А сега ме наричат гений: историите на петима виртуози на цигулката

А сега ме наричат гений: историите на петима виртуози на цигулката

© Associated Press



"Дневник" продължава традицията да публикува текстове, посветени на историята на музиката и на популярни композитори и изпълнители. Тази статия е за виртуозите на цигулката, а поводът е концертът в София на полската цигуларка Магдалена Филипчак и американската пианистка Джесика Ксилина Осбърн, които ще представят избрани творби на Шуберт, Сен-Санс/Изаи, Равел, Шьонберг, Бритън и Лютославски.


Автор на статията е Венета Нейнска, музикант и артистичен директор на "Модо България" - организацията, която стои зад проектите за популяризиране на класическата музика "Концерти "Мотив" и "Концерти на възглавници".


Цигулар на Дявола




Нарицателно за цигулар и виртуоз, името на Николо Паганини (1782 - 1840 г.) е познато дори и в най-отдалечените краища на света. Започва музикалното си образование с мандолината, която усъвършенства чрез уроците на своя баща. Скоро става явно, че за съжаление освен големия си музикален талант има и генетично заболяване. То обаче му позволява да разтяга пръстите си по непостижим за здрав човек начин. Това умение впоследствие ще му донесе обвинения, че е продал душата си на Дявола, но болестта ще бъде причина и за немалко физически страдания - болки в ставите и в гърдите, проблеми с дишането, умора и влошено зрение.


Освен цигулката и мандолината Паганини е владеел също виолата и китарата, а разнообразните му музикални интереси го превръщат в изпълнител с нечувани до този момент технически способности. Той е сред пионерите в изпълнението на флажолети и пицикати, които днес се смятат за традиционни похвати за демонстриране на виртуозност.



Въпреки физическите си неразположения Паганини е бил чест участник в хазартни игри и непоправим Дон Жуан. Сам признава, че макар и да е лишен от красота, жените падат в краката му, когато чуят свиренето му. Славата му се носи далеч пред него в многобройните му пътувания из Европа и въпреки че оставя наследник, никога не се жени. Похожденията му били толкова многобройни, че Католическата църква в родния му град Генуа отказва да го погребе в продължение на десетилетия.


Въпреки противоречивия си нрав Паганини е една от най-влиятелните фигури в музикалния свят, а почит към творчеството му изразяват чрез творбите си Лист, Шопен, Рахманинов, Шуман, Брамс, Изаи и много други. Освен прочутите 24 каприза за цигулка - според множество цигулари абсолютно ненадминати по трудност и до днес, Паганини пише пет концерта за цигулка и оркестър, а вторият от тях съдържа прочутата тема La Campanella:



Гений! 37 години съм се упражнявал по 14 часа на ден,
а сега те ме наричат гений!


Въпреки че не пише нито един концерт за цигулка, Пабло Сарасате (1844 - 1908 г.) се реваншира повече от задоволително със своите многобройни и обожавани от публика и изпълнители виртуозни творби за цигулка. Роден е в испанския град Памплона, но още от най-ранна възраст пътува, за да усъвършенства музикалните си умения. Лично кралица Изабела му връчва цигулка "Страдивариус" и поема всички разходи по неговите пътувания. След Мадрид следва Париж, където се установява до края на живота си, но винаги се завръща в родния си град за ежегодния фестивал с бягане пред бикове. Сарасате остава в историята и с фразата, с която отговаря на комплиментите, че успехът му се дължи на невероятния му талант: "Гений! Тридесет и седем години съм се упражнявал по четиринайсет часа на ден, а сега те ме наричат гений!"


Обиколил целия свят със своята музика, Сарасате като изпълнител е вдъхновил едни от най-известните цигулкови творби за всички времена - Камий Сен-Санс му посвещава своята Интродукция и Рондо Капричозо, Едуар Лало - Испанската симфония, Макс Брух - Шотландска фантазия, а Хенрик Виенявски - втория си концерт. Композиторът Сарасате пък продължава да бъде един от най-изпълняваните цигулкови композитори и до днес, а в сърцата на почитателите му делят място неговите оперни фантазии "Кармен", "Фауст", "Ромео и Жулиета", "Дон Жуан", вдъхновените от испанския дух "Испански арии", "Хабанера", "Интродукция и тарантела", "Навара" и, разбира се, най-прочутото му произведение - "Цигански напеви":



Естетът Йоахим


Концертът за цигулка на Лудвиг ван Бетовен, както и струнните му квартети вероятно нямаше да се радват на днешната си популярност, ако не беше упорството на Йозеф Йоахим (1831 - 1907 г.) в разпространението им. Както и Сарасате, като малък Йоахим оцелява след заболяване от холера, за да стане най-големият му конкурент сред цигулковите виртуози на XIX век.


Роден в унгарско семейство, Йоахим е в близки роднински връзки с фамилия Витгенщайн, както и в приятелския кръг на много други важни личности из цяла Европа. Подкрепен лично от Феликс Менделсон, Йоахим развива таланта си и се превръща в цигуларя, на когото самият Брамс посвещава своя прочут Концерт за цигулка, както и двойния си Концерт за цигулка и виолончело. Крит в продължение на 80 години, цигулковият концерт на Роберт Шуман също е посветен на Йоахим, но никога не е изпълняван от прочутия цигулар, тъй като той го е смятал за плод на лудостта на композитора и не е вярвал, че заслужава да става достояние на публиката. Съпругата на Шуман - Клара, също твори за виртуозния си колега, с когото има над 200 рецитала из европейските концертни сцени. Прочут преподавател, композитор на брилянтни каденци за множество концерти и интелектуалец с безупречен вкус, Йоахим е сред първите цигулари, правили аудиозаписи:



Царят на цигулката


Наричан така от изключителния си ученик Натан Милщайн, белгиецът Южен Изаи (1858 - 1931 г) започва уроци по цигулка с баща си и скоро след това постъпва в консерваторията в родния си Лиеж. Налага му се междувременно да свири в два оркестъра, за да подпомага финансово семейството си, и скоро бива изгонен от учебното заведение поради "липса на напредък". Неправдата скоро е коригирана, когато един от най-известните цигулари на XIX век - белгиецът Анри Виотан, чува случайно от улицата как младият Южен се упражнява и му съдейства да се върне към учението с преподавател неговия асистент Хенрик Виенявски, а впоследствие и със самия него.


Това е само началото на съвместната работа на Изаи с прочути музиканти и известни личности през живота му. Той лично преподава цигулка на белгийската кралица Елизабет въпреки липсата й на талант. Заради заниманията им Изаи получава признанието на кралицата, която основава конкурс за цигулари в негова чест. В началото надпреварата носи името на цигуларя, а след 13-годишно прекъсване около Втората световна война е възобновен с името "Кралица Елизабет" и е сред престижните и до днес. Композиторът Цезар Франк му подарява грандиозната си соната като сватбен подарък, а Струнния квартет на Клод Дебюси е изпълнен премиерно от квартет "Изаи". Френският композитор Ернест Шосон пише за цигуларя красивата си "Поема". Камий Сен-Санс му посвещава редица произведения, а Изаи връща жеста с транскрипцията на "Етюд във формата на валс":



Тайният композитор


Сред най-популярните творби на Южен Изаи са неговите Шест сонати за соло цигулка, всяка от които той посвещава на различни цигулари от неговото съвремие. Номер четири е посветена на Фриц Крайслер (1875 - 1962 г.) - австрийския цигулар, който завършва живота си като американски гражданин. Както и повечето от големите виртуози на цигулката, Фриц също започва образованието си по инструмента със своя баща. Крайслер е само на 12 години, когато печели изключително оспорваната награда Prix de Rome и малко по-късно запленява английския композитор Едуард Елгар, който ще му посвети своя цигулков концерт. Занимания по медицина, изкуство и кратко участие в Първата световна война няма да отклонят Крайслер от пътя му на световноизвестен цигулар.


Куриозна обаче е появата на повечето му известни произведения - младият музикант умишлено ги публикува като написани от различни известни композитори, за да задоволи глада на публиката за прочути имена и мелодични произведения. Именно такъв е случаят с пиесите Liebesfreud и Liebesleid, които композиторът изпълнява с характерната си сладост на тона и изящни фрази:



Следващата седмица очаквайте втора част на статията с още истории за виртуозни цигулари.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (30)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 4182 Любопитно

    Има и други съвременни великани на цигулката-Пинкас Цукерман,Яша Хайфиц,,,

    До истината се достига с познание! Не влизам в диалог с лумпени !
  2. 2 Профил на Payakoff
    Payakoff
    Рейтинг: 487 Неутрално

    До коментар [#1] от "Willy Messerschmitt":

    Цитат : „Следващата седмица очаквайте втора част на статията с още истории за виртуозни цигулари.“

    Post tenebras spero lucem
  3. 3 Профил на Nelumbo
    Nelumbo
    Рейтинг: 762 Неутрално

    Съществуват и записи на Сарасате - с негови творби.
    Това е изпълнението му на Прелюд от Бах
    https://www.youtube.com/watch?v=ZEyHfPR3b8k

  4. 4 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3794 Неутрално

    "Сред най-популярните творби на Южен Изаи са неговите Шест сонати за соло цигулка, всяка от които той посвещава на различни цигулари от неговото съвремие."

    Сонатите на Изай са по-трудни за изпълнение и с не по-малка художествена стойност от капричията на Паганини.

  5. 5 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1225 Неутрално

    Паганини е известен с един случай на концерт, когато свири на една струна, тъй като останалите се скъсали. Та един файтонджия решил да му иска солено заплащане за да го закара до операта. На въпроса не е ли прекалено много, той отговорил:
    -Маестро, вие сте богат човек. Щом изнасяте концерт на една струна...
    -Бих ти платил колкото искаш, приятелю-казал Паганини-ако ме возиш във файтон с едно колело.

  6. 6 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3794 Неутрално

    Надявам се във втората част на статията с още истории за виртуозни цигулари да пишат за Heinrich Wilhelm Ernst , считан за конкурент на Паганини. Произведенията му за соло цигулка не отстъпват на именития му съвременник.

  7. 7 Профил на nonsens2
    nonsens2
    Рейтинг: 731 Неутрално

    "Цигански напеви" в изпълнение на Леонид Коган...Просто божествено!

    https://ok.ru/video/90344000255

  8. 8 Профил на amg32
    amg32
    Рейтинг: 959 Неутрално

    Яша Хайфиц, Йехуди Менухин, Давид Ойстрах, Ицхак Пърлмен, Исаак Щерн....

  9. 9 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4013 Неутрално

    Чудесна идея за статия с тези виртуозни илюстрации. Браво!
    С нетърпение очаквам втората, а може би и тертата(?) част.

  10. 10 Профил на amg32
    amg32
    Рейтинг: 959 Неутрално

    П.С.
    Извинявам се другарю Гешеф, неволно съм пропуснал Б Б ! Надявам се да не бъда арестуван заради престъпна небрежност(например)!

  11. 11 Профил на zpl07627198
    zpl07627198
    Рейтинг: 123 Неутрално

    П.С.Извинявам се другарю Гешеф, неволно съм пропуснал Б Б ! Надявам се да не бъда арестуван заради престъпна небрежност(например)!
    —цитат от коментар 10 на amg32


    Тоо па! Обсебията е лошо нещо.

  12. 12 Профил на 8th_ball
    8th_ball
    Рейтинг: 1530 Неутрално

    До коментар [#8] от "amg32":

    Хенрик Шеринг, Руджиеро Ричи...

  13. 13 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4013 Неутрално

    До коментар [#7] от "nonsens2":

    Един рядък запис на Коган - изпълнение на Кончерто Каденца на Паганини
    https://www.youtube.com/watch?v=gtC9oVyjyUY

  14. 14 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1581 Неутрално

    Много харесвам "Циганските напеви" на Сарасате, както "Унгарските танци" на Брамс, а Паганини е извън всякаква класация.

  15. 15 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1581 Неутрално

    Много харесвам "Циганските напеви" на Сарасате, както "Унгарските танци" на Брамс, а Паганини е извън всякаква класация.

  16. 16 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 807 Неутрално

    Най-великият цигулар на всички времена, е Васко Абаджиев. Даже може да се спори дали не е по-велик и от Паганини. Казва ви го човек, за когото цигулката е втора професия. Българин, обаче, никога няма да влезе в световна класация, която има значение за културна доминация в която и да е област. Виж, да ритнеш топка, да вдигнеш нещо, там са ни зачислил да принадлежим. Така, за цяла Латинска Америка България се символизира от един, който даже и майчиния си език не знае. Ако не беше оня търгаш от Швейцария, и за Мистерията на българските гласове никой, никога не би чул. Няма в историята българин, когото светът да слуша, да чете или да се възхищава от негова картина. Това е жестоката истина. Другото е патриотарство с татуирани Ботев и Левски на прасците.

  17. 17 Профил на farhi
    farhi
    Рейтинг: 607 Неутрално

    Най-великият цигулар на всички времена, е Васко Абаджиев. Даже може да се спори дали не е по-велик и от Паганини. Казва ви го човек, за когото цигулката е втора професия. Българин, обаче, никога няма да влезе в световна класация, която има значение за културна доминация в която и да е област. Виж, да ритнеш топка, да вдигнеш нещо, там са ни зачислил да принадлежим. Така, за цяла Латинска Америка България се символизира от един, който даже и майчиния си език не знае. Ако не беше оня търгаш от Швейцария, и за Мистерията на българските гласове никой, никога не би чул. Няма в историята българин, когото светът да слуша, да чете или да се възхищава от негова картина. Това е жестоката истина. Другото е патриотарство с татуирани Ботев и Левски на прасците.
    —цитат от коментар 16 на bryghtlyght


    Какво ползваш? Видно действа, но един скромен съвет- смени дилъра! Блъска химия вътре!

  18. 18 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3178 Неутрално

    До коментар [#16] от "bryghtlyght":

    Оставям другото настрана,но съветвам ви да хвърлите поглед на автобиографията на Христо Стоичков. И може би с изненада ще откриете ФАКТИ показващи,че Ицо на практика се е борил по свой начин с комунистическият режим. Той казва че за него най-важната дата в живота му е "10-ти" когато е паднал режима и ако не е била тя е щяло да бъде свършено с него... И той може и да не говори правилно български,но единствен имаше куража да тегли по една майна и на "модерната лява" партия,и на Борисов.
    Впрочем е пълен нонсенс да се сравнява изкуството и спорта!

    А пък специално за музиката е абсолютно невъзможно да се постигне единно мнение поради чисто психологически причини. Когато слушаме музика ние изживяваме реакция ВЪТРЕ в самата реакция. Ето защо една и съща музика звучи различно за всеки човек. И ето защо една и съща музика звучи различно през различните етапи на времето преживяно от отделният човек. Преди 30 години слушах Пинк Флойд с упование,днес не мога да ги понасям.

  19. 19 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 807 Неутрално

    До коментар [#18] от "deaf":

    Сравнението не е между изкуството и спорта, а между влиянието им върху света. На нас е отредено влиянието да не е сред образованите, а най-вече да е върху простолюдието, което повече от спорта не може да надигне глава. Ето защо, не само нямам намерения да чета каквото и да било от въпросния, но изобщо даже не искам и да знам за него.

    Колкото до изпълнителите, изобщо не е вярно, че е абсолютно невъзможно да се постигне единно мнение, особено по отношение на изпълнението на цигулка. Има строга йерархия от елементи, които се следят от познавачите и те могат да се измерят даже количествено.

    Там, където Паганини има предимство обаче пред Васко Абаджиев е, че е и композитор. Въпреки че, всъщност е пропилял голямия си талант като композитор, отдавайки се на произведения по техническите възможности единствено на олимпийски шампиони в цигулковото майсторство. Ето защо, не е естетическото въздействие и душата, което цели Паганини, а достигане на просто неизсвирямо съвършенство, достойно само за цигулкови гении. Обаче, когато се отчитат обективните критерии при едно такова изпълнение, като чистота на фразата, интониране, главозамайващо темпо, лъкова техника и много още детайли, нито един от изброените в статията велики цигулари не може да се сравнява, в цялата съвкупност на тези виртуозни изисквания, с Васко Абаджиев.

    Това е просто демон на цигулката, какъвто светът не е виждал и не е чувал от онези времена, когато изнасяше концертите си в залата с най-добрата акустика в България, намираща се преди в музикалното училище на "Оборище", а сега е обезобразена от прищявките на някакъв могул. Той изглежда я взема под наем от католическия орден, който си реституира сградата, в комплект със залата след 10-ти. Васко Абаджиев е най-великият цигулар, при всичките му прищявки да излиза по къси панталонки на сцената и да спира по средата на изпълнението, издавайки незнайни звуци. Абаджиев е национално богатство сред онези, броящи се на пръсти златни зърна, за които светът също нехае, както споменах в предишната си дописка.

  20. 20 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1198 Неутрално

    До коментар [#19] от "bryghtlyght":

    е брайти, ти пак исби рибата с кументарите си! за мноо гудини! сдраве и оспехи ти жилаиме! :)

  21. 21 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3178 Неутрално

    До коментар [#19] от "bryghtlyght":

    Няма (научно) обяснение защо някоя култура внезапно залива и превзема света или големи територии от света.
    Любопитен факт. Първо в училищата на Индия започва изучаването на Шекспир през 19-ти век!!! Нали няма да седнете да твърдите,че това е така защото Британската империя е искала да завладее и културно Индия?
    Явно за вас е важна и "технологията" на музиката,за мен - единствено МЕЛОДИЯТА. Макар че границата между двете е размита.

  22. 22 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 677 Неутрално

    До коментар [#16] от "bryghtlyght":

    Абаджиев е бил наистина гений, истинска рядкост, световно признат. Има изключително тежък път, болести и проблеми от всякакъв характер. Може би сега биха оценили повече, отколкото тогава. Но като казвате, че превъзхожда Паганини, не се ли изхвърляте твърде много? Ако смятате, че сте напълно прав, ами дайте по-обосновано, че и другите да разберат.

  23. 23 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 807 Неутрално

    До коментар [#22] от "Victoria":

    Трябва да се чуят самите изпълнения, за да се съди за качеството им, а не да се разчита на митове и легенди. Понеже говорим за изпълнение на нечовешки трудни прризведения, по силите само на избрани, много кандидати лесно отпадат. Например, ако внимателно се слушат предложените ни цигулари, в изпълнението им винаги имя я някой замазан пасаж (виртуозът винаги изсвирва ясно всички ноти в пасажа, независимо от трудността му), винаги ще се чуе неточно интониране -- представи си, свириш в първа позиция и внезапно трябва да заковеш някое ми в седма. Паралелните октави с флажолетите винаги имат някакво разклащане. Или, вземи гамите, обхващащи няколко позиции, съставени от трийсет и вторини, изсвирени в алегро виваче. Пицикатите ,съчетани със специалната лъкова техника винаги нещо се мажат и нямат кристално изчистената текстура на истинския виртуоз. Опитах се да нахаърля някои елементи, в които Абаджиев е просто безупречен. Може някой да каже, че това е робот, но човешкото винаги проличава, да речем в леко разклащане на темпа или леко неравно, но все още естетично, звукоизвличане. Като цяло, от край до край на произведението, което се изпълнява, Абаджиев няма конкурент. От това, което съм чул, приприсвано на Паганини, Абаджиев го превъзхожда по компактност и хомогенност на техниката. Не говоря даже за други гении на цигулката, като Айзък Стърн или Йехуди Менюин.

  24. 24 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 807 Неутрално

    До коментар [#21] от "deaf":

    Деф, начи, ти с едно изречение, акцентирайки върху мелодията, посече цялата сонорно-алеаторна традиция в музиката на 20-ти век. Ма, това, Албан Берг или Бела Барток, ли, хич даже и да не отваряме и дума за Шьонберг, Стоковски, Пендерецки, камо ли за Щокхаузен, ги срина със земята. Пиер Булез пък въобще и да не си помисля да ги обосновава. Също така, да не те чуе нашият виден представител на него музикално течение, приятелят на Милчо Левиев, класикът на българската модерна музика Васил Казанджиев. Силна тъга ще го навее, си мисля.

    Колкото до това, коя култура залива, а друга не залива света, кантар няма да намерим, за да премерим и да отсъдим по научному, но не е никак далеч от ума, че на мощната държава по ще ѝ е отръки да си наложи културата. Тя си налага волята и завладява физически, та култура някаква си ще ѝ се опъне. Сега, разбира се, веднага ще се отплеснем в умозрително изследване, което да ни даде отговор защо пък една държава е мощна и като такава е донор на култура, а пък друга едвам крета и е само приемник на култура. По тази линия на разсъждения няма как да не стигнем до Адам и Ева. Затова, нека като начало си поставим по-малки цели и се отдадем единствено на това, да установим очевидното, а то е нерадостно за нас и много радостно за империите. Как и защо се е получило така е предмет на много интересен, но и много сложен и дълъг разговор.

  25. 25 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 807 Неутрално

    До коментар [#20] от "betona":

    Бетоне, сега ти видях пожеланията. Много здраве и щастие и на теб и да продължаваш да бъдеш все така занимателен, както беше и през изминалата година. Честита нова година.

  26. 26 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3178 Неутрално

    До коментар [#24] от "bryghtlyght":

    Приятел,такъв ми е вкуса. Ингви Малмстийн е гениален виртуоз на китарата,но не може да сътвори такава простичка и завладяваща до дъно душата мелодия като песента "Мишел" на Бийтълс!

  27. 27 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 807 Неутрално

    До коментар [#26] от "deaf":

    Тук възниква въпросът доколко вкусът е някаква вродена даденост или е нещо, което се школува, а е и подчинено и на други фактори. Иначе, всеки чалгар те убива със заявлението, такъв ми е вкусът, когато те види да се мръщиш под звуците на кебапчийската му музика. Вярно е също това, че едва ли е лесен отговорът на въпроса, защо изобщо някой би седнал да слуша Щокхаузен. От школуваност ли му се е появило това желание, нежели удоволствие, да слуша хаос от звуци или си има по-земна причина. Нима няма люде, които заради гранта, с готовност ще изменят на всеки свой вкус и на всяко свое разбиране?

  28. 28 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3178 Весело

    До коментар [#27] от "bryghtlyght":

    Хората на висшето изкуство,(каквито сме ние двамата с теб),НЕ трябва да отричат и дори критикуват нисшето изкуство,(чалгата). Просто защото това е толкова нелепо,колкото ако хърба тежащ 50кг. с мокри дрехи отиде в някой фитнес-център и почне да обяснява на бабанките там къде греши Арнолд Шварценегер в системата си за тренировки и защо той няма да я следва. После хърбата да не се чуди ако бабанките му направят главата мека...
    Хората на изкуството не могат да живеят без да творят. Но изкуството не носи пари,(днешното време е изключение). Ето защо творците се продават много лесно за грантове или рубли.

  29. 29 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 807 Неутрално

    До коментар [#28] от "deaf":

    Не, то че са се превърнали в просяци разните му филмаджии и културтрегери, това е вярно. Обаче, трябва да се прави ясна граница между отвратителното и вдъхновяващото. Иначе Веселин Маринов току-виж най-сериозно се взел за Пол Макартни.

  30. 30 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1198 Неутрално

    До коментар [#25] от "bryghtlyght":

    Благодаря ти, брайти! немаш грежка!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK