С много лична история Кенет Брана пуска "Белфаст" в надпреварата за оскарите

Какво е да изгубиш невинността на детството си, когато на улиците замирише на гражданска война и родният ти град бива разпокъсан от барикади?

"Белфаст" - заснетият предимно в черно-бяло нов филм на Кенет Брана вече имаше европейска премиера на кинофестивала в Лондон в средата на октомври, а в петък тръгва по американските кина - точно навреме, за да се включи в надпреварата за наградите "Оскар" за 2020 г.

Той отвежда зрителите в родния град и детството на Брана с история, в която са вплетени елементи от личната му биография. Действието около 9-годишния Бъди и семейството му в работническия квартал на Северен Белфаст се развива през 1969 г. - в началото на гражданския конфликт между протестанти и католици, юнионисти и лоялисти, продължил три десетилетия и като че ли изпращащ сигнали през 2021 г., че пак може да се завърне.

Безредици и насилие пред прага, безпаричие и болест у дома... "Това е история, която наистина ми се случи, когато бях на същата възраст и тя промени завинаги живота ми. Момент на насилие, засегнал собствената ми идентичност, моя дом, моето семейство - историята е за тази промяна", сподели в Лондон за "Ройтерс" известният актьор и продуцент. Създаването и представянето на филма "беше и е много емоционално за мен", допълни той.

Защо Брана направи този филм сега, след като е споделял, че мисли за него отдавна? Заради пандемията.

Тя накарала 60-годишния британец да се замисли и да прецени, че сега му е времето, защото коронавирусът напомни на всички ни колко крехко нещо е нашият живот. "Почувствах се длъжен най-после да разкажа за онези моменти", сподели той пред сп. "Венити феър".

В събитията от лятото на 1969 г. в някакъв смисъл бе изгубена невинността, нещата повече никога няма да са същите, обяснява Брана. "Опитвах се да го разбера с годините - защо в един момент светът изисква да спреш с детинщините и те завлича в объркания свят на възрастните."

Това не означава, че филмът е мрачен и изпълнен само с тревога и насилие. Брана умее да подхвърли тук лъч светлина, там - някаква шега или смешна история.

"Белфаст" е любопитен и с това, че виждаме един камерен проект на режисьор, станал известен с мащабни адаптации за екрана на Шекспир или пищно заснети приказки като "Пепеляшка".

Писането на сценария започнало през март 2020 г. и първите чернови Брана показал на брат си и сестра си, споделя той. "Реакциите им бяха много емоционални, получих голяма подкрепа. Но сестра ми каза: О, за един много, много тих човек, странящ от прожекторите, този път си изкарал всичко на показ? Мисля, че е така. Понякога се случва точно по този начин. Понякога мисля, че нещата трябва да излязат наяве", обяснява той за американското списание.

Кенет Брана със съпругата си Линдзи Брунок на премиерата на "Белфаст" в Лондон.

Кенет Брана се мести със семейството си в Англия малко след лятото на 1969 г. Сега казва, че "последният път, когато наистина знаех кой съм, беше, когато се завърнах в Белфаст - едно улегнало усещане за идентичност, че там ми е мястото и че то е изградило връзката ми със света".

Джейми Дорнан (бащата на главния герой Бъди), също е роден в покрайнините на Белфаст, а Катрина Балф (майката) е от Дъблин, но е израснала до границата със Северна Ирландия. Той беше толкова възбуден от ролята, сякаш лично познаваше героя си, а тя има достатъчно опит с това да преживееш преселване далеч от родното място, обяснява Брана. Киърън Хиндс (дядото) е израснал по улиците на Белфаст и "по някакъв начин разпозна баща си в ролята", а родителите на Джуди Денч (бабата) са изразнали в Северна Ирландия.

"Това е като вечната песен на ирландците емигранти, която ги разчувства по една или друга причина. Всичко това влиза толкова дълбоко в ДНК-то на културата", обяснява режисьорът. Той споделя още, че е чел на Джуди Денч сценария на глас, защото 86-годишната актриса, с която той работи от десетилетия, губи зрението си.

Специално внимание заслужава и 10-годишният Джъд Хил от Гилфорд, в Северна Ирландия, когото Брана показва за пръв път на екран в главната роля. На момчето се пада отговорността да играе убедително, защото иначе цялата история няма да се получи. Търсех естествено и енергично момче, което хората биха харесали, но и също разсъдливо и с главата на малко по-възрастен човек на раменете, описва Брана.

Едно откровение, което той споделя на екрана, е любовта му към киното. Малкото цветни кадри във филма са от момента, в който Бъди ходи със семейството си на кино. Момент, в който за час-два си потопен в друга реалност и се чувстваш в безопасност от бъркотията на живота отвън.

Всичко, което трябва да знаете за: