Ангел Панайотов - Изложба живопис

8 - 28 октомври 2019 г., Галерия Астри

Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

Галерия Астри

Галерия Астри

Художникът Ангел Панайотов (1927-2008)
Съдбата бе крайно жестока към него.
Но и той не бе по-милостив към себе си.
На младини е имал и щастливи мигове, но после животът му се изпълни със страдания и кошмари.
Знаеше само едно средство, за да ги надмогне- като рисува непрекъснато, без да спира, тъй както диша.
Филип Панайотов


Тази пролет се срещнах с Емилия Панайотова, съпруга на Ангел Панайотов , самата тя известен художник и керамик. Искаше да ме запознае с творчеството на съпруга си, починал през 2008 г. Предлагаше ми да направим изложба на съпруга й. Не познавах този автор, не бях чувала за него. Срещите ми с близки на починали художници винаги наслагват горчилка в душата ми. Имам известен личен опит в това преживяване, разбирам подбудите им, но рядко мога да отговоря на желанието за изложба. Още повече, че се старая сантименталността да дава път на професионализма.


Бързото прелистване на каталога, който ми подаде Емилия беше достатъчно за да знам, че изложбата на Ангел Панайотов ще е следващата, за която ще работя. Бях до извора и ми подаряваха възможността да черпя до насита. Държах в ръцете си книгата с репродукции и те излъчваха усещане за истинско, мощно изкуство. В подобни моменти винаги съм се чудила с какво се занимават младите изкуствоведи и не биха ли могли в свободното си време да изследват и систематизират творчеството на неизвестни или малко известни, но достойни и истински оригинални автори, да сътрудничат с галериите в популяризирането им?


Няколко часа по-късно четях текста към каталога, написан от брата на Ангел,проф. Филип Панайотов. Полека събирах частици от живота на художника. Жестокостта на времето и преживяното от семейството му, силата и привързаността, между тези личности ме караха да мисля и за един друг брат- Тео...


Ангел Панайотов е роден на 20 ноември 1927 г. в с. Златарица в семейството на българин от Дебърско, Македония. Бъдещият художник учи последователно в Търновската мъжка гимназия и в гр. Елена, записва се в Свищовската търговска гимназия, но мечтата му е да завърши Софийската художествена академия. След като не го приемат, постъпва в Техникума по керамика и стъкло, след което работи като декоратор в заводите "Китка" и "Изида".


През 1958 г. се явява на конкурс, спечелва стипендия и заминава да учи "Керамика" в Берлинската художествена академия. Учи при големия Вернер Клемке, а по-късно преподава на децата му живопис. Още като студент прави самостоятелни изложби в Берлин, Потсдам и Рощок. През 1962 г., в Берлин на поредната си изложба, изнася беседа на тема "Как да слушаме живописта и да гледаме музиката". Артистичният свят го аплодира. Това , вероятно, е бил един от звездните мигове в живота му.


По време на престоя си в ГДР Ангел Панайотов се изправя пред трагичен сблъсък със "системата". Опитват се да го вербуват от Щази и да го използват като доносник в Западна Германия. След като той категорично отказва е подложен на психологически натиск и преживява огромен душевен срив.


Завръща се в България през 1966 г. Първите месеци и години минават по лекари и болници. А после постепенно се завръща към живописта. Непрекъснатото рисуване е единственото спасение от преживените в миналото кошмари. Прави изложба в сладкарницата на "Раковски", но не успява за реализира мечтата си за изложба на Централна гара.


Умира на 27 ноември 2008 г., изтощен от тегобите на тежката си участ. В същата година, като малка реабилитация, излагат негов "Автопортрет с шапка" на голямата изложба автопортрети в Софийска градска галерия.


Подборът на произведения, който направих за тази изложба е с акцент на автопортрета и портрета. Има пейзажи, натюрморти, сюжетни композиции. Мисля, че колкото и да е бил наранен от хората, художникът е запазил в себе си до последно любовта и любопитството си към тях. Струва ми се, че повечето му автопортрети са функция на хората около него в даден момент. Много силен период в творчеството му в България са 70-те години и именно от тогава са повечето изложени произведения в тази изложба.


За творческите му години в Германия може само да гадаем по силата на малкото съхранено изкуство след връщането му в България; бил е безпощаден към себе си и е унищожавал това, което не го е удовлетворявало. Вероятно, под псевдонима Антонио, с който е бил известен в Европа, картините му обитават десетки частни колекции. Дали някога ще попаднем на картини от този период? Надявам се.

Повече

Изложби

Битката за Мидуей

Битката за Мидуей

Виж видеото
Доктор Сън

Доктор Сън

Виж видеото
Семейство Адамс

Семейство Адамс

Виж видеото
Близнакът

Близнакът

Виж видеото
Жокера

Жокера

Виж видеото
Завръщане

Завръщане

Виж видеото
Angry Birds: Филмът 2

Angry Birds: Филмът 2

Виж видеото
Великото пътешествие

Великото пътешествие

Виж видеото
Астерикс: Тайната на вълшебната отвара

Астерикс: Тайната на вълшебната отвара

Виж видеото
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK