Стимули за екоколи, нов закон и още държавни мерки за пътната безопасност до 2030 г.

Стимули за екоколи, нов закон и още държавни мерки за пътната безопасност до 2030 г.

© Георги Пауновски



Въвеждане на стимули за покупка на нови автомобили. По-строг контрол на техническото състояние на регистрираните превозни средства втора ръка. Нови коли и оборудване за МВР. Приемане на нов Закон за движение по пътищата и търсене на варианти за по-бързо налагане на санкциите. Това са само част от мерките залегнали в новата държавна стратегия за повишаване на пътната безопасност в следващите десет години (2021-2030 г.). Тя е с обем 184 страници, като още 79 е планът за нещата, които трябва да се свършат през първите три години.


Стратегията е изработена от създадената в края на 2018 година Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", вече е минала през обществено обсъждане и до няколко седмици би трябвало да бъде утвърдена от Министерски съвет.


Това е трети подобен рамков документ, като целта на предишната "Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011-2020 г." - намаляване на жертвите с 50%, не е постигната и в края на периода те са едва с 20 на сто по-малко. Така през миналата година по пътищата в страната са загинали 628 души, при цел 427 жертви (виж графиката). Според данните средно годишно загиват 226 водачи, 184 пътници и 145 пешеходци.



Финансови стимули за екоколи до 2023 г.




За формулиране на държавна политика за обновяване на автомобилния парк в плана за реализация на стратегията е даден срок до края на 2023 година. Като аргумент за стъпки в тази посока се отбелязва, че процентът на загинали при катастрофи спада двойно - от 5.58% при автомобили с първоначална регистрация преди 1990 г. на 2.27 на сто при такива, произведени след 2010 г.


Според стратегията до края на 2023 г. би трябвало да се въведат стимули за покупка на електромобили като безплатно паркиране в синя и зелена зона, безплатни зарядни станции, данъчни облекчения и субсидии. Предвижда се и въвеждане на рестрикции за най-замърсяващите превозни средства. Контролът по отношение на регистрацията на употребявани автомобили пък трябва да стане по-строг още до края на следващата година.


Стимули за екоколи, нов закон и още държавни мерки за пътната безопасност до 2030 г.


Краят на 2021 година е посочен и като срок за изготвяне на проект на нов Закон за движението по пътищата. В последните години такъв се подготвяше на няколко пъти, но всички приключваше с поредната промяна в настоящия.


Проучвания търсят факторите за катастрофите


Сериозно внимание в стратегията е отделено на анализ на факторите за пътните инциденти. В нея е посочено, че "поради дефицит на пълни данни за механизма на ПТП, често основната тежест се поставя върху водача, без да се изследва напълно връзката между поведението му и други важни характеристики на средата. Ето защо, причинно-следствените зависимости между действията на участниците в движението и настъпил пътен инцидент все още не може да бъдат изцяло разкрити".


С цел получаване на по-цялостна картина предстои до 2023 година да започне да се прилага "оптимизирана методология за обследване на ПТП, интегрираща всички основни и съпътстващи причини за настъпване им - път, водач, превозно средство".



Освен това се предвижда да се съберат данни за това какъв процент от превозните средства спазват ограниченията на скоростта, колко от пътниците, използват предпазни колани, каски за мотоциклетистите и системи за обезопасяване на деца. Ще се търси и информация колко от водачите използват мобилни електронни устройства зад волана.


Планирани са и изследвания на мотивите за рисково поведението на водачите и пешеходците. Предстои и анализ на времето, за което службите за спешна помощ реагират на сигналите за катастрофи. Според данни на Световната здравна организация съкращаването на времето за пристигане от 25 на 15 минути може да намали смъртните случаи с една трета.


Либерален закон, слаба ефективност на наказанията


В стратегията се отчита, че превишената или несъобразена с пътните условия скорост е основен фактор за настъпване на катастрофи, а българското законодателство в тази насока е едно от най-либералните в ЕС.


Сериозни критики има и към ефективността на налагане на санкциите за нарушения по Закона за движение по пътищата. Сегашният ред се счита за бавен и неефективен и пораждащ чувство за безнаказаност. Всъщност първи стъпки в тази посока вече бяха предприети, след като кабинетът прие идеята на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" и Министерството на вътрешните работи глоби за нарушения на пътя да се налагат само с фиш, вместо с фиш и акт, както е сега. Планираната промяна обаче среща доста критики, включително от КПКОНПИ. Стратегията предвижда сериозна промяна да има да края на 2021 година.


Стимули за екоколи, нов закон и още държавни мерки за пътната безопасност до 2030 г.

© Георги Пауновски


Част от стратегията е и промяна на цялостната концепция за провеждане на обучението на кандидат-водачите и начинът за получаване на шофьорска книжка. Срокът за това отново е 2021 година.


В стратегията се отбелязва, че приблизително 1.35 милиона души загиват по света в катастрофи всяка година. Европа е начело в класацията за най-безопасни пътища със средно 49 загинали на един милион души. Африка е на последно място с над 260, като данните са на СЗО за 2019 г.


От 2010 г. до днес средногодишното намаление на броя на загиналите по пътищата на ЕС вследствие на ПТП е над 2%, което се равнява на общо намаление от около 20% при целево към 2019 г. от 43%.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK