Учени: Завръщането на почти изчезнали видове често е жизненоважно за екосистемите

Учени: Завръщането на почти изчезнали видове често е жизненоважно за екосистемите

© Reuters



Често принудени да изследват последствията от изчезването на даден вид, учените понякога имат възможност да разгледат противоположния феномен - когато видове, които са били на ръба на изчезването, преживяват грандиозно възраждане, предаде Франс прес, цитирана от БТА.


Изследванията показват, че подобно завръщане на така наречените "ключови" видове - тези, които играят важна роля в своята среда, е жизненоважно за здравето на екосистемите.


Ето няколко примера от Северна Америка:




Сиви вълци
Въпреки че някои индиански племена почитат вълка, той е демонизиран и изтребен от европейските заселници, които започват да пристигат през XVI век.


В средата на ХХ век в САЩ, с изключение на Аляска, е имало по-малко от хиляда сиви вълка, докато преди пристигането на европейците на тази територия са бродили най-малко 250 000.
Пълното им изчезване е предотвратено през 70-те години на миналия век с приемането на закон за "застрашените видове", благодарение на който тези хищници се завръщат в някои части на страната.


През 90-те години на миналия век правителството на САЩ въвежда повторно вълци от Канада в известния национален парк "Йелоустоун".


Повторното въвеждане предотвратява разпространението на лосовете, като не позволява на едрите копитни животни да опустошават растителността, която осигурява важен материал за гнездата на птиците и язовирите на бобрите.


Амарок Вайс, биолог и активист за защита на вълците в Центъра за биологично разнообразие в Аризона, оприличава екосистемите на плътен гоблен. "Когато дърпаме някои нишки, разхлабваме гоблена", каза тя пред Франс прес.


Броят на сивите вълци в САЩ, с изключение на Аляска, понастоящем се оценява на над 6000. Заплаха за вида обаче остава ловът, който е разрешен в някои региони.


Бизони


Историята на американските бизони е тясно свързана с тъмната страна на САЩ и ранната им история.
Броят им намалява от около 30 милиона до едва няколкостотин в края на XIX век, когато правителството на САЩ прави опит да изкорени бизоните от Големите равнини, където живеят индиански племена, разчитащи до голяма степен на добитъка за оцеляването си.


"Това беше умишлен геноцид, за да бъдат отнети бизоните от индианците и те да бъдат принудени да отидат в индиански резервати", казва Коди Консидайн от екологичната асоциация Ти Ен Си (TNC), която се опитва да върне вида в прериите Начуса, Илинойс, в северната част на САЩ.


Бизоните предпочитат да се хранят с трева и по този начин оставят повече място за цъфтящи и бобови растения. Това от своя страна позволява на множество видове птици, насекоми и земноводни да се размножават.
С копитата си бизонът освен това разорава почвата, като по този начин улеснява растежа на растенията и разпръскването на семената.


Смята се, че понастоящем около 20 000 бизона бродят в САЩ в "защитени стада".


Морски видри


В исторически план морските видри са се срещали от мексиканския полуостров Баха Калифорния до Аляска, Русия и Северна Япония. Ловът им през XVIII и XIX век обаче води до унищожаването на вида, наброявал по това време около 300 000 екземпляра.


Смятана доскоро за напълно изчезнала от бреговете на Калифорния, малка оцеляла популация от 50 морски видри спомогна за възраждането на вида в региона, който понастоящем наброява около 3000 от тези водни бозайници.


Изследвания, направени през 70-те години на миналия век на Алеутските острови край бреговете на Аляска, показват, че морските видри са допринесли за опазването на видовете гигантски водорасли, поддържайки в равновесие популацията на морските таралежи, които се хранят с тях, казва Джес Фуджи, ръководител на програмата за морски видри в аквариума на залива Монтерей, Калифорния.


В калифорнийските естуари морските видри балансират популациите на раци, което от своя страна води до завръщането на морските охлюви, хранещи се с водорасли. По този начин се поддържа важна растителност - обикновената морска трева. Лехите от нея се смятат за "морски развъдници" за млади риби и освен това допринасят за намаляването на ерозията на крайбрежната ивица.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK