Николай Стайковски

13 - 30 юли 2017 г., Галерия на СБХ

Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

автор: Николай Стайковски

автор: Николай Стайковски

Юбилейна изложба графика и живопис на Николай Стайковски


Художникът Николай Стайковски е роден на 11 май 1956 г. в Плевен. 3авършва Художествената гимназия в София през 1975 г., а от 1977 до 1981 г. следва в Академията за изящни изкуства във Варшава, Полшаq при проф. А. Руджински, проф. Х. Хростовска и проф. Е. Марковски. Образованието му е прекъснато от комунистическия режим в България за антисоциалистически убеждения...


През 1982 – 1983 г. учи живопис при проф. Св. Русев, а през 1987 г. завършва НХА в София (графика) при проф. Г. Симеонов. През 1999- 2001 г. е на следдипломна специализация в Академията за изящни изкуства във Варшава при проф. Р. Стрент като стипендиант на полското правителство, а през 2001 – 2002 г. – в Радомската политехника, катедра "Изкуство" при проф. К. Визнер.


Член е на СБХ от 1994 г., на Ротари клуб – Плевен до 1998, после – РК-Троян, на Агенция ИЗА-Арт от 1998 и др. Участва в много национални и международни изложби. Над 50 са индивидуалните му вернисажи (графика, живопис, пластика, хепанинг) в България, Полша, Русия, Австрия, Словакия и др. Лауреат е на награди, в т.ч. Втора награда на конкурса "Графика Варшавска" – 1999 г. и специална награда на Съюза на полските художници – 2000 г. Негови творби се намират в НХГ, СГХГ, ХГ "И. Бешков", Исторически музей – Плевен и др., както и в частни колекции у нас и в Европа.


Голяма част от ранното му графично творчество е духовно и тематично свързано с националното културно-историческо наследство. Това е реакция на отвращение към натрапената идеология на времето и към пошлото "изкуство" на социалистическия реализъм. Великото минало и неговите реликви – енеолитната керамика и женски "идоли",средновековните и възрожденски църкви и манастири, градове и крепости, герои и светци се превръщат в инспирация и творческо предизвикателство за този изключителен майстор на високопечатната гравюра с ярък и самобитен почерк.


Той ги пресъздава с изследователски трепет и преклонение към пластичните традиции, а автентичността и духовната значимост на тези "документи на времето" са подчертани с прецизен художествено-документален подход. "За да си отговорим на въпроса "кво вадис", трябва да обърнем поглед към Бога, към началото на пътя и да разчетем посланията на вековете. Човечеството прекрачи второто християнско хилядолетие, но разбрахме ли къде отиваме" - пита той,с чувство за отговорност и тревога за бъдещето.


Напоследък картините му стават все по-зрели и по- символични, ярки, запомнящи се и разнообразни, с богата фактура и цвят, изпълнени със специфична маслена техника. В цикъл " Орфистази" (храмови пози) художникът работи с архетипни изображения на човека, прости, цялостни и емоционални, а в "Тракийска лоза" оживява митологията на траките, нашите предци.


Oсобено характерен и значим е цикълът "Рунически послания", където авторът използва руни (пиктограми и букви едновременно) и други древни символи, а картините, представляващи предмети на Красотата, на изкуството, се превръщат в предмети на Силата – в талисмани или мощни енергийни програми, променящи съдбата на индивида, за да се сбъднат неговите мечти и цели, т.е. смисълът на живота му. Творчеството на Стайковски е светло и позитивно, високо професионално, разбираемо и значимо като съдържание .

Повече

Изложби

Вдовици

/ Филми 0
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK