Доматени уроци

Доматени уроци

© Associated Press



Мануела Станукова е психолог, консултант и сертифициран коуч. Тя е създател на програмата за изграждане на вътрешна устойчивост "Презареждане", която ще започне през януари 2022 г.


В последните 2-3 години се запалих по гледането на домашни растения. Особено по време на първия локдаун в началото на пандемията, като че ли липсата на връзка с природата много силно ме накара да търся такава, съобразена с обстоятелствата. Правя уговорката, че преди да се захвана по-сериозно с гледането на растения у дома, убивах кактуси с прецизността и ефикасността на Джеймс Бонд. Но пък си казах - ново време, нови предизвикателства. И се захванах.


Започнах с няколко зелени растения, които продавачки ме уверяваха, че се гледат почти сами (урок 0 - никога не вярвайте на продавачка, която ви го казва). После реших да тествам с няколко броя семки от авокадо (бърза справка в гугъл показа, че не са костилки, както дълго време си мислех). Със затопляне на времето преминах и към идеи за балконски разсади - босилек, копър, мащерка, люти чушлета и незнайно защо - чери домати. И макар че всяко едно растение имаше своята роля за моето израстване и психично благополучие (наистина, грижата за растения се оказа прекрасна стратегия за отмора и презареждане, а и са удачни слушатели - не спорят и не отговарят), сега искам да ви разкажа повече за уроците от сезон 1 и 2 на моите балконски домати. Защото вярвам, че от всичко, което правим и ни се случва, можем да си вземем по нещо ценно.




Сезон 1 завърши доста трагично - с 2 неузрели домата в края на октомври. Обезкуражаващо, нали?! Но и, честно казано, това се оказа висока летва за пишман-градинар, който не разбира бъкел и не слуша съветите на хората.


Затова,


Урок 1: Слушайте съветите на други, по-опитни хора


в сферата! А, ако те не ви ги дават - потърсете си сами. Няма по-практичен начин да стигнеш по-близо до желаното от това да говориш с някого, който вече е минал по пътя. Разбира се, твоят може да е и вероятно ще е различен. Но да слушаш и да чуваш (което е по-важното) за чуждия път може да ти спести ресурси, чудения и разочарования.


Урок 2: Първите опити понякога са "провал".


Могат да останат такива в съзнанието ни, докато не решим сами да ги превърнем в нещо различно - ценен опит, научени уроци или повод за смях на семейните събирания (има цяла серия домашни вицове за моите домати, включващи най-вече опита ми да кажа, че разсадите са поникнали, съобщавайки щастливо и уверено в края на март, че "доматите ми цъфнаха").


Разбира се, справяйки се с разочарованието от този първи опит, минах през немалко фази - "не ставам за това, поредното нещо, което убих"; "домати и балкон не вървят добре заедно (тук получих няколко шамарчета, когато добри приятели ме предизвикаха и изпратиха своите балконски градини със зрели и многобройни краставици, домати и какво ли още не); "не му е писано, няма смисъл да пробвам пак" и т.н. След което си казах, че ще прочета повече, ще поразпитам по-сериозно и ще се подготвя. В мен на мястото на разочарованието леко и плавно започна да покълва едно любопитство, желание да пробвам пак и усещането, че ние с доматите имаме да повървим малко по-дълъг път заедно (пишейки тази част, на заден фон върви една безкрайно мотивираща и героична музика от "Смело сърце", та, ако усещате привкус на героизъм в написаното, да знаете откъде идва).


И така, с търпение, проучване и малко късмет


сезон 2 на "балконските домати" тръгна изключително успешно


Толкова, че в един момент се оказа твърде успешен и се наложи да вземем спешни мерки - не само че се бяха хванали далеч повече "разсади" от предишния път, те вече представляваха заплаха едни за други предвид малкото пространство, с което разполагахме. Експоненциалният растеж на моята мини доматена империя заплашваше и живота на останалите растения на балкона, както и на тези, намиращи се от вътрешната страна на прозорците, чиито достъп до светлина бе драматично ограничен. Така научих следващия си урок.


Урок 3: Успехите вървят със своята плеяда от предизвикателства


и трудни решения, макар че изглеждат по-сладки и лесни за навигиране от "провалите". Как да спра експоненциалния растеж? Или пък да не го правя? Как да преразпределя останалите растения? Колко саксии ще имам ресурсите (време, внимание, грижа) да поддържам и т.н.


Едно от най-големите предизвикателства за мен беше да призная пред себе си, че може би грижата за всички хванали се разсади ще ми дойде твърде много. Понякога в нещата, които правим, е трудно да овладеем ентусиазма, въодушевлението и порива от успеха на някоя стъпка пред настойчивите ограничения и рамки на реалността. Опитвайки се да преценя разумно силите и възможностите си, сдобих няколко човека около мен с разсади. И така, грижейки се лека-полека за моето доматено царство, следващите уроци започнаха да се нижат един след друг:


Урок 4: Да отглеждаш домати не е задача за веднъж в седмицата,


а включва ежедневни усилия и възпитава или изисква (а май и двете) постоянство. Ако се чудите как да си изградите навик - купете си растение, което харесвате и за което искате да се грижите. Грижата за доматите се превърна постепенно в една освежаваща, удовлетворяваща и забавна част от деня ми - от поливането, през подрязването или донатъкмяването на коловете, които поддържат доматите. Грижата за тях някак се превърна и в грижа за мен - любувах им се, правейки почивки между сесиите си, започвах деня си, заобиколена от приказна зеленина и аромат. Изградих една рутина около грижата за доматите, която остана и след като приключи тяхното балконено царство.


Урок 5: Вложените ресурси винаги са много повече, отколкото си мислил,


когато правиш неща, от които не разбираш достатъчно или с които нямаш предишен опит. МНОГО. ПОВЕЧЕ. И тук говорим за всякакъв тип ресурси. Напоследък се хващам, че това е нещо, което като че ли често забравям - нови проекти, ремонт на нещо, нова идея за обучителна програма, нов спорт и т.н. Макар че твърде добре познавам слепия оптимизъм и безкритичен ентусиазъм на начинаещия ("е, че колко да е трудно"), като че ли всеки път оставам в някаква степен изненадана от това колко различна е реалността от първоначалните ми очаквания и колко много непредвидени...


Урок 6: ...Предизвикателства изскачат


- нов вид мушички, които прояждат листата; силни ветрове, които събарят саксиите; поредното нещо, което не си знаел, че вероятно е трябвало да направиш ("колтучене" на доматите); нуждата да намерим друго място за простиране, когато доматите окупираха финално целия балкон с големината си; или да договаряш на кого да поверяваш доматите всеки път когато забегнеш в летните дни. Не едно голямо предизвикателство, а множество дребни такива. Откровено, на моменти се запитвах заслужава ли си нервите, усилията и всичко. В други моменти пък се ентусиазирах и си казвах: "Справих се с нов вид африкански мушички, и с това ще се оправя." И в действителност може би не съм се справяла с всичко по идеалния или най-добрия възможен начин, но продължавах напред (не, не е намигване, към Кобрата), търсех отговори (получавах въпроси най-често) и се развивах заедно с доматите.


И с колкото повече предизвикателства се справях, толкова по-леко ми ставаше с всяко следващо такова - и ги приемах все по-нормално, и трупах увереност, че мога да се справя с тях. Точно както когато се научих да карам кола, или когато започнах да водя обучения. Или пък както сега ми/ни се налага да правим с пандемията. А в справянето си с тези предизвикателства открих, че съм развила една своя не много изявена черта -


Урок 7: Търпение


- аз съм от онези хора, които често избират да разберат края на сериала след петия му епизод (хей, без оценки, моля, клик-байт сайтовете имат нужда и от хора като нас)! Търпението не е най-силната ми страна. Но пък доматите ми дадоха възможност да поработя върху нея. Защото, както гласи популярния в "Инстаграм" (а и не само) слоган - "Нищо в природата не цъфти през цялата година. Така, че бъдете търпеливи и към себе си".


Оказва се, че когато просто няма как да пришпориш нещо или да откриеш по-рано отговора и резултата, осъзнаваш, за пореден път, че все пак (о, да!) - има неща, които са извън контрола ти. И че или можеш да оставиш червейчето на нетърпението отвътре да се движи и да дълбае непрекъснато, или можеш да си/му помогнеш, като му покажеш колко по-лесно е да спре и да почине. Защото някои неща просто изискват време.


И макар че започнах да пиша този материал с темата за търпението като финал в главата ми, изскочи една последна тема, която е много свързана с бъдещето, а именно:


Урок 8: Резултатът невинаги определя стойността на процеса


Сезон 2 даде далеч по-добър резултат от сезон 1 - над 60 чери доматчета, някои по-големи и узрели, други не толкова. Мой приятел ме запита, като тегля чертата, дали крайният резултат оправдава вложените ресурси и екселският отговор по-скоро би бил "не". Но, виждате ли, някой път теглим чертата, преди да сме осмислили всичко. Преди да сме остойностили процеса и пътя, който сме изминали. А моят път с доматите беше пълен с уроци (стигнахме до цели 8!), открития, осъзнавания и удовлетворение.


Затова, особено в края на тази година, напомням на себе си, а и на вас, че:

  • Всеки наш опит и преживяване може да ни послужи за стъпало за да се развиваме;
  • Резултатът невинаги е това, което определя какъв е бил пътят за постигането му;
  • Ако си отделяме повече пространство за по-внимателно вглеждане в изминатия от нас път, можем да придобием нова перспектива и към настоящето.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK