Режисьорът Рон Хауърд: Още сме добри в решаването на проблеми, но нужна ли е катастрофа, за да се обединим

Режисьорът Рон Хауърд: Още сме добри в решаването на проблеми, но нужна ли е катастрофа, за да се обединим

© Michael Parmelee, National Geographic



През 2018 г. американският щат Калифорния преживя най-смъртоносните пожари в историята си. Те буквално опустошиха северната част на щата, оставяйки след себе си жертви, изпепелени сгради, отровен въздух и пълна разруха. На 8 ноември огънят поглъща живописното градче Парадайс. Загиват 85 души, 95 на сто от постройките са унищожени, а 50 хил. жители са евакуирани. Година по-късно режисьорът Рон Хауърд посещава Парадайс, за да покаже как хората там отново са започнали да строят живота си след стихията в търсене на бъдеще.


Филмът е експеримент в документалистиката за Рон Хауърд, който е сред най-популярните съвременни кинорежисьори ("Уилоу", "Аполо 13", "Обратна тяга", "Шифърът на Леонардо" и др.) и носител на престижната филмова награда "Оскар"(за "Красив ум"). "Възраждането на Парадайс" е представен на първи път на фестивала за независимо кино "Сънданс", а филмовата му премиера ще бъде в България точно на втората годишнина от пожара - на 8 ноември (неделя) в 22ч. по канала "Нешънъл Джиографик" (National Geographic).


"Дневник" публикува интервю с Рон Хауърд, предоставено от "Нешънъл Джиографик".




Какво Ви накара да разкажете историята на пожара и възраждането на Парадайс?


- Поводът беше по-личен. Имам много роднини в Рединг (град в щата Калифорния - бел. ред.). Покойната ми тъща живя около пет години в Парадайс. Бил съм в градчето и съм го виждал в най-добрите му времена. Дългогодишната ми асистентка Луиза Велис познава много хора оттам. Тя ме попита: "Видя ли снимките? Ужасно бедствие." Да, сърцето ми се къса, защото унищожението е пълно. Рединг пострада, но Парадайс бе изравнен със земята.


Именно Луиза ми сподели: "Чудя се как ще построят всичко наново. Възраждането на Парадайс е истинска история." Веднага отидох при екипа ни за документални филми в Imagine Entertainment - Джъстин Уилкис и Сара Бърнстийн. Казах им, че от известно време искам да снимаме филм в стил verité и съм избрал подходяща тема. Отидох и видях с очите си унищожението. Не бях виждал и чувствал нищо подобно в живота си. Скоро след това "Нешънъл Джиографик" ни стана партньор, финансира филма и ни оказа невероятна подкрепа.


Какво е усещането човек да е там?


- Това е едно от нещата, които не могат да се предадат със снимки. Във филма се опитваме да го направим, но не се получава напълно. Когато си там, виждаш и усещаш мъката. Намираш я в очите на всеки, когото погледнеш. Тя е осезаема. Ще се опитам да го обясня с друг случай. Бях съвсем млад и работех върху първия си филм. Годината беше 1958-ма, а мястото - Европа. На места се виждаха райони, унищожени през Втората световна война. В тях всичко беше изравнено със земята. Докато снимахме, някои участъци още не бяха възстановени. Усещането беше много сходно - все едно край нас бродеха призраци. В случая с Парадайс го усетих веднага, защото бях там малко след пожара, който се разгоря с шокираща сила и скорост.


Режисьорът Рон Хауърд: Още сме добри в решаването на проблеми, но нужна ли е катастрофа, за да се обединим

© Lincoln Else, National Geographic


Филмът не предлага решения, не проповядва за климатичните промени, нито обвинява старото оборудване на електрическата компания за жертвите, а по-скоро кара зрителите да се замислят. Такова ли беше намерението Ви?


- Без съмнение. Филмът представлява наблюдение. Нямах никакъв план - нямаше как да го съставя, защото събитията се развиваха. Снимах група хора, които ги е грижа едни за други и имат мисия. Около тях се случват неща, които не разбират напълно и не могат да осмислят, но все пак се опитват да стигнат от точка А до точка Б и да спасят живота си. Никога не съм очаквал филмът да се превърне в практически урок по решаване на проблеми от обществото. Въпреки това някои хора заеха лидерски позиции, зададоха определени цели и ги постигнаха. Беше вдъхновяващо. Хората продължаваха да се събират, дойдоха и при включването на лампичките на коледната елха и отбелязването на празниците.


Започнах да приемам Парадайс като моя град. Гласовете на хората, преживяли бедствието, бяха по-важни от филмовото повествование. В крайна сметка, това което най-много ме изненада от заснетия материал и което разкрива някои слаби места на обществото, беше, че макар районът да е с висок риск от пожари, въпреки положените усилия, дебатите и планирането, бедствието е факт. Неочакваното може да се случи. И какъв е резултатът? Какви са механизмите за осигуряване на безопасност? От какво имаме нужда, когато ни сполети такава катастрофа? Понякога е нужно повече, отколкото сме били готови да инвестираме в момента на планиране или отколкото сме могли да платим. Но истинският урок е как да решаваме подобни проблеми.

Мога да дам един чудесен пример с Мишел Джон и покойния ѝ съпруг Фил. Известно време преди да почине, докато си говорехме, той просто попита: "Какво е нужно да направим?". Изведнъж се очерта една обща цел.
Част от жителите, около две хиляди души, решиха, че ще се преборят с обстоятелствата и ще останат в града. Организираха събрания, спориха. Не им беше лесно, но промениха нещата. И успяха, защото имаха една цел и бяха решени да я постигнат. За мен това е вдъхновяващ урок. Поуката е, че все още сме добри в решаването на проблеми. Но трябва ли да настъпи катастрофа, за да се обединим по този начин? Надявам се зрителите да помислят по въпроса.


Затрогващите първи десет минути от филма са от момента, когато пожарът още бушува. Как се сдобихте с тях?


- Не спирах да се чудя дали хората, запазили присъствие на духа, са се сетили да снимат. Публикувахме обява във "Фейсбук" и започнахме да получаваме материали. Клиповете бяха невероятни. Има няколко добри документални филма за урагана Катрина, в които се използват и клипове от мобилни телефони. Решихме да започнем с кошмара и от време на време да напомняме на зрителите, че хората на екрана са преживели бедствието.


Това е подходящ трамплин за начало на филма, но не е кулминацията му. Разказваме не само за пожара. Разглеждаме начините, по които хората се справят и продължават напред. Човечеството е преживяло много катастрофи, но днес сме по-запознати отвсякога с настъпващите природни бедствия, болестите, глада и каквото още се сетите. Поуката от историята е да приемем, че тези неща се случват и да се замислим дали сме подготвени. Всъщност Парадайс е бил подготвен, но не и за това. Както казват жителите, сполетя ги перфектната буря.


Унищожението е пълно, но в заглавието става въпрос за възраждане. Как избрахте какво и кого да снимате?


- Много от историите, които разглеждахме, не ни отведоха никъде. Много от хората просто изчезнаха. Честно казано, като външен наблюдател не си представях, че някой ще остане в града след толкова тежко, съкрушително бедствие. Мислех, че хората ще съберат колкото могат от застраховките си и ще се преместят другаде. Земята беше пълна с отровни отпадъци. Нямаше вода. Кой би останал?!


Започнах да се чудя дали въпросът изобщо стои на дневен ред. Но открихме хората, за които това бе нещо повече от въпрос. Те имаха цел и бяха решени да я следват. Въпреки всичко, разказвачът в мен се чудеше каква е цената на този ангажимент. Как ще изглеждат нещата, когато камерите изчезнат и бедствието вече не е във водещите заглавия? Това се превърна в темата на филма ни.


Режисьорът Рон Хауърд: Още сме добри в решаването на проблеми, но нужна ли е катастрофа, за да се обединим

© Pete Muller, National Geographic


Трудно ли беше да прецените кога да спрете да снимате?


- От самото начало решихме да снимаме една година. Историята е много по-дълга. Още не се знае до каква степен може да се възстанови Парадайс (Калифорния) и дали ще процъфти отново. Просто искахме да предадем напрегнатия период след пожара. Такъв беше планът ни.


Документалистиката е сравнително нов жанр за Вас. Как се вписва тя в работата Ви като режисьор?


- Преди пет години започнах да режисирам и документални филми. Продължавам да продуцирам художествени филми, филми по сценарий и телевизионни предавания, но не се бях занимавал със cinema verité. Документалните ми филми са на тема музика - за "Бийтълс" и Павароти. Направихме и един за Джей Зи. Работата беше увлекателна, много ми хареса. Но тези филми не включват елементи на проучване, не предават определена история. Свикнал съм да работя по сценарий. Започвам с план, после го пренаписвам. Снимам всяка сцена по два-три пъти. Ако не се получава, опитвам отново. Работата в нов стил е рисковано начинание, но ми помага да се развивам като режисьор. Забелязвам, че вече се отразява на подхода ми към художественото кино по начин, който ми допада.


Открих нещо много интересно. От опит мога да кажа, че след като снимаш филма, независимо какво си мислел, какво си прочел в сценария или си се опитал да покажеш, намираш истинската история в етапа на постпродукция. Разглеждам сцените не само като планирани елементи от историята - вниквам и в потенциала им да изразяват нещо друго. Това ми е от полза. Виждам по-добре възможностите за различни истории в художествените продукции. Понякога така се оформят въпросите, които искаш да зададеш на действащите лица във филма.


Жанровете са различни, но има ли сходства между тях, що се отнася до работата на режисьора?


- Интересното е, че във финалните етапи от процеса на продукция на почти всичките ми филми е настъпвал неочакван обрат. Дори при филмите за Павароти и "Бийтълс" получихме информация от интервюта, която трябваше да включим в историята, защото беше важна за зрителите. Същото се случи и с Джей Зи, и с проекта за Парадайс. Това обогати разбиранията ми киното и неговия смисъл и ме стимулира. "Аполо 13" беше първият ми филм по действителни събития. Оттогава продуцирах още много. Носят ми голямо удовлетворение, но работата по тях и предизвикателствата, с които се сблъсквам, са съвсем различни.


Идеята при тези продукции е да капсулираш информацията и да я представиш по увлекателен начин на зрителите. Това е част от връзката с аудиторията. Има негласно правило, че документалните филми са отчасти в сферата на журналистиката. Те отразяват гледната точка на режисьора и не са точно новини, но ако подхождаш съвестно към работата си, би трябвало да представят действителността, която си наблюдавал.

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото е на чужд език

  2. 2 Профил на sink dink
    sink dink
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Печально, конечно, что фильмов нормальных прямо таки совсем не появляется. Понятное дело, что сейчас разгул коронавируса и все такое, Но ведь хочется какого-то интересного контента, а не старый пересматривать постоянно. Я вот сейчас вместо фильмов вообще предпочитаю проводить время за лучшими казино - https://guinness-records.net/luchshie-kazino/
    Да, вариант не для всех и каждого, но чтоб убить свободное время - самое то.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK