Двигателят и неговата душа

15 - 17 декември 2011 г., Галерия Бузлуджа 4-6

Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

Двигателят и неговата душа

© Галерията

15 - 17 декември 2011 г.

Галерия ул. Бузлуджа 4-6


За изложбата

Как би живял, ако не виждаше краката си? Ако главата бе направена така, че да не може да се навежда, но е съвършено функционална, ако очите гледаха само настрани и нагоре и това е достатъчно, за да си чудесно ориентиран? Напълно наясно си, че краката ти са там, овладял си движенията им до съвършенство, но не ги виждаш. Обаче ходиш. И си пълноценен. Би ли си задавал въпроси? Как би протекъл цикълът на живота ти? Към какво би се стремял? Към семейство, деца и кариера… Или цял живот би се стремял да видиш краката си?


В поезия се превръща всичко, когато се стремиш. Поезията като категория. Защото устремът предполага творене на идеи. Що за устрем има в една тракаща железария? Там всичко е ясно – бутала, клапани, болтове, гайки. Какво общо има устремът с това да завъртиш на стартер и шумната сбирщина от чаркове да се подкара? Нима можем да сравняваме възприятията на сетивата с ясната светлина на строгата логика? Разбира се.


Всяка една от тези метални части си има име. И всяка от тях никога не е виждала останалите части от целостта си. Драмата им ги прави съвършени в стремежа си да задвижат голямото ‘себе си’. И го правят с финес и красота. Работят в името на останалите и са значими. Като значимостта на органите и пръстите. Като краката ти. И това създава развиващо се единство. А единството е цикличност – устрем, захранван от самия себе си. Какво по-хубаво от това?

Повече

Изложби

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK