се виждат любопитни моменти от някогашното всекидневие на обикновените хора.
Във Венеция той сподели, че поради дългогодишната си работа в документалното кино не е имал проблеми с интрегрирането на архивите, но че все пак е проявил повишено внимание към монтажа, за да могат фикцията и документът хармонично да се допълнят.
В същия стил на смесване на форми и епохи е поднесена и музиката: в даден момент от екрана се чува гласът на Жо Дасен, а в друг - импресионистичната музика на Клод Дебюси.
Все пак, както можеше да се очаква, публиката беше "хваната" най-вече от впечатляващото изпълнение на Лука Маринели, един от най-търсените актьори на италианското кино в момента. Той успешно пресъздава различните стадии от живота на главния герой – от мечтанията му да стане част от "класата на богатите" до пълното му разочарование от нея заради лицемерието и двуличието, в които според него тя съществува.
21-ият игрален филм на французина с арменски корени Робер Гедигиян, известен със своя постоянен интерес към етичните и социални проблеми на "малките хора" във Франция и най-вече в родния му град Марсилия, показа Gloria Mundi, поредната негова драма с участието на обичайните членове на "фамилията" (Гедигиян).
Този път известната актриса Ариан Аскарид, която е и негова съпруга, изпълнява ролята на отрудената Силви, принудена да работи нощем, за да може тя самата и семейството на по-голямата й дъщеря да свързват двата края. Виждаме още и двама други любими актьори на Гедигиян: Жерар Мейлан в ролята на току-що пуснатия от затвора Даниел и първи мъж на Силви и Жан-Пиер Дарусен – в ролята на добродушния Ришар, който пък е нейният втори мъж. Към тях се добавят и двете млади двойки, които поради разликата в социалния си статус представляват два различни формата от живота на съвременна Франция: от една страна, безрадостното обедняване на и без това бедните широки слоеве в обществото, от друга - безскрупулната алчност на хората, търсещите лесни, но не винаги честно припечелени пари.
Верният на себе си Гедигиян пак показва любимите си онеправдани хора, този път през призмата на едно на пръв поглед традиционно френско семейство. Подобно на много други, то също е загубило главните си опори и е попаднало в клопката на омразата и отказа на солидарност към роднините, които, без непременно да са го искали, са се превърнали в често мамени социални неудачници. Така най-новата социална критика на Гедигиян отново поставя в центъра на обвинението си безчовечността на съвременния "неокапитализъм".
© Reuters Актьорите от филма Babyteeth във Венеция
За радост на защитниците на каузата за равнопоставеност на половете при избора на филми от страна на най-големите фестивали в света дебютът на все още не съвсем познатата млада австралийка Шанън Мърфи Babyteeth се оказа повече от успешен. В него също става дума за едно уж нормално семейство, в което бащата Хенри е психиатър (Бен Менделсън), майката Анна (Еси Дейвис) - талантлива музикантка с отминала слава, а дъщерята Мила (Елиза Сканлън) ходи на училище с униформа. Един ден обаче тя прави особен подaрък на родителите си – запознава ги със случайно срещнатия при необичайни и в някакъв смисъл опасни обстоятелства Моузес (Тоби Уолъс). Той пък отдавна е престанал да ходи на училище.
Постепенно започват да се намесват и наместват тревожни обстоятелства, свързани със здравословното състояние на Мила и филмът се отдалечава от евентуалното очакване за драма на подрастващи от различни социални среди.
Постоянният страх от смъртта, в който живеят родителите, самата Мила и новопристигналият Моузес превръщат историята в необичайна интепретация на (не)възможното живеене на прага на загубата на живот.
Всичко в този филм някак си трепери в гърчовете на страданието: и духовните конвулсии на родителите, и ярките цветове на перуките на Мила, и противните бягства на младия наркотрафикант и отявлен пънкар Моузес.
Финалът се налага от само себе си: смъртта е тази, която размива различията между хората и ги прави еднакво нещастни. Максимата е добре позната, но тук тя е поднесена с рядко талантлив нерв и неконвенционален психологизъм.
Виж видео 
Виж видео 
blondofil
Рейтинг: 1871 НеутралноТака и не разбрах що се самоубива накрая. Живей бе.
voodoo_child
Рейтинг: 1109 Неутрално"Един бял се равнява на 10 черни, а в празник - и на 100", пише в един от разказите си Дж.Лондон. До ще време и за неговата екранизация.
man_un
Рейтинг: 2901 НеутралноДжек Лондон е бил особняк като характер. И все пак е написал "Белю Пушилката" и "Лунната долина".
proza
Рейтинг: 1597 Неутрално"Мартин Идън" ми е любим роман, сигурно и филмът си струва. А изборът на главния актъор е право в десетката. В него се вижда тази упоритост и решителност, характерни за героя. Наслука за филма.
vhv
Рейтинг: 2568 ВеселоДо коментар [#4] от "proza":
И на мен ми е един от любимите романи. Два или три пъти го четох в период от една година (1989 - 1990).
По много теми сме опрости, но по важните - литература, изкуство... - може би сме на едно мнение.
vhv
Рейтинг: 2568 ВеселоДо коментар [#5] от "vhv":
опости ... - на противоположно мнение.
Митко Палаузофф
Рейтинг: 548 НеутралноНеозбежният бял - любим разказ. Когти ли ви е, цветнокожи извратеняци?!
betona
Рейтинг: 2023 НеутралноДо коментар [#4] от "proza":
До коментар [#5] от "vhv":
добре де ама що ви е лубим? и поснавате ли некои пот 30 г дето го е чел? и зашто джеки е непополярен отвът големата локва а и в бг вече?
betona
Рейтинг: 2023 НеутралноДо коментар [#2] от "voodoo_child":
ама ти и раскасите ли си чел или ми рицитирваш от гугала?
venelingeologia
Рейтинг: 867 НеутралноНикой по-добре от Д. Лондон не е описвал тропическа буря. Северният му епос си е башка. Абе, скитник между звездите...
hamiltonf
Рейтинг: 4844 НеутралноПоздравления за авторката на статията!
Стената на срама: Топ 10 на руските тролове във Форума - von_seeckt, Шопов, Julian Mall, Nada Tomba, WWW, Taiga, Нормален гланц, Али Ибн Абдул Обстул Бей, Divi filius, qwerty 500....historama
Рейтинг: 3859 Неутрално"Така и не разбрах що се самоубива накрая. Живей бе...."
Подобна е и историята на Хемингуей - в един момент и двамата се почувствали изчерпани, и не можейки да откликнат на очакванията се самоубиват.
historama
Рейтинг: 3859 НеутралноЗабрави "Сияйна зора".
vhv
Рейтинг: 2568 ВеселоДо коментар [#8] от "betona":
Да, познавам! Бях на 20-21 години.
atmanpg
Рейтинг: 2328 Неутрално[quote#13:"historama"][/quote]
И "Морският вълк" и "По море със Снарк" и "Първобитният звяр" и още много, много други.
betona
Рейтинг: 2023 НеутралноДо коментар [#12] от "historama":
пълни глупусти
betona
Рейтинг: 2023 НеутралноДо коментар [#14] от "vhv":
да, тва е ясно. вапроса ми бе дали знаиш некои от днешните пот 30 годишни дето го е чел....
voodoo_child
Рейтинг: 1109 НеутралноДо коментар [#9] от "betona":
От gugala, от gugala, betona, бъди спокойна. 🙃
betona
Рейтинг: 2023 НеутралноДо коментар [#18] от "voodoo_child":
дай линк! щото лажеш кат сиганин!!!!!!! или некои та е ислъгал и тебе ти!!!!!!
betona
Рейтинг: 2023 НеутралноДо коментар [#18] от "voodoo_child":
да та пуправя: спокоин а не спукоина. ше ти е приатно ли ако та нарика гуспожо наместо гусподине? то можи да ти е приатно.... както и да е , синпатяга си . но там за раскаса нешто си се убъркал.
voodoo_child
Рейтинг: 1109 НеутралноДо коментар [#19] от "betona":
Шшшттт! И хапчетата, преди да затвориш цирка.
☺️
betona
Рейтинг: 2023 НеутралноДо коментар [#21] от "voodoo_child":
току що си присна че си ислъгал в първиа си кументар!!!!!!!!!!