
В България 35% смятат, че животът им е по-добър от този на родителите им
Българите явно гледат с носталгия към миналото, но и с надежда, макар и плаха, към бъдещето
Българите явно гледат с носталгия към миналото, но и с надежда, макар и плаха, към бъдещето
Гравираните върху камъка букви са отпреди около две хиляди години
Украйна ускорява усилията да изтрие следите от съветското и руското влияние от обществените си пространства, като премахва паметници и преименува стотици улици в чест на собствените си художници, поети, войници, лидери на независимостта и други - ...
"Прогностиката в "Безсмъртната смърт" достига такъв размах, какъвто, аз поне, не съм виждала досега" - рецензия от Милена Кирова
Научният сборник излиза в чест на проф. Ивайло Знеполски. Премиерата е на 6 юни в СУ "Св. Климент Охридски"
В нашата част на света идеализирането на спорното минало е познат синдром.
Според руското управление нейното възприемане от "Запада" в никакъв случай не отговаря на мощта й
В деня, в който България почита паметта на жертвите на комунистическия режим, една лична история.
Есето е писано за финала на Premio Strega Europeo, чийто лауреат за 2021 година е Георги Господинов с романа "Времеубежище"
"Тъга по отминалото детство изпитва всеки, но за да посегнеш към перото, трябва да усетиш тъгата на въображението", казва Красимир Димовски.
Години на свобода и задкулисие, на надежди и мутри. На левчета, които се обезценяват с часове. На баби, които не могат да си купят цял лимон – анализ на Георги Господинов.
"Днес честваме именно тях, отвъд-хората от близкото минало. Само ние, спомнящите си за тях, сме им останали" – есе на проф. Александър Кьосев
"Ако човечеството не помъдрее след такава криза, тя може да бъде последната" – прогнозата на Георги Господинов за новата година
"Нашето правителство не може да обясни рационално какво конкретно иска от правителството на РСМ, така че тези искания да бъдат съвместими с естеството на преговорния процес за присъединяване към ЕС" – коментар на лидера на "Да!България".
Автопротрет на писателя, който днес стана на 85 години.
Освен видимата пандемия и Ковид криза идва и друга пандемия - тази на миналото, пише писателят Георги Господинов.
Изследването на Даниела Колева е базирано на стотици интервюта с хора от различни населени места в България и различни професии.
Колко нормално се раждат подобни политически чудовища, с нашето собствено участие, свикване и привързаност към охолство и добър живот.
Не е ли време да нормализираме отношението си към българите в чужбина?
Обзе ни носталгия по света от вчера. Скоро очаквам да ни залее втора вълна на носталгията - по дните в карантина, когато бяхме разделени, но все пак заедно.
За съжаление към този момент и настоящето не е. Ще ни трябват нови убежища. Вирусът на миналото и романът като убежище
"Дневник" препубликува текста на Диана Попова по повод изложбата "30 години група Градът", която бе открита в галерия "Академия" на НХА.
По-голямата част (53%) от тези, които чувстват тъга по миналото, се позиционират в дясната част на политическия спектър, а повечето (58 на сто) от тези, които не изпитват носталгия, споделят по-скоро леви политически възгледи.
Професор Биолчев посочи, че Бай Ганьо е метафора на най-ярките недостатъци на българите
Именно конфронтационният инфантилизъм на БСП, а не някаква преценка, ги карат да правят абсурдни твърдения за т.нар. Народен съд, да ходят демонстративно да се кланят на паметника на Тодор Живков, да поддържат безкритично неразчленимото твърдение "тогава ...
Или за някои национални особености през погледа на Антон Страшимиров
... могат да загърбят болезненото историческо минало, толкова болезнено, че в Полша ...
Който си има някаква вина, нека си я носи! Ние нямаме нищо общо Та нали и нас са ни клали? Какво ни интересуват евреите и Холокостът, Скравена и "Възродителният процес"? Няма кой да ни попречи да се гордеем! - коментар на Ивайло Дичев за "Дойче веле"
... обърнато единствено назад към славното минало и като че ли бъдеще ...