Спилбърг пое най-големия риск в кариерата си

Спилбърг пое най-големия риск в кариерата си

© Reuters



Стивън Спилбърг от десетилетия "снима" в мислите си прочутия мюзикъл "Уестсайдска история", но когато най-после се заема с екранизацията на своята версия, осъзнава, че е поел най-големия риск в кариерата си.


Половин век след като мюзикълът на Ленард Бърнстейн и Стивън Сонхайм печели 10 оскара, режисьорът се заема с любовната история, обхващаща две враждуващи банди, за да я разкаже за новото поколение. Както и от уважение към истинските почитатели на това произведение.


"Текстовете на песните са част от живота ми вече 65 години. Всичките ми деца помнят албума и имам домашни видеозаписи как изпълняват "Уестсайдска история" във всекидневната ни", споделя той.




Сондхайм, смятан за една от най-важните и влиятелни фигури в този жанр, почина преди дни на 91 години, без да дочака премиерата. Мюзикълът излиза на "Бродуей" през 1957 г. и макар да разказва за предимно за пуерториканци, е създаден от четирима бели мъже. Филмът от 1961 г. е обявен за най-добрия, а в САЩ към историята се връщат отново и отново.



Спилбърг за пръв път режисира мюзикъл, в който героите от латиноамерикански произход се играят от актьори със същата идентичност, а хореографията отдава почит на революционната за времето си постановка, без директно да я копира.


"Всеки от изпълняващите ролите на от бандата "Шарк" (във вражда с бандата на белите "Джетс"), момичета или момчета, е от латиноамерикански произход... Не искахме да гримираме когото и да е, само за да убеждаваме зрителите, че е от пуерторикански произход", разказва Спилбърг. (Натали Ууд в главната женска роля във филма от 1961 г. е бяла)


Мюзикълът е вдъхновен от "Ромео и Жулиета" на Уилям Шекспир, а новата екранизация поставя повече акцент върху въпроси като расата, имиграцията, бедността и маргиналиирането, доминирали най-бедните квартали на Ню Йорк през 50-те години.


"Макар да сме разположили филма в 1957 г., много важно е да го конструираме по начина, по който днес хората от това поколение разговарят и се отнасят помежду си", описва режисьорът. "Трябваше да адаптираме цялата история, за да я направим по-приемлива за сложните ситуации, които хората преживяват в днешното общество - в училищните общежития, политиката, идеологическото разделение..."



Спилбърг е включил и 89-годишната Рита Морено (навремето изпълнява ролята на неудържимата Анита и печели първия оскар за латино актриса), а критиката реагира със суперлативи, включително че това е най-добрият му филм от 20 години. Рейчъл Зеглър се въплъщава много по-нюансирано в главната героиня Мария, макар да е само на 20 години и това да е дебютът ѝ в голямото кино.


Един от обсъжданите преди премиерата въпроси е защо "Уестсайдска история" оставя толкова силен културен отпечатък, защо се спори за изобразяването в него на стереотипи за пуерториканците.


В САЩ някои се отнесоха критично към използването на носталгията по златните времена на Холивуд и наливането на стотици милиони долари за поправяне на грешките на оригинала. Чуха се призиви по-скоро да се правят по-смели опити за интерпретиране на този мюзикъл по начина, по който пиесата "Розенкранц и Гилденщерн са мъртви" на Том Стопард го прави с "Хамлет".


Едни хвалят хиперреализма на заснемането и пишат за "страхотен римейк", други критикуват, че няма такова нещо като "страхотен" римейк.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK