Митът Димитър Казаков – Нерон

17 декември 2018 - 17 февруари 2019 г., Арт пространство "Кооператива"

Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

Арт пространство "Кооператива"

Арт пространство "Кооператива"

Осемнадесетте картини, изрисувани само за 6 часа директно върху експозиционни платна, се показват за първи път пред софийска публика 28 години след създаването им.


Покатерен върху стол, с превързани палец и показалец, Димитър Казаков рисува директно върху дървено експозиционно табло. Назад има вече 5 готови, остават още 13.


"Журналист: Това цикъл ли ще представлява – рисунки? Димитър Казаков – Нерон: Не. Това представлява един художник, който си направил шега с организаторите и не си донесъл картините. И аз сега трябва да му нарисувам картините, за да не стои празна изложбата."


На 6 юни 1990 г. в Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата – Орешак, трябва да се открие празникът на изобразителните изкуства. Ден преди това организаторите установяват, че един от участниците - художникът Пламен Вълчев, нито е пристигнал, нито е изпратил своите картини. Осемнадесет експозиционни панела белеят празни в залата.


Познавайки нестихващия вулкан от вдъхновение на Димитър Казаков, неговите колеги като на шега го провокират: "Хайде, Нероне. Грабвай четките и давай!". Набързо събират каквито бои могат да намерят в Троян. А Цвятко Дочев донася от ателието си четки, и не само. Взима и видео камерата си, за да запечата как талантът опитомява времето върху 37.5 кв. м площ - 18 панела всеки с размер 178/117 см.


"Журналистка: Сега рисувате направо тук на живо. Гледам правите всичко много бързо. Идеите ви как се раждат, в момента ли? Димитър Казаков – Нерон: Как се раждат? (продължава с рисуването и мълчи) Журналистка: Или предварително сте си мислили? Много е интересно." Димитър Казаков – Нерон: Импровизация, както казват тия световните музиканти на джаза. Така открихме големите стилове."


Така се раждат и впечатляващите истории. За около 6 часа, без поза и припряност, Нерон завършва 18 рисунки. Филмът, заснет от Цвятко Дочев, запечатва спокойния ритъм на физическото създаване на изкуство. Нерон не бърза, връща се към вече изрисувано платно, за да допълни щрих, отдръпва се назад, вглежда се, детайлизира. Запечатва и друго – творческата "лудост" на целунатия от Бога художник. Една свенлива еротика, закичена с християнска вяра. Любов, кокетност, раждане и смърт, разхвърляни сред древногръцки амфори и лири, фараонови изображения и езически символи. Едно завихряне на миналото и бъдещето в обща безбрежност. За да завърши с ябълката – неговата ябълка, за която казва: "Нали знаете ябълката, която Адам изял в райската градина, в нея имало логика и разум. Ако искате да видите нещата такива, каквито са, трябва да повърнете тази ябълка."


Впечатляващо е да изпълниш дълга на друг и да се впуснеш в предизвикателството да нарисуваш 18 творби за няколко часа. Отговорно е да не провалиш една изложба. Рационалните мотиви са ясни. Може би всеки друг художник в тази ситуация би се почувствал творчески изнасилен – притиснат от времето и принуден от обстоятелствата.


Не и Нерон.


Как се отприщва потокът от видения и образи, пресъздадени върху белите дъски? Колко е неспокойно и богато подсъзнанието, което диктува на спокойната ръка? Защо натискът на времето не лишава тези картини от разкоша на детайла, от всяка малка подробност, която носи препратка от миналото, за да отправи послание в бъдещето?


А отговорите може би се крият в неговите думи: "Сюжетите. Аз ги нося в мрака на моето съзнание и не ги съзерцавам. Когато ги изпиша на платната, чак тогава ги виждам. Моите теми и идеи са толкова огромни, че, ако ги нося осъзнати, те ще ме премажат с тежестта на своя смисъл."


Накрая на филма някакъв гост чужденец, явно неповърнал ябълката, любопитства за темата на творбите. А веселяшки гневният отговор на Нерон е: "А бе, не е казано точно темата, бе, или точно заковано. Ами ей ги тук едни дъски и хващам четката и правя. Самите дъски ме предизвикват, защото в тях има някакъв бунт, когато са бели."


Очакваме ви на фона на филма, заснет от Цвятко Дочев, и 18-те платна на Нерон заедно да се насладим на чаша вино и кулинарните бижута на шеф Антоан Верест.

Повече

Изложби

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK